Простотията продължава

Един от най-неприятните министри вече в трето правителство ни демонстрира неуменията и скудоумието си

14905

В първото служебно правителство на Стефан Янев беше назначен за министър на образованието една много суетна и неприятна личност, която продължава да седи в министерското кресло и прави реформа след реформа, всяка следваща – все по-малоумна. Трагедията на българската наука е в учените й – много са тъпи. Реформите на Николай Денков имат много добри цели, но начинът за достигането им е не просто невъзможен, а направо глупав. У нас има твърде много университети. Качеството, разбира се, е на потресаващо ниско ниво, но причината за това не може изцяло да се отдаде на количеството университети, а основният пилон, на който е стъпило това лошо качество, е долната проба на българските учени.
Управителите на българската наука и образование преживяват бурно академично развитие във времената на заемане на високи административни постове. Така обикновеният асистент Костадинка стигна до професор по хирургия без да е извършил и една операция, но пък беше директор на Александровска болница. Съвсем незнайни учени, но твърде повратливи в организирането на гласове за себе си, се добират до някаква административна длъжност (ръководител катедра, декан, ректор в университет или директор дирекция, министър в Министерство на образованието (МОН), както и всички заместници на посочените длъжности) и започва бурното им кариерно израстване – най-често от доценти стават професори, а в случая с Денков той достигна до академик1.

Суетният министър

БАН е твърде зависима от МОН псевдонаучна организация, вкл. бюджетът й зависи от това министерство. След като Николай Денков стана министър на образованието, той „скромно“ прие титлата „академик“, която му бе връчена от Общото събрание на БАН. Едно може да се признае на българския учен, като учен той е кръгла нула, но като подлизурко – няма равен. Оттогава насам Денков се пъчи с въпросната титла, от пресцентъра му непрестанно напомнят на електронните медии, в които е поканен „академикът“ да участва, непременно да го титулуват именно по този начин.
Денков премигваше невинно като кокона пред загуба на девствеността, на тържеството по удостояването с титлата, премигваше още по-невинно на гости в сутрешно телевизионно студио, когато заяви „чувствам се самичък при връщането на децата в училище“. Тази реплика с диминутивна2 рефлексия беше произнесена във връзка с бързите антигенни тестове с проба от слюнка на децата в разгара на пандемията от Covid-19. Тя беше насочена срещу тогавашния служебен министър на здравеопазването Стойчо Кацаров. Това желание на Денков да изглежда като мил, отруден и самотен работник за завръщането на децата в училище, е учудващо мръснишко, защото точно в епидемична обстановка министърът на здравеопазването има съвсем други задачи, освен да бърше сълзичките на МОН-министъра. Задачата по връщането на учениците в клас е именно на Денков и няма нужда си търси съдружници-министри за тази работа.
На официалната страница на МОН, освен че е турил „академик“ пред името си, ето едно знаменателно изречение: «според класация на университета в Станфорд от 2021 г. академик Денков е сред първите 2% на най-влиятелните учени в света3». Малограмотността на министъра е намерила израз и в автобиографията му. Няма и не може да има „университет в Станфорд“, защото това не е населено място, там има само университет и нищо друго. „Станфорд“ е ‚демографски обособено място за статистически цели‘, то не е нито град, нито село, няма местно (само)управление, а само кампус и университет. Молът и болницата в „Станфорд“ са с адрес гр. Пало Алто, окръг Санта Клара, Калифорния. Използването на предлога „във“, означаващ ‚намиращ се вътре или в границите на нещо‘, спрямо Станфорд издава невежество. Останалата част от емблематичното изречение („първите 2% на най-влиятелните учени в света“), която е дяволска лъжа, беше използвана от Денковите пиари да го представят наляво и надясно след публикуването на класацията. Истината обаче е съвсем различна. Класацията на учените е библиометрична и е по цитириуемост в научната преса. За незапознатите ще допълня: ако пробие някоя глупост в индексирано научно списание, тя генерира толкова много цитирания, колкото никога не може да създаде и най-голямата мъдрост (това е стара тактика за трупане на цитати – публикуват4 се спорни тези, след което световната научна общност се надпреварва да ги опровергава, което води до многократно цитиране на нефелната теза). Журналистическата хипербола за „най-влиятелните учени“ е представена от непрофесионалните български медии като факт, без да се разбира написаното – това е троп. „Станфордската класация“ има много малко общо с един от най-престижните университети в света – „Университета Станфорд“. Тя е направена от 3ма автори, от който само 3-тият е от там, а той се е включил чак в 3-тата версия (през 2021 г.): Jeroen Baas (Elsevier B.V.5), Kevin Boyack (SciTech Strategies, Inc., USA6) и John P.A. Ioannidis (Departments of Medicine, of Health Research and Policy, of Biomedical Data Science, and of Statistics, and Meta-Research Innovation Center at Stanford (METRICS), Stanford University, CA, USA). Та в тази класация, която се опитва да открадне авторитета на университета Станфорд, Денков de facto е на 30233-то място, но този ранг не беше споменат в публичното пространство, надуването по телевизията беше за 727-мото място, но то е в научен подклас „Хранителни науки“ в научен клас „Химико-физични науки“ (класацията се разделя на 22 научни класа със 176 подкласа). Споменатото Денково 727-мо място е след най-голямата детайлизация, т.е. премахнати са всички други учени извън една най-тясна научна подобласт. Библиометриката не може да е никакъв показател за значимостта на един учен. За да докажа това ще дам един драстичен пример за масовата аудитория: през 1972 г. китайският учен г-жа Ту Йоуйоу прави страхотен научен пробив в тропическата медицина (открива Артемизинина, срещу малария), с което спасява няколко десетки милиона животи в Африка, Южна Азия и Южна Америка. За това велико откритие г-жа Ту Йоуйоу получава много китайски награди, но и двете най-престижни международни: Нобелова награда за медицина и физиология през 2015 г. и наградата „Алберт Ласкер“ през 2011 г. Госпожа Ту Йоуйоу е на 188730-то място в същата класация, в която Николай Денков е 30233-ти, а в тясната си специалност тя е на 2003-то място (Фармакология и фармация / Медицинска и биомолекулярна химия). Тоест, в своята тясна област китайският учен е 1300 места по-назад от нашия „академик“.
Научният принос г-жа Ту Йоуйоу вече се изучава по всички университети в света по предмета „Тропическа медицина“ (учебният предмет в „Медицински университет – София“ е част от „Инфекциозни болести, епидемиология, медицинска паразитология и тропически болести“ и се изучава в VI курс), а тя е на цели 150 хил. места зад „академик“ Николай Денков в класацията на „най-престижните учени в света за 2021 г.“, но академикът и неговите титанични трудове никой никъде не изучава, бъдещето също не крие никаква опасност този „великан“ да влезе в учебниците.

Реформите във висшето образование

Преди няколко дни (на 24.4.2022 г. – бел. ред.) Силвия Георгиева написа чудесен материал във в. СЕГА със заглавие „Фонд „Стамболов“: Образованието ви е по-добро от образованието ни“ (оригиналът тук). Там българските лъже-преподаватели и лъже-учени са се обявили срещу обучението на българчета в престижни световни университети. Трябва да се обърне внимание, че България е единствената държава в Европейския съюз без представител в Топ 1200 в световните класации по престиж на университетите, а на континентално ниво компания ни правят другите двойкаджии в ПИЗА: Албания, Черна Гора, Северна Македония и Косово. Има едно емблематично изказване на неназован от Силвия български преподавател: «все едно Франция да си произвежда собствени изтребители и да купи щатски». Клетият лъже-учен не е разбрал, че френските изтребители излитат и кацат, а в някои тактико-технически параметри превъзхождат тези от САЩ, докато българските университети нито могат да излетят, а кацането им е направо смъртоносно. Това е поредното свидетелство за това как българските лъже-преподаватели не знаят къде се намират и колко долнокачествена е произведената от тях продукция, колко лошокачествени са самите те. Идеята за изпращане на българчета в престижни световни университети с ангажимент за работа в България е повече от похвална. Тесногръдието и некадърността на българските преподаватели и учени е значително и те въобще нямат представа, че студентите в престижните университети III-IV курс са по-умни от почти всеки български професор.

Сега прочутият със своята известност Николай Денков е решил да направи две правилни реформи от гледна точка на целите, но технологията му ще произведе или едно голямо нищо, или още по-голямо чудовище отсега. Тези реформи са:

  1. Намаляване броя на университетите чрез сливане
  2. Завишаване на критериите за придобиване на академични длъжности и научни степени.

Първата част от реформата ще бъде проведена по схемата „со кротце, со благо и со малце кютек“. Натискът, естествено, ще е финансов. Няма да бъдат предоставяни средства на университетите докато „не се реформират“. Наистина е хубаво да намалее броят на висшите учебни заведения в България, но не по този начин. Правилният начин пак е свързан с финансиране, но и с ясни критерии за обществените разходи за висше образование. Критериите, поставяни от държавата, следва да се отнасят към висшите училища, а не към кариерата на учените, както предвидил е Денков. Университетите по принцип трябва да са широкоспектърни висши учебни заведения, а не тясно профилирани като „технически“, „медицински“, „икономически“ или „междугалактически“. В този смисъл трябва да има няколко групи критерии, които да се отнасят за по-универсалните университети и други за по-тематично профилираните в определените научни области. Трудността при отговарянето на тези критерии ще доведе до неминуемото им сливане. Смешното джудже-учен, самотитулуващо се „академик“, обаче е избрал да слага критерии за кариерно развитие, а не за учебните заведения. Ако едната задача е със сложност 1, то другата е със сложност 1000 и Денков е заложил на елементаризма, защото такива са неговите възможности (а и на МОН компетентността).
Втората част от реформата ще ни превърне в държавата с най-строги научни изисквания в галактиката Млечния път. Сегашните критерии към кариерното развитие на учените са ни направили „Меката“ на науката, но Денков иска още да затегне положението, за да изстреля България в галактиката Андромеда7. Точно в тази връзка не трябва да се пишат критерии към учените и преподавателите, а такива трябва да има към университетите, но, както винаги, у нас се прави обратното. По време на комунизма ни беше наложена идиотската съветска система на образование и спорт. Западният модел е да развива интензивно образованието и екстензивно спортът, а съветската е точно обратната. Искахме, а и все още искаме, да създаваме всестранно развити личности и елитни спортисти, а накрая не ни се получава нито едното, нито другото. Видно реформите на Денков са в пълна хармония със заветите на Съветите.
На Запад кариерата на учения и преподавателя зависят от шефа на научно звено тип факултет – дека̀н8. Той решава всички въпроси относно кариерното развитие, назначаването на жури и определянето на заплатата. Журитата са най-често двучленни, както тук и там има външен и вътрешен член за научната организация / университета, но те задължително са анонимни. Кандидатът не разбира кои са му били рецензенти докрая на живота си. От друга страна, преподавателите в повечето престижни университети не могат еднолично да оценяват студентите си (трябва поне още един хабилитиран съгласно българската терминология, а съгласно западната – с най-висок преподавателски лиценз, за да се постави оценка9). В България, разбира се, всичко е наопаки. За кариерното развитие на преподавателя тук отговарят почти 100 души: шефът на катедрата прави събрание, на което чрез гласуване се откриват конкурси, избират се журита, резервни членове, одобряват се резултати и т.н. (на този етап обикновено участват не по-малко от 10 души). Ръководителят на катедрата внася доклад до декана, който го внася за гласуване във факултетния съвет (около 25 души). След което едноличният орган на факултетна власт (декан) внася доклад до ректора, който се гласува в академичен съвет (при по-малките организации „научен съвет“), обикновено около 50 души. Така всяка стъпка на българския учен / преподавател е свързана с участието на толкова много хора (посочената численост на съответните колективни органи е приблизителна и трябва да се добави, че има сечение между тях, т.е. един човек може да е член на повече от един от посочените колективни органи), което позволява разиграването на схемата „аз на тебе – ти на мене“. В крайна сметка това превръща българските учени / преподаватели в лъже-учени / лъже преподаватели, защото взаимните услуги имат свойството да растат лавинообразно. От друга страна, лъже-преподавателят може да стъжни живота на всеки студент и да му пише каквито си оценки иска (освен всичко друго това стимулира корупцията сред преподавателите – явление напълно непознато в престижните университети). Тук ще илюстрирам тезата си за уменията на българските лъже-преподаватели, упражняващи се в оценяване на студенти, обикновено не различаващи Мария Лалева от Харпър Ли, със следната хипотетична ситуация: по-голямата част от българските лъже-преподаватели в конкурс между две картини „Селянка“ на Владимир Димитров – Майстора и „Мона Лиза“ на Леонардо да Винчи, без колебания избират селянката. Ето и аргументите им: каква феерия от цветове, какъв рисунък, какъв усет към детайла – неслучайно художникът се казва „Майстора“, а другата картина е бо́зава, мътна, мрачна цапаница – абе, за нищо не става.

Простотията продължава

Цялата Западна система в престижните университети се крепи на резултатите от тяхната работа. При частните университети това най-често се измерва в пари (брой привлечени студенти), а когато таксите са високи – трябва задължително да има резултати от обучението10, защото клиентът (студентът) ще остане недоволен, а и неговата финансираща организация (без значение дали е фамилна, банкова или неправителствена организация, например фондация) също. Прословутият декан събира информация по някакви собствени способи, които са тяхна търговска тайна, в поне 2 направления: (1) от студентите за съответните преподаватели, но (2) най-вече от работодателите на алумните относно знанията и уменията на младите им работници в определени области на познанието. Тук Денков съвсем малоумно ще направи оценките на студентите много важни в атестацията на преподавателите, което още повече ще свали качеството на обучението (децата силно ще надценяват в отзивите си невзискателните преподаватели). В крайна сметка, резултатите от Денковата реформа ще бъдат още по-плачевни от текущото състояние.
Харвард е един от най-престижните университети в света (университет-медалист), очакваше се точно в областта на образованието да не е толкова скудоумен и некадърен министърът. За нещастие обаче, той е силно бизнес свързан с премиера. Основният бизнес на Кирил Петков са хранителните добавки, а основната част от публикациите на Николай Денков са в областта на „хранителните добавки“ (вж. по-горе класацията на Станфорд11). Публикациите в областта на подкласа „Хранителни науки“ са твърде елементарни и генерират много цитирания – навсякъде по света се срещат шамани с хранителни добавки, например: д-р Тошков, проф. Йордан Янкулов, за да спомена няколко12. Затова г-жа Ту Йоуйоу със сериозните научни статии не може да настигне псевдонауката на Денков, а е нобелист и предмет на изучаване от всички студенти по медицина, за разлика от „най-великия учен“ на всички времена – подхвърквача Николай Денков. Заради Харвардския адрес трябваше да се изработят онези критерии към университетите, което само по себе си е епохален труд, изискващ невероятно голям професионализъм, експертна подготовка и опит. Изработените сега от МОН критерии за кариерно развитие могат да бъдат изготвени от първокурсник, но се подхвърлят на нещастната българска публика като магията, която ще развърже възела в българското висше образование. За съжаление аудиторията харесва много повече вокално-инструменталната творба на Марин Големинов „Селска песен“ отколкото „Сватбата на Фигаро“ на Моцарт, нещо повече тя си харесва селските напеви, защото са „голяма работа“ (неслучайно авторът се казва Големинов и е маестро, а оня другият им звучи като кутия шоколадови бонбони). Но в чужбина има много елитни български учени и преподаватели (в престижните университети тяхната бройка надвишава 100) – те задължително ще разберат какви самозванци са „просто Киро“ и простия Денков. Няма да им убегне и фактът, че „Продължаваме промяната“ са дошли, за да натрупат някакви лични активи, а това, което ще отдадат на обществото ще е точно равно на огромна нула.

Скрийншот от уебстраницата на МОН:

Биография на Николай Денков; Скрийншот: официален уебсайт МОН, 30.4.2022 г.
Биография на Николай Денков; Скрийншот: официален уебсайт МОН

Бележки

  1. Така се наричат редовните членове на Българската академия на науките (БАН), дописните членове се наричат „член-кореспондент“. Това не е нито академична длъжност, нито научна степен.
  2. Умалително (сякаш се отнася за някакво дете). {б.ред.}
  3. Вж. скрийншота в края на този материал.
  4. Много е лесно да се каже, но всъщност това е сложен процес, защото колкото по-престижно е едно научно списание, толкова по-трудно публикува слаби или спорни материали.
  5. Престижно нидерландско издателство, специализирано в издаването на периодична научна литература. Повече информация в Уикипедия
  6. Американска компания, специализирала се в създаването, измерването и анализирането на наукометрични показатели. Официална уебстраница.
  7. Нямам предвид, че вече съществуващите или бъдещите критерии към учените създават предпоставки за качествен продукт. Напротив, но изобретателният българин е намерил начин да ги заобикаля или формално да ги изпълни. Предвид числеността на кандидатите няма физическа възможност за контрол. И най-важното – няма значение каква звания, степени или титли притежават българските учени / преподаватели, нека всички са професори или дори академици, въпросът е в това да произвеждат качествена продукция, а най-добрите критерии за това са насочените към крайните резултати, т.е. можещи и знаещи абсолвенти, научна продукция на световно ниво и т.н. Критериите към учените са критерии, насочени към предходен технологичен етап. Ако продукцията ни е шоколад, то е все едно да поставим критерии към машините, произвеждащи шоколада, без да поставяме никакви към самия шоколад. Ние трябва да се интересуваме от това дали шоколадът ни е вкусен, а не от машините, които го произвеждат. Веднъж постигнали висококачествен шоколад, може да се обърнем към оптимизиране на процеса и да се насочим към ефективността на производството, но най-важното е първо да сме постигнали производството на качествен продукт.
  8. Във връзка с придобилата широка гражданска употреба дѐкан бе кодифицирана. {б.ред.}
  9. По този начин се избягва субективизма при оценяването, но и при преподаването.
  10. Да не се разбира в смисъл: при ниски такси, резултатите от обучението нямат значение.
  11. Авторите на класацията и нейното заглавие са: Baas, Jeroen; Boyack, Kevin; Ioannidis, John P.A. (2021), “August 2021 data-update for „Updated science-wide author databases of standardized citation indicators“”, Mendeley Data, V3, doi: 10.17632/btchxktzyw.3. Версия 1 е от 06.7.2019 г.; версия 2 е от 08.10.2020 г., а актуалната към момента версия 3 е от 19.10.2021 г.
  12. Конкретните примери са покойници. Те и приживе не са имали ищах за научна кариера, затова и не са се занимавали с научни публикации, с които Денков „расте“.

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here