Заплахата Електронно гласуване

Онзи ден в късна доба българският парламент гласува промени в Изборния кодекс. Естествено, промените целят да укрепят властта на управляващата коалиция, която де факто се е разпаднала, но властта и неизчерпаемата любов към нея ги държат заедно. Тази любов не е като повечето, а съвсем друга. Като са във властта едни бездарни и абсолютно некадърни хора получават някаква значимост, каквато никога не биха имали, от която започват и да забогатяват. Винаги когато управляват хора със съмнителни професионални качества и още по-съмнителни морални – започват грандиозни присвоявания на обществени средства. Политическото забогатяване е онова явление, което кара всички властващи да пренебрегват елементарни демократични принципи, за да си осигурят политическо дълголетие (напомням, че един от основните демократични принципи е смяната на властта посредством свободни и честни избори). В България изборите не са много свободни, а пък честни – никога не са били. Откакто управляват милиционерите с обединените идиоти даже няма и избори.

Всичко започна от желанието на БСП за смяна на ЦИК¹ поради изтичането на мандата й. Властимащите отговориха по най-малоумния начин – тази комисия си работила добре, членовете й се били сработили, а оставало много малко време до изборите, което щяло да доведе до сътресения при подготовката им от нова ЦИК. Като представители на българското селячество, управляващите взеха да подмятат, че днешната ЦИК имала много повече членове на БСП, отколкото би имала бъдещата, но те не били хора на Корнелия Нинова, затова тя искала да ги замени със свои, без да се съобразява с количественото ощетяване на БСП като партия. Напълно забравяме за чудовищното лицемерие на камарилата, която се представя за много загрижена за интересите на БСП, но не мога да подмина демонстрирането на пълно неразбиране на мандатността и принципите й, което ги прави пълни идиоти, достойни да бъдат изхвърлени от властта. Също така забравям и за назначенията в ЦИК, които винаги са на партийни послушковци, в общия случай са меганекадърни и им трябва много време, за да се научат какво е то избирателен процес и каква е неговата технология на ниво съответна избирателна комисия. Истинският проблем е неразбирането на една от най-важните демократични ценности – мандатността. Тя има древни корени и върви ръка за ръка с избирането на определен представител, който ще представлява мнозина (т.нар. ‚представителна демокрация‘). Мандатността е най-обективното и напълно независимо условие за представляване на множество, защото тя се подчинява на времето (обективен фактор), след изтичането на което пълномощията се прекратяват, защото свършва априори даденото съгласие за представляване от управляваните, респ. сключения ‚обществен договор‘. Точно това е антиподът на ‚божественото право‘, упражнявано хилядолетия от монарсите². Апостериори е възможно повтаряне на мандат, но той задължително трябва да е последен. Целите на мандатността са: предотвратяване на практическото реализиране на максимата на бащата на разделението на властите (Шарл Монтескьо) – „властта корумпира, а абсолютната власт корумпира абсолютно“; създаването на неформални връзки с външни органи (при еднолично представителство) и на вътрешни връзки (при колективни органи), които по правило работят в полза на избраните и за сметка на избирателите, точно това трябва да се прекъсне; осигуряване на нова (свежа) визия за света от новоизбраните; осигуряване поле за изява на много таланти и др.
Тази теоретична постановка на мандатността няма как да бъде осъзната от милиционерите, които са безкрайно тъпи. Такива са и техните „хабилитирани“ прислужници – Антоанета Христова, Михаил Константинов и т.н. БСП, разбира се, също не е осъзнала прекратяването на пълномощията на представителни органи като демократична ценност, но поне иска спазването на закона, което определено е стъпка в тази посока. Те с кожата си усещат, че не може една и съща ЦИК да провежда всички избори в страната, на които винаги побеждават милиционерите (с едно-единствено изключение, когато победи една руска подлога, лансирана от Решетников и неистово защитаваща путиновите интереси – Румен Радев).

По-добрата част от населението на България живее в чужбина и не може да гласува. Това е една от причините да ни управляват некадърници, макар и не толкова значителна, но все пак причина. Наблюдава се и следната тенденция – колкото повече расте емиграцията, толкова по-некадърни управници си избираме. Не че сме имали Бог знае колко качествени политици през целия преход, но с годините качеството им застрашително спада, дори по-катастрофално от демографска криза. Дистанционното гласуване не би променило много картината, но пък, само по себе си, е голяма заплаха за българските управляващи, защото тези гласове са напълно независими. Те не могат да бъдат купени, не могат да бъдат сплашвани, не могат да бъдат подлагани на всякакво порочно влияние от страна на властимащи, независимо от естеството на упражняваната власт – политическа, милиционерска, икономическа, работодателска и т.н. Идеята, че някакви хора могат да гласуват наистина свободно вкаменява скапаните български политици. Сега така добре се нагласяват нещата, че и без член Първи може да ни управляват милиционери 45 год. Не бива да ни е утеха биологичната възраст на лидерите им³, които се очаква да се преселят в царството Небесно, а трябва да задължим политиците да въведат някаква форма на дистанционно гласуване. Така се осигурява по-голяма представителност. От сега трябва да се обясни на милиционерските вувузели, че купуването на гласове не е проблем, защото то ще изгуби своето значение при масово гласуване. Причините за това са няколко: (1) това ще обезсърчи купувачите, защото количеството закупени от тях гласове не може да се сравнява с армията, получила право да подаде гласа си (друг е въпросът дали ще го направи, но лекотата, с която може да го извърши е обезкуражаваща за купувача – „инвестицията“ е много рискова); (2) ефектът от купуването на гласове ще бъде минимализиран, защото относителният дял на закупените гласове в общия брой подадени гласове ще намалее при повишаване на разходите⁴; (3) най-значимата причина за ниска избирателна активност е неудобството при гласуване (точно определен ден, на точно определено място с опашки и различни препятствия, отнема около 1-2 часа в най-добрия случай), която частично ще бъде преодоляна с дистанционното гласуване; (4) безкрайно глупавата лъжа , че това ще е нов инструмент в ръцете на купувачите на гласове, защото явлението и сега процъфтява, от една страна, а няколкото десетки нови купени гласове са нищожна част от даването на възможност на повече от 1 млн. гласоподаватели, които не биха продали гласа си, от друга, ще бъде опровергана още на първите избори с дистанционно гласуване. Опровержението ще настъпи, защото истински свободните хора ще могат истински свободно да упражнят вота си; ако приемем, че истински свободните хора са малцинство, то тогава няма смисъл въобще да има избори и вълнения в тази връзка. Може би трябва да добавя още едно обстоятелство – в България сме свидетели на множество законодателни експерименти: забраната за тютюнопушенето (първоначално беше само частична, впоследствие трябваше да има различни салони, а накрая стана абсолютна); антикорупционната политика (създадоха се КУИППД, която впоследствие стана КОНПИ, създаде се БОРКОР, който впоследствие стана ЦПК, а накрая всички тези барабар с Комисията за конфликт на интереси се обединиха в нефелната КПКОНПИ⁵); излишно е дори да споменавам множеството промени във възрастта и технологията за пенсиониране; безкрайно многото поправки по данъчните, социално- и здравно-осигурителните закони, Законът за движението по пътищата; Законът за българските документи за самоличност и т.н. На толкова много експерименти няма да навреди и малък експеримент с дистанционното гласуване, а защо не и с избирателната система (например: с мажоритарна в 2 тура).

Дистанционното гласуване в САЩ

Без да навлизаме излишно в темата за мажоритарните избори в 1 тур, както се провеждат в САЩ, ще спомена само, че избирателната система, за която няма да стане дума тук, е нещо съвсем различно от технологията на гласоподаването. Трябва да разграничим различните видове гласувания. Освен традиционното гласуване с хартиена бюлетина има още 2 вида: машинно и дистанционно. Машинното гласуване се осъществява в избирателна секция и не е дистанционно, неговият смисъл е в бързото и вярното отчитане на подадения глас. Машините са няколко вида: (1) Document ballot voting system, които са базирани на хартиена бюлетина, те просто сканират гласа; (2) Direct-recording electronic (DRE) voting system, които регистрират гласа без да има физически носител, подадените гласове се отчитат на място в избирателната секция (масов вариант на машинно гласуване в САЩ); (3) Public network DRE voting system, разновидност на предишната, но гласовете се предават по мрежата до централен сървър, където се отчитат гласовете от множество избирателни секции (не могат да се манипулират машините на мястото в избирателната секция). Както и при всички останали системи, машинните гласувания имат своите предимства и недостатъци. Наистина много хора са се сблъсквали с проблеми при машинното гласуване, но трябва да се отбележат 2 много съществени елемента: (1) повечето докладвани недостатъци на машините са от САЩ, където те се използват масово, но макар и случаите да не могат да се нарекат „единични“, те са незначителни на фона на подадените гласове >100 млн.; (2) в САЩ, като най-голямата и велика демокрация, се отчита проблема с всеки подаден глас, без да се разглежда относителния му дял, т.е. работи се на принципа „всеки глас е значим“. В България съществуват толкова много проблеми с хартиените бюлетини, че преминаването към машинно гласуване със сигурност ще ги намали и ще се отчита значително по-вярно подадения вот.
Дистанционното гласуване е всяко гласуване извън избирателна секция. То може да е: чрез мобилно приложение или онлайн през уебсайт; по факс; по имейл; чрез писмо по конвенционална поща. Няма да се спирам на методите за извършване на това гласуване, нито пък на механизмите за запазване тайната на вота, избягване на двойното гласуване или подаване на глас от чуждо име, защото темата е много обширна и не е предмет на настоящото съчинение. Достатъчно е да кажа, че има много изобретени начини за защита от подобна нечестност. И така, в САЩ всеки отделен щат допуска различен тип дистанционно гласуване, отделно окръг Колумбия има свои правила, които също ще бъдат дадени, т.е. имаме 50 щати + 1 окръг.

Щат с гласуване през мобилно приложение – 1 щат: Западна Вирджиния

Щати, разрешаващи гласуване по Интернет (през уебсайт) – 4 щата: Аризона, Колорадо, Мисури, Северна Дакота

Щати с гласуване по имейл или факс – 19 щата + 1 окръг: Айдахо, Айова, Вашингтон (щат със столица гр. Олимпия и най-голям град Сиатъл), Делауер, Индиана, Канзас, Колумбия (окръг с център гр. Вашингтон), Масачузетс, Мейн, Мисисипи, Монтана, Небраска, Невада, Ню Джърси, Ню Мексико, Орегон, Северна Каролина, Хавай, Южна Каролина, Юта

Щати с гласуване по факс – 7 щата: Аляска, Калифорния, Луизиана, Оклахома, Роуд Айлънд, Тексас, Флорида

Щати, забраняващи електронна трансмисия; позволяват гласуване по пощата – 19 щата: Алабама, Арканзас, Вирджиния, Върмонт, Джорджия, Илинойс, Кентъки, Кънектикът, Мерилънд, Минесота, Мичиган, Ню Йорк, Ню Хемпшир, Охайо, Пенсилвания, Тенеси, Уайоминг, Уисконсин, Южна Дакота

Изборите в България

Стана ясно, че БСП напуска парламента до изпълняването на следните 5 условия:

1. избор на нова ЦИК
2. отмяна на „срамните (позорни)“ среднощни гласувания за промените в Избирателния кодекс (ИК)
3. връщане на преференцията на равнището, което беше преди промените в ИК
4. започване отново на дебатите за машинното гласуване
5. връщането на правото всеки български гражданин да може да си търси правата пред ВАС⁶ с касационна жалба.

Последното условие е доста мъгляво, защото промените в АПК въведоха изискването за приподписване на касационните жалби на гражданите (подробности тук: „Административнопроцесуален произвол“, PUB.bg, 10.1.2019 г.). Дали БСП ще се бори срещу това или само във връзка с ИК не е ясно.
Важно е да се отбележи, че т.нар. „преференция“ е мажоритарен елемент в партийно-листова система. Неочакваната загриженост за мажоритарността у българските партии е фалшива. Както БСП, така и всички от „традиционната десница“ са убедени привърженици на партийно-листова система. След референдума на Слави Трифонов единствено ГЕРБ измамно обяви, че ще се съобрази с него, докато тогавашните им коалиционни партньори⁷ се обявиха категорично против. Обявиха референдума за незадължителен, защото не отговарял на някакви малоумни условия за избирателна активност, поставени от тях. За избирането на себе си, те не поставят такива условия, но когато суверенът трябва да вземе отношение по някакъв въпрос, то се поставят неудовлетворими изисквания.
И в „традиционната десница“ не се наблюдава смяна на лидерите, едни и същи муцуни се въртят десетилетия. Няма как те да не са загрижени на 1-во място за собственото си участие в политика и след това, ако не противоречи на тяхното вечно стоене на държавната трапеза, могат и да се съгласят с някое демократично условие, невлизащо в противоречие със собствения им уют.

Много промени трябва да се направи в българските избори, най-важната от които е въвеждане на мажоритарна избирателна система в 2 тура, но електронното гласуване е много важна стъпка напред. Стъпка към повече свобода и честност на изборите – първи признак за наличие на демокрация.

1. Централна избирателна комисия.
2. Да не се тълкува разширително, защото има избираеми крале с „небожествен“ източник на пълномощията.
3. Те са лидерски партии, които ще изчезнат напълно с изчезването на лидера.
4. Имам предвид разходите за купуване на гласове, защото ще се появят нови разходи, освен традиционния „хонорар“ за съответния гласоподавател. Новите разходи ще бъдат свързани с електронната идентификация (цифров подпис, четец, манипулиране на IP адрес и др.т.).
5. КУИППД – Комисия за установяване на имущество придобито от незаконна дейност; КОНПИ – Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество; БОРКОР – Борба с корупцията; ЦПК – Център за противодействие на корупцията; КПКОНПИ – Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество. {б.ред.}
6. Върховен административен съд. {б.ред.}
7. Т.нар. „традиционна десница“.