Предизборните кампании започнаха с рядко скудоумни слогани. Особено силно впечатление прави тази на 2-рата цигулка, която вероятно ще се класира много далеч зад първата, а някои дори твърдят, че дори няма да има балотаж.
След лозунга „Ред в хаоса“, ГЕРБ се поправи и малко подобри посланието си – „По-силни от хаоса“. Докато при 1-вия слоган имаше изявление на бинарна опозиция, по-новият лозунг ни казва нещо повече – ГЕРБ е достатъчно могъщ, за да се справи с хаоса, вероятно произлязъл от действащия президент и неговите служебни правителства. Като оставим настрана действителността, предполагаща за извор на хаоса точно некомпетентните, неуките и необразованите милиционери, апелът цели да внуши неспособността на Румен Радев да управлява и съответно твърдостта на ГЕРБ да го направи.
На фона на чудовищните кражби, осъществявани от управлявалите 12 год. милиционери, никой човек с акъла си не би пожелал завръщането на непълноценни властници, но мнозинството обикновено е съставено от хора, които не са много с акъла си. Основната целева група на ГЕРБ са именно онези кариерно развили се хора по тяхно време, които, без да преувеличавам, са доста некомпетентни. Една част от тях биха гласували за „грандиозното“ им завръщане от благодарност за издигането им, а друга заради лекия просвет за служебно несъответствие. В този смисъл апелът е ориентиран съвсем правилно.
Колкото до кандидат-президентската двойка Анастас Герджиков – Невена Митева има напълно объркан слоган. От години лидерът на ГЕРБ и неговият антураж повтарят, че Румен Радев не е обединител на нацията, а неин разединител. Тази върховна глупост произтича от един член на Конституцията, който гласи „Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения“ (чл.92 (1), 1-вият член от глава IV „Президент на републиката“). Животът ни е научил, че няма как да сме единни, освен при диктатура, което предполага съвсем друг смисъл, вложен в българския основен закон, а имено по отношение на наднационалните отношения. Например: при отношенията с Република Северна Македония (РСМ), която страшно много иска да се присъедини към Европейския съюз (ЕС), но не зачита 3-те базисни ценности (либералната демокрация, върховенството на правото, спазването на човешките права). Разгледани по-подробно, 1-вата и третата ценност предполагат уважение към свободата, демокрацията, плурализмът, равенството (вкл. между мъжете и жените), недискриминацията, толерантността и солидарността (вкл. към малцинствени групи), а като пряко следствие от 2-рата ценност можем да посочим справедливостта. Нашите македонски братя могат да се обявяват за каквито си пожелаят – македонци, северномакедонци, преки потомци на Александър Велики и т.н., могат да кажат, че в тяхната прекрасна страна се говори македонски език, който е най-великият език в галактиката Млечни път, но трябва да ни разрешат и ние да се самоопределим. Не да ни казват, че сме били техен окупатор, не че езикът ни е еди-какъв си, не че наши царе са техни царе и т.н. Това желание за придаване на минимална достоверност на мегаломанските им претенции не може така брутално да рефлектира в нашата собствена сфера. В този смисъл президентът на републиката може да наложи вето и да обясни на нашите партньори, че РСМ не бива да влиза в ЕС, след като не съблюдава елементарни правила. Сигурно има българи, които няма да са съгласни с тази позиция, но това няма да направи президентът ни по-малко обединител. Многообразието във всяка страна е толкова голямо, че много рядко в човешката история може да се намери такъв „обединител“, какъвто смисъл превратно влагат ГЕРБ и всички недобросъвестни. Наполеон може да е велик герой за Франция, но не такъв е за останалите европейски държави с изключение на Италия и Полша, а пък от Италия трябва непременно да изключим Венеция. Васил Левски може да е велик национален герой, но голяма част от българските турци замълчават, когато стане дума за него. Ерго, смисълът на „единител“ на нацията, влаган от провалените политици е априори невъзможен. Презумпцията за съществуването на такъв президент е глупава, след като Левски дори е неспособен да отговори на подобни „високи“ критерии. Отишлите си управляващи се опитват да дискредитират настоящия президент и се опитват да го представят за „разединител“.
Така в слогана на Герджиков-Митева се е появило наречието „наистина“, което цели да се закачи с Радев – тези са истински обединители, а не фалшиви като тебе. Глупаво е апелът на дадена кампания да е обърнат към един-единствен човек, пък бил той и основният опонент.
Всички лозунги на ГЕРБ са били изключително глупави (без „Генерална промяна“, „Ред в хаоса“ и „По-силни от хаоса“). „Градим България“, „Видими резултати“, „Реални решения“, „Работа, работа, работа“ повече приличат на шеги, а всъщност е плод на безсилието и бездарността на създателите си. „Наистина обединени“ трябва да влезе в дългата редица малоумия, сътворени от неуките.