Тя танцува само едно лято

Мерките за борба с инфлация на правителство са проинфлационни

13350

Без умора българското правителство повтаря една-две полуистини: инфлацията у нас е привнесена от еврозоната и тя се дължи на енергоносителите. И двете са верни, но донякъде: енергоносителите са причината за повишената инфлация в еврозоната, а не отделна причина! наистина, валутният борд, свързал българския лев с еврото, е причина за прехвърляне на инфлация в България. Всичко това не обяснява обаче защото инфлацията у нас е двойно по-голяма (около 7.5% за еврозоната и 14-15% в България). Следователно, има типично български причини за това явление, които не могат да бъдат обяснени с „международното положение“.

Терминът ‚инфлация‘ има няколко смисъла, аз тук ще имам предвид класическия – чувствително повишено количество пари в обръщение при незначителна промяна в количеството продукти. Това е и основният начин за измерването й. За улеснение ще приемем, че имаме 100 единици или направо 100 лв. в обръщение (наблягам върху словото „обръщение“!) и 100 единици една единствена универсална стока (няма да я назовавам, за да не натоварвам примера с излишни значения). Тогава единица от тази стока ще струва точно 1 лв. Да предположим, че по някакъв начин нарасне количеството пари в обръщение на 120 лв., а производството на нашата универсална стока остане неизменно, то неминуемо повишено количество пари в обръщение ще доведе до нарастване на цената на стоката на 1.20 лв. Видно от посочения пример за илюстриране на инфлацията, тя е право пропорционална на повишаването на парите в обръщение и обратно пропорционална на произвежданите продукти, или с други думи, инфлацията се повишава при увеличаване на количеството пари в обръщение в икономиката или при намаляване на произвежданата продукция.
Българското правителство (още с Борисов III) започна едно наливане на „Ковид добавка“ на пенсионерите, която варираше по размер, но в крайна сметка е около 100 лв. месечно на пенсионер. Сегашното правителство на Кирил Петков увеличи пенсиите по някаква не много сполучлива схема (тежестта на осигурителния стаж във формулата е със смешно тегло), но това магическо число от 100-120 лв. се запази. Точно оттогава инфлацията бавно и полека расте, напоследък не толкова полека. Причината за това е много проста – българското правителство значително повиши парите в обръщение срещу което не стои никакво по-голямо производство. Нещо повече, плановете на правителството са за още по-голямо вдигане на пенсиите от 1 юли 2022 г., което много ще помогне на инфлацията да стане вече няколко десетки процента.

Напълно съм наясно, че е много по-добре парите в държавата да се дават на най-слабите и нещастните (българските пенсионери) отколкото да се грабят, както правеше Борисов, и пълнеше нощните шкафчета на своите олигарси с кюлчета и банкноти евро, естествено, без да забравя своето собствено чекмедже. Икономиката обаче има своите закони и безогледното уголемяване на количеството пари в обръщение ще доведе до безконтролно нарастване на инфлацията. Повишената инфлация има много лош ефект върху българската икономика, защото тя е във валутен борд и натискът върху него ще се увеличи неимоверно (нямаме право на собствена парична политика, т.е. на емисия на парични средства, което изисква увеличаването на валутния резерв). Това ще доведе до нови заеми, което макар и ниското ниво на задлъжнялост на държавата ни като процент от Брутния вътрешен продукт, ще доведе до нови финансови разходи – лихви, които за българското правителство вече от около година непрекъснато се увеличават. Това е ясен знак от кредиторите, че отчитат повишен риск за България.
Значително по-добре за икономиката ни ще е построяването на печалния завод за батерии или дори зелен водород, защото тези мерки ще увеличат количеството произведена продукция, разбира се, не в толкова краткосрочен план, колкото ни се иска. От макроикономическа гледна точка това е най-добрият начин за борба с инфлацията, за разлика от борбата с градушките, където може да се получи незабавен ефект. Другият известен начин е повишаването на лихвения процент, който би следвало да намали количеството на парите в обръщение, но той има и друг ефект – повишава цената на кредитния ресурс, необходим за инвестиции, които пък водят до нарастване на предлаганото количество продукти.

Фиг. 1 – Експанзионистична фискална политика; Инфографика: редакцията
Фиг. 1 – Експанзионистична фискална политика; Инфографика: редакцията

На фигурата е дадена графиката на макроикономическо равновесие при експанзионистична политика на правителството (подобна политика не се препоръчва по време на растяща инфлация и тя не е цел на правителствените действия). Основната цел на правителството при експанзия е насърчаване на търсенето, т.е. борба с рецесия, а в условията на растяща инфлация се предприема точно обратното (рестриктивна фискална политика). Хипотезата и в двата случая (експанзионистична или рестриктивна фискална политика) е неизменно дългосрочно съвкупно търсене при различни цени (зелена отсечка от фигурата). Светлосинята права отразява краткосрочното съвкупно търсене преди правителството да увеличи парите в обръщение, вижда се че равновесната точка е с координати (Q0, P0) – равновесното количество продукти и цена са по-ниски от следващото състояние, когато вече правителството „умело“ се е намесило (тъмносиня отсечка) и равновесната точка е с координати (Q1, P1), като е ясно Q0 < Q1 и P0 < P1, т.е. ще имаме повишени цени при по-големи количества = безконтролно нарастване на инфлацията.

Безконтролната инфлация, която е и двуцифрена, освен несигурност на агентите в самата страна, е много лош сигнал към чуждестранните инвеститори. Създава проблеми на производителите на вътрешния пазар, като улеснява вноса (за чуждестранните агенти е по-изгодно да продават на нашия пазар заради повишените цени). Всичко това в средносрочен план ще се прояви с много голяма сила и от него ще пострадат всички. Разбира се, ще пострадат и самите пенсионери, но кой го е грижа за това. Основната цел е да се закрепи правителството, като се хвърлят пари не от джипката, както беше доскоро, а от НОИ, и не на избрани олигарси, а на пенсионерите, но ефектът е плачевен и в двата случая.

Бележка на редактора: заглавието е от книгата на шведския писател Пер Улоф Екстрьом, а използването му тук не прави никаква друга алюзия освен за краткотрайност. В романа се говори за двама млади Валдемар (19-год.) и Керстин (17-год.). В лятната ваканция след завършване на училище и преди университета момчето отива на гости на село при чичо си, където среща прекрасната Керстин. Любовта им е помрачена от една нелепа трагедия, при която Керстин загива и оттам заглавието на романа – „Тя танцува само едно лято“.

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here