Винаги верни на Матушката

Публикация в британската преса ни поставя в сферата на влияние на Държавата на злото, каквато всъщност е самата истина

12754

На 25.4.2019 г. в култовия британски вестник Индипендънт бе публикуван култов коментар под заглавие „Все още ли Кремъл дърпа конците на България?“ с автор Борзу Даръхи (с помощта и на Милена Христова). В България тя бе препечатана в безобразен превод в Инвестор.бг (частично препечатана и в Днес.бг), откъдето бе взета в Медиапул.
Сравняването на моя текст1 с публикувания от 2-те български медии2 ще убеди и най-запаления русофил, запазил способността си да разсъждава, че българчетата са скрили някои неприятни истини, съдържащи се в оригинала, като по-скоро са преразказали коментара с някои съществени пропускания. Това е поредното доказателство за пленничеството на българските медии от страна на мафията, независимо дали е под формата на олигархия, премиер-пожарникар, партия на селяни за евразийско развитие на България, тлъст главпрокурор или корпулентен бизнесмен с интелект на чехълче. Много силно подкрепям противопоставянето на Румен Радев на Бойко Методиевич, но не мога да си затварям очите пред кремълската подлога и да твърдя „колко е добър!“. Наистина смятам, че е по-добре Радев с прогнилата си просавецка ориентация, отколкото мазния чехльо с правилната външнополитическа ориентация (за сметка на това безобразна плевнелиева вътрешнополитическа позиция).

Подзаглавието в Индипендънт (липсващо в българските медии) е: „Като член на НАТО и Европейския съюз (ЕС), балканската нация се приближи последните години до Запада, но Русия все още оказва влияние“. Ето пълния текст на цитирания материал от в. Индипендънт:

Разправят, че Владимир Путин е бил разярен. Беше достатъчно зле, че повече от дузина страни-членки на ЕС взеха колективно решение да изгонят руски дипломати заради отравянето на бившия разузнавач Сергей Скрипал във Великобритания. Решението беше обявено от шефа на ЕС Доналд Туск в черноморския курорт гр. Варна, България – страна, която Кремъл счита за намираща се в границите на своята сфера на влияние. Тогава се задейства руската мрежа с български агенти за влияние, които доминират политическия, икономическия и медийния пейзаж. След няколко дни от обявлението на Туск, през м. март 2018 г., българският президент Румен Радев, приятелски настроен към Кремъл, свика пресконференция, за да разясни позицията на страната си по отношение отравянето на Скрипал. Дни по-рано руски военни разузнавачи са посетили Великобритания и се предполага, че са използвали химическото оръжие Новичок срещу бившия руски шпионин-изменник и неговата дъщеря, което в крайна сметка уби британска гражданка, изложена на смъртоносното влияние на токсина3. Радев обяви, че трябва да има „ясни и неопровержими“ доказателства за руско участие в отравянето, преди София да се присъедини към съюзниците си от НАТО и ЕС за експулсиране на руски дипломати.
Високопоставен български служител, отговори на дълъг списък от въпроси за влиянието на Русия в страната, той настоя пред Индипендънт: „никой не ни оказва натиск във връзка със случая Скрипал“. Седмици по-късно и Радев, и премиерът Бойко Борисов мъчително отпътуваха за Москва в опит да спечелят одобрението на Путин и да му предложат възобновяването на замразените енергийни проекти. Путин, който изглеждаше леко отегчен от действията им, публично им напомни колко много Русия контролира България. „Една компания (Лукойл) е инвестирала $3 млрд. в България“, казва той, стоейки до Борисов, като претендира, че само на руската енергийна компания се падат 9% от БВП на страната и ¼ от държавния бюджет. „Това говори за обеми“, казва Путин, „не мислите ли?“

България гордо влезе в НАТО през 2004 г. и се присъедини към ЕС през 2007 г., привидно довеждайки докрай десетилетията на руско господство и нейните наместници от комунистическата партия. Но през последните години, след като САЩ и ЕС се затвориха в себе си, България много повече отколкото дори други балкански и бивши източноевропейски сателити, попадна под игото на Москва. България е примерен казус4 за това как Русия използва икономическата си мощ за заздравяване влиянието си в Източна Европа. Докато вниманието беше насочено другаде, свързани с Кремъл олигарси и руски фирми поеха контрола на ключови елементи в енергийния, медийния, банковия и комуникационен сектор в страната.
Окуражени от нисколихвени заеми от банки, свързани с Кремъл, стотици хиляди руснаци си закупиха жилища в България, мнозина от тях действайки като обикновени граждани с надеждата да се установят там, но също така служейки за потенциални гаранти на руските интереси при всякакви кризи. Руска верига за хранителни стоки отвори стотици клонове в страната5. Според Центъра за изследване на демокрацията 1/3 от българския БВП се контролира от руски фирми или техните български съюзници-олигарси.

Кремъл разчита както на поддръжка от правителството на Бойко Борисов, така и на опозиционни партии. Високопоставеният български официален представител признава, че страната е зависима като други в Европа от руския газ, но се бори да диверсифицира доставките си и намали зависимостта си от Кремъл6. Също така той настоява, че критиците преувеличават руския контрол върху икономиката. Никакви руснаци, казва той, не контролират изрично български банки или пък медии. Само една телекомуникационна компания7 се контролира от руски акционери, а веригата супермаркети е една от многото вериги с чуждестранна собственост. Граждани на Великобритания също притежавали ваканционни имоти в България. „Имаме американски компании с акции в стратегически бизнеси, както австрийски8, френски и дори британски“, казва той, „хората са си хора. Щом спазват върховенството на закона и имат положителен принос за нашата общност са добре дошли“. Въпреки това критиците настояват, че макар официалното привеждане на позициите на България в съответствие с Европа и НАТО, Русия е успяла да превземе ключови лостове на властта, дори руски физически лица да не държат безусловно юздите.
„Когато погледнете редицата на нашата политическа сцена и редицата на икономическата сцена, всичко води към Москва“ казва Татяна Дончева, бивш прокурор и политик в София, столицата на България. „Няма нито един случай на руснак дошъл тук, за да инвестира, да кажем, в производство. Русия разпределя пари на точно определени предприятия и точно определени бизнесмени“.

Историята на бившия български министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков, илюстрира могъществото, което притежава Кремъл зад кулисите. Той се качва на борда на първото правителство на Борисов, за да помогне на грубата му дясноцентристка партия да придобие технократски блясък. Почти веднага той е бил подложен на натиск да подписва енергийни сделки с Русия, които са давали предимство на Кремъл пред българските интереси. Той бил подложен на лобистки натиск и ухажван от влиятелни фигури в политиката и бизнеса, които като че ли са имали достъп до най-високите фигури в страната. Трайков многократно се сблъсква с директора на българския клон на Лукойл, руската енергийна компания.
„При всички енергийни сделки с руска връзка, не съществуват пазарни цени“, казва Огнян Шентов, председател на Центъра за изследване на демокрацията – прозападно ориентиран мозъчен тръст. „Изсмукват се милиарди от нашата икономика“.
Един ден през 2011 г., Трайков нарежда на ръководителя на Националната електрическа компания (НЕК) да задържи подписването на спорна енергийна сделка, която според мнозина дава нечестно предимство на руските партньори. Чиновникът въпреки това подписва сделката, след което Трайков го уволнява, за да бъде възстановен от премиер-министъра. Накрая, година по-късно, Трайков е този, който е принуден да напусне правителството, обвинен в закъсняване с подписването на енергийните сделки.
Веднъж извън правителството Трайков става успешен политик от опозицията, като печели място в общинския съвет на София. През 2016 г. участва в президентската кампания, привличайки внимание върху връзките между повлияния от Русия бизнес и политиците.
Точно тогава се превръща в мишена на големите български медии. Необятната телевизионна и вестникарска империя, притежавана от депутата-олигарх Делян Славчев Пеевски, свързан с Кремъл, започна публикуването на истории, в които се намеква за корумпираност на Трайков. Отказът му да даде заден ход води до разследване за корупция от българските прокурори. Обвиненията са отхвърлени от три различни съдилища, но тогава новосъздадената „антикорупционна“ комисия запорира имуществото му. Трайков продължава да отрича обвиненията.

Висшият български служител настоява, че съдебната власт е независима и всеки може да заведе съдебно дело срещу медия, ако се смята за унизен, оклеветен или неправилно обвинен. „Трайков е предупредителна история“, казва Шентов, чийто мозъчен тръст помогна да се събере книгата „Кремълски наръчник9“, знаменателен доклад от 2016 г., описващ възраждането на руската експанзия в Източна Европа. „Има ясни признаци както на политическо, така и на икономическо пленяване, предполагайки висок риск от завладяване на страната от Русия“, казва докладът.

Руските усилия в България са особено силни в енергийния сектор. Руската държавна компания Газпром е единственият доставчик на природен газ в България. Росатом, държавната атомна енергийна компания на Москва, доминира ядрения сектор. Лукойл контролира единствената петролна рафинерия в България и над половината от пазара на горива. В координация с Турция, Русия изгражда спорен газопровод през България, на който се противопоставят американците.
След рухването на солидната Корпоративна търговска банка през 2014 г., започнало с иск на Кремълската банка ВТБ за връщане на кредити в размер на €900 млн., Москва и нейните помощници превзеха още повече местни фирми.

Високопоставеният служител оспорва причините за рухването на банката.

През годините ВТБ също така твърдо увеличи контрола върху Виваком, основната телекомуникационна компания в страната.

Резултатите, твърдят критиците, са ограбването на потребителите и на хазната. Според Центъра за изследване на демокрацията – България, която е една от най-бедните страни, плаща на Газпром с от 10% до 26% повече за природен газ в сравнение с останалите европейски страни. Това ще струва €1 млрд. през следващите 5 год., което е годишният бюджет за образование в държавата. Високопоставеният български официален представител смята, че страната му плаща най-ниските цени за електроенергия в Европа.

„Те са най-видими в енергийния сектор, принуждавайки както нашето правителство, така и частните предприятия да сключват асиметрични сделки10“, споделя Шентов. „Но това важи и за другите сектори, където руснаците контролират хората, които са начело“.

През цялата си политическа кариера Борисов избягваше посещенията в Москва, но до миналата година. Бивш софийски пожарникар, той става кмет на столицата, преди да стане лидер-популист. Разправя се, че той е много предпазлив към Москва. „И двете страни – и американците, и руснаците искат да ни прецакат“ е казал Борисов на свои доверени лица, според бивш висш служител. „Но в добавка руснаците искат и да ги обичаме“. Високопоставеният български служител не оспори този коментар.

Московските инструменти за власт в България се простират из цялата политическа палитра на страната. Най-близкият политически съюзник на Кремъл е Атака – крайно дясна, ултранационалистическа, ксенофобска партия, работи с руското посолство в София, според изтекла американска дипломатическа (теле)грама11.

Но Русия има съюзници и по другите кьошета, турската етническа партия в страната – ДПС, която в голяма степен се възприема като руски канал за влияние и осъществяване на сделки. Нейният12 основател Ахмед Доган е колоритен някогашен агент на българските тайни служби от съветската епоха. Той се преобрази като знаменосец на турскоговорящото малцинство в България и основен политически брокер. „По същество той е най-важният политически фактор13“, казва Дончева.

Дори мейнстрим партии като Българска социалистическа партия (БСП) и дясноцентристките партии изглежда се примиряват или дори си сътрудничат с фигури от Кремъл. Гражданите за европейско развитие на България на Борисов, известен с акронима ГЕРБ, внимават да не отдалечават проруските коалиционни партньори, дори и самият той да е описван като „подозрителен към Русия“.

„Всички политически партии твърдят, че са про-ЕС и про-НАТО ориентирани, което на практика не е така“, казва Валери Григоров, лидер на малка опозиционна партия14.

Основните електронни медии и големите вестници рядко насочват вниманието си към сключването на сделки с Русия и към съпътстващата15 търговията с влияние. Сама по себе си политиката16 на ЕС може би насърчава медиите да не се противопоставят17 на линията на Кремъл или най-малкото да избягват противоречиви сюжетни линии, които засягат влиянието и разработките на Русия.
Всеки европейски проект отделя 5% от бюджета си за реклама и насърчителни дейности, раздавани от София на масови новинарски платформи, които са удобни за правителството. Прекалените критики към правителството или Кремъл водят до загубване на европейските пари за реклама.

Българските средства за масово осведомяване редовно изсипват фалшиви истории за забрани върху български хранителни продукти с цел поддържане на анти-европейски настроения.

Руснаците в България са друг канал за потенциално влияние. Стотиците хиляди руснаци, притежаващи жилища в страната, включват обикновени граждани, които вероятно просто искат да избягат от студеното време, корупцията и нездравословната среда, засегнала съвременна Русия. В България те могат да се приобщят в предимно православна (християнска) и славянска нация, която използва кирилицата, член е на ЕС и е на брега на Черно море.
Но за разлика от европейските имигранти, които работят или учат в България, те често живеят в свои малки общности, обособени извън градските центрове, рядко взаимодействат с българи, пазаруват в собствената си верига от хранителни магазини и изпращат децата си в собствените си училища, като по този начин подхранват подозренията, че ще служат за нещо като V колона.
„Ако тяхното правителство ги призове, независимо от политическата им принадлежност, те ще откликнат“, казва Шентов. „В крайна сметка винаги е въпрос на призив от Кремъл“.
Руските следи също се откриват сред малки групи от паравоенни организации, наети като агенти на руските държавни служби за сигурност. Те представляват дясна прокремълска мотоциклетна банда, концентрирана върху черноморското крайбрежие на страната.
„Разбира се, че това е нещо опасно“, казва Радан Кънев, адвокат и политически анализатор и бивш десен политик, който наблюдава тези групи.
Високопоставеният български чиновник казва, че има само една мотоциклетна банда, която е развявала руския флаг в страната и отрича съществуването на каквито и да е военизирани групи.

България също е обект на устойчиви манипулационни медийни офанзиви, за които софийските власти смятат, че са свързани с Русия. „Ние стриктно спазваме плана на ЕС за борба с дезинформацията и работим с нашите колеги в стратегическото подразделение за комуникации на НАТО, за да се борим с фалшивите новини и хибридните медийни атаки“, допълва висшият български служител.

След първата си среща с Путин по време на посещението си в Гданск през 2009 г., грубият 180-сантиметров Борисов излиза видимо разтресен.
„При завръщането си – той наистина беше уплашен“, казва един бивш старши български служител, който разговаря с нас при условие, че името му няма да се споменава. „Единственият сигурен начин да разрушите политическата си кариера в България е да се противопоставите на руснаците“.
Висшият български служител отказа да коментира, като се позова на захаросаните публични изявления след срещата.
Независимо от каналите си на влияние, Русия не винаги получава каквото желае. Тя загуби нещо голямо при опита си да убеди съседната Северна Македония да не влиза в НАТО18, а по-рано тази година загуби още една голяма битка в България.

Въпреки че Студената война приключи преди 30 год., България така и не обнови напълно въоръжените си сили от съветската епоха. Така че, когато настъпи моментът да се изразходват до €750 млн. за модернизиране на военновъздушните сили и замяна на остарелите МиГ-29, залозите бяха високи. От една страна, бяха тези, които настояваха България да закупи американски изтребители F-16, което ще приближи страната към НАТО и партньорството със САЩ, от друга страна, бяха онези, които са по-близо до Кремъл, включително Радев, препоръчващ България да закупи „Грипен“ джетове от Швеция, която не е член на НАТО и не би създала същото ниво на подготвеност на местния персонал и техните взаимовръзки19, каквато би създала една голяма покупка на оръжия от САЩ.
„Със САЩ имате различна конструкция на сигурността“, казва Шентов.

Това беше битка, част от продължаващата война между Запада и Русия за влиянието и контрола върху ключови институции в България и другите малки балкански и източноевропейски държави, включително членки на НАТО и ЕС. Фракциите в мощните военни ведомства и институциите, свързани със сигурността на страната съчиняваха лични мнения и пишеха коментари по медиите, лобираха пред депутатите и увещаваха задкулисно. Длъжностни лица от САЩ и Русия проведоха срещи с колеги и други събеседници, нервно наблюдавайки как ще се разгърне драмата в парламента.
„Проруски настроеният президент и Атака бяха за Грипените“, казва Шентов.
„Ние сме демократично общество и подобни дебати са нормални“, казва висшият български служител. „Имаме ясна процедура по отношение на придобиването на нови изтребители“.
Веднъж установени залозите и САЩ се включиха, изпращайки висши американски служители в София. „САЩ се ангажират да работят с българското правителство, за да изработят окончателния вариант за потенциална продажба на F-16, отговаряйки на бюджетните и оперативни изисквания“, заяви държавният секретар на САЩ Майк Помпео през м. декември.
Следващият месец парламентът гласува със 130 гласа „за“ и 84 души „против“, давайки разрешение на правителството за започване на преговори със САЩ за закупуването на осем изтребителя F-16 – рядко поражение за Кремъл, но това показва влиянието на Вашингтон и Запада, което притежават само ако ги е грижа.
„Американците са имали по-голямо влияние“, казва Дончева, бивш прокурор. „Те са толкова наивни и вярват, че тъй като България е член на ЕС и НАТО и имат там някаква малка военна база, всичките им проблеми са решени. Не, нищо не е решено“.

Бележки

  1. Преводът по-долу.
  2. Последната редакция на материала в Индипендънт е на 23.4.2019 г. в 19:45 ч., а датите на българските медии са: 25.4.2019 г. в 08:21 ч. (Инвестор), 25.4.2019 г. в 19:00 ч. (Днес.бг), 25.4.2019 г. в 10:24 ч. (Медияпул).
  3. Има се предвид 44-год. британка Дон Стърджес. Повече информация от в. Гардиън тук.
  4. В оригинала на английски език е употребено “case study”.
  5. Вероятно се има предвид магазините Берьозка, но те имат по-малко от 50 магазина (изброих 43 в сайта им).
  6. Авторът е оставил тази опашата лъжа без коментар, но за българските читатели следва да подчертая, че това не е нищо друго освен ЛЪЖА. За 20-ина години са се направили толкова малко неща за прекъсване на енергийната ни зависимост от Москва по принцип, а ако направим добавим на везната нещата, направени в обратна посока, тогава това ще получим направо „дяволска лъжа“.
  7. Авторът не знае, че това е най-ключовата телекомуникационна компания. Тя всъщност притежава кабелната свързаност, цялата подземна инфраструктура и най-важната наземна такава. Най-високоскоростният широколентов комуникационен достъп се осъществява от нейно поделение.
  8. Неясно коя точно австрийска инвестиция има предвид високопоставения чиновник, но австрийската телекомуникационна компания е с действителен собственик Майкъл Чорни независимо от прикриващите действия. Т.нар. продажба на българския телеком всъщност е покупка от друг притежаван от Чорни телеком.
  9. На английски думата е “playbook”.
  10. Типичен пример за асиметрична сделка е „кон за кокошка“.
  11. Публикуването на т.нар. „дипломатически грами“ е направено от Уикилийкс.
  12. На „партията“ Движение за права и свободи (ДПС).
  13. На английски език е използвана думата “kingmaker”, която буквално трябва да се преведе „царетворител“.
  14. Вероятно авторът има предвид „Коалиция за Теб България“ (КТБ), регистрирана през 2018 г. Лидерът й е бивш генерал от МВР и бивш шеф на Гранична полиция.
  15. В оригинала няма такова изрично уточнение, но се подразбира.
  16. Обратно на мейнстрима смятам, че „политика“ е singularia tantum.
  17. Използваният идиом в оригинала има конотация на неохотност при подчинението.
  18. На 06.2.2019 г. Северна Македония подписа „Протокола за присъединяване“ към НАТО (последната стъпка преди пълноправното членство).
  19. Има се предвид връзките между личните състави на различните страни-членки на НАТО.

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here