Медузата на Пеефски

Преди няколко дни един от прислужниците на олигархията по случай 24 май ни сподели личното си мнение на слуга относно образованието и науката

18020

Винаги съм се чудил дали това странно създание ми прилича повече на гъба или на медуза. Така и не намерих отговор. Създанието е главен редактор на един от основните печатни рупори на господаря Пеефски и в навечерието на 24 май ни сподели свои проникновени мисли за образованието. Лично мнение под заглавие „Напред науката е слънце“ бе публикувано във в. 24 часа на 21.5.2018 г. Обикновено не коментирам прислужници, но този път се разгоряха невероятни коментари в социалните мрежи и някои медии (например Афера.бг от същия ден – „Забийте му кола на баба Илийца на тоя „водещ“ журналист, нали знаете къде…“), което ме провокира да се обадя. Малко грубичко, но Веселина Томова съвсем точно е написала какво заслужава този рядко тъп Зюмбюл. А и посягането с мръсните чалга ръце на Пеефския антураж към образованието, само по себе си, заслужава пердах.
Разбира се, всеки има право на мнение, да пише назидателно и с апломб за образованието, като в крайна сметка споделя с широка аудитория безценните си мисли по темата. Със Зюмбюла обаче възникнаха 2 големи проблема: (1) развълнува много широка група хора в социалните мрежи и медиите, които вместо да го оставят безответен взеха бурно да го коментират, което пък му придаде една значимост, каквато никак не заслужава; (2) Зюмбюла се явява говорител също на една многобройна група, които считат себе си за корифеи в образованието и освен всичко друго определят математиката за най-великата наука на Земята – щом си добър математик си умен, а добър ли си по български или западен език си някакъв малоумник, комуто не следва да се обръща внимание. Това е една много опасна позиция на нереализирали се типове, които са били пълни аутсайдери по математика и смятат тази наука за нещо велико. Не, трябва да имаме деца, които изучават всякакви предмети и да са добри по езици, история, география, математика, физика, химия и по много други предмети, които не се изучават в училище. Не искам да бъда разбран неправилно, затова ще го кажа по друг начин: едни деца трябва да бъдат добри и да изучават едни предмети, а други деца – други предмети и т.н., т.е. всяко дете може да си има любим предмет или да е адски добро в определена област, но не и всяко дете да е добро по всичко. Концепцията за „всестранно развитата личност“ е създадена от малоумник и е за малоумници. Наскоро (горе-долу по същото време на откровенията зюмбюлеви) станахме свидетели на масова истерия около употребата на „пълния член“ (повече информация тук), при която слабограмотни люде оценяваха себеподобни. Сега сме свидетели на абсолютно същото – пълен профан дава съвети за образование.
Ето до какви откровения стига моронът: «Всъщност да учиш е много приятно, полезно и важно. Особено да учиш предмети от т. нар. STEM (наука, технологии, инженерство и математика)». Приятно е, но само да не си в българско училище, защото там е ужасно. Още по-ужасно обаче, е явното неразбиране от апологета на STEM (абе, според мен, на глупаците трябва да се забрани със закон да се занимават с образование!). Очевидно в гъбата от черепната кутия на автора са се промъкнали дебатите за обучение по STEM в САЩ, но тъй като малограмотният не разбира материята, туй чудо му се е сторило готино и за да блесне с познанията си пред аудиторията е нащракал някакъв тюрлюгювеч с помощта на клавиатурата. За да изясня на аудиторията защо този морон не разбира от материята трябва да започна малко по-отдалеч. Преди около 9 мес. колегата е публикувал сравнение между заплатите в България и САЩ, като в най-голямата демокрация  най-високоплатената група са лекарите (подробности тук), които не са в STEM. Няма смисъл да повтарям изводите на колегата, може да се убедите сами, но ще си позволя да подчертая факта, че стюардът на Пеефски отново е допуснал грандиозна грешка.

„Видове“ наука

Имало едно време, когато науката се е деляла на няколко вида в зависимост от приложимостта й в живота. Това делене било (най-общо) следното: формални, естествени и социални науки. В първия вид спадат основно математиката и производни на нея (логика, статистика, различни теории (например на игрите или управлението) в основата на които стоят графи или друг математически апарат, части от механиката, роботика и т.н.). Към естествените науки спадат: биология, химия, физика и др., а към социалните: история, география, философия и социология. Както всички разделения и това е съвсем условно и не много приложимо. Има класификация на фундаментални и приложни (нар. още нефундаментални, производни). Например: биологията се счита за фундаментална дисциплина, а нейни производни са микробиологията, зоологията, ботаниката и медицината, които от своя страна имат производни от следващ ред и т.н. Разбира се, някъде класификациите се преплитат и се появяват смесица от понятия (то е абсолютно невъзможно в толкова големи групи да се обхване океана от науки, технологии, изкуства). В образованието най-крупната класификация е: естествени науки (математика, информатика, химия, физика, биология); хуманитарни науки (философия, история, археология, психология, медицина и изкуства); социални науки (икономика, право, социология, мениджмънт / управление). Примерите по групи далеч не са изчерпателни и трябва да се подчертае, че медицината и изкуствата твърде често са в отделна група (в случай, че има чак такава детайлизация); психологията и философията някъде се разглеждат като „науки за човека“, другаде като „социални науки“ и много др.
STEM е поредната изкуствена класификация, създадена от NSF1. От 20-ина и повече години се водят дебати в САЩ за необходимостта от повече STEM кадри2, поради бурното технологично развитие (най-вече в електрониката и фармацията), но няма еднозначно мнение за „приятността, полезността и важността“ на подобно образование. Съвсем валидно е становището на обратната страна, която твърди, че гладът за STEM кадри е мит (вж. напр. „Митът за недостиг на научни и инженерни кадри“, The Atlantic, 19.3.2014 г. от Майлъл С. Тайтълбаум).

Най-добрата реализация

Неукият слуга на Пеефски споделя: «Най-добрата и бърза реализация имат завършилите ФМФ на СУ3». Тази безобразна лъжа цели да докаже идиотската теза на Зюмбюла, но пък много, много е сбъркал. Първо, ФМФ няма от началото на 60-те год. на XX в. (тогава той се разделя на 3, свързани с физиката, математиката и химията; понастоящем се казват: Физически факултет, Факултет по математика и информатика, Факултет по химия и фармация). Второ, от години лидер по незаети места за прием на студенти е физиката, следвана по петите от химията. Имаше период, в който математиката беше съвсем избягвана специалност, но покрай информатиката започна да се възражда. Трето, СУ е единственият български университет, който въобще може да попадне в класация на престижните световни университети, но въпреки това е извън първите 1000. В Топ 10004 от бившите соцстрани има следния брой университети: Чехия – 13 бр.5; Полша – 9 бр.6; Унгария – 7 бр.7; Румъния – 5 бр.8; Словакия – 3 бр.9; Естония, Латвия, Словения и Хърватска по 2 бр.10; Литва – 1 бр.11 Дори Беларус и Украйна12 имат по един университет в Топ 1000, само България няма. Тези данни не са случайни и са пряко свидетелство за българското образование. Гъбата на Пеефски възкликва: „в уникалния рейтинг на българските университети…“, което е поредното свидетелство за тежкото заболяване на тази медуза (освен слугинаж има и тежки ментални девиации). Всичко ни е уникално, само дето в световните класации ни задминават и привидно най-изостаналите държави. Една от причините е наличието на такива идиоти, които непрекъснато хвалят „произведеното в България“. Първата точка от всеки алгоритъм за решаване на проблеми е неговото дефиниране, за да може впоследствие да се набележат мерки за решаването му. У нас още не можем да дефинираме проблема, а само се фукаме. Всичко ни е уникално, най-доброто, най-известното, най-недостижимото и т.н. Затова си стоим извън Топ 1000, като подчертавам: няма европейска държава, която да няма университет там, отново единственото изключение е България.

Една българка с един кол

Ето как продължават словоблудствата на гъбата: «Да изучаваш борбата на баба Илийца с кола, е пълна безсмислица, загуба на време е и отблъсква децата от ученето, докато решаването на задачи развива мозъка и насърчава естествената креативност и организираност». Разказът „Една българка“ на Иван Вазов е дълбоко патриотичен разказ, чак не много достоверен (с това заглавие излиза, че всички българки са жертвоготовни, смели и с вродена доброта). Баба Илийца спасява Ботев четник, докато собственото й внуче умира. Да, притеснена е, нерешителна е, смутена е, разколебана е, несръчна е и не може да се справи с кола, но това са литературни похвати за драматизация и придаване на автентичност (внасяне на човешки елементи) на разказа. Естествено, нищо от това Зюмбюла не е разбрал, защото е прост. Приповдигнатият патриотарски стил на Вазов е останал безкрайно чужд за желираната тиква на един прислужник, който си позволява нелепи изводи. Решаването на задачи развивало мозъка!? Господи, какъв идиот! Разликата между лекарството и отровата е в дозата. Решаването на задачи в българското училище отдавна се е превърнало в отрова, но туй не всеки може да разбере. В началото казах, че Веселина Томова от Афера.бг е била малко „грубичка“, отказвам се – била е съвсем пунктуална.
Зюмбюла завършва: «Средното образование трябва да дава следните неща – задълбочени познания по природни науки и математика. Със специален акцент върху биологията. Добри компютърни знания и технически умения. Момчетата да могат да сковат пейка, да оправят лека водопроводна авария, да сменят гума, а момичетата да могат да шият на ръка и на машина. И двата пола да могат безопасно да сменят крушка и да карат кола, както и да знаят английски език. Ако това не се случва, образователната система просто ограбва данъкоплатците»13. Прислужническото подсъзнание го е издало, че много иска да знае английски език, ама сигурно го знае колкото българския (10-редовите стихотворения, за които говори Зюмбюла в кафявото си лично мнение, не са част от световната литература, може би са налични в чалга обществото на „звездата“ Пеефски, в което пребивава и неговата гъба). Мирогледът на прислужника е въплътен в последния цитат от Зюмбюла: наистина един добър слуга трябва да може да скове пейка, да поправи лека водопроводна авария, да може да смени гума и т.н., а по-интелигентните могат да правят каквото си поискат.

Бележки

  1. Това е американска правителствена фондация (National Science Foundation – Национален научен фонд, официален уебсайт тук). Отговаря за финансирането на почти всички науки в САЩ с изключение на медицината, за която има NIH (National Institutes of Health – Национални институти по здраве, официален уебсайт тук).
  2. Част от идеята за популяризиране на подобна идея е създаването на сериала „Теория за големия взрив“.
  3. Физико-математически факултет (старо наименование) на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Не е запазен оригиналният правопис, гдето се употреблява „завършилити“.
  4. На най-престижната класация – тази на Times Higher Education.
  5. Най-напред е Карловият университет в Прага, класиран 401-500 място.
  6. Най-напред е Варшавският университет, класиран 501-600 място.
  7. Най-напред е Университетът Семелвайс в Будапеща (старото му име е „Медицински университет – Будапеща“), класиран 401-500 място.
  8. Най-напред е Университетът Бабеш-Бойяи в Клуж-Напока (централна Трансилвания), класиран 601-800 място.
  9. Най-напред е Университетът Коменски в Братислава, класиран 601-800 място.
  10. Най-напред са класирани университетите: Тартуски университет в Тарту (Естония), 301-350 място; Латвийски университет и Технически университет – Рига, и двата 801-1000; Университета на Любляна (Словения), 601-800; Университет в Сплит (Хърватска), 501-600.
  11. Най-напред е Вилнюският университет, класиран 601-800 място.
  12. Белорурски държавен университет и Национален университет Тарас Шевченко в Киев, и двата класирани 801-1000 място.
  13. Не е запазен оригиналният правопис. Получерното „т“ от „знаят английски език“ е мое.

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here