Най-накрая се установиха благоприятни условия за преместването на паметника МОЧА1. Навсякъде по света тълпите обичат да събарят или унищожават с други средства одиозните паметници. Днес в Париж има площад на Бастилията, на който са разположени едноименна опера (модерната опера на града), от него тръгва едноименен булевард и т.н. Само бастилията я няма, гневът на народа по време на Великата френска революция води до унищожаването на сградата. Цяла Франция съжалява за липсата на този монумент, който да напомня зверствата в тази крепост, започнали с превръщането й в затвор от кардинал Ришельо през първата половина на XVII в. Тълпите имат онова свойство, което ги кара да мислят, че унищожението на един паметник изтрива историята. Унищожаването на Бастилията не е заличило нищо, просто е станало клапан за изпускане на гневната пара, събирана няколко столетия. Така и у нас се пънем да унищожаваме паметници, като МОЧА например, което няма да заличи нищо от гнусния комунизъм. Напротив, паметниците имат смисъл да напомнят на поколенията за злините, техните причини и последствия и евентуално избягване на повторенията. Разбира се, има паметници, които напомнят за геройства и събития, които историята трябва да запише със златни букви, но тук става дума за „лошите“ паметници. Естествено, паметниците имат и десетки други функции, но цитираните са основните. Животът обаче е по-силен от всичко и изправя хората пред различни изпитания, свързаното с МОЧА събитие е вероломното нападение на Русия срещу Украйна. Такова безобразие в XXI в. са вършили само много изостанали народи. Русия, разбира се, е страшно изостанала държава, но това никак не й разрешава подобни действия. Толкова коварно поведение заслужава непременно да бъде наказано от всички честни хора. Да, премахването на МОЧА няма да изтрие позорното ни половинвековно комунистическо иго и васалитет, но е задължително, за да покажем солидарност с Украйна, жертвата на безчестието на руския диктатор. Мина 1,5 год. от нахлуването на противната Матушка в Украйна, а МОЧА седи в центъра на София – това е толкова недопустимо. В такава ситуация тази ненавистна скулптура е нетърпима, тя спешно трябва да бъде захвърлена някъде, където и да е, но не би трябвало и секунда повече да заема мястото, което заема. Много европейски държави, присъединили се към Европейския съюз 2,5 год. по-рано от нас, вече премахнаха всички останки от комунистически паметници, защото интелектуалното им развитие е на достатъчно високо ниво, за да ги накара да го сторят. Ние, разбира се, също сме малко изостанали, но по-добре късно отколкото никога да премахнем мрачните свидетелства за още по-мрачното ни минало.
Считам че днес въобще не може да стои въпросът за местоположението на паметника на Съветската армия – той не може повече да е в Княжеската градина в центъра на София. Даже днешното му премахване трябва непременно да бъде оценено като „твърде закъсняло“.
Капан за мурзилки
От избухването на демокрацията насам днес ни управлява най-подлото правителство. След безобразните кражби на т.нар. Тройна коалиция, мафията дойде на власт и чрез фалшифициране на изборите остана повече от десетилетие. За нещастие обаче тя не беше отстранена, появиха се едни шарлатани, които жадуваха властта, парите и привилегиите, получавани от нея, измамиха избирателите и се настаниха в управлението, като за целта се наложи да се коалират с мафията, срещу която уж се бореха. В десетилетното управление на мафията, която тя си беше осигурила с 3 почти последователни мандата, имаше едно-единствено институционално противопоставяне на безчинствата и тази институция беше президентската. Благодарение обаче на Румен Радев изгряха звездите на днешните шарлатани. Тук трябва да направя следното уточнение – шарлатаните никога не са били проект на президента, той ги назначи за служебни министри с идеята да се получи значително по-качествено управление в сравнение с кабинетите на милиционера от Банкя, които бяха посланиците на мафията във властта. Е, по-качествено управление не можа̀ да се получи с толкова некачествени хора, откраднали малко лустро от Харвард, но нейсе. Сега мафията се прикри зад сламени хора като Денков и за да оправдае съдружието между клановете, се наложи да намерят враг, който да сплоти отвратителните. Най-удобна мишена се оказа президентът Румен Радев, който адски е затънал в неадекватност след войната на Русия в Украйна. То не беше „Крим е руски, къф да е?!“ или „Войнолюбците искат да вкарат родината в специалната военна операция2“, „Ще намалим боеспособността на българската армия заради Украйна“ до супер глупавите съвети към госта Зеленски „не чувам, г-н президент, никакви приказки за мир“. Наистина на страната на Русия в този конфликт могат да бъдат само кръглите идиоти, но ето там е Радев. Това поведение на неадекватния български президент е точно като свалянето на гарда в бокса и удобно за силен удар от противника. Тъй като шарлатаните и милиционера от Банкя са хитри байганьовци, веднага се възползваха от ситуацията и нанесоха удар по външния за мафията враг – президента. Европа и САЩ също са настръхнали от многото мурзилки, шестваши не само из форумите / медиите, но и в държавното управление. Позицията на българския държавен глава превръща България във външнополитически аутсайдер, което сближава европейските и американските власти с неговите врагове. Така „посолството“ и еврокомисията помагат всячески на мафията, за да успеят да изолират президента и неговите служебни правителства от управлението на България. С лекота шарлатаните-селяни и дивият селяндур от Банкя с помощта на шушумигата Денков успяха да очернят служебните министри, респ. правителства. Така супертъпият милиционер, наследил Иван Демерджиев в МВР и ултранеграмотният анал-лизатор, наследил Иван Шишков в МРРБ, или пък хиперглупавият подхвърквач, наследил Христо Алексиев в МТС, бяха представени като невероятни професионалисти. Нищо че редовните министри изглеждат като абсолютно начинаещи във всяка област, а милиционерът сред тях направо е тъпак (най-меко казано), който не може да се сравнява с честния и умен Демерджиев – контролът над действителността се опитва да ги представи за по-добри от служебните.
Реалността обаче е над всичко и не мога да се сетя за свестни редовни министри от всички правителства на прехода с незначителни изключения (Радослав Гайдарски, Стефан Данаилов, Ана-Мария Борисова, Веселин Вучков, донякъде Симеон Дянков и Георги Петканов), докато само в последните правителства на служебния премиер Гълъб Донев има повече честни хора и професионалисти от всички добри примери в редовни правителства.
Мафията успя да се добере до ситуацията с преместването на МОЧА, което ще активира много русофили и глупаци, ще се изострят тлеещи конфликти в обществото, капанът ще щракне около Румен Радев (не и без негова помощ).
Недалновидността винаги върви с остър умствен дефицит
Далновиден български президент би успял да овладее русофилството си, ако то не е проявление на рубладжийски характер. Нещо повече, би осъдил остро руската агресия, Октопутин и истински би подкрепил Украйна (не с безсъдържателни декларации). Това е най-големият пасив на Румен Радев, освободи ли се от него – ще успее да събере симпатиите на по-интелигентната част от българите. Стремежът му да се харесва на чугунените комунисти, за които Матушката е над всичко, е израз на неговата недалновидност и скудоумие. Никога не ще успееш да научиш простаците на цивилизация, те ще си останат някъде там в най-неромантичната част от българската история. Единственият шанс за спиране на мафията е отново Румен Радев, за втори и последен път. Дали ще надмогне путинофилството си?
Бележки
- МОЧА – Монумент на окупационната Червена армия. Прозвище, измислено от Иво Инджев за паметника на Съветската армия, поместен в Княжеската градина в София.
- Шега! Румен Радев използва директно термина война.