Социална интелигентност

Всякакви политически брокери са лъгали българския народ – от болезнено амбициозни безскрупулни кариеристи от Драгалевци, през величества от Мадрид и ляво ориентирани граждани на Съветския съюз, до напълно неграмотни милиционери от Банкя – всички без изключение присвоители на обществени средства. Тази ретроспекция обаче описваше последните 20 год. на деградация, от 2 год. имаме нова политическа ситуация – на сцената се появиха двама шарлатани с претенции за получено образование в един от най-престижните университети в света. Харвард е точно такъв. Та това е Alma mater на Джон Кенеди, този университет е на почти 400 год. и никога не е излизал от Топ 10 на престижните университети на планетата, нещо повече бил е № 1, макар всички в Топ 25 да са номер едно. За сравнение най-старият и най-престижен български университет е на 3 пъти по-малко години (135 год.) и никога не е влизал в Топ 1000 на престижните университети в света. Всяка година от Харвард излизат около 2,5 хил. деца с бакалавърска диплома и над 10 хил. с магистърска. Лесно можем да съобразим, че за последните 15 год., откакто Кирил Петков е завършил, са произведени около 40 хил. бакалаври и 150 хил. магистри (между тях съществува частично припокриване). Кирил Петков е от групата на магистрите, а това го прави един от 150 хил. Ако допуснем, че завършилите Харвард са надарени като Леонардо да Винчи, то излиза, че за последните години сме се сдобили със 150 хил. Леонардо Давинчевци. Та това е толкова невъзможно! Лустрото на западното образование започна безогледно да се налага в България и от него се възползват всякакви шарлатани. Харвард наистина е мегапрестижен университет на планетата, но не такъв е например Колежът Колумбия (гр. Колумбия, столица на щата Южна Каролина) за разлика от Университетът¹ Колумбия (Ню Йорк). Последният е в Топ 20 на престижните университети, а южнокаролинският е на около 10-хил. място. Пиша за този колеж, защото една госпожа, завършила там, бе представена с апломб от Слави Трифонов (какво ли разбира тоя от образование?) за министър в кабинета на кандидат-премиера Николай Василев, после беше предложена и при следващия печален кандидат, останал в аналите на времето с прякора Шнорхела. Същата госпожичка се врътна през служебните правителства на Гълъб Донев, а сега е в редовното на Николай Денков (все като заместник-министър). Изрично трябва да се подчертае, че образованието на госпожичката никак не е престижно, но пък като се изцепиш „завършѝла Колумбия“, очакваш всички да паднат възнак. Колумбия всъщност е женският образ-символ на САЩ, Новия свят и т.н. Дори „Статуята на свободата“ е известна освен като „Лейди Свобода“ и като „Лейди Колумбия“. Името идва от поамериканчването на фамилното име на генуезеца Христофор Колумб. Да, но не всяка Колумбия е престижен университет, за какъвто български хитреци се опитват да го представят в очите на слепите.
Тези, които са гледали една филмова класика „Индиана Джоунс и Храмът на обречените“ отпреди 40 год., навярно си спомнят, че когато Харисън Форд стигна двореца Панкот бе посрещнат на входа от премиера Шатар Лал (в ролята Рошан Сетх), завършил в Оксфорд². Този Лал беше асистент в жертвоприношенията на Мола Рам в Храма на обречените. Тоест, в изкуството високообразовани граждани могат да бъдат представяни и като силно отвратителни, нещо повече – могат да бъдат жестоки и кръвожадни. А изкуството не е нищо друго, освен отражение на реалността. Нещо подобно наблюдаваме и на родна почва „40 год.“ след посещението на Индиана в двореца Панкот. Само дето тук дворецът е някаква сталинска сграда на бул. „Дондуков“ 1, Кирчо и Кокорчо не са завършили Оксфорд, а Харвард, и не изтръгват сърцата на мирното гражданство толкова буквално, но пак го правят брутално.

Доброто образование е много добра крачка напред

Повече от десетилетие сме в лапите на милиционерите от ГЕРБ, които са някаква проекция на собствения си лидер-илитерат. Те шестваха из властта с тъпотата и непрофесионализма си, като направиха България най-изостаналата страна в Европа. Тя и преди тях не беше цъфнала и вързала, но не беше на последното място в няколко класации, след идването на власт на Бойко Борисов и неговата Шайка – и в тях твърдо зае последното място. В този контекст се появиха двама шарлатани, които след ала-бала с президента, успяха да нахлуят във властта с ореола на високообразовани младежи. Прогресивната част от българския електорален корпус беше зажадняла за нещо различно от милиционерщината и с огромна надежда гласува за „харвардци“, които се оказаха едни байганьовци, но преоблечени с дрехи, шити в Кембридж, Масачузетс, САЩ. Сформирането на трагичното правителство на Кирил Петков демаскира фанфароните. Първата задача на Асен Василев като финансов министър беше да назначи интимно близък за шеф на основната ни приходна агенция – някакъв танцьор на пилон от Дубай. Не щеш ли, този се оказа опасен мошеник, който е откраднал от същата приходна агенция над 1 млн. лв. с някаква фирма-фантом. Премиерът пък назначи метресата си за началник на кабинета си и говорител на правителството. Това мустакато момиче Лена взе да се изживява като „първа дама“ и започна да управлява цялата държава, вкл. „първия мъж“. Назначенията не спряха с това – министерски и високи държавни постове вкупом заеха сем. Лорерови. Дотогава в публичното пространство всички дотук бяха представяни като някакви велики бизнесмени, управлявали хиперуспешни бизнеси, но никой от тях не пропусна да се набута във властта – мъжът, жената, кучето, котката всички заеха някакви държавно платени постове. Възниква въпросът кому оставиха тези ултрауспешни бизнеси? Очевидно и това е било една голяма лъжа – държавната власт е много по-успешен бизнес за тях. Това всъщност е вторият белег за незавършен преход – „държавният бизнес“ от висок държавен пост е по-успешен от най-успешния частен бизнес.
Да влязат във властта хора, получили образованието си в Харвард, е една много голяма и много положителна крачка напред. Кирил Петков и Асен Василев нагледно демонстрираха, че доброто образование обаче е крайно недостатъчно, за да бъдеш приличен държавник. Липсва някакъв изключително важен ингредиент, без който нищо не е това, което е.
Генетичната предразположеност е едно, възпитанието е друго, а околната среда е трето. Всички те са важни фактори във формирането на индивида. Естествено, образованието също е такъв фактор, но все пак не е решаващ. Престижът на тези реномирани световни университети се измерва именно в това – те подготвят изключителни професионалисти. Там можеш да станеш велик лекар, какъвто никога не би станал в България, можеш да станеш изключителен инженер, какъвто е невъзможно да станеш в България, можеш да станеш и велик икономист, което е causa perduta в България, но не могат да те направят добър и свестен човек. Могат да те направят невероятен специалист, но социалната ти интелигентност не е тяхна грижа. Тя се определя от съвсем други фактори, които съвсем не са налице при тези набедени за „образовани“ и за „харвардци“.

Бай Ганьовци в депутацията

След като се убедихме, че доброто образование е необходимо, но безкрайно недостатъчно условие, за получаването на добър управленец, ще хвърлим поглед и върху липсващата съставка.
Като бяха служебни министри в правителството „Стефан Янев 1“ Кирчо и Асен изглеждаха зарарсъз³, но с идването на служебното правителство на Гълъб Донев се осветлиха много нелицеприятни действия на „харвардци“ в управлението на 4-ната коалиция. Оказа се, че правителственият самолет е използван безогледно от Кирил Петков и Лена Бориславова вероятно със сексуална цел. Всеки ден Асен Василев като министър на финансите е обядвал в стола на министерството, кръстен клуб-ресторант „Финансист“, представял е фактура и я осребрявал като представителен разход. Някои обеди са на стойност 7,74 лв. (на 19.1.2022 г.), други за 8,16 лв. (на 23.12.2021 г.), а трети за 66,09 лв. (на 21.1.2022 г.). Този Бай Ганьо на българските финанси е смучел държавата за разходи от 7 лв., не е могъл да извади от джоба на свръхуспешен бизнесмен един мизерни 7 лв., та му се е налагало да използва държавни служители да му плащат обедите и да разнасят документи до счетоводството за възстановяване на разходите. Тук задължително трябва да дадем думата на Щастливеца, защото цитатът има много директна връзка с темата: «Тоз пусти грях – скъперничеството – по зараза на окръжающата домашна среда вгнездява се почти от детски години; изсушава душата на младия човек, като го превръща в най-студен егоист: нищо нежно, нищо благородно не остава у него» (откъс от „Бай Ганьо на гости“, продължението на „Бай Ганьо у Иречека“).
Милионерът от хранителни добавки също нагло се е възползвал от всички екстри, специално предвидени за българските властимащи още от тодорживково време, които имат свойството да пристрастяват всеки Бай Ганьо към властта. Преходът от комунизъм към демокрация ще завърши тогава и само тогава, когато изчезнат всички привилегии на властващите селяни спрямо обикновеното гражданство⁴. И до ден днешен въпреки членството ни в ЕС и НАТО продължават многопосочни претенции към дупки в законодателството за страшно важни неща, но законодателно запълване се наблюдава само при привилегиите за властниците, където дори са премахнали тавана на пенсиите (за някои категории властници⁵). Днес в качеството си на депутати в българския парламент байганьовците от Харвард като риби-прилепалки са се вкопчили във властта, впили са високодебитните си хоботи в снагата на държавата и изсмукват живителните сокове на нацията. Междувременно лъжат простия народ как денонощно полагат грижи за неговото добруване.
Номинират безкрайно тъпи типове за високи държавни постове ала Бай Ганьо Борисов. Да се чуди човек как ще се отървем от мафиотско-олигархичния модел, като непрекъснато следваме неговите повели. Единственият начин да имаме еврокомисар Лорер беше номинирането на Даниел и Виолета Лорерови едновременно, че задължително да трябва да се избира измежду фамилия Лорерови. Е, сега с европейското отхвърляне на Даниел Лорер като кандидат за еврокомисар ни се даде красно доказателство, че независим борд, несъставен от български подлизурковци, а от хора като Урсула фон дер Лайен, непременно показва вратата на Лорерови. Обаче изхвърлени през вратата, те напират през прозореца за гуверньор на БНБ. Вероятно предложението ще е на ротационен принцип да бъде заета позицията – ½ мандат от Даниел, а другата половина от Виолета, и двамата от сем. Лорерови.
В дългия ред от порочни назначения на правителството „Николай Денков“ се появиха бодигардове, градинари, готвачи и всякакви гризачи. Това с нищо не е по-различно от методиката на Бай Ганьо Борисов, който назначаваше всякакви идиоти на всякакви места. Разлика няма! И това не е защото в сила е лозунгът „всички са маскари“, а защото такива са безпощадните факти.

Законът на Хегел

В свой magnum opus⁶ (Науката логика) Хегел формулира Законът⁷ за преминаване на количествените изменения в качествени. Прави го на основата на „Парадоксът на купчината“ (формулиран от Евбулид Милетски): ако имаме една пясъчна купчинка с 1000 песъчинки в нея, то безспорно това е пясъчна купчинка; ако премахнем една песъчинка, то първоначалната пясъчна купчинка ще запази състоянието си на купчинка, но при приблизително 1000 премахвания на песъчинки ще остане една-единствена песъчинка, можем ли да я наречем купчинка? И тъй като не можем (това важи и за няколко песъчинки 2-3-5-10, които също не могат да образуват куп) кое е онова, което качествено й е сменило състоянието? Разбира се, обратният процес (натрупване на песъчинки) също илюстрира „Парадоксът на купа“. Много популярен пример по същата тема е и фазовият преход на водата (3-те й агрегатни състояния – течно, твърдо и газообразно). ‚Диалектическият материализъм‘ е едно от големите научни достижения на Маркс, но практически той е смес между ‚идеалистичната диалектика‘ на Хегел и ‚философския материализъм‘ на Фойербах. В това поле неуморни орачи са Енгелс и Ленин като точно те доразвиват закона на Хегел в диалектиката, за да достигнат последния му вариант – „натрупването на количествени изменения (извън рамките на ‚скока‘) в предмет, процес или явление води до качественото му изменение“. Триумфът на този закон е в химията, където е известен като „Периодичен закон“ или „Закон на Менделеев“: може да правите каквото си искате с електроните на живака (Hg), но отнемете ли един протон – веднага получавате злато (Au), следващото отнемане на протон ще ви доведе до платина (Pt); ако пък добавите на живака протон ще получите талий (Tl), а следващ – олово (Pb). Направо излишно ми се струва да обяснявам за качествената разлика между златото и живака, нали?! Но все пак – количественото натрупване на протони в ядрата на химичните елементи води до качественото им изменение според споменатия философски закон.
Всички тези сложни думи целят научно да обосноват тезата на прастарата българска поговорка „крушата не пада по-далеч от дървото“. Тази поговорка се среща и в много други европейски култури. Например на английски език се среща под 2 форми: The apple never falls far from the tree / Like tree, like fruit, същото и на френски език: La pomme ne tombe pas loin du tronc / Le fruit ne tombe jamais l’oin de l’arbre. У нас също имаме нейни варианти: ябълката не пада по-далеч от дънера си / круша под круша пада. Срещат се и по-различни със същото съдържание: „каквато козата, таквоз и ярето“; „от шугаво прасе здраво свинче не бива“; „какъвто бащата – такива и синовете“ или „и от добър баща и от добра майка се раждат лоши синове“.
Всички тези народни мъдрости целят да подчертаят влиянието на семейната среда, която има много важна роля при формирането на индивида. Когато майката е жената с най-хубавите очи в Тоскана, а баща ти е един от най-образованите хора и е нотариус в средата на XV в. в същата тази Тоскана, ти не си никой друг освен Леонардо да Винчи. Обратното също е в сила: когато татко е колхозник в с. Пищигово, а мама там е краварка, то аз непременно съм бакшиш с жълто возило у Софията. Естествено, тук хиперболизирам, защото формирането на индивида не става само на основата на генотипа, от изключително значение е и фенотипа.
Освен в българската политика, шарлатаните шестват и по света, и те не са чували нито за Хегел, нито за Фойербах, е, може и да са чували нещо за Маркс. Те преподават „методи за подобряване на социалната интелигентност“, като са си извели някакви малоумни определения от съвременни психолози. Тези дефиниции обаче касаят някакво конкретно състояние в конкретен момент или съвкупности от състояния в период от време. Но за нещастие социалната интелигентност е твърде трудно, за да не кажа невъзможно, да бъде променена. Тя съответства в много голяма степен на онзи устойчив нашенски израз „първите седем години“. Фактите са такива: индивидуалното развитие зависи от фактори, които не могат да се контролират от развиващия се, те са генетично и социално предопределени.
По същество тази теория съдържа отговор на въпроса: могат ли хората да се променят? И отговорът е: не много категоричен – могат, но със свръх усилия, с много воля, упоритост, съзнание за такава промяна и най-вече с искреното и дълбоко осъзнаване на подобна необходимост.

Социалната интелигентност на индивида

След толкова много приказки за престижни университети и образованието, редно е да обърна внимание и на това, с което започна целия коментар. Напълно недостатъчно е образованието на индивидуума, както казваха великите Иля Илф и Евгений Петров. То трябва да бъде гарнирано със социална интелигентност, включваща няколко измерения:

• индивидуалното поведение в социална среда
• уменията за таргетирано поведение в социалната среда (съобразяване с аудиторията)
• уменията за преценка на социалната среда и в конкретни социални ситуации (педагогически ситуации)
• адекватната реакция в социална среда или в конкретни социални ситуации (след правилната им преценка)
• адекватното позициониране в социална среда или конкретна социална ситуация и в частност в социума
• чувството за хумор⁸.

Социалната интелигентност е нещо много повече от възпитанието, което предимно трябва да получиш в дома. Затова и то се нарича ‚домашно възпитание‘. Понякога това възпитание не е свързано точно с родителите, може да е с чичо, вуйчо и т.н. Леонардо, освен генетичната си перфектна предразположеност⁹, е имал късмета да има чудесна мащеха (1-вата законна съпруга на сер Пиеро – Албиера), чичо си Франческо¹⁰ и учителя си Андреа дел Верокио. Важна е и социалната среда (Леонардо е работил със Сандро Ботичели и Пиетро Перуджино). Всичко това формира социалната интелигентност на индивида – при някои тя е безупречна, при други тя има отвратителен селско-милиционерски привкус. Такъв е случаят с Кирил Петков, Асен Василев, Васил Терзиев.
Татко Петко придоби такава злощастна известност като ментор на нефелния си син, че даже постигна по-голям успех – направи го смешен: голям тарикат, с харвардско образование, Киро Бизнесмена, премиер с любовница на държавна издръжка, а всъщност една мушмула в ръцете на един див и безпросветен селянин с пагон. Спомняте ли си историята за „Бай Ганьо на изложението в Прага“? Там имаше едно слугинче Анушка, станала жертва на грубиянските задевки на най-емблематичния нашенски герой и беше попитала Цвятко (разказвача) дали този е българин – онзи косматият като диво прасе, свенливо премълчавайки какво точно сторил й е Ганя. В наши дни тази роля в епизода с Анушка със 100% успех могат да играят Петко и Кирил Петкови. Татко Петко се оказа отвратителен милиционер от Държавна сигурност (ДС), които така нагло се меси в държавните дела, че се назначават главните биячи на протестиращите срещу Хунтата за шефове на гранична полиция. Киро Милионера има смешни претенции за генезиса си – бунтовник срещу мафията. Същият е казусът с Васил Терзиев – дълбока семейна ДС обремененост. При Асен работата е по-позната – още от Алеко Константинов и неговия Бай Ганьо с тази разлика, че обект на чевръстите днешни асенови палави ръчички нямаше да бъдат морфологичните дадености нито на чехкинята Анушка, нито на австрийката-касиерка в сладкарницата на Кертнер щрасе, а най-вероятно Спецов или екскултурния министър просто Наско. И тримата антагонисти (Кирил, Асен, Васил) споделят обща основна черта: не могат да разберат къде се намират. Държат се сякаш са на село в плевнята, където могат да еруктират свободно, да изпускат флатуси на воля и да мерят далекобойността на изстреляния спутум¹¹. Да, но в общество това никак не е прието. Не е прието, но те пък не могат да го осъзнаят, защото не го знаят и е нямало кой да ги научи, защото в никакъв случай генетично не са предразположени към природна интелигентност. Вероятно и в околната им среда не се е намирал никой друг извън униформен или въоръжен със сърп и чук.
След представянето на Васил Терзиев за новото демократично откритие, кандидатстващо за власт, не остана дупка без неизскочил от нея медиен прислужник. Всички ратаи вкупом размахват камшици върху гърбината на нещастния мирен гражданин с крясъци: нима внукът е виновен за греховете на дядо си / татко си / чичо си? нима синът трябва да носи вина за това, че татко му Петко е гнусен и тъп милиционер? нима малкият Асенчо ще е докрая на дните си дамгосан от селското клеймо на родителите си? Не, бе, никой не казва такова нещо! Никой не иска член на едно семейство да носи греховете или вината¹² за друг член на същото! Казвам обаче: когато дядо ти, баща ти, чичо ти или вуйчо ти са милиционери, то ти неизбежно си милиционер, без значение дали някога си влизал в районно. Тези хора са израснали в нездравословна среда и са усвоили неправилен житейски мироглед, който сега с хъс искат да наложат на мирното гражданство, прикрили отвратителната си природа зад овча кожа. Не казвам, че Кирчо или Васко лично са давали на прасетата да похапнат от врагове на партията, както са го правили в комунистическите лагери, но са възпитани в нуждата от това. В техния мироглед е вкоренено (още от детството), че подобни зверства са крайно необходими и за добро. Те са възпитани в главата им да се въртят трафаретите „такива са били времената“, „Партията не е могла да постъпи иначе“, „всеки е длъжен да защити властта си от врагове както може“. Е, точно тези съждения, дълбоко набити от семейството в съзнанието на невинните низходящи, е проблемът на децата на ДС.
Баща ти тракторист, а майка ти жетварка, пък ти – Микеланджело?! Хайде, де! Не си нищо повече от един колхозник с харвардско лустро и нулева социална интелигентност поради онтогенетична невъзможност.
И още нещо: абе, някой чувал ли е детето на изтъкнат деец на изкуството, науката и културата да се развива успешно в бизнеса или политиката? Децата на професори, академици и заслужили деятели на културата за нищо ли не стават? Оказва се, най-качествените поколения са създадени от ДС мръсниците – само техните деца са едрогабаритни бизнесмени с бизнеси за милиони и успешни (кандидат)-политици. И да е ясно – никой от тези ДС деца не носи никаква отговорност за безчинствата на роднините си. Единственото, което могат да носят са заграбените парични средства от обществото.
Дори най-прекрасното образование на света, съчетано с нулева социална интелигентност те превръща в отвратително чудовище, точно както наблюдаваме при лидерите на „Продължаваме промяната“.

1. Граматически пълната членна морфема не бива да се поставя тук, но все пак е поставена по извън граматически причини.
2. Авторът на филма Джордж Лукас е възпитаник на този емблематичен и суперпрестижен университет. Това е най-старият университет в англоговорещия свят и втори в света (класацията включва само университети, които не са прекъсвали дейността си, т.е. не са най-старите по принцип); най-старият съществуващ без прекъсване университет в света е създаденият в Болоня, Италия.
3. От турски език – добър, безобиден, безвреден. Употребен от Алеко Константинов в разказа „Бай Ганьо в Дрезден“.
4. Малко по-горе стана дума за „втория белег“ – най-доходоносният бизнес е държавното управление.
5. Там е президентът, но това все пак е пряка изборна длъжност и са единици, докато другите категории са от назначавани чиновници (независимо от органа по назначаването – едноличен или колективен) и нямат кой знае каква представителна власт за българите. Нещо повече – НЕ могат да ги представляват. Това е §6 (3) ПЗР КСО, приет по времето на Иван Костов (през м. декември 1999 г.), там са още: вицепрезидент, министър-председател, всеки бил някога съдия в Конституционния съд.
6. Шега. Magnum opus е най-великото произведение на даден автор. Например такава е „Мона Лиза“ за Леонардо да Винчи. При Хегел е невъзможно определянето на такова сред: Феноменология на духа, Науката логика, Енциклопедия на философските науки, Философия на историята, Философия на правото.
7. Тук, а след това (при парадокс) граматически неправилно е употребена пълна членна морфема, но е направено с друга цел. {б.ред.}
8. Това чувство се счита за висша форма на владеене на позитивната социална интелигентност в конкретни социални ситуации. Излишно е, но все пак, подчертавам че у българските политици осезаемо липсва чувството за хумор. Сред публичните личности се открояваше Никола Филчев, който без да е завършил Харвард, е по-умен от цялата „Продължаваме промяната“, взета заедно.
9. Той има 9 полубратя и 3 полусестри (с всички тях има общ бащин произход), но те не са били и 1/1000 от него, което предполага наличието и на др. фактори, вкл. собствени за индивида. По майчина линия е имал 3 полусестри и 1 полубрат, майка му е родила и 5-то дете, но неговият пол остава неизвестен за историята. Баща му се е женил 4 пъти – Албиера (нямат деца), Франческа (нямат деца), Маргерита (2ма синове + 1 дъщеря), Лукреция (7 синове + 2 дъщери).
10. По-малкият брат на баща му, който се е занимавал с управление на семейните имоти (земевладелец), но тогава тази дейност е била свързана с много повече елементи на организация и управление, в съвременността ние подценяваме управлението по тогавашните стандарти на най-важния актив (земята), защото в огромната си част дейността се подпомага от техника. Баща му има още един брат – Виоланте, но за него нищо друго не е известно. Техният баща е Антонио да Винчи (дядо на Леонардо) също земевладелец, а тяхната майка Лусия (съпругата на Антонио и баба на Леонардо) е дъщеря на друг нотариус. Прадядото на Леонардо и баща на Антонио е Гуидо да Винчи, който има още двама по-големи синове, които са нотариуси – Джовани и Пиеро.
11. Това са латинските (медицински) термини на: оригване (еруктиране), чревен газ (флатус) и храчка (спутум).
12. В българския език „вина“ има и множествено число – „вини“, но макар и правилно звучи необичайно и затова е избягнато в текста. {б.ред.}