Вече седмица цялата държава се тресе от опита на премиера ген.-лейт. д-р инж. Бойко Методиевич да закупи електроразпределение Запад. Повечето медии се съсредоточиха в нещастната Гинка, която е подставено лице и започнаха да пишат за Пазарджик, образованието й, историята й на (не)успешна бизнесуомън и т.н. Това е нормалната практика в нормалните държави, но когато информацията от официалните институции не е достатъчна за направата на значими изводи. В случая с най-корумпираната държава, това не е така. Премиерът е много словоохотлив, разказва много неща, който са напълно достатъчни да бъде изобличен в лъжа или че дори стои зад Гинка. Нямаше чак такава нужда да се поставя новоизлюпената специалистка по енергетика чак в толкова неудобно положение.
33 е много повече от 0
На 13.4.2010 г. във в. 24 часа Валери Найденов написа един коментар-шедьовър със заглавие „33 е много повече от нула!“ по повод решението на правителството да продаде държавния дял в електроразпределителните дружества, който по онова време е по 33% и в трите — ЧЕЗ1, ЕОН, ЕВН. (За тази продажба в момента Прокуратурата е обвинила Симеон Дянков, Трайчо Трайков и Иво Прокопиев). Съдът, естествено, е корумпиран и няма да открие никакво престъпление, но целта там е конфискуването или най-малкото запорирането на имуществото на Прокопиев. В материала на Валери Найденов се казва най-важното, но понеже е в 1 изречение, ще развия един основен принцип в микроикономиката. В далечната 2010 г. Бойко Методиевич много хареса думата „аутсорсване“ и редовно злоупотребяваше с нея. В традиционните му словоблудства той изрече една купчина лъжи, които не бяха опровергани от никого другиго, освен от Валери Найденов, а именно: всеки съдружник или акционер дори с 1% може да има претенции в начина на управляване на дружеството и да си поиска полагащия му се дивидент, ако дружеството се източва. Вярно, според българския търговски закон за почти всички решения са достатъчни 2/3 мнозинство, което по онова време всички електроразпределителни дружества си имаха, но това се отнася за вземането на решения, а не за източването на фирмата. Например: на общото събрание на съдружниците се избира секретарка на генералния директор. На кастинга са се явили невзрачна чехкиня, завършила в Оксфорд, и едрогърда блондинка, незавършила нищо. ЧЕЗ гласува за чехкинята, а държавата за русата. Естествено, чехкинята печели с 67:33. Аутсорсването на счетоводството е втората тема, по която се сблъскват собствениците на дружеството, общото събрание решава с 67:33 счетоводството да се води от външна фирма ЧЕЗ Акаунтинг, а държавата, която държи да се запази старата система с отдел „Счетоводство“ в рамките на дружеството губи. Може да се направи извода, че държавата не може да наложи никакво свое решение, а ЧЕЗ, със своите 67%, взема самостоятелно всички решения. Внушението на Бойко Методиевич и на цялата развалена партия ГЕРБ беше, че няма никакъв смисъл от тези 33%, те не струват нищо и незабавно трябва да се продадат. Животът показа, че тези 33% бяха изкупени почти изцяло от самите електроразпределителни дружества2, което пък подсказва за известна тяхна ценност. Щом като не са стрували нищо, за какво им е било на енергоразпределителните дружества да харчат пари, за да си ги изкупуват?
Принципът на дяловете и процентите
Според герберската пасмина няма никакъв смисъл от съдружия различни от 100:0, 50:50, 3×33%, 4×25% и т.н., напълно безсмислени са съдружията 67:33, но в микроикономиката това не е така. Любимият лозунг на управляващата клика, която даже го избра за слоган на европредседателството ни „Съединението прави силата“ важи и за стопанските субекти. Тоест, събирането на няколко съдружници може да се превърне във формулата им на успеха. Рядко тези съдружници може да са еднакви, единият може да има повече пари, а другият по-малко, единият повече ноу-хау, а другият по-малко и т.н. Дяловете в дружеството или процентите в капитала могат да бъдат съвсем разнообразни, но няма никаква опасност големият съдружник да „обере“ малкия, защото търговският закон го защитава. Да се върнем на примера с ЧЕЗ Акаунтинг: в края на 1-вата година ЧЕЗ е платило на външното счетоводство 20 млн. лв., а дотогава няколкото възрастни счетоводителки със стаите, телефоните, осигуровките, заплатите и всичко останало са стрували 200 хил. лв. годишно. Държавата със своите 33% не може да налага решения дали да се аутсорсва счетоводството или не, нито пък кому да се прехвърли подобна дейност, нито дори може да се наложи за едрогърдата блондинка, но тъй като големият акционер е взел глупавото решение за ЧЕЗ Акаунтинг, довело до 100 пъти по-големи разходи за счетоводство (без реално подобрение на качеството) трябва да отговаря пред малкия акционер за това свое действие. Отговорността е финансова, от 20 млн. лв. се вадят 200 хил. лв. и 33% от полученото число ЧЕЗ трябва да преведе на държавата. Ако ЧЕЗ откаже да го направи, то българската държава може да заведе дело срещу ЧЕЗ за 6,534 млн. лв. дивидент, равен на дела й от източената печалба чрез ЧЕЗ Акаунтинг. Разбира се, при такива сложни търговски спорове и при този корумпиран и твърде некомпетентен български съд ще има много проблеми, но нека не забравяме, че едната страна е държавата. Предимствата й са: целият държавен апарат, който може да информира обществото за разбойническите действия на съда, различни лостове за влияние върху различни среди и най-важното — практически неограничени ресурси (финансови, времеви, организационни, кадрови).
Идеята в микроикономиката на сдружаването е велика и непоклатима, тя не се подчинява на тъпите герберски формули и никога в нормална държава големият съдружник не може да извършва неефективни действия в ущърб на малкия. Има неудобства, възможно да са необходими много средства за експертизи, съдебни такси и т.н. Възможно е да отнеме много време, но макар и недостатъци за обикновените стопански субекти, това не са недостатъци за държавата.
Една госпожа от Пазарджик
След като името й бе замесено като купувач на ЧЕЗ, Гинка се скри. С нея започнаха всякакви спекулации и в първото й телевизионно интервю, дадено за Виктор Николаев, „Здравей, България“ по Нова телевизия, излъчено на 26.2.2018 г., г-жа Гинка изрази справедливото си възмущение от факта, че я наричат на малко име, а то пък било станало нарицателно за подставено лице (каквото всъщност тя е). Според мен, не беше необходим целия този ажиотаж около Гинка, сам премиерът даде достатъчно материал, за да бъде нападнат директно, а не да се търси някаква негова връзка с Гинка. Веднага бяха намерени връзки между СИК и Гинка, а знайно е, че това е родната компания на Методиевич. Офисът на изненадващия купувач на ЧЕЗ се оказа в сграда на една от любимите на Методиевич и т.н.
Без да търсим връзката между Гинка и премиера може (само от неговите слова) да открием задкулисното му участие в сделката:
- 33% от електроразпределителните дружества не са нищо, а мощен инструмент за контрол и получаване на дивидент на теория, което е точно обратното на приказките на Методиевич;
- преди време държавата се месеше активно в сделки между Дунарит и Емко с помощта на Кинтекс. Те твърдяха, че са частни фирми и държавата няма право да се меси там, а държавата твърдеше обратното. Спомена се за имиджа на България на международния пазар на специализирана продукция и др.т., сега Методиевич твърди, че сделката между ЧЕЗ и Гинка е частна и не може да има намеса на държавата; (нито една от 3-те компании в оръжейния бизнес не се листва на борсата, за разлика от ČEZ, които се листват и на Пражката, и на Франкфуртската стокова борса, т.е. имиджът за ČEZ има много по-голямо финансово измерение);
- сред задачите на премиера се оказа съдбата на две малки лъвчета от Разград, но в дневния му ред не може да намери място продажбата на едно от най-големите предприятия в България (хем стратегическо, хем свързано с националната сигурност);
- държавата не можела да купува обратно ЧЕЗ, защото по тази логика трябвало обратно да си вземе и банките, и авиокомпанията и много др. Премиерът не прави разлика дали едно приватизирано предприятие се продава (например ЧЕЗ) или не (банки и Балкан). По-късно нареди на Гинка (?!) да договори с ЧЕЗ участие на трета страна — купувач (държавата). Учудващо е съгласието на Гинка, която 2 год. се е борила с нокти и зъби за сделката, а днес е готова да отстъпи мястото си на държавата;
- Методиевич много точно се ориентира в скандала със Здравната каса. Кирил Ананиев, Жени Начева, Даниела Дариткова, Цветан Цветанов, Владислав Горанов, Валери Симеонов поискаха оставката на проф. Камен Плочев, когото никой не защити. Този мил и честен човек се изправи срещу армия обиграни мръсници, които искаха да го разкъсат, но не би. Тези долнопробни хора очевидно са били държани на каишка от господаря им (Методиевич) и те поотложиха разкъсването на шефа на Здравната каса. Безпогрешно премиерът беше усетил, че симпатията е на страната на проф. Плочев и не искаше да настройва общественото мнение срещу себе си. Сега обаче, още преди да се разрази скандала с Гинка, той пожертва Теменужка Петкова, която вместо да го потуши го разпали допълнително.
Всички тези обърквания подсказват скритото участие на Методиевич в сделката с ЧЕЗ, която явно иска да превърне в своя златна кокошка. Гинка е едно подставено лице и нищо повече, а претенциите й за аристократичност — нахални и смешни. Такива хора, които престират името си не заслужават уважение, а присмех и презрение.
Така стоят нещата днес в най-корумпираната страна, с най-корумпираното правителство, оглавявано от корумпиран премиер.