Учиндолски мироглед

Замяната на един голям простак с един дълъг простак в българската политика не вещае някакви светли бъднини за страната. Напротив, очаква се поредното некадърно управление с големи претенции за нечувани успехи

33569

Няма българин, който да види в Николай Василев експерт или пък високообразован професионалист, освен някакъв нагъл слуга на олигархията. Василев е завършил унгарския институт Карл Маркс, а останалото са чуждестранни рабфакове или курсове от 2 престижни университета (Брендайс и Кейо), но това са просто квалификационни курсове и не представляват образователна и квалификационна степен от Третата степен на образование1. Не знам дали сме имали друг министър, чийто мандат да е продължил 8 год., но този на Василев продължи точно толкова макар и в различни министерства. Последното, в правителството на Тройната коалиция, беше специално създадено за него, за да може да краде и раздава на задкулисието обществени средства (министерство на държавната администрация и административната реформа). Та за тези 8 год. „експертността“ василева не успя да се прояви, даже няма да е пресилено да се каже, че тези 8 год. бяха равни на „100 год. тъпота“. Да оттеглиш Н. Василев от премиер и неговото несъстоятелно правителство от Вожда на „Има такъв народ“ (ИТН) не заслужава никакви поздравления, каквито се чуха от много клакьори и кандидати за властта, най-вече от т.нар. „протестни партии“. Не заслужава ИТН никакви адмирации за проведената пресконференция на същия този Н. Василев, защото това е елементарно демократично задължение, изпълнено с недопустимо закъснение.

Цирковата трупа си взема сбогом

Точно преди седмица (16.7.2021 г.) Николай Василев, номиниран за премиер от ИТН, Тошко Йорданов, зам.-председател на ИТН и Филип Станев, член на ръководството на ИТН, дадоха прощална пресконференция относно крайно идиотското и неуспешно правителство (само номинирано, но негласувано). Краткото експозе на Н. Василев демонстрира неговата откровена непълноценност и елементарност, но това не беше забелязано от журналистите в залата. Без да искам да навлизам в темата за трагедията на българската журналистика, все пак трябва да кажа няколко думи. На тази пресконференция пролича потресаващо ниското ниво на българската журналистика, вкл. и на онази, която не се свързва със задкулисието. Голяма трагедия беше и пресконференцията на Лаура Кьовеши, когато посети България месец по-рано (11.6.2021 г.). Там „топ журналисти“, които е по-право да бъдат наречени „тор журналисти“ задаваха от тъп, по-тъп въпрос. Намериха 501 начина да попитат Кьовеши за личното й отношение към главпрокурора Гешев, санкциите по закона Магнитски, Пеефски, задкулисието и др.т. – все извън нейната компетентност и ресор. Има една пресконференция на Кьовеши в друга европейска страна, където местните журналисти й задават въпроси за европейската прокуратура, за сигналите до нея (брой – общ и по страни, по отрасли, най-големите, най-фрапантните), начини на работа и др.т. – все в нейната компетентност и ресор. Умението да задаваш въпрос също е много важна част от журналистиката и тя в повечето случаи има абсолютно индивидуално измерение (силно независимо от редактори, собственици и задкулисие), което е особено плачевно у българските журналисти. Особено дразнещи са въпросите-изявление, които не само отнемат излишно време на публиката, а ни запознават с гледната точка на задаващия въпрос, която е напълно безинтересна. Друго много ценно качество е тоталната липса на подготовка у журналистите в залата (справка: Миролюба Бенатова, която неколкократно нарече Филип Станев „Вълчев“, вероятно имайки предвид Ивайло Вълчев; в началото на пресконференцията Тошко Йорданов представи участниците и изрично спомена името на колегата си Филип Станев).
Експозето на Жужето беше кратко, но за сметка на това малоумно. Той се издъни със следните тези (в хронологичен ред):

  1. това щял да бъде най-реформаторският и най-модерният кабинет в българския преход и щял да работи с най-голяма скорост, непозната досега; щели да предложат честно и професионално управление, правителството щяло да бъде с ДНК на бъдещето
  2. сред обидните за него обвинения в медиите било свързването му с ДПС, а той бил в общо правителство с тях, защото нямало каква друга коалиция да гарантира влизането на България в Европейския съюз; той бил единственият човек в България, уволнил навремето Делян Пеевски
  3. като премиер щял да отстоява: Западната ориентация на България; върховенството на закона, а не закон за човека на върха; показа само лицевата страница на някаква програма от 68 стр., в която имало около 300 приоритета; щял да намали данъците (ДДС на 18%, за международен туризъм 5%; корпоративният и подоходният данък на физическите лице на 9%; данък върху лихвите от 8 на 0%); балансиран бюджет за 2022 г.; дългът на всеки българин бил между 10 и 15 хил. лв., тази цифра (!) щяла да нараства при другите (правителства), но не и при него
  4. налагане на свое специално ноу-хау за прозрачността в обществените поръчки и борбата с мръсните пари – друг не би имал волята и знанията да го постигне
  5. щял да повиши рязко заплатите на лекарите, медицинските работници, университетските преподаватели и учителите, защото от тях зависело бъдещето на нацията.

Тук са изредени само гафовете на Н. Василев, които са и една съществена част (като обем) от началното му експозе. Нито един обаче не стана обект на журналистически въпрос или анализ, а някои от гафовете са огромни.

Журналистическото безсилие

Първата теза на неуспелия премиер за „най-правителството“ издава силна комплексираност, неоправдано високо самомнение и пълна неадекватност. Тези шамански виждания за бъдещето не могат да бъдат артикулирани от никакъв експерт, а само от подхвърквач. Това е все едно да кажем, че ако България беше успяла да се класира на Европейското първенство по футбол през 2020 г. е щяла да стане шампион.
Втората теза е изключително глупава по своята същност лъжа, но подмината с лекота от залата. Николай Василев е бил министър и в кабинета Сакскобурготски, който беше коалиционен между НДСВ и ДПС. Дори т.нар. кабинет на Тройната коалиция да е „бил единствено възможния за вкарването на България в Европейския съюз“, то кабинетът Сакскобурготски не го е правил, а Василев и тогава е правил пируети около ДПС. Лъжата, че е „единственият човек уволнил Пеефски“ трябваше да направи впечатление на журналистите, защото суперизвестно беше уволняването на Пеефски като зам.-министър на авариите и бедствията (с министър Емел Етем) и ресор Държавния резерв от Сергей Станишев и последващото му връщане на поста. В публичното пространство нямаше до онзи момент никакви данни за разправа между Василев и Пеефски. Най-малкото журналистите трябваше да попитат: къде и кога е уволнил Пеефски? от какъв пост? по какви причини? и т.н. По-късно същия ден агенция БЛИЦ взе интервю от Пеевски и стана ясно, че Василев е имал предвид м. юли 2003 г., когато министърът на транспорта и съобщенията Пламен Петров е уволнен и на негово място идва Николай Василев от икономиката с добавена отговорност и на вицепремиер. Според Пеефски, той е бил част от политическия кабинет на Пл. Петров и е напуснал с него, а пристигналият Николай Василев не е имал никакви правоотношения с него. След информацията на Пеефски, Василев беше отказал да отговаря на въпросите по телефона на агенция БЛИЦ, а след това изключвал и всички останали журналисти. Този факт потвърждава улавянето на Василев в лъжа.
Третата теза за отстояването на „Западната ориентация“ и „върховенството на закона“ са поредните клишета, произнесени от поредния несъстоял се властник. Въпросната програма от 68 стр. е безнадеждно закъсняла и много вероятно е била на ниво „лицева страница“. Изреждането на 300 приоритета в нея издава безмерна тъпота, защото наличието на толкова много приоритети е априори невъзможно, а назоваването на подобно число цели единствено бомбастичен ефект. Прави впечатление, че този самозван експерт не различава „число“ от „цифра“, което се среща и в много чужди езици. Ако не правиш разлика между „локум“ и „локумотив2“ на родния си език, как ли говориш тези десетина чужди езици? Втората голяма глупост е за ‚върховенство на закона‘, която добрите познавачи на материята би трябвало да употребяват ‚върховенство на правото‘.
Четвъртата теза издава мисленето на Василев за себе си като за магьосник. „Специалното ноу-хау“ на Николайчо не може да бъде нищо друго освен някаква магия. Тук Жужето не се различава от онези прекрасни ясновидци, нумеролози или екстрасенси, които обещават чудеса по телевизията. Проблемите на обществените поръчки и мръсните пари са световни, останали са нерешени от такива велики умове (някои от тях и с Нобелова награда), но тук някакво джудже щяло да ги реши с вълшебното си ноу-хау. Това е най-красното доказателство за идиотизма на Жужето.
Петата му теза също е много издайническа за некомпетентността му. Проблемът на българските лекари, учители и университетски преподаватели е същият като на Николайчо – некомпетентни са. Повишаването на доходите им няма да повиши знанията или компетентността им. Разхвърлянето на някакви щампи сред публиката също издават вътрешната несъстоятелност на Василев. Непълноценността на Жужето е ярка като Полярната звезда в областта на образованието, където учебните планове и програми са значително по-голям проблем от заплатите. След това се нарежда кадровия проблем, който не се решава с повишаване на заплати, защото системата е силно затворена.

Мирогледът на тесногръдия шоумен

Клишетата, разпространявани около управлението на Хунтата, включваха подигравки с Бойко Борисов и неговото невежество в областта на чуждите езици. Това създаде една особено нездравословна атмосфера, която внушаваше, че всеки с чужд език е някакъв великан. Несъстоятелността на подобна теза предстои да бъде потвърдена. Както винаги това ще стане по трудния начин. Образованието е бизнес навсякъде по света и рабфакове3 има навсякъде в света. В САЩ има около 5 хил. висши училища, но само 37 от тях са в Топ 100, а 173 в Топ 1000 на университетите в света, което прави <1% от университетите в Топ 100 и около 3,5% в Топ 1000 на престижните университети в света. От проекто-правителството на ИТН по-голямата част от предявените претенции за завършени американски университети бяха от онази 96,5% част. Тоест, на Милиционерската школа в Симеоново, завършена от Бойко Борисов, се противопоставиха някакви магически рабфакове отвъд Голямата вода. Престижът на едните и на другите е безспорен – нулев. Онези, завършили оттатък Атлантика, бяха представени за някакви вълшебници, които ей сегичка щяха да преобразят България. Всеки българин трябваше да следва начертания с жълти тухлички път до Изумрудения град, павиран от удивителния магьосник от НДСВ, който след 4-год. мандат щеше да ги посрещне в един град, който е с най-зелените стени без самия да е зелен4. Прочелите обаче книгата на Франк Баум знаят, че магьосникът от Оз не е никакъв магьосник, а обикновен некадърник, само представящ се за вълшебник.

Вярвам, че Слави Трифонов беше искрен при представянето на правителството си с Жужето начело, той вярваше в техните възможности, впечатляваше се като някакво дете на дипломите и езиците им. Според мен не си даваше сметка, че това е един ансамбъл некадърници, които доказваха това със съгласието да поемат съответните ресори. Нито дипломите, нито професионалният им опит, нито пък чуждите езици бяха някакъв предварителен атестат за професионализъм или поне нищожна вероятност да направят нещо с „поверения им“ ресор. Румен Радев вдигна невероятно високо летвата със служебното си правителство, а именно:

  • Стефан Янев, премиер – честен и безличен човек, оставящ звездите на министрите да греят с пълна сила; грижещ се да няма резки движения, но и да няма натиск върху тях
  • Бойко Рашков, силов вицепремиер и министър на вътрешните работи – звездата на това правителство; с много усилия върна донякъде доверието в МВР; много успешни акции по отношение на купуването / продаването на гласове на парламентарните избори; с точността на бръснач прави изявления по отношение управлението на Хунтата и нейния лидер
  • Гълъб Донев, икономически вицепремиер и министър на труда и социалната политика – направил най-доброто икономическо предложение от десетилетия: актуализация на пенсиите чрез вдигане на коефициента за трудов стаж
  • Асен Василев, министър на финансите – изключително високообразован; много успешно преформулирал целите на Националната агенция за приходите, от което последваха непосредствени резултати (смяна на алгоритъма за анализ на риска); въвеждане на повече финансова справедливост; смяна на методиката за законосъобразността на ин-хаус обществените поръчки; множество професионални оценки за целесъобразност в различни отрасли (най-важните са пенсионното дело и здравеопазването)
  • Кирил Петков, министър на икономиката – високообразован; успешно подменил ръководството на единствената държавна банка, раздавала кредити на Пеефски & Ko.; подписал обещаващи меморандуми за производство; успешна работа със стартъпите
  • Виолета Комитова, министър на регионалното развитие и благоустройството – успешно справяне с Дирекция „Национален строителен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ и държавното дружество „Автомагистрали“; води битка с мафията с променлив успех, защото мафията е въоръжена със съдебна система, чийто решения са задължителни за изпълнителната власт
  • Янаки Стоилов, министър на правосъдието – изключително поведение при смяна на ръководството на Агенцията по вписванията; внасяне на сигнал срещу един от най-зловещите тумори в българската съдебна система (главния прокурор) на вниманието на Висшия съдебен съвет
  • Стойчо Кацаров, министър на здравеопазването – успехи в битката с лекарската мафия (Лозенец, Пирогов, Александровска болница); съставяне на план за ваксинация срещу Ковид-19; изготвяне на план при настъпване на очакваната 3-та вълна от Ковид-19
  • Атанас Пеканов, вицепремиер по еврофондовете – създал един много професионален План за възстановяване от Ковид-19, такъв какъвто не беше по силите на Хунтата
  • Велислав Минеков, министър на културата – направи публични далаверите на бившите министри Вежди Рашидов и Боил Банов; сезира европейските институции за източването на европейския бюджет от българските мафиоти
  • Стефан Личев, министър на околната среда и водите – допринесъл за много прозрачност в министерството и пръв артикулирал на толкова високо ниво липсата на икономическа логика при определянето на цените на комуналните услуги съобразно загубите или кражбите на вода, което важи и за електрическата енергия
  • Андрей Кузманов, министър на младежта и спорта – измамите на Красен Кралев и Хунтата видяха бял свят; мръсници като Стъкитата бяха осветени от много мощен прожектор.

На хоризонта въобще не се задават някакви подходящи заместници на Бойко Рашков, Янаки Стоилов, Асен Василев, Кирил Петков и Виолета Комитова. Не се задава и честен премиер, какъвто е Стефан Янев, а това е безкрайно важно, за да се позволи разгръщането на потенциала на министрите. Толкова години туловището на Борисов затискаше министрите си, а сред тях също имаше звезди (Ана-Мария Борисова в здравеопазването; Веселин Вучков във вътрешните работи; донякъде Симеон Дянков във финансите). Подхвърквач тип Жужето е крайно неподходящ за премиер, защото той смята, че „премиерът трябва да е пенкилер“ (каза го в експозето си на цитираната по-горе пресконференция). Не, няма никакви пенкилери. Много по-удачни са хората като Стефан Янев, които позволяват разгръщане потенциала на хората в кабинета, имащи професионализъм в ресорните области.

С повтарянето на абракадабра за далечни вълшебни дипломи и неясното и смътно владеене на някакви чужди езици от някакви мажоретки се изчерпва мирогледа на новий Вожд. Управлението на Хунтата беше само дузина години, но изоставането ни е поне ½ век, следователно новото управление трябва да е много по-добро от това на изпреварилите ни страни, а не просто по-добро от Хунтата. Толкова малка цел може да е плод единствено на безкрайно тесния учиндолски мироглед. Нека не си поставяме толкова тривиални цели.

Бележки

  1. В България „Третата степен“ на образование е прието да се нарича ‚висше образование‘.
  2. Умишлена ортографска грешка.
  3. РабФак – работнически факултет. Тук е употребено в смисъл на некачествено образование.
  4. Алюзия за романа Л. Франк Баум „Удивителният магьосник от Оз“.

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here