Тези дни (на 02.3.2023 г.) трима министри видни представители на Стахановското движение преизпълниха всички норми по популизъм. Техният патрон и ментор (президентът Румен Радев) им беше поставил задачата да се справят най-общо казано със „спекулантите“, които необосновано печелят и си тъпчат джобовете с народни пари (БНР, 27.2.2023 г., „Румен Радев: Има редица обезпокояващи фактори от проверките на цените на храните на пазара“, автор: Мира Стефанова). Когато военните нахлуят в икономиката и започнат да решават проблемите й, се получава същото както при милиционерите – катастрофа. Затова служебното правителство започна масови и безмилостни проверки на търговците в опит да изпълни повелите на др. ген. Радев, както навремето държавните институции изпълняваха хрумванията на ген.-лейт. Борисов. И така, Христо Алексиев, икономически вицепремиер и министър на транспорта, Никола Стоянов, министър на икономиката (и индустрията) и Явор Гечев, министър на земеделието, дадоха съвместна пресконференция на която „изобличиха“ империализма в лицето на търговските вериги. Тримата с апломб съобщаваха за нечувани надценки и разлики в цените между различните държави. Естествено, в духа на най-безпросветния популизъм, многострадалният български народ беше изкаран жертва на капитализма и експлоататори, за чийто най-видни представители бяха посочени търговските вериги. Тези „тунеядци“ изсмукваха и без това дефицитните жизнени сокове на най-интелигентния народ на света.
Войната с хипермаркетите е глупава, но по-лошото – тя е мръснишка. Опитват се да прехвърлят вината от болната глава на здравата (болната е българската политическа класа, а здравата са търговските вериги). Едно от измеренията на грандиозната корупция в България е именно това – по-високи цени в хранителните, а и в други магазини. Но борбата с корупцията не е реален приоритет на никое българско правителство. Те, с комунистическите си рефлекси, смазват различни стопански единици, но не ограничават рушветчийството и с милиграм.
Проблемът с високите надценки
Един от глупашките изводи на тримата стахановци беше за невероятното нарастване на цените от производителя до крайния клиент. Този с най-лоши показатели в областта на интелектуалните възможности със заекване обясняваше как това стигало до почти 100% (в примера му бяха почти 95%), което практически означава двойно повишаване на цените. Тъй като българският народ е всичко друго, но не и интелигентен, трябва да се подчертае, че дори да е вярно, то вероятно е напълно обосновано.
Търговските вериги извършват страшно много услуги в допълнение на произведената продукция, за които някой трябва да плати и този някой е напълно известен – крайният потребител. Произвеждането на някакъв продукт някъде още не е достатъчно, за да стигне същият този продукт „до трапезата на българина“. Ето един непълен списък с извършваните услуги след производството на съответния продукт:
- оценка на качеството на произведения продукт и евентуално разделянето му по класове (на качество)
- измерване (претегляне) на съответния продукт във всеки качествен клас, разфасоване
- опаковане, етикетиране, натоварване и транспортиране на продукта до съответен логистичен център
- логистичният център също има своите разходи: товаро-разтоварни работи (ТРР), съхранение с осигуряване на необходимите условия за това (например: температура, влажност, замърсеност, запрашеност и т.н.), заемане на складова площ с изградени съоръжения за съхранение (като стелажи, хладилници, фризери и др.)
- придвижване на стоката от логистичен център до мястото на продажбата (няма да повтарям очевидните разходи за това, които като видове са вече споменати)
- на мястото на продажбата (хипермаркетите), освен познатите вече операции по ТРР, съхранение съгласно изискванията и осигуряване на необходимите съоръжения и устройства за това, се извършват и много други: приемане на стоката с изготвянето на съответните приемно-предавателни протоколи, като в информационната система на магазина (веригата) се вписват и данни за доставчика и транспортната компания, количество и характеристики на доставената стока, начина на опаковането й, дата и час на пристигането й, номера на партиди и т.н. Тази информация е необходима не само за доброто управление на магазина и веригата като цяло, но и за контролните органи (позволява евентуално бъдещо откриване на забранени или обявени за изтегляне партиди по някаква извънредна причина)
- разфасоване, опаковане, етикетиране във формат „краен потребител1“
- въвеждане на данните за всеки артикул (наименование и вид, количество и мерна единица, единична цена, бруто цена, данъчна ставка (например: при различни ставки на ДДС) и т.н.) в информационната система на магазина / веригата. Точно тук се появяват и грешки, ставащи причина за телевизионни репортажи (разминаване между обявените на етикета количество или цена с касовата бележка). При промоции тази информация се актуализира в системата (ерго има допълнителен труд, освен че софтуерът трябва да е бил проектиран и изработен със съответните възможности)
- оформяне на конкретно място за продажба и зареждането му със стока. Има специално назначени служители на магазина по стокови групи, които от складовите помещения зареждат съответните стелажи, хладилни витрини или фризери
- рекламни и промоционални дейности, вкл. най-явната дейност – изработка на рекламна брошура, но и много неявни: осигуряване на наличности, създаване на изключително предложение за продажба (намаляване на цена, образуване на пакетна цена (например: вземи 3, плати 2), получаване на подарък, получаване на количество „гратис“ и т.н.); дизайн и оформяне на различни табели, указващи на потребителя за съществуващата промоция и евентуално обособяване на промозони; above-the-line реклама (медийна реклама – телевизионна, Интернет, радио и т.н.)
- много други, непосочени по-горе.
Далеч съм от мисълта, че всички тези дейности се извършват от веригите. Разпределението им може да е между много търговци, а и не е задължително да се извършват всички дейности.
Множественост на цените при множество държави
Много „интелигентни“ българи се възмущават при сравняване на цените на едни и същи продукти между България и други страни. Глобализацията има и това измерение – едни и същи търговски вериги да оперират и да продават едни и същи продукти на различни цени. Българинът, като един много тесноскроен индивид, веднага изтъква разликата в доходите между другата държава и родината. Без съмнение у нас доходите са най-ниски, цените са по-високи, и това предизвиква сълзите у смелия народ за „ограбването му“. Задължително трябва да изтъкна, че връзката между доходите и цените е относително слаба, особено в сравнение с другите разходи, които са принудени да правят търговците.
Написването на този материал беше предизвикано от публикуването в социалните мрежи на няколко снимки от българка, живееща в чужбина, за цените във Франция и България на идентични продукти, произвеждани и продавани от германска верига. Напълно нормална е по-високата цена на продукта в България поради икономически и неикономически причини. Макар че всички явления могат да се обхванат в научен текст, това не е целта на този и предвид различието в явленията при различните продукти, ще си послужа с пример, свързан с посочения повод за написването на настоящия материал, за да изясня известна част от икономическите причини. Нека веригата е германска, а продуктът да е 250 g опаковка на шунка, сравняваните държави да бъдат България (цена за краен клиент 8,99 лв.) и Франция (с цена за краен клиент €2,99); няма да се интересувам от факта дали изделието идва в готов вид от Германия или то се получава в дестинацията (защото ингредиентите или съставните части ще са тръгнали от Германия – калъпи шунка, а може дори и готовите опаковки да са със същия изпращач). Един камион, който сме свикнали да наричаме ТИР, тръгва за Франция и друг за България, от едно и също място в Германия. Сигурно е, че Франция е по-близко и транспортните разходи ще са по-малки. Заради примера ще приемем, че срокът на годност на шунката е 1 месец. При 100% запълване на камионите с шунка, във Франция той ще се продаде за 10 дни, а в България за 45, т.е. в срок на негодност. Очевидно, че за Франция веригата няма проблем, но при България трябва да вземе някакво решение – дали камионът да пътува с по-малко запълване (така транспортните разходи на единица продукция ще са по-големи) или ако е пълен – да изхвърли стоката след изтичането на срока й на годност. Дефицитите в хипермаркетите са едно от най-нежеланите явления, защото те са създадени точно с обратния смисъл – посещаването им е свързано с възможността за закупуване на всякакви стоки (това е и основното им предимство пред кварталните магазинчета). Няма хипермакет, който по своя воля да създаде дефицит и затова предпочитанията им са винаги към 2-рия вариант (изхвърляне на негодна стока), още повече в тази ситуация може да се предприемат и други мерки (промоции, намаляване на цена, влагане на продукта в следващ по преработвателната верига, като по този начин чисто технологично му се увеличава срока на годност и т.н.2). Тоест, българският хипермаркет трябва да предвиди и някакви разходи за фира̀ (изхвърляне на стоки), а френският – не. Тук по-бдителните читатели ще зададат въпроса: ами какво пречи на българския магазин да го продава толкова евтино, че да успее да продаде цялото количество преди изтичането на срока на годност на шунката? Отговорът е още по-елементарен: нищо не е толкова просто, колкото го дават по телевизията. Тук се намесват неикономическите причини, които, в следващите редове ще разгледам, макар всички те да са обединени от една втръснала ни думичка – корупция.
В България има множество контролни органи, всички те „създадени“ в името на „Негово Величество потребителя“. Всички граждани с аграрни физиономии, които реват от синия екран за задълженията на държавата да контролира, да създава нови контролни органи, да имплементира нови контролни системи и т.н. са именно една от основните причини за повишаването на цените. Няколко години имаше борба между ексфинансовия министър, отбелязан в списъка „Магнитски“ (Владислав Горанов), за въвеждането от НАП3 на Система за управление на продажбите в търговските обекти (СУПТО) и онлайн изпращането на данни от тях. Това са колосални разходи за търговците в софтуер и хардуер, които се прехвърлят някому. Кому? Естествено, на крайния потребител, който мощно реве хем за ниски цени, хем за държавен контрол. Няма нужда да описвам как всеки данъчен е рекетьор и тормози търговците. Даже държавата му отделя бюджетни средства, за да може рекетьорът да се прави на „таен клиент“. Самото МФ de facto признава, че служителите на НАП са корумпирани и не могат да осъществяват функциите си и затова се стоварват различни задължения на търговците да изпращат всякаква информация.
Други много известни рекетьори са инспекторите на БАБХ4, които са натоварени да следят за качеството и безопасността на храните. Към този списък трябва да се добавят инспекторите от РЗИ5, които пък следят за хигиената в помещенията (складови, търговски, обслужващи) на магазините и здравето на служителите в хипермаркетите. В този списък трябва да включим и съответните инспектори от местните власти, които за областните градове са „Общинските инспекторати“, а за София е „Столичният инспекторат“. Тези корумпета се грижат за реда, определен с наредби на съответните Общински съвети. Най-често това се изразява в използването от магазините на общински площи (касетки и щайги върху тротоар или др. терен), а грижата на съответните инспектори се изразява най-вече в прибирането на рушвети, за да си затворят очите. За мен емблематичен пример за това е централният вход на НДК6. Около 2-те му страни има 2 заведения – едното на световна кафе-верига (Коста кафе), а другото на мазен столичен олигарх (Мементо). Навремето кметът на София Бойко Борисов изгони изложението „Стройко“ от НДК, защото си позволявало да дупчи старите плочи около двореца, сложени още от тодорживково време. Заканваше се да направи ремонт заради недобросъвестните строители и след това да не позволи повече „това безобразие“. Ремонт беше направен криво-ляво, даже директорът на НДК беше изгонен и съден след това, защото сам си беше избрал изпълнител („Галчев инженеринг“) при явно пренебрегване интересите на най-великия български бизнесмен (Пеефски). Върху новите плочи „Коста кафе“ скромно е заел една много малка част от терена, без да пречи на свободното преминаване на гражданите и е сложил чадъри с извънредно сложна конструкция (като тегло и обем), за да не нарушава целостта на новите плочки пред централния вход на НДК, докато Ричард Алибегов е пробил плочите, поставил е отвратителните като самия него чадъри и е заел терен, който максимално пречи на мирното гражданство, прекосяващо от бул. „Проф. Фритьоф Нансен“ до бул. „Витоша“ или обратно. През зимата „Мементо кафе“ е закрило анкерните си конструкции за чадърите, обезобразили новите плочи, с възмутителни шперплатови тъмнокафяви паралелепипеди. Такова поведение е пряко отражение на корупцията в Столичния инспекторат, които са благосклонни към членовете на мафията и безмилостни към западните търговски вериги.
По същия начин още на входа на Република България стоката от камиона на германската верига се среща с корупцията – митничарят, който с намигвания и наполеонова походка го обикаля с въпроса „какво ще правим сега?“, докато не получи някакъв рушвет, след което стоката минава през различни загрижени за потребителя „ръце“ – всякакви инспектори (данъчни, здравни, хранителни, общински), които събират ли събират подкупи. Всичко това се калкулира в цената на стоките у нас. В примера по-горе избрахме Франция и по-бдителни читатели биха задали въпроса: а, там, във Франция няма ли инспектори или контролни органи? Разбира се, че има, но те не са корумпирани и не вземат подкупи. Там търговецът поддържа чистота не просто от задължение, а защото се грижи като добър стопанин за съхранението на стоките си, а е и добър търговец, който създава благоприятна среда за клиентите си, т.е. РЗИ-инспекторът и да го провери само ще се увери в изключителната хигиена и няма да получи подкуп. У нас е обратното – няма нужда търговецът да поддържа никаква чистота, защото хигиенният инспектор и без друго ще си намери невероятен повод за получаване на рушвет и затова няма нужда от такива „превземки“ с чистотата. Така у нас хем е по-мръсно, хем е по-скъпо. Това са едни от прекрасните измерения на корупцията в цялата държава – тя не е само при Буци, Шиши, Цаци или Гешов. Естествено, тя там е в галактически размери, но именно заради нея те оставят десетките нива под тях да прилагат същите правила.
Така цялата корупция в България се отразява на цените на всичко, но българинът, който по същество и масово е неграмотен, настоява ли настоява за нови и нови регулации, нови и нови контролиращи органи, нови и нови контролни системи. Съществуващите дотук са предостатъчни и никоя от изброените не си върши работата, но ищахът за разкриването на нови и нови не секва. Съвсем аналогично стоят нещата и с цената на лекарствата, но за тях и за други икономически причини (банкови разходи, такси на картовите оператори и т.н.) четете в следващ материал тук.
Бележки
- Разфасовките, опаковките и етикетите при движението на стоките между производител и място на продажбата на краен потребител са твърде различни от тези, които вижда клиентът в хипермаркетите. В този смисъл този процес на разфасоване, опаковане и етикетиране е съвсем различен от посочения в предишните точки.
- Наистина имам предвид технологичното увеличаване на срока на годност, а не преопаковане или др. операция с цел измама на потребителя.
- НАП – Национална агенция за приходите. МФ – Министерство на финансите.
- БАБХ – Българска агенция по безопасност на храните.
- РЗИ – Районна здравна инспекция (регионални структури на министерство на здравеопазването), известни преди като РИОКОЗ (Регионални инспекции за опазване и контрол на общественото здраве), а още по-преди като ХЕИ (Хигиенно-епидемиологичните инспекции).
- Национален дворец на културата в гр. София, административен адрес: площад България № 1.