Единствената икономическа мярка

В условията на спад в икономиката заради пандемията от Ковид-19, Бойко Борисов предприе единствената разумна мярка напук на всички

27282

В условията на безпрецедентна икономическа криза по време на пандемията от Ковид-19, само лекарите успяха да изпреварят икономистите с изказвания за развитието на епидемия, която е поне 3-тата за последното десетилетие. Дори президентът не се стърпя и каза няколко съществени глупости в областта на икономиката. Измина повече от месец от изключително безумната му реплика: «в условията на криза реалната помощ е безвъзмездната», но все още не мога да се успокоя от изречената от 1-вите уста глупост. Всяка „безвъзмездна помощ“ от държавата е кражба от работливите, честните, кадърните и лишаване на обществото от държавни услуги. Няма да се впускам в пространни обяснения защо това е така, тъй като тези, що не разбират от икономика няма да ме разберат. Ако имаха поне малко икономически познания веднага щеше да им светне защо раздаването ангро на обществени средства на „закъсали бизнеси“ е малоумие. Даже, ако трябва да употребя новговора бих заменил „малоумие“ с „контрапродуктивно“.

Много отдавна ресторантьорите са изразили желанието си да се изравнят с хотелиерския бизнес като им се намали ДДС-то на 9%, но сега тази тяхна мечта се сбъдна благодарение на коронавируса. Не искам да им повтарям аргументите, но за пълнота трябва да кажа, че изравняването на ДДС ставката за хотелски и ресторантьорски услуги създава истинска възможност за предлагане на един по-завършен туристически продукт, стимулиран от държавата. Заявеният досегашен държавен приоритет (туризма) беше половинчат, защото хотелското настаняване се облагаше с 9%, но храненето с 20% (говоря за минимален пакет – единствено хранене, без другите туристически услуги като чадър, шезлонг, напитки, ски влекове, наем на всякакви уреди за зимен спорт и т.н. в зависимост от вида туризъм). Хотелско настаняване и храна е наистина минималният пакет, който може да бъде стимулиран, защото облагодетелстването на само едната му част създаваше диспропорция в обслужването и де факто не даваше предимство на отрасъл туризъм, а по-скоро на подотрасъл хотелиерство. Този минимален пакет е ясно обозначим и сравнително лесно контролируем. Неговото разширяване наистина ще стане проблематично, оттам контролът му – невъзможен. Априори не съм съгласен с определянето на отрасъл туризъм като приоритетен, но след отчитане образователното и интелектуалното ниво на нацията, напълно се съгласявам с разумността на подобно решение. Други отрасли с по-голяма добавена стойност и предполагащи много по-сериозно образование, познание и опит, правят алтернативните решения фантасмагорични.

Икономическите ми разсъждения не вземат предвид следното:

  • Ресторантьорският бизнес масово е в ‚сивия сектор‘ на икономиката и това има пряко отношение към данъчното облагане
  • Политическите искания на всякакви други сектори за намаляване на ДДС и за тях (лекарства, детски изделия, книги и др. културни услуги). Лавината от искания за намаляване на косвени данъци, която може да бъде отприщена с едно погалване на ресторантьорите
  • Административното управление на процеса с новата ставка: тоталната непригодност на НАП за контролиране на по-елементарни процеси само ще влоши усложняването им и вероятно слабото законодателно решение, плод на бездарни юристи.

Въпреки че ясно съзнавам наличието на горните проблеми, макар и с много силно икономическо влияние, те по същество не са икономически. Затова тук ще разгледам само пряко касаещите икономиката аргументи:
първо, командно-административният подход е заменен от „невидимата ръка на пазара“ в ресторантьорството. От десетина години живеем в абсолютна монархия и раздаването на пари става от абсмонарха съобразно личния му кеф. Така появата на свинари на жълтите павета ведно с питомците им довежда до хвърлянето от прозореца на Министерски съвет на неколкостотин милиона лева, които, от своя страна, се разпределят по някакъв измислен начин между свиневъдите. Нищо пазарно няма нито в изхвърлената през прозореца сума, нито в разпределянето й между протестиращите. Наложеният стил на управление – управление на разходите е безкрайно порочен, води до бедност и нищета. За да бъда по-ясен ще си послужа с пример от микроикономиката: на фирмено ниво различните отдели / дирекции / дивизии имат различни интереси, респ. искания; всички искат да похарчат за свои цели натрупаните във фирмата оборотни средства – финансистите и счетоводителите искат да направят едни разходи, производството други, а търговският отдел и маркетинга – трети; в тази ситуация изпълнителното ръководство преценява най-разумните разходи (обикновено в България това са за закупуването на Мерцедес за самото изпълнително тяло); обикновено фирмите с възходящо развитие се съобразяват най-вече с търговците и маркетолозите, после с производството и накрая със счетоводителите, защото създаването на приходи е значително по-труден процес от правенето на разходи (при дадената професионална подготовка, извършваните разходи са най-често неоправдани и тъпи).
второ, в такова състезание печели по-добрият. Това е пряко следствие от първата причина1. Всеки честен частник може да се захване с ресторантьорство и да печели щом смята, че този отрасъл е облагодетелстван с понижената ДДС ставка. Освен това, вече занимаващите се с този бизнес, за да спечелят повече от това преимущество, ще трябва да направят повече продажби, а това ще го могат само по-добрите.
трето, разглежданият бранш пострада най-много от въпросната епидемия на Ковид-19, а държавата го подпомага с пазарни инструменти, които ще подобрят услугата, защото завръщането на клиентите в ресторантите ще е труден и бавен процес (чисто психологически много хора ще се откажат от подобни услуги под страх за собственото здраве) и ресторантьорите ще са принудени да намерят баланса между качеството на услугата, цените и промоционални дейности, целящи да привлекат клиенти (априори намаляването на ДДС не е равносилно на намаляване на цените, защото ресторантьорите могат да решат да запазят разликата за себе си, но намалялата клиентела може да ги принуди и да предприемат някои ценови оптимизации).
четвърто, фискалният ефект от подобна мярка беше изчислен от властта на 150-200 млн. лв. годишно. Това не е голяма сума и е възможно да се експериментира с използването на пазарен инструмент.
пето, разширяването на приложното поле различните ДДС ставки ще позволи на всички пазарни участници да натрупат опит, вкл. приходните агенции и др. институции да натрупат управленски и контролен опит (нулевата ДДС ставка не позволява такова нещо, въпреки че някои считат това за диференциран процент данък).

Когато премиерът съобщи, че ще приеме предложението на бранша за намаляване на ДДС-то, но с малки корекции, реших че ще бъде сторена някаква глупост, имайки предвид опита с десетилетното управление на ГЕРБ (някои мерки, безкрайно малко, разбира се, в които имаше икономически смисъл, бяха така модифицирани от управляващите, че се обезсмисляха). В действителност изискването за категоризиране на ресторантите съгласно Закона за туризма и повишаването на минималния осигурителен праг в бранша2 (готовност за това беше изразена от представителите му) прави мярката още по-добре и може би дори ще има положителен фискален ефект (за такъв смятам и събирането на повече осигуровки, защото отдавна бюджетът на НОИ3 се субсидира от държавата повече от половината).

Досега това е единствената икономическа мярка на правителството в десетилетната история на неговия ръководител. Всички останали мерки 60:40 (вкл. с плащане на осигуровките от държавата), подкрепата на микро, малките и средните предприятия със суми между 3 и 10 хил. лв. (има обществено обсъждане за такава мярка, която се очаква да тръгне от следващата седмица), а впоследствие и за големите предприятия, както и всички останали помощи на калпак за майки с деца без отпуск и т.н., са малоумни и следва да бъдат сложени в графата „безумия на абсолютния монарх“.

Бележки

  1. Всъщност всяка следваща причина е следствие от първата, защото тя беше „невидимата ръка на пазара“, която е много интегрална и има множество измерения.
  2. Няма яснота с приложението, защото в него има много нива – от чистачка, през миячка, сервитьорка до главен готвач.
  3. Национален осигурителен институт.

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here