Магическата сила на повторението

Вождовете на първите две политически сили сугестират населението с големи лъжи относно качествата на номинираните от тях кандидат-премиери

67277

Поредната парламентарна процедура за номиниране на кандидати за министър-председател доведе до множество хвалби от лидерите на двете най-големи парламентарни групи – Бойко Борисов и Кирил Петков. Вожда1 Методиевич, като лидер на най-голямата партия след изборите от 02.4.2023 г., номинира Мария Габриел за премиер на България. Той обяви Габриел за умна, красива, образована, владееща много езици и допинг за българската икономика. Дали е красива или не, оставям на преценката на всеки читател, но по останалите прилагателни имена ще кажа по няколко думи.
В социалните мрежи веднага започнаха видеоподигравките с обръщение на английски език в изпълнение на Мария Габриел. Оттам непредубеденият зрител може да се убеди, че бежанците от Афганистан, интервюирани от българските журналисти, имат английското произношение на българския еврокомисар, в чийто ресор влиза образованието. За образованието може много да се говори, но ето какво е завършила Мария Неделчева (по съпруг Габриел):

  • 1997 г. – чуждоезиков профил в Езикова гимназия „д-р Петър Берон“ в гр. Кюстендил
  • 1997 – 2001 г. – бакалавър по „Български и френски език“ на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
  • 2002 – 2003 г. – магистър по „Сравнителна политология и международни отношения“ на Академията по политически науки*, гр. Бордо, Франция.

*От биографията на еврокомисар Мария Габриел на официалната уебстраница на Еврокомисията (оригиналът тук). В тази връзка трябва да се направят няколко уточнения:

  1. Габриел е обявила за ‚академия‘ учебното заведение, което само̀ се е нарекло ‚институт‘, т.е. вярното наименование е „Институт по (за) политически науки“
  2. Институтът по политически науки в Бордо не издава дипломи по специалността на Габриел, а именно „Сравнителна политология и международни отношения“. От уебсайта на Института най-близките специалности, за които издава диплома са: „Сравнителна политология и социология“, „Бордо степен по международни отношения“, „Международно сътрудничество и развитие“, „Международна политика“ (списък с дипломите, издавани от университета на неговата официална уебстраница: на английски език тук, на френски език тук). Институтът организира множество курсове в областта на политическите науки, т.е. няма да е за чудо Мария Габриел да е завършила някакъв курс, който да представя за образователно-квалификационна степен ‚магистър‘
  3. Институтът, погрешно назован от самата Габриел „академия“, уж издал магистърската й диплома е отвъд 5000-то място в класацията на престижните световни университети. За сведение Софийския университет „Св. Климент Охридски“ е на около 1500-то.

Проблемът с образованието се наблюдава при няколко български премиери, а и при цели правителства: проекто-кабинета на политическа партия „Има такъв народ“ с лидер Слави Трифонов и кандидат-премиер Николай Василев, както и с голяма част от предложените министри; следващият премиер, предложен от същата партия, Пламен Николов беше се объркал с австрийския университет в Клагенфурт. Сега за пореден път имаме проблем и с Мария Неделчева. Навремето се е представяла за ‚доктор по политически науки‘ заради създаденото през 2011 г. Докторско училище „Общество, Политика, Обществено здраве“ към Университета в Бордо. Въпросното докторско училище, както и много други подобни проектни обединения към Университета в Бордо, е плод на сътрудничеството между различни факултети и институти на Университета в Бордо (известния ни вече „Институт за политически науки“, Училището по „Обществени науки: Общество, Здраве и Решения“, факултетът по право, „Институтът по търговско (бизнес) право и наследството) и т.н.; ), но е създадено 10-ина години след претенцията за завършена магистърска степен от Габриел. Оказа се, че от известно време Неделчева Габриел се е „отказала“ от докторската си степен и вече пропуска да се титулува като „доктореса“. Няма да е за чудо да се окаже, че дори няма магистърска степен.

Подигравателният евроресор на българския комисар

Бойко Методиевич номинира Мария Габриел за втори път за еврокомисар през 2019 г. при комисията на Урсула фон дер Лайен и тя получи ресора „Иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж“. В предходния мандат (комисията на Жан-Клод Юнкер) Габриел също отговаряше за област-посмешище2 (Цифрова икономика и цифрово общество). България може би е една от най-трагичните страни по цифрова икономика, немалка част от държавата е застинала в тодорживковото време, та поверяването на толкова модерен ресор на Мария Габриел от Юнкер приличаше на подигравка. Настоящият ресор също е присмехулен за Габриел и за България. В областта на науката, научните изследвания и образованието България е на последно място в Европейския съюз (ЕС). Съществуват меродавни международни класации на университетите в света, на които можем да имаме доверие, и в тях най-добрият български университет е последен в сравнение със страните членки на ЕС. За база ще приема класацията на Times Higher Education, която се маркетира под името World University Rankings. Следват най-добрите университети на всички страни членки на ЕС (подредени по азбучен ред на английски език) със съответното място в класацията и името на университета:

  1. Австрия, 124-то място за „Виенския университет“
  2. Белгия, 42-ро място за Католическия университет в гр. Льовен
  3. Хърватия, 1001 – 1200 място за Университета в гр. Сплит
  4. Кипър, 401 – 500 място за „Кипърския университет“, гр. Никозия
  5. Чехия, 501 – 600 за „Карловия университет“, гр. Прага
  6. Дания, 114-то място за „Копенхагенския университет“
  7. Естония, 201 – 250 място за Университета в гр. Тарту
  8. Финландия, 110-то място за Университета в Хелзинки
  9. Франция, 47-мо място за „Пари сиенс е летр“ (Paris Sciences et Lettres) в Париж
  10. Германия, 30-то място за Техническия университет в гр. Мюнхен
  11. Гърция, 401 – 500 място за Университета на о. Крит
  12. Унгария, 201 – 250 място за Университета Семелвайс в гр. Будапеща
  13. Ирландия, 162-ро място за Тринити Колидж в гр. Дъблин
  14. Италия, 161-во място за Университета в гр. Болоня (най-старият действащ университет в света)
  15. Латвия, 601 – 800 място за Медицинския университет на гр. Рига
  16. Литва, 801 – 1000 място за Литовския университет по медицина в гр. Каунас
  17. Люксембург, 201 – 250 място за Люксембургския университет
  18. Малта, 801 – 1000 място за Малтийския университет (пристанищен град Мсида)
  19. Нидерландия, 59-то място за Вагенингенския университет (гр. Вагенинген)
  20. Полша, 351 – 400 място за Вроцлавския медицински университет (гр. Вроцлав)
  21. Португалия, 351 – 400 място за Португалския католически университет в гр. Лисабон
  22. Румъния, 501 – 600 място за Букурещкия икономически университет
  23. Словакия, 1001 – 1200 място за Университета „Коменски“ в гр. Братислава
  24. Словения, 801 – 1000 място за Университета Любляна в гр. Любляна
  25. Испания, 1823-ро място за Барселонския университет
  26. Швеция, 49-то място за „Каролинския институт“ в гр. Стокхолм.

Горепосочената справка ни сочи, че най-добрият български университет гордо заема последното място (най-престижният български университет е най-ниско в класацията на университетите от страните членки на ЕС). Този български срам трудно се преглъща и обикновено се търси причината за слабото класиране другаде – корумпирани съставители на бизнескласации и др.т., но никога причината не е в самите нас. Без да правя някакви генерални изводи, ще си позволя да посоча още един факт – България е на последно място и в средното образование. ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие), в която България силно иска да членува, провежда т.нар. ПИЗА (от PISA – Programme for International Student Assessment) тестове, свързани с оценката на 15-год. деца от много страни в света в областите: четене с разбиране (основна област), математика, научни познания. Последният международен ПИЗА тест е от 2018 г. и по-долу съм дал класацията на страните членки на ЕС на резултатите по основния показател „четене с разбиране“ (страните са подредени низходящо по получените точки):

  1. Естония – 523 т.
  2. Финландия – 520 т.
  3. Ирландия – 518 т.
  4. Полша – 512 т.
  5. Швеция – 506 т.
  6. Дания – 501 т.
  7. Германия – 498 т.
  8. Словения – 495 т.
  9. Белгия – 493 т.
  10. Франция – 493 т.
  11. Португалия – 492 т.
  12. Чехия – 490 т.
  13. Испания – 488 т.
  14. Нидерландия – 485 т.
  15. Австрия – 484 т.
  16. Хърватия – 479 т.
  17. Латвия – 479 т.
  18. Италия – 476 т.
  19. Унгария – 476 т.
  20. Литва – 476 т.
  21. Люксембург – 470 т.
  22. Словакия – 458 т.
  23. Гърция – 457 т.
  24. Малта – 448 т.
  25. Румъния – 428 т.
  26. Кипър – 424 т.
  27. България – 420 т.

Още веднъж обръщам внимание – класацията ПИЗА на ОИСР е направена на база на резултатите на осмокласници (15-год. деца), т.е. „впечатляващите“ резултати на българското средно образование също като висшето заемат последното място сред страните членки на ЕС.

Просто Киро и Супер Денков

Основният опонент на Хунтата ППДБ4 непрекъснато ни навират в очите т.нар. акад. Николай Денков, който също е кандидат-премиер. Болезнено амбициозният учен-паун работѝ неуморно за титлата „член-кореспондент на БАН“ докато беше зам.-министър на образованието (назначен от служебния премиер Георги Близнашки при министър Румяна Коларова и продължил да изпълнява същата функция в правителството „Борисов 2“ при министър Тодор Танев, а след неговата оставка не успява да се сработи с Меглена Кунева и напуска). Така през 2018 г. става дописен член на БАН и чака заветния миг, за да стане редовен член. В служебния кабинет на Огнян Герджиков става министър, както и в служебните кабинети на Стефан Янев, като при „Янев 2“ след сериозен натиск върху БАН стига до заветната титла „академик“. По същото време започна да маркетира в общественото пространство класацията на „университета в Станфорд5“, която го определяла сред 1% най-велики учени на планетата. Това е мегамалоумно твърдение, защото няма нормален университет в света, а Станфорд е един от най-престижните, който да си позволи ранжиране на учените. Няма и интелигентен човек, който да може да си представи, че има университет в света, определил на 1-во място Ф. Скот Фицджералд, а не Хемингуей, а защо не Марсел Пруст или пък Достоевски, Толстой или Юго? Няма интелигентни хора, предполагащи наличието в природата на подобни класации, но има просто Киро, който усилено се опитва да наложи на пазара суетния си партньор Денков. Неколкократно Кирил Петков изрича лъжи по отношение на тази класация: първо, че била на Станфордския университет, което не е вярно (в 1-вите си 2 издания, класацията е изготвена от Jeroen Baas от известното нидерландско издателство на научна литература Elsevier B.V. и от Kevin Boyack, работещ в американска компания за наукометрични показатели SciTech Strategies. Чак в 3-тото (актуалното) издание се включва John P.A. Ioannidis от Медицинския факултет на Университета Станфорд, което не е самият университет. Станфордският университет издава книжката с изследването, но нищо повече, ако бяха издали „Война и мир“ нямаше да придобият някакъв друг ореол около фамозния роман); второ, че класацията включвала всички учени, вкл. мъртвите – та там ги няма Нютон, Менделеев, Айнщайн, Кюри, Декарт, Коши и т.н. В посочения по-горе материал (в бележката под линия) има пример за учен, която е лауреат на Нобелова награда и „Албер Ласкер“ (двете най-престижни награди в областта на медицината), а изостава от акад. Денков със 150 хил. места в „Станфордската“ класация, което я прави откровено глупава на фона на българския титан; трето, класацията е сложно изчислен рейтинг на база цитирания в научни списания за определен период от време, т.е. класацията си е в съвсем добра стига да се чете правилно – това са цитиранията на учените в индексирани научни издания, в известен смисъл оценката се базира на броя и мястото на публикуване на научните статии ведно с отзвука, който те са предизвикали в научната общност (пример: допускаме, че на света има само 2 учени-химици – Николай Денков и Дмитрий Иванович Менделеев. Българският академик написва множество статии и ги публикува в престижни научни издания, респективно получава страхотен коефициент в „Станфордската“ класация, а Дмитрий Иванович, който между другото е само член-кореспондент, успява да формулира периодичния закон на химичните елементи и оттам да създаде Периодичната система на химичните елементи, т.е. Менделеев ще получи 0 точки по „Станфордската“ класация и наший Денков ще го превари по „великост“. Така благодарение на тази чудодейна класация ще знаем, че учебниците по химия на децата в основното училище силно ги заблуждават като пишат за някакъв си Менделеев, а пропускат Титанът на човешката мисъл и верен съратник на „просто Киро“ – др. Ник Денков). И 150 хил. пъти „просто Киро“ да повтаря мантрата си за великия учен Денков, той няма да стане нито велик, нито учен6. На хиляди километри съм от мисълта да приравнявам Николай Василев, Пламен Николов, Наталия Митева, Мария Габриел и т.н., от една страна, с Николай Денков, от друга. Академикът стои значително по-високо, а сравнението е другаде – разликата между обективното научно ниво на Николай Денков и създаваната за него напомпана представа от Кирил Петков за „супер Денков“, е същата като между фактическото образователно7 ниво на Мария Габриел и надутата представа за нея, създавана от Бойко Борисов и др. неинтелигентни люде.

Нескончаемото повтаряне от най-корумпирания министър-председател на България колко умна и красива е Мария Габриел няма да я направи такава. Но смешна ще я направи.

Бележки

  1. Макар и преди име, използваното съществително е прозвище и не носи изискваната от конкретния синтаксис пълна членна морфема.
  2. „Област-посмешище“ за България, а не по принцип.
  3. На следващото 183-то място е „Свободният барселонски университет“.
  4. Коалиция между политическа партия „Продължаваме промяната“ и коалицията „Демократична България“ (между „Да България“ и „Демократи за силна България“).
  5. Станфорд е фамилното име на главния благодетел на университета и не е населено място, спрямо което може да се използва предлога ‚във‘. Подробности в PUB.bg, „Простотията продължава“, 30.4.2022 г. тук.
  6. Разбира се, не искам съвсем да принизявам Денков, но с това искам да подчертая огромното му нахалство. Не се прави на Леонардо да Винчи, когато си просто Владимир Димитров – Майстора!
  7. Някъде там са и балоните за нейните умения и компетентност – силно раздухани и без всякаква връзка с действителността.

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here