Само в българските медии и в устата на управляващата клика звучат бодряшки заключения за някакъв напредък и позитивно състояние на демокрацията в България, всяка нормална чужда институция, организация или медия вижда в нас най-корумпираната държава в Света с ниво на развитие от Каменната ера.
В средата на м. април т.г. Бюрото по демокрация, човешки права и труд към Държавния департамент на САЩ публикува годишните си доклади за човешки права по страни (респ. региони). Докладът за България е 35 стр. и отразява относително справедливо предмета си, макар на много места да е твърде едностранчив. В началото започва с резюме, където се дефинират «най-големите проблеми в областта на човешките права: тежки условия в затворите и местата за лишаване от свобода, липса на съдебна независимост, корупция във всички правителствени подразделения, трафик на хора, обществено насилие срещу етническите малцинства». Докладът съдържа грешки и неточности (например: на стр. 5 се твърди, че полицията може да задържа до 24 часа без обвинение, но прокурор може да добави допълнителни 72 ч., което не е вярно – прокурорът може да добави само 48 ч., за да се получи максималното 72 ч. от момента на задържането). В никакъв случай тези дребни проблеми не намаляват тежестта и полезността на доклада.
Очевидно за никого не е тайна, че в България царуват корупцията и ГЕРБ. Управляващите се преструват, че те не знаят за такова нещо или пък вметват за наличието на корупция навсякъде по света, дори няколко по-напористи директно споменават САЩ, ЕС и т.н. в които също се срещало рушветчийството. Опитът за приравняване на българската корупция на американската, или пък на европейската, всъщност доказва по безспорен начин собствената им корумпираност. Когато светът обвинява българските управляващи в патологична крадливост, крясъкът „ама и Джон Доу краде“ само показва, че „нашите“ нямат никакво намерение да се променят, търсят извинение в международното положение и навсякъде другаде, само и само да бъдат оставени на спокойствие, за да продължат с присвояването на обществено имущество.
Чувал съм много анализатори да твърдят „Бойко Борисов не е толкова прост, колкото изглежда“, приписват му някакви сложни планове, харизма и схеми, които той използвал, за да заблуди онези 80% дебилно население (по Иво Христов), но, струва ми се, че той наистина не е толкова прост, по-прост е. Такива елейни неща са се твърдели и за двамата негови учители в живота — Тодор Живков и Царя. Животът категорично доказа, че и двамата са кръгли простаци и тъпаци, без извинение. Слабообразовани, неграмотни, бездарни, безидейни, невъзпитани и недодялани (последните 2 важат само за Живков), без никаква визия за процесите в света и държавата, която управляват, единствено се осланят на заповедите от Съветския съюз или Русия. Мисля, че и за Бойко Борисов по безапелационен начин са доказани тодорживковите качества. Глупостите, които говори за корупцията по света, с цел да оправдае собствената, са родени от неговата глава с помощта на неговата изключително груба, невежа, неука и арогантна пиарка. Те дори не биха могли да си дадат сметка, че по този начин демаскират проядената от корупцията си същност.
Наистина милиционерското управление има голям късмет, защото населението е дебилно, дори в по-голям мащаб от твърденията на Христов. А няма как да е иначе, защото той е избиран не знам колко пъти. Нормален народ не би търпял толкова безскрупулно, ароганто, некадърно и бездарно управление.
В доклада, по отношение извършването от правоохранителните органи на убийства по непредпазливост, както и незаконни или политически мотивирани убийства, се споменава за смъртта на Аспарух Добрушев от плевенското село Бохот. Синът му Шибил обвинява полицията в агресивно поведение, а органите на реда отричат. Според полицията в момента на залавянето двамата цигани са били с откраднати химикали, а Шибил твърди, че са били просто „за дърва“. Бащата умира от инфаркт. Този случай е неизвестен на масовата аудитория, но пък е посочен в доклада на Държавния департамент с алюзия за полицейска бруталност.
В началото споменах за известна едностранчивост на доклада, която наблюдаваме точно в този случай (но далеч не само в него). Терминът ‚циганин‘ е правилният, а не ‚ром‘, защото ромите са най-голямата група от циганите, но има още две групи, т.е. циганите се състоят от 3 групи: роми (във Франция се наричат “gitanes”, а в Испания — “gitanos”; в двете страни говорят езика кало̀), синти (във Франция тази група се нарича „мануш“) и ениши (известни още като „бели цигани“, произлизат от Германия и са скитници, които в Средновековието са били от най-бедните социални групи, препитаващи се предимно чрез кражби). В доклада на английски се употребява политически коректния, но неточен термин ‘Romani people’, докато по-широкия е “gypsy” и по-правилен (в случая не е изяснена етническата принадлежност на Добрушеви — йерлии (роми), калдераши или рудари). Употребата на политкоректни изрази изкривява действителността и е научно необоснована. Разбира се, има някакво политическо измерение, но то е извратено, след хомосексуализма, еднополовите бракове и др. е поредната перверзия. Част от тази политика е прикриването на етническата принадлежност на извършителите на престъпления, бенефициентите на социални помощи, здравно и социално неосигурените. Криминогенните фактори са съвкупност от относително устойчиви характеристики на средата, в която се развива индивида, и които повишават вероятността от проявяване на неправомерно поведение. Тези фактори са външни и вътрешни, като едните са свързани със средата на растеж и възпитание, докато другите са свързани с индивидуалното развитие. Решаващ външен криминогенен фактор е етносът, който оказва много голямо влияние върху еволюцията на индивида, неговите социални възприятия и респ. неговото поведение. Вместо да се решават нещата чрез образование и възпитание, политкоректността въведе забрана за разкриване етноса на правонарушителите, което създава 2 грандиозни предпоставки за задълбочаване на проблема: (1) сред нечленовете на тази етническа група престъпленията „по дефиниция“ се приписват на циганите, което засилва омразата към тях; резултатът от омразата е все повече омраза; подразбиращото се приписване на всички престъпления на циганския етнос апостериори изкривява реалната картина на криминогенните фактори. (2) сред членовете на групата пък се създава фалшива сигурност, че самоличността им е прикрита и няма да се разбере за подвизите им, което същевременно е стимул за последващо прекрачване на границата.
Практиката неведнъж е показала, че най-важният етап от решаването на един проблем е неговото точно дефиниране и обратното, най-сигурният начин за задълбочаването на един проблем е „заравянето на главата в пясъка“. Така ще стане и с този, защото кресливи НПО-та имитират дейност като налагат някакви езикови ограничения върху неуправляеми процеси, с което смятат, че са овладели точно тези процеси, а всъщност са повлияли само на отражението им. Тяхната необразованост и непрофесионализъм следва да намери отпор сред честните и високообразованите, но това също е много трудно, защото те са малцина.
Заслужава си да разгледаме още една глава — „Отказ от честен съдебен процес“ (стр. 6-7 от доклада). В нея се признава законовото гарантиране на независимост на съдебната система, което е компрометирано от корупцията, неефективността и липсата на отговорност у магистратите, които са широкоразпространени проблеми, водещи до несправедливо правосъдие. Толкова кратко и точно описание на проблема със съдебната система никой не е давал. Подобна оценка може да се отрече само от глупави магистрати като Цацаров, Чолаков, Магдалинчев и Съюза на съдиите, считани за антипод на другите трима. В доклада се казва, че същите проблеми в наказателното правораздаване се наблюдават и в гражданското. Не е подминато изявлението на Бойко Рашков (шеф на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства), че има данни за незаконно подслушване и записване на политици, магистрати, журналисти с цел сплашване, натиск или изнудване. За свободата на словото са казани няколко думи, без изрично да е споменат Пеефски, се казва за наличието на медийна империя, която силно ограничава свободата на словото. Споменато е привикването за разпит на Васил Коцев от ГДБОП, който постнал във Фейсбук: «До Бойко, това което вършиш, ще те изхвърли не само от властта, а и ще ти отрежем главата! Това ли целиш! Българите да хванат пушките и ножовете! Денят идва!». Поведението на малоумните служби заслужава коментар: когато самозабравилият се Бойко Борисов се държи като цар, неговите прислужници-милиционери, поради абсолютната си неподготвеност, не знаят как да постъпят и твърде често преиграват при всеки опит за критика към „божеството“. По-нататък, в документа, можем да открием и няколко изречения за Динко Вълев — ловецът на бежанци — явно този балкански герой е направил силно впечатление зад Океана.
Няма да разглеждам повече доклада, но ще се спра на ключовия (според мен) дял IV, озаглавен „Правителствена корупция и липса на прозрачност“. Също кратко и безкрайно точно описание на „родната картинка“: «макар законът да предвижда наказателни санкции за корупция от страна на длъжностните лица, правителството не изпълнява закона ефективно, а служители във всички правителствени подразделения упражняват корупция безнаказано. Корупционната практика включва: подкупи, наличие на конфликт на интереси, разработване на схеми за присвояване, нарушения на обществените поръчки и търговия с влияние».
Най-важните ключове за растеж и развитие са честността и образованието. Нетърпимостта към проявите на корупция, придобила галактическо значение при управлението на Борисов и неговата камарила, следва да вземат връх над всички останали тесногръди съображения. Съгласен съм, че това е почти невъзможно в България и откривам причините на първо място в слабото образование. Повечето българи се борят да станат от „индианци“ — „вождове“, за да натопят човките си в океана от корупцията, а не — за да я преустановят. Причината за това се корени в некомпетентността на повечето българи, които са слабообразовани (притежаването на някакви български дипломи не променя този безпощаден факт) и се занимават с непрекъснатото създаване на фалшиви легенди за собствената си интелигентност. Ако бяха получили по-добро образование, те щяха да се борят да печелят по-добрите, без някакви привилегии, основани на партийна, семейна, селска, професионална или друга принадлежност. Тогава всяка дейност ще се мери по резултатите от нея, а не по извършителите, намеренията или „доброто“ желание. Тогава всеки ще търси своята ниша там, където е най-добър, за да печели повече в лично качество. И ако без иронията перифразирам Достоевски — колкото повече са в едно общество уредените лични положения, толкова по-здрави са основите му и толкова по-добре се уреждат в него и обществените работи. Естествено, трябва да добавя, че добро образование може да бъде получено само на запад от Виена.
Но за да започнем отнякъде, нека първо си отговорим на въпроса: какъв ли е премиерът на най-корумпираната страна? И когато осъзнаем, че единственият възможен отговор е корумпиран, тогава ще се роди и шансът да направим нещо.
Бележка на редактора, 25.4.2018 г.: Днес бе публикувано интервю в Дир.бг с Бойко Борисов, в което той казва за Живков и Сакскобурготски – „те са ми като два университета“. Толкова неадекватна (за да не кажа нещо грубо) метафора никой не може да употреби. Не че в живота това е невъзможно, но за конкретните двама необразовани „управители“ на България, даже направо трима с Борисов, не бива да се правят никакви академични паралели, защото се превръща в гротеска. Бойко Борисов неведнъж е казвал, че тези двамата са негови учители в живота, такъв е смисълът на авторовата употреба на „учители“ на Борисов за Царя и Живков, но използването на тропи като „университет“ е своеобразен връх в словоблудството.