Текстът заимства част от дистопичния роман на Джордж Оруел „Хиляда деветстотин осемдесет и четвърта“. Преводът от оригинала е на автора на материала.
Няколко уводни думи за великия роман на Оруел „1984“. Той стана международно известен заради някакво пошло шоу, откраднало идеята си оттам. Това позволи на огромната част полуинтелигенти да цитират Оруел, да се правят на много вещи като бегло споменат „Големия брат“, но по същество нищо не разбират от Оруел, фабулата на романа, а разбиранията им за живота са еквивалентни на разбиранията за живота и света на шофьор-бакшиш. Протагонистът в романа (Уинстън Смит) работи в Министерството на истината, където се занимава с преправянето на документи съобразно актуалната политическа обстановка. В света са останали само 3 държави – Океания, Евразия и Ийстазия. Действието се развива в Океания, където Оруел е поставил собствената си родина – Обединеното кралство, което в книгата се казва „Първа писта“ и е 3-тата по население провинция. Океания винаги се намира в състояние на война с една от другите две държави, а с другата е в съюз. Това не е трайно състояние на политиката, защото по средата на романа, страната, с която е в съюз се превръща в смъртен враг, а страната, с която е била в кръвопролитна война се превръща в най-голям съюзник. Точно в такива моменти министерството на истината има най-много работа – трябва да преработи всички документи, които да свидетелстват, че със страната, с която са във война в момента – винаги са воювали с нея, а със страната, с която сега са в съюз – винаги са били съюзени.
«Партията казваше, че Океания никога не е била в съюз с Евразия. Но, той, Уинстън Смит знаеше, че Океания беше в съюз с Евразия преди едни нищо и никакви 4 години. Но къде въобще съществуваше подобно знание? Само в неговото собствено съзнание, което при всеки случай щеше да бъде заличено. И когато всички възприемеха Лъжата, налагана от Партията, ако всички записи разказваха една и съща приказка, тогава Лъжата преминаваше в историята и се превръщаше в истина. „Този, който контролира миналото, той контролира и бъдещето“ – гласеше лозунгът на Партията. И все пак миналото, макар и по природа променливо, никога не е било променяно. Каквото беше вярно сега, си е било вярно от памтивека. Беше толкова просто. Всичко това се нуждаеше от една безкрайна поредица на победи върху собствената ти памет. „Контрол на действителността“ се наричаше това, или по новговор – „двумисъл“».
Нещо подобно се случи в пленената държава България. За да усвоят парите по „Плана за възстановяване и устойчивост“, претендиращите за „демократични сили“ или „градска десница“ се прегърнаха с мафията и превърнаха довчерашния враг в приятел. Естествено, нямаше да е толкова еднакво като в „1984“, ако не бяха превърнали доскорошния приятел (президента) в абсолютен враг. И така фанфароните започнаха борбата с новия по-опасен враг в прегръдка с мафията. Враждуването между „Продължаваме промяната – Демократична България“, от една страна, и ГЕРБ, от друга, остана само в съзнанието на по-интелигентната част от българското население, което и без друго е микроскопично парче в електоралния корпус на родината. А и във всеки случай, както казва Оруел, това съзнание ще бъде унищожено. Шарлатаните в политиката се опитват да обяснят как ГЕРБ е свръхединствен съюзник, с който заедно ще се справят със свръхголямото зло от „Дондуков“ 2. Смъртният враг никога не е бил враг, а желан приятел, заедно „по приятелски“ ще оправят най-изостаналата страна в света като се разправят с най-голямата опасност – президентът и неговите служебни правителства. Този правен институт се оказа най-застрашаващият демокрацията инструмент. Срещу него народонаселението не бе протестирало никога, не беше го споменавало никога и най-важното „служебните правителства“ бяха пълни с единствените честни министри, назначавани някога, дори сред тях бяха вождовете на „Продължаваме промяната“ – Асен Василев и Кирил Петков, но затова народонаселението избира политиците си – за да го направляват и да му съобщят какво е Истината, кой е Пътят и какво нещо е Животът. Цялата пропагандна машина се включи в размазването на „неудачния“ конституционен институт и уж призова политическите шмекери веднага да променят Конституцията, за да не позволят на българската демокрация да изтече в канала. И, о чудо, българските политици веднага се вслушаха, за пръв път в най-новата българска история, в призива на лекарите на обществото. Експертите-подлизурковци се включиха с ефектните си магии – ако институтът „служебно правителство“ не съществувал, сега още щял да ни управлява кабинетът на Кирил Петков. Подобна теза страшно много би разнежила т.нар. „градска десница“, която тъжи по своя нов Костов – нефелният продавач на хранителни добавки Кирчо, а милиционерите от ГЕРБ, които по дефиниция са с объркана логика, се възползват от обратния ефект от подобно състояние на нещата – аматьорското правителство на пловдивския подхвърквач щяло да е още на власт и нямало двамата ивановци (Шишков и Демерджиев) да имат възможност да създават толкова превратна престава за грандиозните успехи на Хунтата, иначе определяни от нежеланите служебни министри за кражби. Истината обаче е съвсем различна – на власт щеше да е правителството „Борисов III“, защото Бойко Методиевич не може да изгуби нито едни избори, които сам организира лично като премиер или с прокси служебни правителства, назначавани от Росен Плевнелиев (с изчезването на това недоразумение изчезна възможността и за прокси служебни правителства, затова единствената алтернатива вече е оставането на власт на редовно правителство).
Мафиотска коалиция с паун начело
Излъчените от Радостин Василев записи (целият аудиозапис, качен от Actualno.com в YouTube тук) от срещата на членовете на Националния съвет на партия „Продължаваме промяната“ показаха истинския лик на тези шарлатани. Тези хора са безкрайно жадни за власт, но може би не тя е крайната им цел. Най-вероятно заветният план са парите, както винаги, чрез „Плана за възстановяване и устойчивост“. Толкова много политици се извъртяха на политическата сцена, всичките до един уж с грижа за народа, а накрая излизаха с натъпкани джобове, шкафове и банкови сметки. Тези са абсолютно същите. Просто Киро го каза съвсем просто – мафията е един бранд, обявяването срещу който носи 50-60 депутатски места. А след като местата са донесени и те са недостатъчни следва да се направи някаква коалиция, позволяваща на всички участници усвояването на парични средства. Нали няма чак такива наивници, които да си представят как Кирчо, Кокорчо, Христо Иванов, Атанас Атанасов и сем. Лорерови не ги хваща сън, защото се чудят как да обогатят народа си? Ако има такива наивници, то те са откровени глупаци. Не споря, може и наистина сънят да не посещава изнурените тела на посочените, но то ще да е заради собственото им обогатяване. За народното – на тях въобще не им пука. Би била недопустима глупост да кажат на всеослушание „ние мислиме да забогатееме1 от европарите, които предстоят да дойдат на „Дондуков“ 1“. За да се досетиш нещо толкова елементарно, не е нужен Харвард – „академиите“ в Свищов и Милиционерска стигат.
За целта си избраха една шушумига за премиер – с болезнено ранимо и чудовищно по големина его. Селският произход на Николай Денков е с невероятно нисък таван, за толкова титулуван индивид. Разбира се, голямата част от придобитите титли не са с химикалки или епруветка, а с лакти. Непрестанното самоизтъкване, хиперболизирането на скромни постижения, нагласяването на резултати и т.н. са донесли известни успехи на пауна в трупането на безсъдържателни титли. Така Киро Бизнесмена и Буци Милиционера използват нездравословното его на мижитурка за параван на действията си. Този привидно тих и кротък мрънкач не би дразнил толкова много публиката, още повече че тук не става дума за неговите грандиозни успехи на „учен“, които той би артикулирал със силата на топовните залпове на крайцера „Аврора“, а за някакъв миризлив зелен чорап, когото трябва да превърнат в универсално зло. Така на мурзилката Румен Радев се приписаха какви ли не несъществуващи грехове, на базата на един наистина съществуващ – отношението му към войната в Украйна в частност, и отношението му към путинова Русия въобще. Неадекватността и неискреността на Радев по отношение на Русия, Украйна и Отровителя от Кремъл наистина носи страшно много негативи за България, първо в нашите очи, а после и в очите на нашите европейски и натовски съюзници / партньори. Тоест, грехът на Румен Радев никак не е безобиден и в никакъв случай не бива да бъде подценяван, но не бива и да бъде усилван до получаване на хипертрофирани размери с едничката цел да бъде прикрит брак, плод на инцест. В крайна сметка, милиционери и „харвардци“ се оказаха едни алчни, тъпи и невъздържани типове, затова си позволих да спомена за кръвосмешение – те всички са едно много развалено семейство.
Разперените пера на пауна-премиер няма да могат да скрият извиращата отвсякъде мръсотия на кабинета Денков.
Празните глави обичат големите титли
Има една германска поговорка, използвана за вътрешно заглавие – „празните глави обичат големите титли“. Тя е напълно приложима за лъже-учените, които изглеждат като смачканяци с нулева интелигентност, нулева ерудиция и нулев професионализъм. Тези шушумиги се крият зад гръмки титли, които трябва да заменят излъчването за нищожност с излъчване на холивудска звезда. При Денков това не се получава много, защото неговите разсъждения са плоски и изразени с толкова обикновен език, какъвто има селският стопанин от с. Мало Конаре. Да не говорим колко е малоумна налаганата теза за университет от класата на Станфорд, който си позволява да класира учените по „великост“, даже, добавя Кирил Петков, тази класация не е само за живите, ами и за мъртвите (шега! шарлатанинът иска да каже, че в класацията по „великост“ са включени абсолютно всички учени, вкл. починалите някога). Това невероятно изхвърляне, целящо усилването на величието на Денков, го прави още по-тъпо. Всеки с академичен достъп до една екселската таблица с класацията може да установи пълното отсъствие на Алберт Айнщайн, сем. Кюри, което за разлика от сем. Лорерови е дало нещо на света вместо постоянно да се чуди какво да вземе оттам, Исак Нютон, Чарлз Дарвин, Галилео Галилей, Луи Пастьор и много други. Не изключвам лъжата на просто Киро да е свързана с неговото изпъкващо незнание, имащо за цел самоизтъкване в пълно противоречие с действителността, но това няма значение. Лъжата си е лъжа, независимо дали си разкрит шарлатанин или не.
Не само в България се спекулира с титлите, това важи за цял свят, но винаги целевата група са слабите мозъци. А голямата цел е прикриването на нищожността зад титлата „академик“, защото липсата на такъв титул пред името може да освободи съзнанието на слабия мозък и той да провиди нищетата на титулуваната персона. Както казват от „Продължаваме промяната“ – „това е един бранд“, зад който можем да прикрием доста нелицеприятни неща. Отделен е въпросът, че академиците в България съвсем спокойно може да бъдат пълни отрепки, но сред народонаселението битува имиджът, създаден от комунистическия режим, за духовната извисеност на тези хора. Де факто тези никога не са били извисени – тяхната кариера в науката досущ прилича на кариерата на държавния чиновник по стълбицата – придвижването нагоре става с лакти, зъби и нокти. По-големият проблем е в това: какво целят да прикрият зад грандоманията на едно джудже с претенции за учен? И отговорът е: със сигурност нещо отвратително!
Точно като във великия роман на Джордж Оруел „1984“ – правителството с паун начело се опитва да постави под контрол действителността с всички средства. От всички дупки изпълзяха медийни лакеи, лъже-експерти, от чиито уста капе мед и масло за величието на премиера, правителството, Кирчо и Кокорчо, и много други анал-лизатори. Както винаги това е бил единственият възможен ход, най-мъдрото възможно действие, изпълнено с политически професионализъм и мъдрост и пр. елейни фрази. За народонаселението остава единствено да изпитва страхопочитание и възторг. На този фон отвратителни личности Буци изглежда по-малко крив.