Омазан Панов

Задушаващият нарцисизъм на Лозан Панов го прави не само още по-късоглед, но и много тесногръд. Кандидатурата му за президент е не просто комична, а също така вулгарна

2801

По стара българска политическа традиция, българските партии се интересуват единствено от себе си, интересите на хората са тяхна последна грижа. В последно време няколко пъти подобни ходове направи „Демократична България“ (ДБ). От доста време скудоумните им идеи за съдебна реформа се изчерпват с начина на формиране на Висшия съдебен съвет (ВСС), които няма да доведат до нищо добро, освен до назначаване на „наши хора“ и така ДБ да се превърне в ДПС-то1 на съдебната система. Лъже-демократите пледират да няма политическа квота във ВСС, а цялото „съдебно правителство“ да се състои от съдии, избирани от съдии. Като оставим настрана колко малоумно е оставянето без контрол на 3-тата власт, и по сега действащата система имаме 6-ма членове на ВСС, които са пряко избрани от съдиите (говоря за общия брой, защото Боряна Димитрова и Красимир Шекерджиев точно от тази квота подадоха оставки). От съдебно избраната шесторка в настоящия ВСС, 3-ма са абсолютни слуги на олигархията, един не е толкова запален сервитьор на Пеефски и само 2-ма са относително честни. С други думи, на практика съдиите излъчват 50% прислужници на задкулисието, а след като действителността ни подсказва, че техният избор ражда поне 50% брак, то неговото разширяване няма да преодолее никакви недостатъци на представителството.
Вторият емблематичен пирует на сцената, изтанцуван от ДБ, беше нечистоплътната покана към Асен Василев и Кирил Петков за присъединяване към недобросъвестната им шайка. По времето на отправяне на поканата на ДБ социолозите даваха около 15% от решилите да гласуват за парламентарния вот на 14.11.2021 г., а на новата формация („Продължаваме промяната“) даваха около 9%2. Абсурдно е получаването на 24% (механичен сбор от 2-та вота) за ДБ след присъединяването на Асен и Кирил към тях, защото мнозинството от техните избиратели не ще припознаят ДБ. Електоратът на харвардското дуо не би преминал 100% към лъже-демократите, защото очевидно има резерви към тях, а вероятно и към други партии, за да избере точно „Продължаваме промяната“ (вотът не може механично да се трансферира). Направеният баланс от избирателя между плюсовете и минусите на политическите партии е довел до избора на Асен и Кирчо, а не на Христо Иванов и Атанас Атанасов, обединяването на 4-мата поне на известна част от електората ще промени салдото и част от гласовете няма да отидат в новото обединение. Дали заради друга партия, дали заради негласуване – няма значение, но със сигурност част от гласовете ще бъдат изгубени. В този смисъл резултатът при поглъщането на „Продължаваме промяната“ от ДБ би бил: значително по-малко парламентарно представителство в сравнение с отделното явяване на избори, но пък Асен и Кирил щяха да са подчинени на Христо Иванов. На масата за преговори с останалите реформаторски парламентарни групи щеше отново да е Христо Иванов (като политически лидер), но без „представителите“ на един от най-престижните университети в света. Ерго, идеята на Христо Иванов е била не просто в елиминирането на съперници, а в подчиняването им, дори за сметка на намаляло парламентарно представителство, т.е. „партиите на протеста / реформите / анти-Хунтата / за демокрацията“ щяха да имат по-малобройно парламентарно представителство, но „по-значим“ лидер Христо Иванов. Това показва, че на ДБ хич не й пука за демокрацията, а се грижи за собствените си лидери и техните приближени.
Третият пирон в ковчега на демокрацията, забит от ДБ, е издигането на Лозан Панов за кандидат-президент. Освен несъстоятелността на кандидатурата на този изкукуригал посредствен юрист, това отново е белег за съблюдаване единствено на тяснопартиен интерес (съжалявам за клишето, но думата много точно отразява поведението на ДБ). Всички останали реформаторски партии, които биха били в основата на бъдещото управление, подкрепят Румен Радев: „Продължаваме промяната“ с лидери Асен Василев и Кирил Петков, „Има такъв народ“ с лидер Слави Трифонов, „Изправи се БГ“ с лидер Мая Манолова, „Ние идваме“ (екс „Мутри вън!“) с лидери Арман Бабикян и Николай Хаджигенов вероятно също3. Самият Румен Радев се ожали преди време как щял да загуби от избори „2 в 1“, защото партийните листи щели да увлекат и вот за подкрепен от същата партия кандидат-президент. После се появиха обичайните лекари на обществото, които от телевизионния екран започнаха да сугестиран народонаселението за обратното – как една чудесна президентска кандидатура би увлякла и вот за партията, която я е издигнала. Така ДБ реши, че няма нищо по-важно за демокрацията от самата нея и няма значение дали ще раздели президентския вот на протеста, по-важно е тя да се представи по-добре на изборите за депутати.

Резултатите, глупако!

Лозан Панов е издигнат от Пеефски за председател на ВКС4. Даже сам Панов се хвалеше как лично очилатото Шиши (Цацаров) дошъл в болницата да го агитира за издигането на кандидатурата му. Обезумялостта на Панов е толкова голяма, че той никак не си дава сметка колко се самоизобличава от морална гледна точка – като кандидат в надпреварата за шеф на ВКС, той се среща с най-важния член на оценителната комисия, докато неговата съперница (Павлина Панова) не е имала подобно конкурентно предимство. Тук трябва да се отвори една скоба, за да се изясни, че Лозан Панов вече беше издигнал кандидатурата си, но първият тур за избор на председател беше провален и предстоеше 2-ри тур със същите кандидати, когато нелеп пътен инцидент отказа безстрашний Лозан от надпреварата. Задкулисието се видя в чудо и нямаше време, за да представи дубльор, затова съсредоточиха усилията си в обещания към страхопъзльото. Смелий Лозан се съгласил на Цацаровите увещания край болничното легло, но не каза какво е обещал на Пеефски. Няма никаква логика Корпулентния да издига кандидатура без да си изясни какви точно са задачите му, та Задкулисието и цялото Пеефско войнство мощно да поддържат техния Лозан Панов. Да, наистина, след като бе избран от Задкулисието за председател на ВКС, мина време и Панов се обърна срещу излъчилата го мафия, но отново не знаем защо. Въпреки че не бяха изяснени причините за метаморфозата на Лозан Панов, може със сигурност да отсъдим, че предвид генезиса, компетентността и моралния облик на този юрист, то тези причини не са за пред масова аудитория поради своята невероятна порочност. Гледайки собствената си откачена персона, Панов се опитва да пренебрегне дълбоко порочното си зачатие, забулвайки го с някакъв мижав резултат – бил застанал на страната на „демокрацията“ и срещу Задкулисието и неговия ярък представител др. Пеефски. Да, но какво от това? Какво постигна Лозан Панов с тази си позиция? Абсолютно нищо!
Акцентуираният кандидат на ДБ за президент с поглед на луд в терминална фаза, обвини действащия президент във фалш. В началото Румен Радев не се вълнувал от никаква съдебна реформа и промяна, а чак като прислужника на Пеефски, назначен за главен прокурор, потропал на Радевата врата, онзи се усетил и се превърнал в ярък борец срещу статуквото в съдебната система. Румен Радев не само стана повод за избухването на протестите срещу Хунтата, но се яви и техен обединител, а след назначаването на 2-те си служебни правителства постави начало на изчегъртването на мафията от властта. Панов очевидно не гледа резултатите от действията на президента Радев, защото ако трябва да изброим 10 макропобеди на демокрацията над Хунтата и 10-те ще са свързани с Румен Радев и 1-вото служебно правителство, а ако трябва да изброим 100-те микропобеди – нито една няма да е свързана с Лозан Панов. Следователно, резултатът на Румен Радев спрямо този на Лозан Панов е несравним и вторият не е просто джудже в сравнение с Радев, а направо хлебарка.

Лудостта на един магистрат

Външният вид на Панов е достатъчно красноречив. Прическата и очилата му свидетелстват за много дълбока лудост, която престава да бъде тиха и все повече започва да се превръща в гласна, даже гръмогласна. Невротичната г-жа Панова също допринася за лудостта на мъжа си. В публичното пространство тя се изявява в епистоларния жанр като някакъв велик поет, но бездарността й е толкова безгранична, че трудно може да впечатли някого освен сексуално смутени десебарки пред готварската печка. Тя насъскваше мъжкия паун да се държи високомерно и високопарно, той сляпо следваше съветите й, та се получаваше „голем смех“. Наистина споделяните констатации бяха срещу статуквото, Пеефски, Буци и затова мнозина замълчахме, защото стрелянето срещу войници от твоята страна на фронтовата линия, заради тяхната тъпота или пък защото те излагат, не е разумно, нито полезно. Сега вече, с подобно поведение тези самоповярвали си имбецили вредят на демокрацията в борбата им за удовлетворяване на личното его и съответно заслужават отпор. За да илюстрирам тезата си, ще използвам пример – особено показателен случай, в който незнам кой си установи разхлабване болтовете на служебния мерцедес на Лозан Панов, което пък трябваше да се превърне в световна трагедия, според причудливата двойка Панови, ала светът не отдаде заслуженото на толкова изтъкната личност. „Представяте ли си какъв грандиозен атентат са се опитали да организират“ – строго изхлипа Панова в ефир, правейки алюзията за някакъв сюблимен, велик и световно значим съпруг. Несъстоялата се жертва на злокобния атентат също говореше за себе си като за някаква върховна институция. Тогава ми стана ясно, че тези хора са много болни и няма да има връщане назад докато не се сгромолясат от държавните постове, за да могат евентуално да намерят психически покой. Твърде разпространено психиатрично явление сред българските властници е придобиването на магически свойства след назначаването на висока служба. Така например наскоро Иван Гешев опонираше на депутатите от XLVI Народно събрание във връзка с Бюрото за защита на свидетелите: „Вие нямате никакви юридически мотиви, всичките Ви аргументи са само политически“. Този прислужник на Пеефски говореше с дълбоката убеденост, че има повече от грам мозък в главата си, а завършеното от него висше училище (Милиционерската школа в Симеоново) е с ранга на твърде престижен университет (да кажем нещо като Харвард), без да си дава грам сметка, че едвам пише, говори объркано и е напълно неук. Силата им извира от назначението на някакъв висок пост в държавата, сякаш с този процес им се налива в главата компетентност, ум, ерудиция, интелигентност. Ами не, Гешев си е все същият милиционер-аналфабет от Симеоново, който с носене на чантата на силните на деня, е стигнал до тези висини, но те не го правят компетентен, умен, ерудиран или интелигентен. Абсолютното същото е и с Лозан Панов, той си остава един посредствен съдия, със слабо образование, ниски до средни юридически познания и едно абсолютно нищо в Правото. Надутото им поведение не е нищо друго освен израз на сбърканата им същност.

Фалшив герой

Терминът ‚фалшив герой‘ е от Теория на литературата и има съвсем специално значение, което не покрива съвсем представите на съставящите го слова. Освен това ‚герой‘ в литературата няма онзи юначен, храбър или победителски смисъл, а има смисъл на действащо лице или фактор в разказа. Лозан Панов нарече ‚фалшив герой‘ Румен Радев, защото се обърнал срещу Гешев и Пеефски едва когато те похлопали на вратата му. Тук трябва да отворя още една скоба, за да изясня тази гнусна лъжа. Нахлуването в Президентството на Прокуратурата и Бюрото за защита на свидетелите на Гешев не беше самостойно действие, а непосредствен отговор на действията на Румен Радев срещу Хунтата. Акцията „Росенец“, организирана от Христо Иванов и Ивайло Мирчев (от политическа партия ДБ), доведе до много въпроси относно поведението на гардовете на Ахмед Доган на плажната ивица. Един от основните въпроси беше дали това са държавни служители (служители на НСО5) или са частна охрана на изкуфелия „философ“. Цял ден НСО увърташе, докато по телевизията не се появи Румен Радев, който ги изобличи и поиска свалянето на охраната на Доган и Пеефски. Това поведение на настоящия президент всъщност беше в защита на лидерите на ДБ и то предизвика непремерената, агресивна реакция на Хунтата. Тоест, похлопването на президентската врата стана в резултат на категоричната защита от страна на Румен Радев на партията, издигнала днес нефелната кандидатура на Панов. Лъжата няма отношение към литературния термин, а само към тежката патология в Пановата природа. Съгласно кукуто, Румен Радев е бил лош и след като е видял изгода от поведението на добър, градирал е и сега се прави на част от „добрите“, което го определяло като „фалшив герой“. В термините от Теория на литературата, според абсолютно неграмотния паун, Румен Радев е бил ‚деутерагонист‘ или ‚тритагонист‘ (подробности за тези литературни термини може да намерите в „Малоумието на феновете“, PUB.bg, 15.5.2019 г., тук), изкачва няколко степени по стълбицата на добротата, получава се трансфигурация, но по същество е фалшив герой. В литературата ‚фалшивият герой‘ започва винаги с характеристиките на протагонист и в хода на сюжетната линия деградира. Тоест, цялата история на Лозан Панов е сбъркана (като автора й) – тръгва от съвсем друга начална точка и се движи точно в обратната посока на посочената от непълноценния юрист.
Отделно от казаното дотук, трябва да поздравя Румен Радев за великолепния отговор на кретена, нарекъл го „фалшив герой“: „аз съм човек на дълга, оставям титлата „герой“ на другите“. С това Лозан Панов стана трижди по-смешен от това, което издава външния му вид.
Лудостта и самозабравата не могат да извинят никого. Лозан Панов е продукт на задкулисието, той е омазан до мазния издължен перчем от неговата кал и опитът му за публична еманципация не може да променя фактите, нищо че съзнанието му играе някакви номера и той вече никак не разбира последиците от действията си.

Бележки

  1. ДПС – Движение за права и свободи (политическа партия).
  2. Сега вече „Кирчо и Кокорчо“, както дружески ги наричат във Фейсбук, имат около 20% електорална база.
  3. Към момента на написване на коментара все още се провежда допитване до симпатизантите с неизвестни резултати, но предварителната информация е значителна подкрепа за Румен Радев.
  4. ВКС – Върховен касационен съд.
  5. НСО – Национална служба „Охрана“. Изпълнява охранителни и слугински функции спрямо високопоставени управляващи. Наследник на комунистическото УБО (Управление „Безопасност и охрана“).

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here