Обезличаване на личностите

Управителните органи на БСП решават дали нейни членове могат да участват в правителство или не

34562

В заглавието има игра на думи и лек компромис с рекцията.

В малка китна страна първенец по корупция, влезе в сила регламент относно защитата на личните данни1. Най-прогнилата система – съдебната, се възползва от него и започна масово заличаване на „лични данни“ в съдебни решения. Така от уебстраницата на Върховния административен съд, при информация за съдебни дела може да видите гордия надпис „В процес на обезличаване на данните“. Той се появява когато изготвеният акт от съответното съдилище е предаден подписан на деловодството и от него се премахват личните данни. Едни от най-високите заплати в България са точно в съдебната система, където основен инструмент е родният език, но точно по него можем да съдим за зловещата некомпетентност на съдиите. Още повече тук става дума за върховно съдилище, което ми позволява да определя тяхната неграмотност като „върховна“. А неграмотността, камо ли върховната неграмотност, са абсолютно недопустими. Изразът „заличаване на данните“ се е сторил твърде обикновен на толкова чудни магистрати, че те са префърцунили думата на „обезличаване“, което в тяхната кратуна е нещо равносилно. Това далеч не е така, защото „обезличаване“ означава нещо съвсем друго – превръщам в нещо безлично, т.е. от нещо с характерни особености в нещо без характерни особености, губя характерните си качества, губя индивидуалността си.

Ако има нещо, което адски много да липсва на българското общество, това са ярките личности. Такива не е имало много и в миналото и по принцип това е основен български дефицит, но в наши дни този проблем е особено крещящ. Може и така да ми се струва, защото всеки мисли настоящето си за нещо извънредно, а историята ни е научила, че това не е съвсем така. Не бяха толкова далеч времената, когато в авангарда на българската юридическа мисъл стояха Живко Сталев, Асен Манов, Христо Данов, Румен Янков, а сега има такива медузи, че не искам да мърся текста си с изписването на имената им. Имаше такива артисти като Стефан Данаилов, Георги Парцалев, Георги Русев, Велко Кънев, Тодор Колев, Надежда Тодорова, Татяна Лолова и много други, а сега имаме една плеяда подлизурковци на властта. Даже председателят на съсловната организация е такъв лакеи на Диктатора, че всеки от професията „артист“ би трябвало да се изчерви. Хич и не искам да споменавам титани като Станислав Стратиев, Свобода Бъчварова и др. Няма да търся контраст с днешните господинчовци, представящи се за физически тъжни, а всъщност тартюфовци в ложето на управляващите. Раздирани от амбиция и некадърност, единственото на което са способни е да бъдат сервитьори, докато се подиграват на хилядите българи, потърсили препитание в чужбина. За тях се наложи трафарета „миячи на чинии“, но въпреки това те са по-достойни, защото това е професия като всяка друга, но когато по професия си уж писател, напълно лишено от достойнство е дейността на лакей.
Темата е необятна, но тук ще засегна само една микроскопична част от нея. Оказва се, че Националният съвет на БСП трябвало да даде разрешение на Янаки Стоилов да стане правосъден министър във 2-рото служебно правителство на президента Румен Радев. Заседавал този форум и се съгласил Стоилов да заеме поста. Вероятно партийният устав има някакво такова изискване, не вярвам това да е хрумване на безидейната Корнелия Нинова. Това са някакви окови върху личността на един редови партиен член. Партията трябва да обсъди неговата кариера и съответно да му разреши или не да стане министър. Това е толкова недопустимо.

Ако това е някакъв вид коалиционен кабинет, който би ангажирал БСП с него, има някаква логика, но не такъв е случаят със служебния кабинет. Другият участник, свързван с БСП, е Бойко Рашков, но за него няма никакво решение нито на Националния съвет, нито на Изпълнителното бюро на БСП. От политическа гледна точка решението на управителните органи на партията нямат никакво значение за определянето на правителството. И без друго ерзац анализаторите започнаха да говорят глупости за предтечата на коалиционното управление (служебния кабинет), защото в него участвали представители на левицата, центъра, десницата и независими. За представители на левицата ясно се сочат Стоилов и Рашков – единият с разрешение на партията, а другият без. От политическа гледна точка, решението на БСП не промени нищо. То има значение обаче за индивидите. Янаки Стоилов не е способен да заяви участието си в правителството без разрешението на партията си, което е нонсенс. Откъде накъде? Да, редно е да уведоми лидера, лидерът може и да трябва да го съобщи на някакъв партиен форум, но да дават разрешение е недопустимо. Партията не може да стои над личностите, защото така ги обезличава. Янаки Стоилов преди всичко е личност и чак след това бесепар. Той не участва никъде в качеството си на партиец, а в лично качество. По този начин партията се бърка в личния му живот. Хубаво е липсата на претенция от БСП да избира спътниците в живота на членовете си. Но това е само засега, ако преизберат др. Нинова няколко пъти, тази привилегия ще бъде отнета от личността и ще бъде поднесена като жертвен агнец на Партията.

Тридесет години след прехода БСП си остава една идиотска партия. Точно Корнелия Нинова имаше няколко чудесни хода, за които трябва да бъде поздравена: „Визия за България“, предизборния слоган „С грижа за хората“, идеята за 100-дневната управленска програма (и като идея за такава програма, както и някои изключително добри идеи), добрата предизборна програма за парламентарните избори през м. април 2021 г., идеята за преизчисляване на пенсиите с много подробни анализи, изборът и победата на президентските избори през м. ноември 20162 г., някаква плаха демократизация на партията, но и с кардинални решения като прекия избор на лидер. Разбира се, заедно с успехите трябва да се отбележат няколко непростими гряха на Нинова: флиртуване с идиотския правешки диктатор и свързаното с него минало, липсата на достатъчно искреност и решителност при заклеймяване на практиките на Сергей Станишев в областта на корупцията и оцапването на БСП, съдружието между бившия лидер на БСП (Станишев) с одиозния Пеефски, нерешителността при вземането на някои демократични парламентарни решения.

Отдавна отминаха времената на реалния социализъм, та Партията да разрешава на собствените си членове предприемането на действия в личния им живот. Така се обезличават личностите, от които имаме толкова голяма нужда. Наличието на записи в партийните устави, забраняващи свободата на личността издават несъстоятелността на самата партия и ако не бъдат заличени тези норми, то Историята ще заличи самата партия.

Бележки

  1. С точно наименование „Общ регламент относно защитата на данните“, известен още като GDPR. {б.ред.}
  2. I тур на 06.11.2016 г., II тур на 13.11.2016 г. {б.ред.}

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here