Теория на фалшифицирането

Изборните фалшификации са частен случай на фалшификацията по принцип и са с много широко разпространение у нас

58098

Коментарът е обновяван еднокократно, последно обновяване на 11.3.2021 г. (добавена е т.5 от последното сортирано изброяване).

Като всеки процес, фалшификацията има своите задължителни елементи и взаимодействия. От хилядолетия най-примамливите фалшификации са били на парични знаци, не по-назад остават предметите на изкуството (най-вече изобразителното, но и на архитектурата и литературата) и подписите. В наши дни палитрата от фалшификати значително се е обогатила, вече се фалшифицират документи за самоличност (напр. лична карта, паспорт), свидетелства (за правоуправление на превозно средство, за придобита квалификация, завършен курс), дипломи (за завършено образование или придобита научна степен), а вече към тях ще прибавим ваксинационни паспорти или сертификати. През миналата година, на няколко гранично-пропускателни пункта бяха засечени дори фалшиви PCR тестове. Не бива да се изпуска от списъка фалшифицирането на медицинска, банкова или застрахователна документация. Всичките тези фалшификации обикновено се преследват от наказателните закони на съответните държави – къде по-строго, къде не, къде по-широко, къде не. Модерните фалшификации (софтуер, уебсайтове, електронни или индустриални изделия и т.н.), станали възможни благодарение на научно-техническия прогрес също започнаха да се преследват по един или друг начин. Вече е по-трудно да си купите Panasoanic вместо Panasonic, Adibas вместо Adidas, Puna вместо Puma и много др., макар това да не е класическата фалшификация, а по-скоро заблуда, но тя беше неин наследник (заблуждаващите търговски марки се появиха в отговор на преследването след класическо фалшифициране на оригиналните). Модната индустрия също е съвременна жертва на фалшифицирането, но тук ще говорим за едно много много старо фалшифициране, което не се преследва нито от закон, нито от жертвите. Фалшифицирането на изборите е старо колкото стара е най-старата фалшификация. Дори в XXI в. то се прилага безнаказано в много държави. Например такива са: Русия, Северна Корея, Китай, Беларус, България по времето на Бойко Методиевич и на 10.6.1990 г. Очарованието на всички тези страни е в наличието на диктаторски режими там, а известна е максимата на Йосиф Висарионович Сталин „тези, който подават гласа си – не решават нищо, тези, който броят гласовете – решават всичко“1.
И така, фалшифицирането е процес по изработване на неистинско произведение, което цели да придобие стойността на оригинала, независимо от природата на тази стойност – парична (финансова), престижна (авторитет) или легитимност (лиценз). Елементите на фалшифицирането са:

  • субект – това е самият фалшификатор, който извършва процеса; най-често са и бенефициенти, но не винаги крайната облага е за самия фалшификатор, макар той винаги да има някаква (поне хонорар)
  • бенефициент – това са лицата, носещи непосредствената облага от фалшификацията; например: фалшификаторът на лични документи получава възнаграждение за работата си, но не се явява бенефициент, който с фалшивия паспорт може да изтегли сума от банка многократно по-голяма от изработилия паспорта; втори пример: фалшификаторът е фирма-преброител на избирателни бюлетини / протоколи, за нейното ръководство е предвидена облага под формата на държавен пост с някакъв „мотивационен пакет“, а бенефициентът е милиционер от Банкя, който за 101-ви път става премиер
  • обект – това е продуктът на фалшификацията или иначе казано това са фалшифицираните предмети или обстоятелства; най-често това са банкнотите, но вече споменах за картините и литературните произведения, паспортите и т.н.; в този материал по-долу ще стане дума за избори
  • помагачи – като в почти всяко литературно произведение с по-голям обем имаме хелпъри, които помагат на субекта или бенефициента в технологията на фалшифицирането; това са онези доставчици на суровини, материали, данни и процеси, които правят възможна фалшификацията; например: при подправката на банкноти са необходими доставчици на печатни средства / полиграфически продукти, хартия и мастила, различни инструменти или устройства за изпичане, изрязване и т.н. Напълно е възможно доставчикът да е съвсем легитимна компания, която да няма представа за какво ще бъдат използвани продуктите й (например висококачествени принтери на много известни марки се използват, без производителите да знаят за това; нещо повече по-голямата част от тях имат софтуер, разпознаващ банкноти, който прави невъзможен печата или сканирането, но пък има софтуерни и хардуерни инженери, способни да го байпаснат); втори пример: социологическите агенции могат да бъдат доставчик на данни, които са получени в противоречие с добрата практика при прилагането на демоскопските методи
  • технология на фалшифицирането – това е съвкупността от технически способи за извършването на фалшификацията; например: при произведенията на изобразителното изкуство това са основата (хартия, платно и т.н.), рамката, мастилата (акварел, масло, графит), съответното им изкуствено състаряване, ако става дума за картина, рисувана преди много време и др.т. Специално внимание ще обърна по-долу за технологията на фалшифицирането на избори
  • крайни потребители на фалшификата / фалшификацията – това е онази приятна група от хора, която смята фалшификата за оригинал, т.е. това е жертвата на измамата; например: при банкнотите това е невинният продавач, който е дал нещо, но в замяна не е получил нищо; втори пример: при изборите това са стотици хилядите, които са очаквали някакъв ефект от гласа си, а де факто гласът им е „осчетоводен“ по указан от бенефициента начин.

Да разлаем кучетата

През първите дни на 1998 г. е премиерата на филма на Бари Левинсън, чието буквално заглавие би било „Да накараме кучето да върти опашка“ или да „маха с опашка“, но това би създало алюзията за „въртиопашка“, което е далеч от идеята на авторите. В началото на Моникагейт (Моника Люински срещу действащия американски президент Бил Клинтън), когато става безпощадно ясно, че Клинтън е лъжесвидетелствал, защото ФБР2 е изследвало петно от семенна течност върху синята3 рокля на Моника и е доказано ДНК съвпадение с кръвна проба от президента, Левинсън снима филма, а той е на екран точно в разгара на скандала. Бил Клинтън, аналогично на филма, нарежда бомбардировка по обекти на Ал-Кайда в Хост (Афганистан) и Хартум (Судан) в операция „Безкраен обхват“, определена от американските конгресмени като ‚диверсия‘. Разказът в „Да разлаем кучетата“ е следният: действащият американски президент е обвинен в сексуално насилие от бойскаутка, посетила Белия дом, точно насред предизборната му кампания за 2-ри президентски мандат; неговата пиарка Уинифрид Еймъс (в ролята Ан Хечи), участвала в създаването на предизборната кампания под мотото „не сменяй конете в средата на реката!“ си дава сметка, че няма да се справи и търси помощ от един от най-големите специалисти по кризисен пиар Конрад „Кони“ Брийн (Робърт де Ниро); той определя работата като „дебела“ и на свой ред се обръща към най-добрия в илюзиите – продуцентът на филмовите награди Оскар – Стенли Моц (Дъстин Хофман); ексцентричният Стенли решава: единственото спасение е обявяването на война на чужда държава, ама не наистина, а екранна симулация на война, например с Албания, оттам и култовия диалог:
«Уинифрид Еймс: Защо точно Албания?
Конрад Брийн: А защо не?
Уинифрид Еймс: Че какво ни е направила НА нас?
Конрад Брийн: Че пък какво е направила ЗА нас? И въобще какво знаеш за тях?
Уинифрид Еймс: Ами нищо!
Конрад Брийн: Виждаш ли!? Значи те са притворни. Измамни. Не може да им се има доверие».

спектакълът с войната се излъчва по телевизиите, което хвърля в шок ЦРУ4 и неговият директор мистър Йънг (Уилям Мейси) задържа Еймс и Брийн в един ресторант, където се провежда следващия диалог:
«Агент Йънг: Има две неща, за които съм сигурен, че са истина – няма добър или лош крем карамел и НЯМА никаква ВОЙНА!
Конрад Брийн: Как да няма?!? Гледах я по телевизията!»

след множество перипетии, вкл. след убийството на героя от войната серж. Уилям Шуман (Уди Харелсън), текущият президент печели изборите; големите експерти и „лекари на обществото“ се събират в ТВ студио, за да анализират проведените избори, като единодушно стигат до извода, че президентът е великолепен комуникатор, а слоганът на кампанията му „Не сменяй конете по средата на реката!“, под който в различни клипове внучето научава от баща си или от дядо си тази мъдрост, определят като основна причина за безапелационната победа на обвинения в сексуален тормоз президент; Моц и Брийн са телезрители на „прочутите“ експерти, открили квинтесенцията на изборната манипулация, но продуцентът се вбесява „цяла война им продуцирах на тия! А те още не са разбрали какво се случи!?“.

От много време изборите в България се фалшифицират, всъщност откакто на власт е милиционерската хунта. Афера „Костинброд“ има – това е подготовката за 1-вата фалшификация, много неумела и много дилетантска, но все пак приложим е принципът „първа бука – за наука“. Схемата е разкрита от днешния съдружник на Буци – Пеефски, който с помощта на Мая Манолова и Николай Бареков се опитва да изобличи далаверата. Етапът е много ранен и единствено се доказва обикалянето на Буци около кацата с меда, но не и бъркането вътре, но пък и разследването не си дава много зор, след като Методиевич става премиер за 2-ри път. Тогавашният главпрокурор Цацьо замита историята и най-виновният се оказва Росен Желязков (тогава главен секретар на Министерски съвет). Днес, за изборите на 04.4.2021 г. същият Желязков е един от 4-мата, които са водачи на 2 листи на политическа партия ГЕРБ (другите трима са: Буци, Костадинка и Красимир Вълчев). Общото между тази четворка е галактическата некомпетентност. Важното е да отбележа, че аферата Костинброд ни дава много ясен знак за идеите на милиционерите да останат на власт завинаги, тя е илюстрация на търсенията им. Впоследствие те намират много по-рафинирани методи за печелене на избори. Даже Вожда започна да се срамува да брои публично победите си, защото се чувства неудобно (дотогава чинно отбелязваше поредния номер на победата си, но от 4-5 год. престана). За тазгодишните избори са ни подготвили ярка фалшификация със следните участници:

  • главен фалшификатор: фирмата-преброител на гласовете – „Информационно обслужване“ с председател Мишок, който освен изключително тъп, си позволява да се изказва по множество въпроси, които всеки ученик от съответния техникум може да направи по-компетентно. Разбира се, другите прийоми не са изключени: купен вот, корпоративен вот, купени секционни избирателни комисии; кебапчета, кюфтета, 50-100 лв. и т.н., защото при броенето на гласовете е едно добавянето на 200-300 хил. гласа към 700-800 хил. и съвсем друго е прибавянето на подобно число към 400-500 хил. Първият вариант е силно предпочитан, затова местните дерибеи са оставени с развързани ръце и кесии
  • бенефициент – ГЕРБ, хунтата и лично Буци
  • обект – първите парламентарни избори за 2021 г., тези през м. април (ако има следващи ще е по-трудно, ако се организират от служебно правителство или друго, неоглавявано от Буци)
  • жертвата – целият български народ и в частност честният избирател
  • помагачи – медии и социологически агенции от целия спектър
  • технология – основната е във фалшифицирането на изборни протоколи по няколко начина: завишаване подадените гласове за ГЕРБ; намаляване на подадените за враговете (БСП; ДБ; Изправи се, мутри вън!); в бой за ГЕРБ ще влязат живи и умрели (т.нар. „мъртви души“); „инвалидизирането“ на чужди гласове, където е възможно; преливането на истински и фалшиви гласове за „патериците“ (ВМРО, ВОЛЯ и „Има такъв народ“), защото с малко прелети гласове, получават по-голямо скрито парламентарно представителство5, схемата е следната: партията-патерица има свой собствен електорат, който не гласува за ГЕРБ, но все пак събира гласове и с малко помощ от ГЕРБ, „патерицата“ преодолява 4% бариера и влиза в парламента, без помощта от ГЕРБ гласовете ще са „загубени“, така се присвояват неподкрепили хунтата гласове на избиратели чрез депутати-патерици. Като недостатък следва да се посочи по-трудната управляемост на патериците, което може и да се превърне в неуправляемост, ако ГЕРБ не остане на власт.

Обратът или перипетиите

Според Аристотел („Поетика“) най-важният елемент на древногръцката трагедия е перипетията, известна на български език и като обрат. Той бива 2 вида: обрат в героя или обрат в разказа. Милиционерите, управляващи повече от десетилетие България, са открили изключителната полза от единия и невероятната вреда от втория. Бойко Методиевич много широко използва обрати при изиграване на собствената си роля. Дори слабите мозъци са открили неговите завъртания на 180° в разстояние на броени часове. Това му създаде някакъв особен чар – постоянен в непостоянството си. Добрият чичко милиционер, който се радва на неподправената любов на строители по пътищата, фризьорки, артисти, музиканти и всякакви други халтурчици, веднага е готов да преобърне туловището си, за да зарадва сляпо влюбените в него. В желанието си да им се понрави, той дори е готов да каже, че е прост, колкото и те са прости. Това, трябва да призная, е много сериозно качество, защото той дори за миг не си го е помислял, напротив определя себе си нещо като надвръх на ерудицията. Въпреки обективната си простотия, той е открил, че обратът при изборите ги превръща в истинска трагедия, не древногръцка, а необългарска. Затова никога не допуска там да се случи перипетия, както би казал Аристотел. Обществените очаквания изборите да бъдат спечелени от друг и последващата изненада със спечелването на ГЕРБ би била недопустима изненада, от която той силно се страхува. Страхът му не е свързан с България, защото тя е отдавна завладяна от него страна, героичният народ е кротък и би го издържал и 500 год., въпреки някакви протести под надслов „мутри вън!“, но не така стои въпросът с Европа, сестринските партии и всевиждащото око отвъд Голямата вода. Техническата невъзможност на тези чужденци да получат достоверна информация за реалното съотношение на силите на местен терен е предимство за банкянския мошеник. Затова неговите помагачи (вж. по-горе „елементи на фалшификацията“) социологическите агенции и медиите трябва да бълват данни, че Той е единствен и неповторим, че е предопределен да спечели за 501-ви пореден път и още стотици избори да има – той пак ще ги спечели. Нереалните демоскопски проучвания имат следните позитиви:

  1. не се допуска перипетия след обявяването на окончателните изборни резултати от официално пленените държавни институции, защото тя би предизвикала вглеждане в процеса, ако партията на власт изненадващо спечели изборите при предварителни нагласи катастрофално да ги загуби. Това ще подскаже възможността за фалшифициране на организираните от самата нея избори6; подобни мисли всеки уважаващ себе си диктатор предпочита да отдалечи максимално – затова взема превантивни мерки като се определя за победител още преди самите избори (така максимално се избягва изненадата)
  2. „патериците“ също се надценяват по горната причина, а „враговете“ се подценяват, но там е допустима лека изненада
  3. сугестират собствените привърженици, които ги подкрепят дори и с неудоволствие, защото не виждат перспектива (съгласно теорията на Елизабет Нойле-Нойман за „спиралата на мълчанието“)
  4. обезверяват опозицията, защото техните привърженици пък не виждат смисъл от гласа си.

Подправените демоскопски проучвания имат следните недостатъци:

  1. разширява се кръга от лица, на които става известно парченце от пъзела (медии и социологически агенции, някои от които традиционно свързвани с БСП в обществените представи, а де факто свързани единствено с паричните знаци и горещи привърженици на корупцията, в която участват), а именно фалшивата преднина на управляващите и ниските проценти за опозицията
  2. проверка на данните на извършените проучвания (най-вече на извадката – начин на формиране, начин на добиване, обработка и анализиране на информацията, сравнимост на параметрите с други проучвания / изследвания) може да доведе до печални за хунтата изводи и начина на организацията на изборите
  3. получават се алогични силогизми7 – по отношение на личните рейтинги на политиците се получават противоречащи на здравата логика числа. Рейтингът на Буци е спаднал неколкократно, а електоралната му тежест – не; неодобрението към Буци е нараснало неколкократно, но то не е засегнало електоралния му потенциал, който след преброяването от „Информационно обслужване“ даже се реализира точно в очаквания обем. Тези разсъждения биха били невалидни за нормална партия, но Буци е човекът-партия, нещо повече той е човекът-държава и неговият личен рейтинг би следвало да е много близък до електоралната тежест на партията.

Хунтата е открила разнообразни методи за преодоляване (или намаляване в известна степен) на недостатъците. Някъде, където принадлежността на съответната медия или агенция не е скрита (дори явно посещават предизборния щаб на ГЕРБ), паричните потоци се вливат директно, а където връзката е непряка (даже се свързва с врага) се използват заобиколни маршрути. Чрез вярна фирма, чийто собственици (явни или тайни) са се облажили достатъчно от хунтата, стават клиенти на съответната медия или агенция месеци преди изборите и с леки намеци-внушения за дневния ред на обществото и начина на формиране на извадката (методите и т.н.) се подбират подходящите теми в новините, както и подходящите респонденти.

За съжаление на хунтата, всичко има проекция в природата и по косвен път неслабите мозъци могат да усетят нечистоплътните игри на милиционерите. Най-ярките доказателства8 за манипулациите са:

  1. ярко противоречие между личния рейтинг на лидера-слънце и електоралния потенциал на ГЕРБ
  2. внезапен скок в гласовете за ГЕРБ с 5%, отчетен от няколко агенции в последните им проучвания. Във времето на проучванията в Природата са се случили следните събития: затваряне на метростанция Хаджи Димитър поради некадърно проектиране, изпълнение, контролиране и експлоатация с будещото „уважение“ оправдание за коварството на канала Перловска река, особено в сравнение с р. Дунав; пропадане на тротоара на ул. Георги Софийски, гр. София (до метростанция Медицинска академия) с желязното оправдание за падналото количество валежи в размер на 100 l/m2, което пък изненадващо не се отразява на съседните тротоари, т.е. проблемите възникват там, където е ремонтирала хунтата; срутване на скална маса върху току-що обезопасения за такива случаи път към Рилския манастир с оправданието, че обезопасителните мрежи били за някакви други случаи, а не за такива, каквито се случват в живота; пропадането на новоремонтирания път Кричим – Девин с гранитното оправдание, че обновяването не включвало укрепване, защото било много скъпо, но сега след като се случило пропадането на новия път – всичките пари отишли на вятъра; и много др.
  3. Лаура Кьовеши безпрецедентно отхвърли 7 от 10-те български прокурори. Още веднъж подчертавам – безпрецедентно! Нито една от останалите 21 страни не е получила подобен шамар, което е свидетелство за професионализма на българското управление мощно подкрепящо Мола Рам Гешов, чиято Алма Матер съвпада с тази на Буци. Това следва да намери някакво отражение в нагласите на кроткия български народ и то не би трябвало да е нарастване с 5%
  4. декларация на двамата най-старши9 американски сенатори в Комисията по външна политика на американския сенат, казваща: «… настойчивата корупция, влошаващата се медийна свобода, политизацията на съдебната система, както и други заплахи срещу върховенството на правото…», свидетелстваща за бурните успехи в борбата с корупцията, медиите-подлоги, разкапаната съдебна система, намира своя израз в бурното нарастване подкрепата за хунтата, защото раята изпитва все по-голяма радост от управлението
  5. Съдът на Европейския съюз в Люксембург обяви българските „европейски заповеди за арест“ за невалидни, ако не бъдат потвърдени от съд, с което се слага край на най-гнусната прокурорска практика – да се издават заповеди за арест с цел покоряване и подчиняване на обекта на заповедта на олигархията, представлявана от Пеефски и Буци и с главен слуга Мола Рам Гешов. Това е поредното доказателство, че когато се погледнем в чуждо огледало, не това на българските медии, експерти, асоциологически агенции – образът изглежда уродлив, крив и отвратителен, което всъщност е най-вярното отражение на Природата.

Идеята на фалшификаторите на избори, които мощно пълнят нощните си шкафчета с валута и златни кюлчета, е да кажат: как да не сме спечелили честно изборите, месеци преди това гледахме всичко това по телевизията! (по Робърт Де Ниро в разговор с агента, изигран от Уилям Мейси, вж. по-горе). Глупавите експерти ще се съберат в някое пленено студио или на чашка и ще стигнат до извода: „слоганът „работа, работа, работа“ и джипката на премиера, който обикаляше сред обикновените хора, доведе до победа на ГЕРБ“ (вж. по-горе телезрителят Дъстин Хофман). Още сега се виждат10 тъпи гласове, които пеят оди за Вожда още преди да е спечелил изборите. Тези гласове принадлежат на уж негативно настроени към него „експерти“. Изключително бездарното и некомпетентно трио „експерти“ по кризисни комуникации наскоро разсъждаваше върху приватизацията на Здравната каса, имайки предвид нейната демонополизация. Не, това не беше lapsus linguae, а lapsus cerebrum 11.

Няма явление в природата, което да обясни скока на ГЕРБ с 5% на тези последни проучвания. В предходните си правеше компания с БСП около 23%, но с наближаването на изборите рязко подскочи нагоре, а в живия живот не се случи абсолютно нищо, което да обясни този скок. Ерго, тази преднина на ГЕРБ е само на хартия и е с посочената по-горе цел – индулгенция за фалшифицирането на изборите. Друго съвсем необяснимо явление е електоратът на „Има такъв народ“. Мишкуването на тази партия не предполага да я издигне дотолкова, че да се бори с ДПС за 3-тото място. Това е най-сигурният белег за ролята на ГЕРБ-патерица. Отсега хунтата надува проучванията за Слави, за да може да се избегне перипетия при обявяването на финалните резултати. Важно е отбелязването на отчетността пред избирателите. Воденето на предизборна кампания, изработката на предизборна програма е задължение, а не право. От суверена се скриха Буци и Слави, който са природно неинтелигентни и базисно не разбират демокрацията.

Бележки

  1. Няма никакви доказателства Сталин да е казвал подобни думи, още повече че по време на неговия режим не е имало избори. Вероятно тези думи се приписват на съветския сатрап заради мемоарите на Борис Георгиевич Бажанов – „личен секретар“ (де факто, а де юре длъжността се е наричала „помощник на генералния секретар по въпросите на Политбюро“) на Сталин между 1923 и 1928 г., издадени в Париж през 1930 г. под заглавието „Със Сталин в Кремъл“. В тях Бажанов си спомня думи на Йосиф Висарионович, казани за гласуванията в управляващата комунистическа партия: «аз считам, че няма никакво значение кой и как ще гласува в партията, но за изключително важно считам кой и как ще брои гласовете». {б.ред.}
  2. Федерално бюро за разследване в САЩ.
  3. Използвана е граматическата категория ‚определеност‘ без въвеждане в разказа, защото авторът ведно с редактора считат, че тази рокля е безкрайно добре известна на публиката, но може и да не сме съвсем прави. {б.ред.}
  4. Централно разузнавателно управление на САЩ.
  5. Това е така, защото има бариера за навлизане в парламента, определена на 4% от гласувалите, като всички гласове, подадени за определена партия, под този праг се губят. Например: парламентарните избори, проведени на 26.3.2017 г., бяха спечелени от ГЕРБ с точно 20% от гласовете преднина пред БСП (1147292 срещу 955490 гласа). Там 1% от вота се получаваше срещу 34200 гласа (136800 гласа за преодоляване на 4% бариера). За ВОЛЯ има подадени 145637 гласа, което й е дало 12 депутати в парламента (4.26% от вота). Да предположим, че истинските избиратели на ВОЛЯ са около 100-120 хил. души, което прави 2.92-3.51% и нула депутати. „Наливането“ на 25 хил. гласа от ГЕРБ на ВОЛЯ веднага осигурява 12 депутатски гласа за хунтата. Едно депутатско място на ГЕРБ се равнява на малко над 12 хил. гласа (12077), т.е. тези 25 хил. гласа биха дали на ГЕРБ 2 места, ако ги бяха запазили за себе си, а когато ги „налеят“ във ВОЛЯ, хунтата си осигурява 12 места, т.е. 6 пъти повече. Затова колкото повече патерици, толкова по-голям комфорт за хунтата и толкова по-евтино излизат гласовете.
  6. Да се тълкува разширително. Формално част от изборите са организирани от служебни правителства, но те са били мюрета на ГЕРБ. Единственият случай на служебно правителство на Румен Радев (премиер Огнян Герджиков) работеше в условията на 100% ГЕРБ администрация и не е оказало никакво влияние върху субектите и помагачите на фалшификацията. {б.ред.}
  7. Игра на думи със стилистична цел. {б.ред.}
  8. Последните 3 не са могли да бъдат отчетени от социологическите проучвания. Последната 5-та точка е добавена на 11.3.2021 г. {б.ред.}
  9. В САЩ председателството на комисиите винаги се осъществява от избрания за това сред членовете от мнозинството, малцинството, от своя страна, избира „най-старшия“ (ranking member) от себе си, който действа като зам.-председател. Там е невъзможно като у нас в отсъствието на председателя, той да бъде заместван от посочен от него член. Заместник му е най-старшият член от малцинството. Това стимулира ходенето на работа на членовете на американския конгрес и е в основата на тоталната липса на „извинени“ или „неизвинени“ отсъствия. Подписаната от двамата декларация на сенатската комисия по външни работи (небуквален превод) свидетелства за позицията на цялата комисия без да е провеждано специално заседание за това с оглед на процесуалната икономия, но ако такова заседание би се провело, то не би завършило с различен резултат. {б.ред.}
  10. Игра на думи тип „гледам и не вярвам на ушите си“. Тук в смисъл, че гласовете се четат из социалните мрежи; в този смисъл това е метафора. {б.ред.}
  11. Не е грешка на езика, а мозъчна грешка. {б.ред.}

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here