Колосалната цел на конституционната промяна

Основната задача на промяната в българския обществен договор беше лишаването на мафията от държава, а се оказа, че задкулисието е натоварено с реформите, които се очаква да го обезоръжат

77527

От години представителите на „Демократична България“, каквито и имена да са носили във времето, ни промиват мозъците за необходимостта от конституционна реформа. Незнайно защо сред папагалите винаги е бил Христо Иванов, който взе дейно участие при последните промени на Конституцията (м. декември 2015 г.). Резултатът от тези промени беше бетонирането на владетелите на статуквото – главпрокурорът Гешев и неговите аватари, шефовете на върховния съд, който най-много ги интересува, а именно – Върховният административен съд (ВАС) с председатели като Георги Колев и Георги Чолаков. След официалното падане на мафията от власт (м. май 2021 г.) имаше няколко парламента, в които задкулисието нямаше мнозинство, но т.нар. „демократично мнозинство“ или „реформаторско мнозинство“ или „мнозинство на промяната“ не можа̀ да помръдне представителите на задкулисието в съдебната власт. Чак когато самата мафия реши да смени някого, чак тогава това стана. Ех, замени Гешев със Сарафов, което не е Бог знае каква промяна, но поне показа на всички зрящи кой командва парада. Сега сме изправени пред поредните „велики“ промени, уж наложени от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ (ППДБ). Разбира се, личи техният почерк в част от законопроекта – вероятно Лена е барнала 2-3 члена, както пеят Слави Трифонов и Ку-ку бенд1, защото текстовете (вкл. мотивите към законопроекта) са изпълнени с помпозни безсъдържателни фрази, чието семантично поле очевидно убягва на авторите. Нещо повече, свидетелства за много слаба езикова подготовка, каквато наблюдаваме най-вече у „просто Киро“. Десетилетие вече Христо Иванов и неговата шайка леят елейни слова за тяхното магьосничество и техните прославени юридически възможности. Разбира се, всичко това имаше смисъл на пиар кампания до представянето на законопроекта за промените в Конституцията, тогава всички заклинания се изпариха яко дим. Можеш да се мислиш за Шекспир, можеш дори да се представяш на публиката за съвременния Шекспир, но когато текстовете ти видят „бял свят“ се оказва, че най-много да си бездарният драскач Господинов от Ямбол.

Венецианската комисия

След грандиозното фиаско на законопроекта сред заинтересованите среди и академичната общност, шарлатаните-законодатели започнаха да заливат общественото пространство с нова химическа смес – Венецианската комисия (ВК) щяла да ги благослови. Няма нито едно положително становище от професионалните среди относно предложения законопроект (освен клакьорите на Демократична България – Съюз на съдиите, чието становище е само частично положително, но там има една крещяща проява на сикофантизъм – употребиха хипербола за един прост прозорец в порутената къща на конституционната реформа, която целеше да замъгли цялостната негативност на оценката). Заклинанията им не секват, дори след челен сблъсък с експресен влак. И започна едно напрегнато чакане на Становището на ВК. За читателите ще направя кратко представяне на самата комисия и най-вече на докладчиците по конкретния казус.
Венецианската комисия е неофициалното наименование на „Европейска комисия за демокрация чрез право“, консултативен орган към Съвета на Европа, който не бива да се смесва с Европейския съвет или Съвета на Европейския съюз, които са органи на ЕС. Съветът на Европа е много по-широка организация, нейните членове са 46 държави (на ЕС са 27) и държавите-основателки са: Белгия, Дания, Франция, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Норвегия, Швеция и Обединеното кралство (Германия се присъединява под различни форми 2 год. по-късно). Известни документи на Съвета на Европа са: Европейска конвенция за правата на човека (създала съда в Страсбург, който много често осъжда нарушителката България, дори на глава от населението по брой дела сме в призовата тройка); Европейската социална харта; Конвенцията за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, по-известна като „Истанбулска конвенция“ и др. Седалището на организацията е в Европейския дворец в Страсбург, Франция. Настоящият генерален секретар е г-жа Мария Пейчинович Бурич (Хърватия). Венецианската комисия е консултативен орган, създаден през 1990 г. и първоначално е включвал 182 страни членки, но от 2002 г. пълноправни членове могат да бъдат и неевропейски държави (САЩ са със статут на асоцииран член, а Канада, Аржентина, Япония, Ватикана, Израел3 и Мексико са наблюдатели). Всяка страна членка излъчва по един представител, който отговаря на следните критерии: „изтъкнати учени в областта на конституционното или международното право или членове на националните парламенти“. Разбира се, всяка страна изпраща своя представител и доколко отговаря на тези критерии – преценява сама. Българският представител е изпратен от правителството на Бойко Борисов и е Филип Димитров, а заместникът му е проф. Пламен Киров. Доколко Димитров отговаря и на елементарните критерии за „изтъкнат спец“ оставям всеки да прецени, но ще добавя само, че представителите там (от всички страни) са близки до управляващите, изпратени на синекурна длъжност, и в общия случай със спорни професионални качества. Та, далеч не е само наш Фильо, повечето са политически подлизурковци, изпратени от правителствата им като своеобразна награда за слугуването. И за целта ще спомена представителката на Русия – Талия Яруловна Хабриева (родена в Татарстан) и известна единствено с това, че е автор на поправката на Конституцията на Руската федерация от 2020 г., която разреши на Владимир Путин да остане на власт след 2024 г. та чак до недостижимата за него 2038 г., пък може и да е достижима, тогава ще е „само“ на 86 год. Естествено, има и изключения. Например настоящият представител на Обединеното кралство е проф. Джефри Джауел, който е отличен юрист с впечатляваща академична биография и библиография („Съдебният контрол“, преиздавана многократно; „Конституционната промяна“, също многократно преиздавана книга; „Върховенство на правото“, за да дам няколко примера). Членовете на Комисията по страни тук.
След представянето на Венецианската комисия като цяло, ще направя подобно съвсем кратко представяне и на докладчиците по предложената от ППДБ и подкрепена от ГЕРБ и ДПС промяна на българската конституция от 2023 г.:

  • г-жа Марта Картабия, член на Венецианската комисия от Италия, 60-год. – завършила Университета в Милано (между 351-во и 400-то място в класацията на престижните университети в света за 2024 г. – оригиналната класация тук), а по-късно и в Университета Екс-Марсилия (Франция), намиращ се между същите 50, както и Миланския университет. Била е член и председател на италианския конституционен съд, както и министър на правосъдието в правителството на Марио Драги. Научните й статии са свързани с правните виждания на папа Бенедикт XVI и Законът на цар Соломон
  • г-н Джеймс Хамилтън, бивш член на Венецианската комисия от Ирландия (1998-2014 г.), участващ в случая като експерт, 74-год.– в Становището, още на 1-вата страница е даден като „госпожа“ със специфично английско обръщение Ms (mɪz), което е обръщение към жена без да е ясно дали тя е ‚госпожа‘ или ‚госпожица‘. Получил е почетен бакалавър по История и Политика в Тринити Колидж Дъблин (134-то място в класацията на престижните университети в света за 2024 г.). Дългогодишен правен съветник на Главния прокурор на Ирландия, член на групата за преразглеждане на ирландската конституция. Правен съветник на ирландското правителство по въпросите на публичното и наказателното право и по въпросите на човешките права
  • г-н Керим Керими, член на Венецианската комисия от Косово, 42-год. – упорито крие какво е завършил, понастоящем е ректор на Университета в Прищина (извън Топ 1500 на престижните университети в света). Професор по Международно публично право, Права на човека, Международни организации, Екологично право и Дипломатическо и консулско право. Най-съмнителна професионална репутация има този член на групата на докладчиците за България
  • г-н Каарло Туори – почетен председател на Венецианската комисия (Финландия), 75-год. – завършил Университета на Хелзинки (121-во място в класацията на престижните университети в света за 2024 г.). Единственият класен учен и юрист в групата докладчици. Автор е на книгите „Рационалност на справедливостта“, „Право, власт и демокрация“, „Критика на правния позитивизъм“. Член е на Норвежката академия на науките.

Чаканото магическото становище дойде неочаквано

Становището на Венецианската комисия е 27 стр. (28 на френски език) и оригиналите могат да се видят: на английски език, на френски език, английският вариант на законопроекта за конституционни промени, изпратен от българското Министерство на правосъдието до Венецианската комисия; това de facto е текстът, по който комисията е работила.
Съдържанието на Становището е както следва:

  1. Въведение
    • Общи бележки и цел на Становището
    • Процес на поправка на Конституцията
  2. Анализ
    • Пасивното избирателно право на лица с двойно гражданство
    • Независими регулаторни и контролни органи
    • Сформиране на служебно правителство
    • Реформа на съдебната власт
    • Конституционният съд
    • Преходни и заключителни разпоредби
  3. Заключение.

Единствената похвала, отправена от ВК, е във връзка с организацията на срещите на докладчиците с представители на българските власти, проведени на 14-15.9.2023 г. в София. Никъде другаде в доклада няма и намек за комплимент. Българските власти и техните медийни прислужници лъжеха, че са поздравени за разделянето на ВСС на 2 колегии и осигурената възможност за самоуправлението на съдиите (само съдии решават кадровите въпроси и тези за кариерното развитие на съдиите, т.е. „съдии решават за съдии“, за разлика от предишната конституционна реформа, където пленумът на ВСС (в който участват прокурори) решаваше съдийски въпроси).
Докладът се фокусира върху промените на следните глави от българската конституция: „Глава I. Основни начала“, „Глава III. Народно събрание“ (в частта избори за парламент и регулаторни органи, избирани от него), „Глава IV. Президент на републиката“ по отношение на формирането на служебно правителство, „Глава VI. Съдебна власт“ във връзка с управлението на съда и прокуратурата, „Глава VIII. Конституционен съд“ във връзка с индивидуалната конституционна жалба (в оригинала на доклада4 има грешка в номерацията на главата, тя е дадена като 7-ма), „Глава X. Герб, печат, знаме, химн, столица“ относно преходни разпоредби и разпоредби, свързани с официалните празници. Отново в доклада има грешка и там е посочена глава IX (Изменение и допълнение на конституцията. Приемане на нова конституция), което не е вярно.
Въобще докладът на ВК е свидетелство не само за ниското ниво на съставителите му, но и за непознаване на английски език (има недопустимо смесване на американски с британски английски език, свидетелстващо за това, че авторите не знаят много къде се намират. А тъй като езикът е основният инструмент в правото, това доказва и правна неграмотност – нещо като скулптор прекрасен с чука, но неумеещ да работи с длето).
В текста трябва да се открои 1-вата бележка по същество на проекта, а именно т.19:

  • върховенството на правото изисква широката общественост да има достъп до законопроектите и реална възможност за принос в тях (в см. да изразяват становище и респ. да се правят предложения / промени), като тези изисквания се отнасят с много по-голяма сила, когато законопроектите касаят промяна в Конституцията
  • промените в Конституцията не трябва да се форсират
  • промените в Конституцията следва да се извършват след широки, открити и свободни обществени дискусии
  • в общественото обсъждане следва да се включат различни политически сили, неправителствени организации, академичните среди и медиите
  • промените следва да бъдат извършени в адекватна времева рамка.

Очевидна е тоталната липса на кореспонденция между току-що изредените предишни5 препоръки на ВК, целящи осигуряването не просто на широка обществена подкрепа и съгласие, а своеобразно подписване на променения обществен договор. Юркането от страна на ППДБ е най-вече заради отмъщението към президента, докато ГЕРБ и ДПС са си отворили вратички, през които ще продължат да източват обществени средства следващите няколко десетилетия (това са промените в съдебната власт и най-вече вторите мандати на ръководителите на върховните съдилища и най-паче ВАС, както и двойното гражданство, което изглежда пришито на канадеца „Просто Киро“). В следващите точки (20 и 21) ВК пише:

  • конституционните промени трябва да се базират на широк политически и обществен консенсус, за изграждането на които е необходимо включването на обществото в най-ранен етап и създаването у него на чувство за съпричастност (буквалният превод е чувство на „собственост“ върху промените)
  • преди приемането на закони (вкл. промени в Конституцията) трябва да бъде направена оценка на въздействието им, като е уместно представянето на разяснения относно законопроектите
  • всяка промяна в Конституцията трябва експлицитно (изрично!) да посочи причините, стоящи в основата на конкретното предложение
  • трябва да се има предвид, че законодателният процес не е само въпрос на политическа воля, но и на смислено (разумно) упражняване на властта
  • невъзможно е провеждането на обществени дебати, ако причините за промяната не са изложени предварително.

В т.23 ВК дава заключението си по тази 1-ва част от доклада: «В заключение, ВК съжалява за липсата на съответните обществени дебати относно започналата конституционна реформа и за недостатъчното обясняване на причините за предприемането й. Процесът на конституционна реформа все още не е завършил, така че ВК се надява българските власти да изготвят причините, стоящи в основата на всяко предложение, да осигурят смислено участие на обществото, експертите, представителите на заинтересованите институции и политически сили в процеса. Това също така трябва да доведе до изготвянето на подробна обяснителна записка, разясняваща основните цели на промените, както и подробно да посочи практическия смисъл на всяка една от тях».
В заключение пък аз ще кажа, ВК не е открила най-съществения недостатък на предложените конституционни промени: отнемането на правомощия от органи с максимална легитимност и прехвърлянето им към органи с нулева легитимност. Имам предвид начина на формиране на служебното правителство – от пряко и лично избран от суверена орган се отнемат правомощия и се дават на лица, неизбирани, непознати и неодобрявани от суверена. Естествено, такъв извод може да се направи само от много класни учени, независими от политически вождове, налагащи вижданията си с остен, докато сегашният български президент е мурзилка, която трябва да бъде озаптена и да не пръска толкова много отрова. Да, ама утре няма да е този президент, може и да е някой достоен човек, тогава защо и той да бъде ограничаван?

Мафията като творец на конституционните промени

След оповестяването на доклада на ВК, министерство на правосъдието се задейства като министерство на информацията и започна да пръска лъжа след лъжа. Как ВК открила някакви съвсем малки дефекти, но на първо място изразила възхитата си от правния гений на авторите на конституционната реформа. Как патентът за чутовните открития на българската юридическа мисъл ще бъде закупен от няколко други галактики извън Млечния път и листата на чакащите светове е набъбнала оттук чак до Подгумер. Никакво включване на никакво общество, на никакви експерти, на никакви заинтересовани институции. Единственото споменавано е Нова година, когато промените ще влязат в сила. Мафията налага на обществото своето виждане за конституцията, която ще надживее с много лета точно тези прислужници на задкулисието, но е важно да го обслужат. Преди издигането на кандидатурата на Васил Терзиев за кмет на София мислех, че магаренце да предложат ППДБ, то ще бъде избрано за градоначалник. Да, ама те предложиха представител на Държавна сигурност и нещата вече не са съвсем сигурни, дори може за 1-ви път след избухването на демокрацията да имаме кмет от БСП. Това обаче е поредното свидетелство за арогантността на ППДБ, които налагат мнението на някакъв полуидиот Киро, който пък послушал някаква полуинтелигентна Лена, докато тя барала 2-3 члена, над хората с претенции за интелигентност.
Основната цел на промените в основния закон беше отнемането на държавата от мафията. Популярното „в много държави има мафия, а в България мафията си има държава“ точно описваше нашите условия, особено когато начело на държавата беше Бойко Борисов, а негов сенчест премиер беше Пеевски. Тогава мафията превзе съдебната власт в лицето на прокуратурата, административните и специализираните съдилища. Не че гражданските съдилища не могат да бъдат превзети (някъде това е направено, дори най-големите граждански съдилища са под контрола на задкулисието; справка: Софийските районен, градски и апелативен съд), но те не са много „ресурсни“ и в този смисъл безинтересни, т.е. от тях не зависи разпределянето на значими финансови ресурси. Мафията превзе и повечето институции, вкл. регулаторни и контролни органи. След идването на ГЕРБ на власт за няколко години министерствата и централните ведомства се напълниха с милиционери, чиято основна цел беше да служат на господаря. От години задкулисието беше превзело Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и беше поставило лакеи като Петко Николов начело. КЗК беше много важна, защото на нея дадоха обществените поръчки (инструментът за превръщане на обществените средства в частни) и им трябваше лесноконтролируем единен държавен орган. Логично беше правораздаването в тази област да бъде в административните съдилища, но правителството на НДСВ и корупционерите Николай Василев и Милен Велчев не можеха да чакат толкова дълго превземането им. Сега, след като това е факт, тази дейност спокойно може да премине, където й е мястото – в административните съдилища. Традиционно прислужници на мафията са били приходните агенции (митници и НАП6). С Борисов на власт бяха превзети и много други органи – ДНСК, КЗЛД, НЗОК, АВ при МП, АГКК, АПИ, БАБХ, ДФЗ7 и много други. Тъй като мафията мощно навлезе в строителството им трябваха точно онези институции, които имаха отношение към него и недвижимите имоти (така в лапите им попаднаха ДНСК, АВ при МП, АГКК). Когато мафията реши да навлезе в селското стопанство и храните – превзе ДФЗ и БАБХ. Винаги съм се чудил за какво им е КЗЛД и по-скоро съм отдавал назначаването на подлизурковци там като „служебно пенсиониране“ (синоним на синекура), но ето че дойдоха НАПЛийкс и видеозаснемането на избори, когато се видя ползата от КЗЛД за мафията. Всеки сектор, в който се намъкваше задкулисието, най-често беше предшестван от превземането на съответния регулаторен орган.
Уж промените в „обществения договор“ целяха връщането на държавата на хората, т.е. отнемането й от мафията и преминаването в гражданското общество, но промените са далеч от подобна цел. Тяхната цел се изчерпва с отмъщение спрямо Румен Радев и снабдяване на задкулисието с допълнителни лостове за влияние. Авторите на промените в Конституцията се оказаха най-едрогабаритните представители на мафията във властта. Въпросът дали тези промени ще отвоюват държавата от мафията е риторичен, а както казват „интелигентните“ хора – не всеки риторичен въпрос заслужава отговор!

Бележки

  1. Между другото, използваното в заглавието емфатично прилагателно „колосална“ е вдъхновено от речта на Тошко Йорданов от парламентарната трибуна, представител на политическа партия „Има такъв народ“ с лидер Слави Трифонов, по време на дебатите за 1-вия вот на недоверие на най-подлото българско правителство – Денковото. Оригиналът на видеото тук. {б.ред.}
  2. Австрия, Белгия, Кипър, Дания, Финландия, Франция, Гърция, Ирландия, Италия, Люксембург, Малта, Норвегия, Португалия, Сан Марино, Испания, Швеция, Швейцария и Турция (по азбучен ред на английски език).
  3. Наблюдатели в ПАСЕ (Парламентарна асамблея на Съвета на Европа). Всички членове тук. {б.ред.}
  4. Грешката е както в английския, така и във френския текст.
  5. „Предишни“, защото всички посочени препоръки са давани вече от ВК, в оригинала със забележка под линия са посочени техните източници (не всички са доклади за България).
  6. Националната агенция за приходите беше създадена по-късно, преди това имаше различни видове главни данъчни дирекции / управления към Министерство на финансите (МФ).
  7. ДНСК – Дирекция за национален строителен контрол; КЗЛД – Комисия за защита на личните данни; НЗОК – Национална здравноосигурителна каса; АВ при МП – Агенция по вписванията при Министерство на правосъдието; АГКК – Агенция по геодезия, картография и кадастър; АПИ – Агенция „Пътна инфраструктура“; БАБХ – Българска агенция по безопасност на храните; ДФЗ – Държавен фонд „Земеделие“.

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here