Капан за мурзилки

Петата колона се включи в защитата на Октопусин и неговия дворец в Геленджик на брега на Черно море

20518

Очакваше се, което не е равносилно на приемане или съгласие, V колона да започне да защитава безчинствата на Октопутин спрямо Навални, а и въобще, защото те не се изчерпват с тормоза над талантливия опозиционер. Владимир Владимирович Путин изтезава собствения си народ, който в огромното си мнозинство нехае, защото е виждал много сатрапи и е свикнал с вилнеенето им в Кремъл, този Червен площад е толкова далече от тях, че не си струва да му обръщат внимание. Алексей Навални е на път да сътвори история – толкова немирен руският народ не е бил дори по време на Великата октомврийска революция. Руснаците излязоха на улиците не толкова в защита на човека Навални, колкото на идеята „Навални“ – идея за свобода, демокрация и хуманизъм в най-чистата им форма. Не онези простотии, които са говорени през повече от столетие комунизъм, а онези, в които са вярвали бащите-основатели на САЩ и онази свобода, равенство и братство, прокламирана от Великата френска революция. Подобно поведение притесни Диктатора Октопутин и той втвърди позицията. Масови арести и побой над протестиращи, потвърдена 3-год. присъда1 за самия Алексей Навални, лъжи и заплахи от говорителя на сатрапа (Дмитрий Песков), лъжи и заплахи от говорителката на Министерство на външните работи (Мария Захарова) и т.н. Като споменах тези двама „говорители“, та се сетих, че и те са несменяеми, като шефовете си. Така е то, нали има демокрация в Матушката, пък и руснаците са много консервативни – харесват едни и същи муцуни, независимо дали в паспорта им пише Пусин, Песков, Лавров или Захарова. Руският народ много ги обича и затова те ще стоят докрай, и не защото се облагодетелстват от обществени средства, а защото руският народ много ги иска.

Стара мурзилка с още по-стари опорки

На нашия телевизионен екран изгря Валери Тодоров („Валери Тодоров: Навални вече има силата на политически лидер и това притеснява властите в Русия“, предаване: Лице в лице, автор: Цветанка Ризова, бТВ, 02.2.2021 г.; видеото тук). Според този „вещ“ наблюдател, това била глобална игра, фокусирана в една-единствена личност. Под „глобална“ трябваше да разбираме САЩ и ЕС, а под личност – Октопусин, а под съсредоточаване следваше да разбираме „дискредитиране“. Това било част от кампанията срещу Русия, за да се придържала тя към демократичните стандарти или по-точно „към смятаните от САЩ и ЕС за водещи ценности в световната политика“. Според този непоправим русофил, хората, излезли на протест, не са много за мащабите на Русия, но признава, че дори само двама души да излязат на улицата в Матушката, това било проява на кураж и знак за някакви големи събития. Изводите на представителя на V колона по отношение на политическото лидерство на Навални са: той не е „електорален лидер“ и не може да набере толкова много гласове (електорална маса), че на избори да застраши властта. Това абсолютно не е вярно, защото Октопусин, както и Бойко Методиевич фалшифицират избори, та въобще не може да се говори за ничия „електорална маса“. Лидерството на Алексей е значително по-силно от това на Октопусин, а оттам и „електоралната му тежест“, но това не може да бъде регистрирано от руските избирателни комисии, защото те са развалени по природа. Според Тодоров, Навални събирал натрупваното у руснаците недоволство, което подпомогнато от външното неодобрение пък създавало критична маса – трън в очите на самозабравилата се власт. Този словесен бъркоч цели да заблуди публиката и да й внуши, че „външното неодобрение“ създава проблеми за Шайката на Октопусин. Истинските проблеми са в самата Русия, в некадърността на управлението й, в корумпираността на властимащите и в тоталната липса на демокрация там. За това не са и не могат да бъдат виновни „външни фактори“. Проблемите на Матушката са обективни и се дължат единствено на вътрешните фактори. Опитите да се припишат следствията (санкциите и натиска срещу режима на Октопусин) като причини (некадърност, корумпираност, беззаконие и уродливост) за неблагополучието на обикновените руски граждани и държавата като цяло са откровено глупави и не могат да убедят никой човек с акъла си в това. За съжаление светът е съставен от много малко хора с акъла си, мнозинството са слаби мозъци. За България това важи с особена сила, особено силна у онези, които имат някаква носталгия по миналото, по мощната Матушка и прекрасната младост. На тези хора не може да се помогне, противоречията у тях са толкова големи, че няма да е пресилено да се назоват безмозъчни. Октопусин е откровен сатрап и няма нищо общо с онези идеали на социализма срещу бедността и неравенството, за доброто здравеопазване и някакво образование. В Русия и днес има хора, които нямат течаща вода в къщите си, нямат електричество, въпреки че още Владимир Илич Ленин е казвал, че „комунизмът = електрификация + съветска власт“. Назоваването „демагози“ на чудовищата, които в момента управляват Русия, е повече от слаба дума. Прочее, такива са всички след Горбачов. Може би Михаил Сергеевич е бил единственият честен руснак, появил се в топ управлението на Матушката.
Според Валери Тодоров видеото в YouTube на Навални бил един добре режисиран филм, за който било очевидно, че не е по силите нито на Навални, нито на неговите хора, нито дори на „един екип много добри журналисти“. Този филм бил възможен само като плод на усилена работа на „службите“, като след подкана от водещата, мурзилката добави „американските служби“ – самият Пусин бил казал, че знае откъде идвало това („аха, ясно, поработили са американските колеги“2). Само дето американските служби не може да са му колеги, защото той е нискоразреден служител, който никога не е бил разузнавач, с каквито лаври обича да се кичи. Цветанка Ризова ахна при тази идиотска логика на госта и съвсем искрено го попита дали това не е опит за отбиване на удара от страна на Октопусин с цел да се престори на невинен. Представителят на V колона съобщи: „вижте, за човек, работил в Русия, мащабът на двореца не е чак толкова впечатляващ“, с което пренебрегна една много съществена част от разследването на ФБК3, а именно: размерът (мащабите) на двореца не са най-важното, защото около него има много завладяна територия в размер 39 пъти Княжество Монако (7800 ha4 земя, 300 ha лозя, 17691 m2 е площта на самия дворец, а принадлежащата му инфраструктура се разпростира върху 68 ha); има собствена църква, няколко собствени контролно-пропускателни пункта, собствено пристанище, 2 хеликоптерни площадки; и най-важните 2 обстоятелства – (1) проект на двореца (с подземно хокейно игрище, аквадискотека, панорамни стаи за чаша вино, импозантна спалня с будоар и др.) и (2) обзавеждане – толкова префърцунено и скъпо, че може да си го позволи само някой психически негодник (във филма неколкократно се намеква, че Октопусин е луд или с тежки психически проблеми). Оглушителното отсъствие на библиотека в двореца на Октопода дори не заслужава да бъде споменаван, защото до неговото име това е кощунство. Версай се простира на 815 ha, а сградата е с площ 67002 m2, но тя е построена от Краля-слънце и емблема за неговата абсолютна власт, докато Октопусин би следвало да е скромен народен слуга (той и затова така упорито крие мащабите на прищевките и корупцията си). Мурзилката още веднъж наблегна на сигурността си в участието на чужди разузнавателни служби при разследването и добави, че от около 8 год. вече натискът не бил срещу руската власт, а само срещу Владимир Владимирович. Руската подлога се опита да внуши съмнения около отравянето на Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия, ех, пропусна да ги обвини в самоотровителство, но някак си се подразбра нещо такова. Спестявам поредните му глупости относно моделирането на световното обществено мнение върху Пусин, съвсем обяснимо между другото, защото това е наистина един тежко болен човек, който трови, краде, присвоява, убива, докато е държавен глава на толкова голяма и могъща страна, заключителните слова на мурзилката бяха: «за мен, като човек, който е работил в Русия и който познава технологията, който знае как може да се достигне до някои места и тайни, наистина не е по силите на журналистически екип – казвам го най-отговорно». На мен оставя „най-отговорно“ да заявя, че тоя е мурзилка, която изпълнява поръчения на Кремъл и да добавя, че е доста неадекватна мурзилка. В случая тяхната цел е забъркването на чужди разузнавания, целящи да изобличат „добрия“ Пусин и да заметат под килима тежката болест и корупция на същия.

Една любов на Кан

Във филма на Навални има няколко намигвания към публиката, в това число и мурзилките. Причината е неясна за мен, но все пак тези „намигвания“ съществуват, тук ще разгледам само едно. Навални разказва за едно пътуване на официалната екссъпруга на Октопусин (Людмила Путина), която в средата на 90-те год. на XX в. посещава гр. Хамбург, Германия, където се запознава с Ирене Питч (Irene Pietsch) и започва кореспонденция между тях. През 2002 г. Ирене издава книга в Русия „Пикантната дружба“, съдържаща част от тази епистоларна връзка, но тя изчезва внезапно от лавиците, все едно автор е Джон Стайнбек в книжарница при комунизма. Ирене дава копия от писмата си на Навални и там освен празните приказки за хороскопи, децата и проблемите, свързани с отглеждането им, училището и т.н., той открива един епизод с почивка на Ривиерата. Годината е 1998, Октопусин е на почивка в Кан (Франция) с Людмила и двете им дъщери за 6 седмици. На 22.7.1998 г. Октопусин прекъсва отпуската си, за да се завърне в Москва и да поеме поста директор на ФСБ5 (тогава премиер е Сергей Кириенко). В официалната си автобиография Октопусин (книжно издание) представя този епизод от живота си като „почивка на Балтийско море със съпругата си Людмила“ (дъщерите отсъстват). Навални нарича това „поредната лъжа на Путин“, но от посочените данни такъв извод не може да бъде направен. Възможни са 3 сценария (по низходяща степен на вероятност):

  • наистина Путин лъже, а Людмила е написала истината до приятелката си Ирене Питч
  • Людмила се е направила на гранд дама и малко се е поизфукала пред германската другарка, че се намира на най-хубавото място на Ривиерата, докато в действителност се е пекла на камънаците на Балтийско море
  • и двамата лъжат.

Не може Навални да не си дава сметка, че има вероятност Людмила да използва измислици, а информацията за тази ваканция макар и не много леснопроверима е все пак по силите на „западните служби“. Въпреки изминаването на 22 год. оттогава, информация за влизането на руски гражданин на френска територия съществува (такава не се унищожава), дори хотелските данни вече да са неоткриваеми. Следователно, или френските служби са влюбени в Октопусин и не желаят да участват в неговото омаскаряване, или въобще служби не са участвали в разследването на Навални. А дори е възможно да са участвали и да са потвърдили думите на благоверната съпруга на Сатрапа, но на му Навални е неудобно да признае. Независимо от всичко филмът не е убедителен в тази му част.
Проблемът обаче е в друго, мурзилките, които иначе са толкова вещи в материята, пропуснаха тази слабост в разследването, от която можеха да натрупат голям капитал. За целта трябва малко мозък, но тъй като те не притежават такъв, се фокусират в изпълнението на основната си задача – да дискредитират Навални, неговото разследване и екипа му на общо основание, без да влизат в никакви детайли не само, защото не са способни, а защото това ще даде допълнителна информация на обективните наблюдатели. Медийните прислужници въобще и не се замислят за фактите, защото и на самите тях им е пределно ясно, че Октопусин е лъжец, крадец и измамник.
Напълно е възможно участието на някакви служби, но то се изчерпва със снабдяване с някаква информация под формата на документ или връзка с полезен информатор. Навални и ФБК не са лице на някакъв грандиозен заговор, изработен в мазетата на някакви служби, те са направили разследването си и това са хората, които стоят изцяло зад него, а не някакви измислени служби. Подлогите не могат да разсъждават с други категории за хора твърде различни от тях. Достоен човек като Алексей Навални никога не би се превърнал в обслужващ персонал на която и да е служба, в този смисъл той няма да се съгласи да стане лице на нещо изработено от другиго. Казвам това с ясното съзнание, че малко хора ще ме разберат, защото повечето са готови да служат, да служат, да служат, разбира се, възмездно. Мурзилките разчитат на слабите мозъци, които са твърде многобройни и първосигнално ще отхвърлят изводите от филма, защото вражески служби са го поръчали, режисирали или изработили. Подходът ad hominem е забранен още от древността, но се прилага от мурзилките в XXI в. Най-важният въпрос, който трябва да си зададем обаче е дали всичко е достоверно, а не кой е авторът на филма. Отговорът е ясен, не и за слабите мозъци обаче.
Чудесен пиар ход на Октопусин би бил помилването на Алексей Навални, но изглежда това е твърде високо за миризливия падпалковник-джудже. Преди 10-ина години, това не би било немислимо, но тъй като властта се олицетворява от един човек, сега тя е изхабена, престаряла, озлобена, оттам и благородните жестове дори като пиар ход са напълно нереалистични.

Видеото на ФБК „Дворецът на Путин. История на най-големия подкуп в света“:

Бележки

  1. Преминаване на условна 3-год. присъда в ефективна. {б.ред.}
  2. Гостът цитира Октопусин. {б.ред.}
  3. Руският Фонд за борба с корупцията, оглавяван от Алексей Навални. {б.ред.}
  4. Хектар, мярка за площ. 1 ha = 10000 m2. {б.ред.}
  5. Федерална служба по безопасност (на български език е прието да се нарича „сигурност“). {б.ред.}

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here