Стари градски мошеници

Десницата в България се оказа по-подла и измамна от Левицата

99591

Точно преди седмица „гуруто“ на съдебните реформи в България се появи в предаването „Лице в лице1“ по бТВ (видеото тук). Този измамник се опита (за пореден път) да представи „великата“ си съдебна реформа, изготвена, изваяна, извършена, изстрадана, извоювана, изработена, измислена, избистрена, извисена и избутана от т.нар. „градска десница“, борила се няколко десетилетия за нея. Фанфаронът с апломб обясняваше съвършенствата на поредната реформа, нейните достойнства и грандиозни достижения, несрещани никъде другаде в Галактиката. Скромните интелектуални възможности на водещата бяха причината да пропусне въпроса: как тези монументални достижения на юридическата мисъл са довели до задължителен избор за президента на служебен министър-председател измежду трима? Като контекста на този въпрос е: президентът е пряко и лично избран от суверена, а останалите трима са назначени от институцията с най-нисък рейтинг в държавата (въобще традиционно най-неодобрявана институция в България е парламентът, в пълен противовес с традиционно най-високия президентски рейтинг). „Останалите трима“ са онези, сред които президентът има право да избере служебен министър-председател, а именно:

  • председателят на Конституционния съд (КС), който сега контролира президента, явява се касационна инстанция при неговия импийчмънт и пред оглавявания от него съд се разглеждат делата за законността на изборите
  • председателят на парламента, който е силно политически оцветен, от една страна, а последните няколко години показаха още един сериозен недостатък – вероятност за неизбиране на такъв от пленарната зала (тогава най-възрастният народен представител ли ще бъде сред номинантите за служебен премиер?), от друга
  • гуверньорът на Българската народна банка (БНБ), който е избран от парламента и неговите човешки и професионални качества са в точно определена област и е силно вероятно те да не се припокриват с елементарните изисквания към управител на цяла държава.

За бегла илюстрация ще напомня няколко имена от всяка една от трите длъжности:

  • председател на КС е бил „Братиньо“ – силно задкулисно и сексуално зависима личност с потресаващо слаби професионални възможности; настоящата Павлина Панова също не може да се похвали с много юридически качества и широк мироглед; въобще от 10-мата председатели досега могат да бъдат споменати като отлични само няколко (Живко Сталев, Румен Янков, Евгени Танчев и донякъде Асен Манов и Христо Данов), което прави максимум 50% вероятност за успех
  • сред председателите на Народното събрание задължително трябва да споменем невероятното дъно на Цецка Цачева, Цвета Караянчева (известна като ПКП) и Празноглавчев, който сега пък заема друг висок пост; въобще от 20-имата, заемали този пост в условията на демокрация, могат да бъдат споменати в положителен контекст няколко: Огнян Герджиков, Благовест Сендов и донякъде Георги Пирински и Борислав Великов, ерго 16-ина трагедии – това прави 20% вероятност за избор на качествен човек
  • от гуверньорите на БНБ след 10 ноември има практически 6-ма: единият е назначен от отиващата си комунистическа власт (Иван Драгневски), той има качествата на професионален парторг, наследилият го Тодор Вълчев е прекрасен мошеник, станал причина за хиперинфлацията в България, приписвана на Жан Виденов; имаме още инфантил и танцьор върху неостаряващото парче „Назад, назад, моме Калино“ (Светослав Гаврийски и Иван Искров), за да достигнем до настоящия Димитър Радев, който слушка, папка и лентяйства; само един достовен човек може да се открои сред тях – Любомир Филипов, но той беше назначен от парламента, избрал Жан Виденов за министър-председател (след Тодор Вълчев), което не предполага някакъв положителен контекст; следователно тук имаме 0% вероятност за високо качество.

При диктатурите легитимните органи са обезличени

В науката се разглеждат много от белезите на диктатурите, но за жалост не се разглежда в достатъчна дълбочина една от най-важните характеристики на съвременните диктатури, които се представят за демокрации – на органите с максимална легитимност се дават минимални правомощия (по този начин диктатурите или олигархичните режими се маскират като ‚демокрации‘). Такава у нас е фигурата на президента – тя се избира мажоритарно и директно от народа, но на нея не са й определени съществени правомощия. Да, президентът разполага с някакви, а и сега със служебните кабинети се хиперболизира неговата власт, но това не променя генералния извод за нищожни правомощия спрямо притежаваната легитимност. Колкото до решението на проблемите със служебните кабинети, то е съвсем друго – строг парламентарен контрол, включващ дори вот на недоверие на отделен министър, въпреки че органът по назначаването му е бил държавният глава, а не поставянето на поста служебен премиер сред избор от мижитурки, несрещали народен вот. В държавите с партийно-листови избирателни системи, каквато е и нашата, силните личности са смърт на задкулисието, защото изборът им не зависи от него, а от избирателите. Така у нас конституционно бе наложен един модел на слаб президент, който не може да бъде задкулисно контролиран, и един невероятно силен премиер, който е силно зависим от хиляди фактори и затова, разбира се, не се избира директно, а по сложна процедура, включваща най-вече представителите на кукловодите.
Преди около 6 год. по предложение на ГЕРБ за шеф на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) бе избран един свестен, честен и симпатичен човек – проф. Камен Плочев2. Този достоен човек беше избран единодушно от Народното събрание, без нито един глас „против“ и с участието на всички парламентарни групи в гласуването. В закона за здравното осигуряване (ЗЗО) има поставени изисквания към директора на Здравната каса, но към Надзорния й съвет няма. Той е 9-членен и държавата контролира минимум 5-6 членове, което я прави пълен господар на процеса по ръководене на НЗОК. Там министърът на здравеопазването си осигурява 5-6 шушумиги и чрез тях ръчно управлява Касата. По тази схема един от най-достойните български лекари Камен Плочев беше контролиран, инструктиран и мачкан от председателката на надзорния съвет – Черната вдовица. В крайна сметка, след лют спор между Лекарят, Професорът и Човекът Плочев в областта на финансите с финансистите Кирил Ананиев и Жени Начева, победи Камен Плочев. А какъв беше резултатът от победата? Победителят подаде оставка, за да останат идиотите. Оказва се, че избираният от Народното събрание директор на НЗОК, дори с безпрецедентно мнозинство, дори от всички парламентарни групи, дори без нито един глас „против“ не тежи достатъчно, колкото някакви мижитурки, неизбирани от никого (освен от Хунтата) и те го преодоляват с лекота. Така, в мръснишките държави, легитимните органи нямат фактическа власт, а обрастват със задкулисни органи, които упражняват реалната власт.
Същото става с президента. Той е органът с най-голяма легитимност, но със смешно малко правомощия на фона на притежаваните от нелегитимните органи. Моделът осигурява стратегическото предимство на мафията и тя продължава да управлява България повече от 30 год. и ще продължи да го прави още 300.

Фините настройки на грубите мошеници

Предишният ден при Цветанка Ризова беше гостувал представител на „Правосъдие за всеки“, който беше свалил доверието си от „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ заради т.нар. „конституционна реформа“3. Отново трябва да подчертая, че грандиозен проблем в предложените конституционни промени са вторите мандати на председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС), както и на главния прокурор. Те предвиждат два 5-год. мандата, а досега е един 7-год. Промените слагат по едно сиренце в края на 5-год. мандат на тези административни ръководители, които да имат стимул да реализират 2-ри мандат след внимателно слушкане на задкулисието, което ще ги възнагради с още един мандат, нещо, което досега бе невъзможно. Тоест, така се въвежда контролен механизъм: досега слушкането се осигуряваше преди назначаването (при подбора на кандидатите), но станахме свидетели на една издънка – Лозан Панов, който се еманципира от задкулисието и започна да им създава проблеми. Затова мафията отвърна с нов удар – втори мандат, който допълнително материално да стимулира съвестта на съответния магистрат и той да превива гръб пред Хунтата. Вторият мандат на подобен подлизурко е сигурен с прислугването, защото подобен индивид, прекланял се цял един мандат пред Хунтата, не ще изправи снага, за да води битка с нея през втория си мандат.
Цветанка Ризова все пак помоли Христо Иванов за коментар относно оттеглянето на подкрепата на „Правосъдие за всеки“ към коалицията „ПП-ДБ“ и той каза, че това са спекулации, защото те отдавна се били разбрали за премахването на 2-рия мандат на Главния прокурор и при „фините настройки“ на 2-рото четене на конституционните промени това щяло да бъде премахнато. Това е поредната демагогия и дивашка измама на избирателите, защото:

  1. проблемът с 2-рия мандат не е само при главпрокурора, но и при председателите на ВКС и ВАС
  2. първият предстоящ редовен избор (догодина есента) е на председател на ВАС; настоящият Георги Чолаков е съвестен слуга на мафията и е доказал, че е много подходящ за 2-ри мандат, защото ще продължи да й служи, да й служи, да й служи
  3. досега вторите мандати бяха забранени, та кое наложи при „фините настройки“ да се премахват от проекта за конституционни промени? Как нещо, което никога го е нямало, грубиянски е сложено, за да се наложи премахването му с „фини настройки“?

Така „съдебната реформа“ на градската десница е прийом за инсталиране на наши хора във властта, което ще осигури много работни места и валута за инсталаторите. Това даже не са стари градски мошеници, а отвратителни шарлатани.

Бележки

  1. Водещ: Цветанка Ризова. Дата на излъчване: 20.9.2023 г. Заглавие: „Христо Иванов: Атанас Атанасов е обсъждал реформата в службите с Бойко Борисов“.
  2. Подробности в материала под заглавие „Невероятните приключения на един честен човек в страната на мошениците“, PUB.bg, 17.2.2018 г. тук.
  3. Телевизия: бТВ; водещ: Цветанка Ризова; дата на излъчване: 19.9.2023 г.; заглавие: „Велислав Величков: Проектът за нова Конституция започна да прилича на препис на някои идеи на статуквото“; подзаглавие: „По думите му се чака доклад на Венецианската комисия, който на 6 октомври ще даде становище по проекта за нова Конституция“ (видеото тук).

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here