Месец декември бе белязан от „добрите“ олигарси. Всички те приватизирали обществени активи по най-почтения начин, но останали гладни и сега желаят да похапнат още. Някаква фамилия на държавна сигурност приватизирала Каолин и въпреки всичките данни за грандиозна кражба, те считат, че това им се полагало, защото розовобузестият олигарх бил предприемач с нечувани качества. Качествата са полуграмотен, слабообразован и нахален, те едва ли могат да доведат до вселяването в този индивид на онзи предприемачески дух, който да превърне селянин в Уорън Бъфет.
Друг прекрасен олигарх, който е заграбил Пирин, нарушил концесионния договор като неправомерно е увеличил експлоатираната територия, иска да изскубне още няколко десетки акра, за да умножи печалбите си. Малоумни вицепремиери представят някакви снимки на опашки пред лифтовете, за да илюстрират трагедията на офшорните концесионери. Обстановката се нагнетява, за да може олигарсите да получат още нещо, последното останало в скапаната държава — природата.
Аралско море

Преди победата на Великата октомврийска социалистическа революция Аралско море е с площта на Португалия. След това съветският икономически гений решава да развива памукопроизводството и отклонява двата основни притока на Аралско море, реките Сърдаря и Амударя за напояване на плантациите в Узбекистан и Казахстан. 30 години планово стопанство не понасят добре на Аралско море и през 60-те год. на XX в. се случва екологична катастрофа — морето пресъхва, като днешната му площ е малко по-голяма от тази на Люксембург. През м. август 2014 г. за пръв път в модерната история, снимки на НАСА показват пресъхване на цялата източна част на морето, сега назовавана пустинята Аралкум. Изчезването на морето довежда до повишена соленост на водата1, което пък довежда до смъртта на морските обитатели, оцеляват само няколко вида скариди и възниква някаква особена форма на калкан-мутант. Допреди екокатастрофата около 60 хил. души са се занимавали с риболов с годишен улов от над 48 хил. т., на брега дори е построена консервна фабрика в гр. Муйнак, която да преработва улова. Сега населението на града е спаднало повече от 2 пъти, фабриката вече е на около 100 km от брега, няма вече рибари. Останалите жители на Муйнак са тежкоболни, масови заболявания са: туберкулозата, отравянето на кръвта, рак, кожните инфекции, хепатита, а детската смъртност е 118 промила. Едно време температурите са били от –25°C през зимата до +35°C през лятото, след катастрофата амплитудите са от –50°C до +50°C.
Във връзка с този екологичен проблем, съветската пропагандна машина изобретява клишето „грешка на природата“ и започва да създава всякакви малоумни планове за поправяне на дефекта. Един от най-идиотските планове е включвал изграждането на 2700 km канал, който да захрани Аралско море, като през 1980 г. започва строежът му. Михаил Горбачов прекратява безумието през 1985 г. не просто по финансови съображения, а защото проектът ще нанесе непоправими щети на екосистемите по трасето си.
Причините за най-голямата екологична катастрофа са: желанието на властите и бизнеса да се състезават с чуждите страни, които имат по-голям добив на памук, като им докажат, че и те могат да подобрят ефективността си.
Природен парк Пирин

Паралелите с Аралско море са неизбежни. В Банско също властта и бизнеса искат да се състезават с чужди държави по брой туристи и печалби. Разбира се, за целта трябва да се експлоатира природата, което излиза безплатно на всички властници и олигарси. Защо тогава да не се натрупат мегапечалби от ресурси, които са ни безплатни? Ами пречат им „зелените талибани“ — тези, които унищожават „честния“ бизнес, спират прогреса, лишават хората от поминък, оставят глад и мизерия след себе си. За разлика от олигарсите, които ще строят истинския зрял комунизъм, където по улиците на Банско ще текат реки от мед и масло, всички ще са нахранени, ще има работа и прочие розови ситуации. Това дори може да е така за 10-15 год., но след това от Пирин ще стане пустиня като Аралкум. Но след 10-15 год. олигарсите ще са преминали пенсионната възраст, ще са във Флорида или др. слънчев щат2, ще пият дайкири по прекрасните плажове, ще се радват на милионите си и навярно ще си спомнят за младостта, но никак няма да им пука за пустинята, която са оставили техните милиони на един-двата милиона жители на България.

За целта трябва само да се изсече някаква вековна гора, като вече има натрупан такъв опит —при прокарването на 1-вите ски съоръжения от Юлен и въпреки обещанията за засаждане на нови 3 дървета за всяко отсечено, нови дървета няма3. Концесионният договор с офшорката Юлен е сключен за 99,55 ха., а концесионерът използва още 65,23 ха., за които не плаща и стотинка. През последните 3 год. офшорката отчита между 2579 и 3626 скиори дневно, които не би трябвало да създават проблем с капацитета на кабинката, който е 2 хил. души на час, а ски-влековете — 20 хил.4. Ех, тия около 3000 души са в отчетите за плащането на концесионното възнаграждение и там целта на измамника е да декларира възможно най-малко, за да плаща по-малка концесионна такса, но пък държавата и един неин нахален вицепремиер ги приемат за чиста монета. Така скиорите хем са малко, когато става дума за плащане на концесионна такса, хем са много, когато се говори за горска сеч.
Хроника на една предизвестена измама
Още при сключването на концесионния договор министърката на околната среда и концесионера сложили мъгляви формулировки на територията, някъде дори щедрата министърка им предоставила обекти, които не са държавни, но нейсе, с готините концесионери управляващите могат да бъдат ларж. Могат да бъдат сурови с пенсионерите, бедните, болните, изоставените, но тези с многото пари, които ще се погрижат и за увеличаване благосъстоянието на въпросната министърка и въобще на всички властимащи, с тях могат да проявят щедрост, но не от собствени ресурси, а само с държавни. Сега Цеко е пратил всичките си прислужници да го защитават по телевизиите и те го правят с чувство за лоялност и защита на работодателя, въоръжени с най-смешните тези на Земята. Поантата се състои в обиди към еколозите, няма дума за милионите, които са влезли в хазната от концесионни такси или нещо такова. Темата за плащанията от Юлен към държавата е тема-табу. Много искат да заграбят още територии от Национален парк Пирин, но и дума не отварят какво ще дадат. Единствено мотивират лакомията и необходимостта от нов грабеж на обществени ресурси, но в едноклетъчния им мироглед няма място за насрещна престация и те дори не се сещат да споменат, че могат да дадат нещо в полза на нацията.
Така алчността, лакомията и липсата на елементарни човешки черти на едни олигарси ведно с едни други селяни, които смятат да забогатеят от оглозганите кокали на Миневци, ще направят от Банско Аралско море.
Допълнителна литература:
- Проект на Решение на Министерски съвет за даване на съгласие за сключване на допълнително споразумение за изменение на договор за предоставяне на концесия върху защитена територия, изключителна държавна собственост, представляваща част от Национален парк „Пирин“, МОСВ, 06.12.2017 г.
- Предложената промяна в концесионния договор на ски зона Банско нарушава Директивата за концесиите и навлиза в обекта на ЮНЕСКО, Асоциация на парковете в България, 11.12.2017 г.
- Какъв е проблемът със ски зона Банско в Национален парк Пирин, WWF, няма дата (по времето на правителството на Борисов I)
- На кого са нужни опашките в Банско? Политиците се грижат за тях, както овощар би се грижил за овошките си – ще ги тори и полива, за да дават повече плод. Тома Белев, Клуб Z, 18.12.2017 г.
Бележки
- Тоновете изкуствени торове и пестициди, използвани в производството на памук, също оказват неблагоприятно влияние върху химическия състав на водата.
- Игра на думи, прякорът на щата Флорида е „слънчевият щат“.
- Това е записано в плана за ОВОС (Оценка за въздействието върху околната среда) като задължение на община Банско. Почти 20 год. по-късно общината не е засадила нито едно дърво.
- Кабинковият лифт транспортира скиорите от Банско до м. Шилигарника и е с капацитет 2 хил. души / час. Предвид факта, че скиорите ползват кабинковия лифт 2 пъти дневно, за 2 часа сутрин и още толкова вечер те би трябвало да бъдат извозвани.







































