Най-интелигентната нация

Самозабравата нанася толкова сериозни щети, че дори се променя международното положение

19424

В българската народопсихология битува схващането за второто място по интелигентност на българите след евреите. Комплексираните народи сами създават легенди за себе си, за да могат да се почувстват психически по-добре. Естествено, в реалността те си остават незначителни, но сами си доставят „густо на душата“. Това удоволствие изпитват само те, никой друг не го усеща дори, но пък е незаменимо. Когато в България се вихреше хиперинфлацията на Жан Виденов, за пръв път в Израел избраха за свой премиер Бенямин Нетаняху, заменил на поста изключителния Шимон Перес, който първо временно, а после и за постоянно смени убития Ицхак Рабин. Тогава 47-год. Нетаняху се хвърли с хъс в политиката като определяше Организацията за освобождение на Палестина (ООП) на Ясер Арафат като терористична организация, за разлика от легендарния Шимон Перес, който изгуби изборите с обратната теза – ООП е партньор и заедно с него може да бъде постигнат мира. Действителността обаче не помагаше на благоразумието – по това време палестинците извършваха страшно много самоубийствени атентати, единият от които доведе до убийството на действащ израелски премиер (Ицхак Рабин). Израелският народ предпочете младия ястреб Бенямин „Биби“ Нетаняху пред мъдрия, улегнал и честен Перес. Ненавършилият 50 год. Биби страда от същата напълно неизличима болест, от която страдаше неговият български събрат Иван Костов – корупцията. И двамата току-що бяха дошли на власт за първи път и си бяха повярвали, че ще са там завинаги. Завинаги, завинаги, ама по-добре сега, отколкото по-късно (въпреки че пред тях беше Вечността), те се захванаха с личното обогатяване. И двамата използваха един и същ подход – чрез съпругите им. Ваньо Костов никога не се върна повече на власт, но Биби успя. След управлението на Нетаняху (партията Ликуд), на фона на персистиращите обвинения в корупция на лидера идват левите сили (партията на Труда), тогава оглавявана от Ехуд Барак (ексгенерал от армията и ексначалник щаб). Обстоятелствата не са на негова страна и едно посещение на друг пенсиониран генерал Ариел Шарон (тогава лидер на опозицията, партия Ликуд) в джамията Ал-Акса (третата по святост в мюсюлманския свят джамия (след тези в Мека и Медина), намираща се на Храмовия хълм (Хар ХаБаит, който пък е най-светият в юдаизма) в Йерусалим), разпалва Втората интифада. Политиката на Барак е свързана повече с мира и на следващите парламентарни избори естествено печели „героят“ Ариел Шарон. Бившият министър на отбраната, вече като израелски премиер и лидер на Ликуд, води политика на сближаване с току-що избрания за президент на Русия Владимир Путин. Въпреки генералското си минало, а може би точно заради това, Шарон е поредният израелски премиер, който се опитва да направи пътна карта към Мира в Близкия Изток. Основен негов партньор са палестинците от ООП, но за съжаление в средата на процеса в Париж умира Ясер Арафат. Тук трябва да отворя една скоба, за да разгранича израелските генерали от добре познатите ни – това са достойни хора, с много опит и мъдрост. Това са хора познали боя, куршумите, кръвта, смъртта и нямат нищо общо с българските смешници като ген. Атанас Атанасов, ген.-лейт. Бойко Борисов, ген. Бригадир незнам кой си, ген. Димо Гяуров или ген. Богомил Бонев, та дори и ген.-майор Румен Радев. Разликата между израелските генерали и тези е като между жив и умрял, а за разликата им с падпалковник Пусин или Биби – не искам да отварям дума, тук затварям скобата. Политиката на Шарон води до разцепването на Ликуд, от която се отделя самият Шарон с новата партия Кадима („Напред“), а след получен инсулт за действащ премиер е избран Ехуд Олмер, който през 2009 г. провежда парламентарни избори, водещи до завръщането на Биби. Друг министър-председател с аналогична участ е Виктор Орбан в Унгария, но след парламентарните избори през м. май 2010 г. той не изпуска кормилото на страната си, докато Нетаняху го губи на няколко пъти (между тогавашното му премиерстване и сега има двама други премиери за общо около 1,5 год. – Нафтали Бенет и Яир Лапид).
Приказните герои Нетаняху, Ваньо и Орбан, управлявали държавите си в края на 90-те год. на XX в., са пронизани от една обща черта – безогледната корупция, но тук ще се спра само на Биби. Пустата корупция, преследва Бенямин през цялото време във властта и той, от своя страна, не й остава длъжен, т.е. той също я преследва. Но неговото преследване се изразява в опити за хвърляне върху й булото на срам и грях. Така след смяната на 29.12.2022 г. на Яир Лапид с Нетаняху започва… безкомпромисна СЪДЕБНА РЕФОРМА. Преди това Биби е бил премиер до 13.6.2021 г. и тогава се опитваше да наложи някои облагодетелстващи го промени в съдебната власт, изразяващи се най-вече в подчинение на Върховния съд на Израел лично нему. Идеите на всички корупционери са общо взето еднакви, но със съответните нюанси. В Израел десните печелят по-лесно избори и за тях е важно да подчинят съдиите на парламентарните победители, от една страна, съдиите там имат достойнство и много по-трудно преглъщат задкулисните договорки, от друга. Затова в Израел съдебната власт трябва да бъде подчинена на изпълнителната. У нас десните много трудно печелят избори, от една страна, българските съдии са некадърници, които с охота продават съвестта си, от друга. Затова съдебната власт трябва да се затвори допълнително и да не допуска никакво влияние отвън, докато отвътре безчинстват вече назначените от „десните“ отвратителни съдии, мощни защитници и потребители на корупция.
Друг нюанс е колосалната1 разлика в интелигентността на гражданските общества в България и Израел. В Близкоизточната страна образованата част от обществото се съпротивлява срещу безобразията на управляващите, а у нас, тези с претенции за интелигентност, подкрепят „съдебната реформа“, защото така очакват дивиденти не от спечелване на избори, а от инсталиране на послушни чернодрешковци.
Така будната част от израелското общество беше заета да защитава набезите на Биби срещу съдебната им система, организираха протести, шествия и т.н. докато т.нар. „съдебна реформа“ не зае огромна част от Дневния ред на обществото, като направи почти всички останали въпроси ако не почти без значение, то поне „второстепенни“. В това време терористичната организация Хамас се е подготвяла за самоубийствени атентати, в пълна секретност и благодарение на това – с голяма степен на ефективност. Всички загинали (с изключение на атентаторите) са невинни жертви, като особено трагично този въпрос стои при израелците. Там цялата държава и общество бяха впрегнати в изпирането на един политик, който отдавна трябваше да е в затвора. Както много често се казва у нас „ако беше получил наказанието си навреме, т.е. беше вкаран в затвора, днес нямаше… да може така да безчинства“. Но днес Биби (много прилича на българското Буци) е направил „военно правителство“, на което, разбира се, е начело и се бори с врага. Няма нужда да споменавам, че днес вече всеки израелец е забравил за корумпираността на израелския Буци и няма да е за чудо един ден да стане герой и всичките му нечистоплътни кражби да му се разминат. Тук вече няма нюанс, досущ прилича на съдбата на Бойко Борисов и Делян Пеевски, които от капи на мафията станаха творци на съдебна и конституционна реформа.

Най-интелигентната нация

Това лято2 ни напусна един много голям, но и същевременно противоречив, учен в областта на психологията – Ричард Лин. Завършил, а по-късно защитил и докторат, в Кингс Колидж, Кембридж, Англия, той е обвиняван за последовател на „бащата на расизма“ – Жозеф Артюр дьо Гобино. Лин твърдеше, че интелигентността е пряко свързана с расата, нещо, което изяде главата на откривателя на ДНК Джеймс Уотсън, който, освен всичко друго е Нобелов лауреат за медицина и физиология от 1962 г. Към Лин „науката“ реагира по подобен начин и въпреки професорската си кариера в Ексетърския университет, Института за икономически и социални изследвания (седалище Дъблин, Ирландия) и Ълстърския университет в Коулрейн бе запратен в извънакадемичните среди. Политическата некоректност не се прощава в науката, даже остракирането се оказва значително по-сурово отколкото в политиката. Ричард Лин създаде собствен институт – Ълстърски институт за социални изследвания, който в чест на създателя си post mortem публикува изследването на Лин за интелигентността на народите. Методиката не се съобщава, а и вероятността тя да е силно субективна до размери на голямо изкривяване никак не е за пренебрегване. Все пак ще я дам тук, защото е ориентир поне какво мисли за нас някакъв институт, които сме на 54-то място от общо 60. Оригиналът е публикуван на 29.9.2023 г. в изданието Stars Insider под заглавие „Най-интелигентните нации в света, подредени по тяхното IQ” (линк към оригинала тук).
Ето как изглежда класацията в низходящ ред:

  1. Япония, средно IQ 106,48
  2. Тайван, средно IQ 106,47
  3. Сингапур, средно IQ 105,89
  4. Хонг Конг, средно IQ 105,37
  5. Китай, средно IQ 104,10
  6. Южна Корея, средно IQ 102,35
  7. Беларус, средно IQ 101,60
  8. Финландия, средно IQ 101,20
  9. Лихтенщайн, средно IQ 101,07
  10. Германия, средно IQ 100,74
  11. Нидерландия, средно IQ 100,74
  12. Естония, средно IQ 100,72
  13. Люксембург, средно IQ 99,87
  14. Макао, средно IQ 99,82
  15. Камбоджа, средно IQ 99,75
  16. Канада, средно IQ 99,52
  17. Австралия, средно IQ 99,24
  18. Унгария, средно IQ 99,24
  19. Швейцария, средно IQ 99,24
  20. Обединено кралство, средно IQ 99,12
  21. Гренландия, средно IQ 98,89
  22. Северна Корея, средно IQ 98,82
  23. Словения, средно IQ 98,60
  24. Нова Зеландия, средно IQ 98,57
  25. Австрия, средно IQ 98,38
  26. Исландия, средно IQ 98,26
  27. Дания, средно IQ 97,83
  28. Белгия, средно IQ 97,49
  29. САЩ, средно IQ 97,43
  30. Норвегия, средно IQ 97,13
  31. Швеция, средно IQ 97,00
  32. Франция, средно IQ 96,69
  33. Полша, средно IQ 96,35
  34. Словакия, средно IQ 96,32
  35. Русия, средно IQ 96,29
  36. Литва, средно IQ 95,89
  37. Хърватия, средно IQ 95,75
  38. Андора, средно IQ 95,20
  39. Ирландия, средно IQ 95,13
  40. Чехия, средно IQ 94,92
  41. Латвия, средно IQ 94,79
  42. Италия, средно IQ 94,23
  43. Вануату, средно IQ 93,92
  44. Нова Каледония, средно IQ 93,92
  45. Испания, средно IQ 93,90
  46. Бермуда, средно IQ 93,48
  47. Кипър, средно IQ 93,39
  48. Португалия, средно IQ 92,77
  49. Израел, средно IQ 92,43
  50. Барбадос, средно IQ 91,60
  51. Малта, средно IQ 91,27
  52. Мианмар, средно IQ 91,18
  53. Монголия, средно IQ 91,03
  54. България, средно IQ 90,99
  55. Гърция, средно IQ 90,77
  56. Суринам, средно IQ 90,29
  57. Украйна, средно IQ 90,07
  58. Молдова, средно IQ 89,98
  59. Сърбия, средно IQ 89,60
  60. Виетнам, средно IQ 89,53.

Българската народопсихология, в която действителността е абсолютно нищо, а празните приказки са абсолютно всичко, няма да се поправи и да се опита да изкорени този свръхустойчив стереотип за интелектуалното ни превъзходство, но пък така ни е гот на душата. Решаването на всеки проблем започва (освен с признаването му) с определяне на местоположението, т.е. първо установяваш къде се намираш, след това къде искаш да отидеш и чак след това предприемаш съответните стъпки към постигането на целта. Когато си самодоволен обаче и си мислиш, че си на Олимп, то нищо не може да те спаси. Ти вече си на върха и очевидно няма никаква нужда да се изкачваш по-високо. Така си стоиш сам, самотен на един въображаем връх и всички те заобикалят като лунатик. Тук ще дам един класически откъс, илюстриращ самодоволно поведение, той е от глава VI „Прасе и пипер“ на „Алиса в страната на чудесата“ с автор Луис Карол:
«— Чешърски Котарако — започна Алиса по-скоро плахо, тъй като не знаеше дали това обръщение би му се харесало; но в отговор котаракът се усмихна още по-широко. „Значи бива, поне дотук изглежда доволен“ — помисли Алиса и продължи:
— Би ли бил така любезен да ми кажеш по кой път да хвана оттук?
— В най-голяма степен зависи накъде отиваш — отвърна Котарака.
— Не ме интересува накъде… — каза Алиса.
— Тогава е все едно кой път ще хванеш — рече Котарака.
— …само да стигна някъде… — допълни Алиса като пояснение за посоката.
— Оо, сигурно ще стигнеш някъде — отвърна Котарака — стига да вървиш достатъчно дълго…».

Толкова за самодоволните народи, които са „най-добрите“ в света, не знаят къде се намират, нито знаят къде искат да отидат.

В резултат на народното самодоволство самозабравилите се диктатори като Путин или Нетаняху могат да предизвикват войни с мерзката си природа с цел прикриване на собствените си вътрешни престъпления. В тези войни загиват хиляди, но те се записват само в Статистика на самозабравата и животът продължава с възхвала на „героите“ и „спасителите“.

Бележки

  1. Алюзия за изтеклите „опорки“ на „Продължаваме промяната“ при дебатите за 1-вия вот на недоверие срещу правителството на Николай Денков от 12.10.2023 г., видеото тук.
  2. На 23.7.2023 г.

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here