Nada y pues nada

Нищото ни очаква след всяко ново правителство, след всеки нов парламент

57996

Един великолепен кратък разказ на Ърнест Хемингуей от 1933 г. „Едно чисто и светло място1“ описва най-ясно безпътицата на българския народ. Участниците в разказа са един глух старец приблизително 80-год. любител на брендито и двама сервитьори – един по-млад и един много самотен възрастен. Клиентът не иска да се прибира вкъщи въпреки, че е останал единствен, заведението вече трябва да затвори и той е достатъчно пиян. Възрастният сервитьор не бърза за никъде и няма нищо против да стои и да чака доброволното напускане на клиента, но младият келнер, когото го чака жена у дома, припряно изхвърля нещастния старец, който въпреки богатството си предходната седмица е направил опит за самоубийство – неуспешен, защото бил свален от въжето от ненадейно появилата се племенница. След успешното освобождаване на терена, младият келнер бързо пожелава „лека нощ!“ на колегата си и тръгва към затопленото легло, старият с нежелание гаси лампите и продължава диалога със себе си. Мислите го отвеждат към скромните му желания от живота: място със светлина, чистота и ред. От същото има нужда и днешна България, но за разлика от сервитьора мисли, че отдавна живее в тях. Застаряващият сервитьор обаче знае, че всичко това е „нада и пуес нада“ (нищо и после нищо2 – превод от испански език).

Действителността е нищо

Една от най-характерните черти на българската народопсихология е пренебрегването на реалността. Дори празните приказки са нещо много повече. Така милиционер от Банкя, чиято интелигентност е близо до точката на абсолютната нула, се хвали за най-голяма подготвеност, опитност и професионализъм в областта на управлението. И то не на какво да е управление, а на държавно. Да не вземе някой да си помисли, че Бойко Методиевич се хвали за отлична подготвеност при менажирането на кокошарник, не, в управлението на цялата държава е вещ Той. Абсолютно никакво значение няма, че в действителността той е абсолютно непълноценен, неграмотен и прост.
Някакъв „Зелен чорап“ бил завършил 2 американски военни академии – тактическа и стратегическа3, което било неоспоримо доказателство за неговата гореща привързаност към евроатлантизма и САЩ. Няма никакво значение, че в действителност той смята Крим за руски или пък че не искал да помага на жертвата Украйна, брутално нападната от откровен руски идиот (падпалковник Пусин). Тази негова позиция се дължала на неговия изявен пацифизъм (същия като на Корнелия Нинова), от една страна, а и не искал да оголва свещената българска армия откъм въоръжение, от друга.
Не искам дори да напомням за родени американци, които са били руски шпиони, като противовес на тезата на Румен Радев за невъзможността на просто завършилия 2 военни академии да е враг на САЩ, но това са факти от действителността, която няма никакво значение за никой уважаващ себе си българин. По време на комунизма в България имаше едно пропагандно клише: Западът разпространявал лъжливи факти за социалистическия лагер. Голяма част от хората знаят, че по време на комунизма управляващите са били хора с интелигентността на Бойко Борисов – милиционери, селяни, работници с чук и др.т. Те не са могли да разберат, че когато нещо е факт, то съществува в действителността и няма как да е лъжливо. По същия начин 3 десетилетия по-късно Бойко Методиевич се оправдаваше, че за него се разпространяват лъжливи факти за шкафче, натъпкано с кюлчета злато и банкноти от €500. Снимките на тези факти не са опровергани досега, дори напротив – реномирани западни лаборатории потвърдиха тоталното отсъствие на намеса в изображението. Затова и версията на Вожда се подобри: някаква Мата Хари влязла в охраняваната резиденция Бояна с огромен кашон, напълнен със злато и евро, и аранжирала спалния интериор, където се въргаля тлъстото тяло на Вожда. Та с помощта на тази отвън донесена „украса“, тя заснела бутафорните несметни богатства и ги пуснала в ефира. Само той дето не си спомнял коя точно е тази Мата Хари и трябвало да изрови някакъв магически телефонен апарат, който разпознавал матахаритата с лекота. Свенливо отказва да прибегне до дневниците на най-охраняваната сграда в България, където се записват всички посетители.
Действителността е нищо не само в приказките за „лека нощ“, ежедневно четени на българския народ от политиците, тази философия е вградена и в най-справедливото право на света – българското. Така къщата на Вълка в „чашката“ на яз. Искър (според съда) вероятно била построена много отдавна и била търпима, нищо че на снимките от Google Earth се вижда друго, нищо че използваните строителни материали са създадени и произведени съвсем скоро. Съдът се довери на някаква експертиза на някакво незнайно корумпирано вещо лице, което открило някаква мазилка „вероятно произведена преди повече от десетилетие“, но нищо друго, подкрепящо подобен извод. Подобна ситуация имаше при конфискация на незаконно придобито имущество: една цяла хасиенда не съществува по документи, а само в реалността. Най-справедливият съд в света – българският, отсъжда: не може да се конфискува нещо, което не фигурира в документацията и кадастъра, нищо че съществува в действителност, защото регистрите и кадастрите, добре известно е, стоят много по-високо от реалността.

Номерът с доверието

Мошениците винаги се стремят първо да създадат доверие в жертвите си, преди да ги оберат. Така известният от средата на XIX в. Уилям Томпсън в Ню Йорк станал причината за създаването на устойчивия израз „човек на доверието“ (confidence man или съкратено con man) в смисъл на мошеник. Той се приближавал до богаташи в Голямата ябълка4 и претендирал за познанство с тях, след което им вземал часовниците. За да илюстрирам една от най-добрите измами ще си послужа с разглеждането на филма на режисьора Джордж Рой Хил от 1973 г. „Ужилването“: Хенри Гондорф (в ролята Пол Нюман) и Джони Хукър (Робърт Редфорд) измамват гангстера Дойл Лонеган (Робърт Шоу). Аналогична е ситуацията с филма „Бандата на Оушън – 1“ на режисьора Стивън Содърбърг с участниците Дани Оушън (в ролята Джордж Клуни), Ръсти Раян (Брад Пит), Линъс (Мат Деймън), Тери Бенедикт (Анди Гарсия) – жертвата.

Стратегията за печелене на доверие от страна на мошениците преминава през следните етапи:

  1. подготовка – най-важният етап, който е от решаващо значение за успеха на цялата измама. В него се създават всички предпоставки за спечелване доверието на жертвата в съответствие с измислената история. Например: във филма „Ужилването“ това е наемането на мазе и превръщането му във фалшив букмейкърски пункт, както и създаването на екип срещу дял от плячката (повече от 3 дузини съучастници имат Нюман и Редфорд). Изчезването на портфейла на Лонеган също е предварително подготвена операция. При „Бандата на Оушън“ почти целият филм е подготовката за кражбата – сценарии, разпределение на ролите / функциите, набавяне на техника, декори, костюми и т.н.
  2. срещата – осъществява се контакт между измамниците и жертвата, на която те му изиграват съответното представление (разказват историята-кукичка). Например: в „Ужилването – 1“ това е играта на покер с високи залози между героите на Нюман и Шоу
  3. схемата – стимулирайки алчността на жертвата, измамниците й предоставят възможност да спечели нещо, което жертвата много желае (най-често пари). В „Ужилването“ това е печалба от залог и отмъщение, а в „Бандата на Оушън“ е приемането на куфарче с безценно съдържание на мнимия г-н Зерга, във филма Соул Блум, изигран от Карл Райнър. За пълнота трябва да добавя, че не само „алчността“ е причина за оплитането на жертвите в мрежата. Това може да е: наивност, желание за любов, близост или отмъщение, суета, безотговорност, лековерност, състрадание или пък (само)увереност. Няма да припомням за едно велико произведение, за което ще стане дума малко по-късно, но не мога да не спомена като пример за откриването на фирмата «Черноморско отделение на Арбатовската кантора за доставка на „Рога и Копита“»
  4. убеждаване – това е кукичката, която трябва да клъвне жертвата. В телевизионните реклами има подобен подход, когато потребители, (уж) вече изпробвали продукта, свидетелстват за неговите възхитителни качества. В „Ужилването“ това са последиците от „срещата“ – покер играта с високи залози между Гондорф и Лонеган, когато последният губи $15 хил., но не може да плати, защото портфейлът му предвидливо е откраднат от сподвижник на героя на Пол Нюман още преди началото на играта. Така след „срещата“ Лонеган посещава фалшивия пункт за залози и се оплита в мрежата на измамниците. Разновидност на „убеждаването“ е кибикът – незадължителен елемент от трика с доверието, но получил невероятно приложение и практически задължителен при играта „тука има – тука нема“, когато съучастник на мошеника печели много пари и по този начин създава илюзията у зрителите за голяма вероятност за успех от подобна игра, като по този начин отправя апел към алчността на останалите зрители да се включат и в крайна сметка да се убедят колко късметът е променлив. Откриващата сцена (преди интродукцията) във филма на Гай Ричи „Две димящи дула“ изобразява подобен сюжет: Бейкън (в ролята Джейсън Стейтъм) се опитва да продаде някаква стока с вълшебни качества на невероятно изгодна цена на събралото се около него множество, но никой не купува; тогава неговият приятел Еди (Ник Моран) разблъсква тълпата и изкрясква „това е невероятна сделка! Ще взема едно!“, след което започва диво блъскане за получаване на някакво пакетче и почти всичко е продадено до идването на полицията
  5. действие – това е моментът на самата измама, най-често се изразява в получаването на парите от измамниците (в общия случай това е крайният резултат от операцията, т.е. удовлетворяването на измамниците, може да е например близост, раздяла и т.н.). А като се върнем като избраните филмови примери това са: придобиването на заложените от Лонеган пари в „Ужилването“ и излизането на Брад Пит, подвизаващ се като командир на взвод от спецчастите, от сейфа на казино Беладжио, собственост на Тери Бенедикт, във филма „Бандата на Оушън“.

Двама шарлатани

Великият роман на Иля Илф и Евгени Петров „Златният телец“ започва именно с двама шарлатани. Великият комбинатор преминава с парадна стъпка по булевард „Млади дарования“ на гр. Арбатов, за да стигне сградата на Изпълкома, където се представя за син на лейтенант Шмид – героят от броненосеца „Очаков“. От председателя на изпълкома поисква 50 рубли, но притиснат от тесните рамки на местния бюджет, председателят успява да плати само 8 рубли + 3 купона за обед в кооперативния стол „Бивш приятел на стомаха“. В този миг в кабинета на председателя съвсем неканен се появява следващият син на лейт. Шмид – Шура Балаганов, със същата цел (да измъкне малко рубли от лековерните градски власти, които от суета се грижат за героите на тяхното време). Пъргавият ум на Остап Бендер спасява ситуацията и обявява Шура за свой брат. Така председателят на изпълкома остава озадачен, но на този етап от сценария не осъзнава „трика на доверието“.
Столетие по-късно, в кабинета на председателя (президент) на една китна страна от Балканския полуостров нахлуват двама „наследници“ на Бендер и Балаганов – Киро и Асен. Те изиграват някакво героично минало, покрито с чест и любов към родината, едновременно с това изразяват непреодолимото си желание да „спасят“ собствената си страна от лапите на мафията. Председателят, който е с интелигентността на военен5, им поверява две изключително важни министерства и по този начин двамата мошеници влизат в „голямата политика“.
Наскоро, след като вече беше установил измамата, президентът Румен Радев нарече лидерите на политическа партия „Продължаваме промяната“ (4П) Асен Василев и Кирил Петков – „шарлатани“. По-точно определение за тази двамата и целия им проект не може да бъде намерено. Съвсем друг е въпросът, че точно на Румен Радев не му отива да говори за шарлатанство, защото преди да спечели 2-ри президентски мандат размахваше юмрук на мафията, а след като го спечели се прегърна с нея. Тези двамата фанфарони с претенции за харвардско образование наистина излъгаха надеждите на неколкостотин хиляди българи по отношение на справянето с мафията, която беше превзела България и която се олицетворяваше от Борисов и Пеефски. Основната разлика между шарлатаните и останалите мошеници, прилагащи номера с доверието, е в липсата на връзка (познанство) между измамниците и жертвите. Шарлатаните са предимно „продавачи на надежда“, които ви продават нещо безсмислено, нещо, което няма да излекува болката ви, нещо, което не може да ви реши проблема, и след като ви приберат парите изчезват яко дим. Техният номер изключва използването на мистификации, карти, хороскопи или др.т.6
Това направи дуета Василев – Петков: представиха се на президента Румен Радев с харвардското си лустро, обещаха разправа с Хунтата и мафията въобще, имитираха компетентност и професионализъм; Зеленият чорап ги назначи за служебни министри и така те попаднаха в медийните прожектори, където се развихриха с измамническите си номера (задачата им не беше особено трудна, защото крадливите предишни властници бяха извършили много кражби, кулминация при доказателствата за мошеничествата на Хунтата бяха снимките на нощното шкафче на Вожда; трудното за двойката наследници на Остап и Шура беше получаването на публичност, а не изобличаването на мафията); създадоха 4П (тогава коалиция от няколко отдавна регистрирани партии), явиха се на парламентарни избори и станаха 1-ва политическа сила; вече във властта още не можем да разберем какво точно направиха, но със сигурност установихме, че не успяха да обезглавят ламята и дори върнаха на 1-вото място в управлението ГЕРБ.

Нищо и след това нищо

Наследството на 4П всъщност е едно много голямо нищо. По време на управлението си те се занимаваха единствено с енергетика. Прекроиха закона така че председател на КЕВР7 да може да стане техен човек. По-късно това назначение беше отменено от Конституционния съд, защото изменението в закона дошло след подаването на документите за участието в конкурс от „човека на промяната“, той не отговарял на условията за заемане на длъжността и чак след щастливата промяна (апостериори) в Закона за енергетиката, кандидатът бил допустим. Така публично стана известно прилагането от 4П на една прастара българска схема по организиране на конкурси с предварително известни победители, т.е. „Промяната“ не предвижда промяна в този изконен български обичай. Другите големи уволнения бяха в Булгаргаз, което постави началото на прякото договаряне на някакви танкери от техните проксита в държавното дружество. И без да са завършили в Харвард, от служебното правителство на Гълъб Донев показаха много по-честен начин за извършването на подобни операции – открит търг. Обществените поръчки са онзи инструмент, с който обществените средства се превръщат в частни. Точно тази е схемата на мафията, която повече от 3 десетилетия, и особено усилено във времената на Борисов и Пеефски, извършваше грабеж на държавни пари. Единствени8 в Европа, а може би и в света, първата инстанция при оспорване на решение на възложител в областта на обществените поръчки е квазисъдебна – КЗК9 (тя се избира от парламентарното мнозинство, за да контролира как то харчи обществените средства). Този инструмент на Хунтата не беше докоснат, за сметка на някакви вихри в енергетиката. Вероятно след време ще разберем за големи облагодетелствания на лидерите на 4П от най-големия и относително печеливш държавен отрасъл, защото във властта те попаднаха по съвсем друга причина, а се заеха с „несвойствени дейности“.
Nada y pues nada е единственият резултат от 8-мес. управление на 4П в коалиция с БСП, ДБ и ИТН10. Много хора могат да кажат, че за този кратък период никой не може да се справи с изгражданите мафиотски структури в продължение на 12 години. Това със сигурност е така, но какво направи 4П за разграждането? Нищо и след това – НИЩО!
Ще завърша с това, с което започнах – разказа „Едно чисто и свято място11“ на Хемингуей, защото ние непрестанно се молим: я на Дядо Иван, за да ни избави от Османското владичество, я на чичо Сам, за да ни избави от комунистическото робство. Молитвите изчерпват цялата ни обществена дейност. Ърнест е написал истинската ни молитва „Отче наш“: Нищо наше, което си на небесата; да се свети твоето Нищо; да дойде твоето Нищо; да бъде твоето Нищо както на небето, така и на земята; насъщното ни Нищо дай ни днес и прости нам Нищото ни, както и ние прощаваме на Нищото; и не ни въвеждай в Нищото, но ни избави от Нищото12!
Бедата ни е в това, че на политическия терен всички останали са по-големи мошеници от 4П, т.е. макар и лоши – няма нищо по-добро от 4П.

Бележки

  1. Не е превеждан на български език. Оригиналното му заглавие е: A Clean, Well-Lighted Place.
  2. Може да се преведе и като: „нищо и после пак нищо“ или „нищо и след това нищо“.
  3. Сам Румен Радев заяви това на 21.12.2022 г. на срещата с „Демократична България“ във връзка с политическите консултации преди даването на мандат за съставяне на правителство.
  4. Популярно название на Ню Йорк. {б.ред.}
  5. Въпреки алюзията за ниската интелигентност на президента Радев, двамата „герои“ успяха да измамят много българи на изборите на 14.11.2021 г., т.е. трябва по-скоро да им се признае майсторство, отколкото да се принизява интелекта на жертвите им. {б.ред.}
  6. У нас много популярни са т.нар. „телефонни измамници“, при които също няма никаква връзка между „въртачите“ и „жертвите“.
  7. КЕВР – Комисия за енергийно и водно регулиране.
  8. Моделът у нас е взет от Кралство Дания, но това не променя правилността на тезата на автора. {б.ред.}
  9. КЗК – Комисия за защита на конкуренцията.
  10. БСП – Българска социалистическа партия (лидер Корнелия Нинова); ДБ – Демократична България (коалиция между „Да България“ и „Демократи за силна България“ (лидери: Христо Иванов и Атанас Атанасов); ИТН – Има такъв народ (с лидер Слави Трифонов).
  11. Умишлено преведено по нов начин.
  12. Творчески превод на размислите на стария келнер, които в оригинала също са по молитвата „Отче наш“ с вплетени испански думи за „нищо“ (nada).

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here