Свободата започва там където невежеството свършва

Най-мерзкото управление прави най-големите конституционни реформи в България в изпълнение на васалните си функции

94303

Най-отвратителното българско управление от Тодор Живков насам направи най-големите промени в посткомунистическата ни Конституция. Във всяка нормална държава това щеше да е парадокс, но тук, това е норма – колкото по-безчестно е едно управление, с толкова по-големи задачи се захваща и ги решава по най-недодялания начин. Изкривяванията до безобразие не почиват на никакви човешки или демократични принципи.
Разместването на няколко души от един съдебен съвет в друг не може и няма да промени нищо. Системата е създала толкова много стимули за властимащите, че отказването от тях е трудно, а докопването до тях е мечта за всеки нискоинтелигентен властник (такива са всички). Един съвестен член на съдебен съвет трудно, за да не кажа невъзможно, би си намерил прилична работа след изтичането на мандата му, затова докато е на отговорната служба си подсигурява бъдещето с услуги за властимащите. Всичко това става пред очите на цялото общество, но тъй като то в огромното си мнозинство е от дебили, може да се каже, че минава незабелязано. Правителството Борисов III1 си позволи да гласува в Закона за съдебната власт привилегии на всички членове на ВСС след приключване на мандата им (гарантирана по-висока позиция от заеманата преди встъпването в длъжност „член на ВСС“). Още от времето на Иван Костов членовете на Конституционния съд нямат таван върху пенсиите2. Лакеят на Командира, бил и 2 пъти председател на Върховния съд (Иван Григоров), уреди всеки конституционен съдия с мерцедес и шофьор, те и до днес се ползват със съответната благодарност към управляващите, защото животът е абсолютно непоносим без лимузина от такъв клас. Затова и простото преместване на някакви кариеристи от една институция в друга няма да помогне с нищо, модификация не ще се получи.
Втори много важен елемент, допринасящ за отсъствието на по-добро бъдеще е отсъствието на оценка от работата на всеки чиновник в предвидените нови съдебни съвети и респективно смяната на статуса му в зависимост от резултата. Това се дължи на факта, че за българите действителността отдавна няма никакво значение, това води до тоталното обезсмисляне на всички институции, приказките винаги са празни, а действията – несъстоятелни. На ръководни длъжности се назначават абсолютни нефелници, чиито нулеви възможности са известни още преди да бъдат назначени, а подобна кадрова политика се защитава с безсъдържателни фрази вече няколко десетилетия. Лишават ни от надежда за бъдещето поредните ПИЗА 2022 резултати.
Доста глупав и низък политик лидер на дясна партия се изказа вчера от трибуната на Народното събрание в защита на конституционното разрешение за двойното гражданство на депутати и министри (а оттам и на много други изборни длъжности). Спомена за Гошо Тарабата (Георги Димитров), Андрей Карлович (Луканов) и Вълко Червенков, които били съветски граждани и български премиери. Точно настоящата Конституция (от 1991 г.) премахва подобна възможност, а гнома Атанасов чрез поправки 2023 я създава отново. Всички медии пропуснаха тази безумно сбъркана логика на „най-малкия генерал на планетата“.
Започна ваденето на президентски цитати от едно посещение на Румен Радев в САЩ, когато той защитаваше решението си да назначи Кирил Петков за служебен министър на икономиката с идеята за конституционно разрешаване на двойното гражданство при заемането на такива постове. Да, но Румен Радев каза «българско гражданство по рождение», това е същото отношение както между „стол“ и „електрически стол“. Тоест, гафът с двойното гражданство при конституционните промени не може да бъде приписан на Радев. Преди няколко години избухна скандала „бате Харо“ – Петър Харалампиев (председател) и Красимир Томов (главен секретар) на Държавната агенция за българите в чужбина. Тези двамата бяха давали гражданство срещу подкупи включително на издирвани престъпници3. С новите промени в Конституцията, въпросните престъпници придобиват правото да бъдат български депутати и министри, т.е. създава се впечатление за изчерпване на банката кадри с престъпници, които да заемат длъжностите „депутат“ и „министър“, та се налага „внос“ (по-широко отваряне на вратата).

Най-важната промяна според сглобката „ГЕРБ, ППДБ и ДПС“ е в съдебната система, където единствено има някакво разместване на квоти, разделяне на съвети и намаляване правомощията на Главния прокурор. Подобни смехотворни „промени“ сами по себе си не могат да допринесат за никаква реална промяна поради посочените по-горе причини. Не беше направена най-смислената реформа – предвиждане на обратна връзка между управлението на съдебната система и гражданското общество. Такава трансформация може да бъде направена по много начини, но беше направен най-тъпият избор – малцината политици, способни да наложат дяволските промени на Конституцията, ще контролират Прокуратурата. Във филма на Тони Скот от 1998 г. с Джин Хекман и Уил Смит, съпругата на последния непрекъснато задаваше въпроса „кой ще контролира контролиращите на контролиращите?4“. За да може да се осъществи свястна промяна в съдебната система, то тя трябва да подлежи на контрол от гражданското общество, а всяка друга подмяна на ‚обществото‘ с развалени негови институции (парламент, корумпирани или несъстоятелни депутати, държавни органи препълнени с калинки и др.) е априори ялова и няма да доведе до напредък за самите граждани. Ех, ще размести лостовете за влияние и ще обогати други групи хора, но като цяло за обществото промяна няма да има.

Най-неприятната промяна обаче е в сферата на „служебното правителство“. Там е нарушен основен демократичен и обществен принцип: най-голяма власт се предоставя на органите с максимална представителност / легитимност. Оттук има няколко следствия: за да се балансират органите с максимална представителност, се създават други органи с приблизително същата представителност или комбинация от такива органи. В България с най-висока представителност е президентът на републиката, защото е пряко и лично избран от суверена. Тук, между другото, е едно от изначалните недоразумения на Конституцията от 1991 г. – твърди се, че сме „парламентарна република“, а парламентът се избира по процедура, която не осигурява представителност (пряк избор, но за партийни листи, което торпилира легитимността5). Неслучайно, за това 32-год. действие на настоящата Конституция, най-високо одобрение винаги е имал президентът, а най-ниско – Народното събрание. Парламентът направил тази промяна е с доверие 8% и недоверие 72% (9 пъти по-голямо недоверие, т.е. приравнено 64% недоверие при 0% доверие), за разлика от президента, който е с доверие от около 50% и недоверие 30-40%. Премиерът, раздаващ оценки от „последна инстанция“ е с доверие от около 20% при 60% недоверие (т.е. минус 40% доверие). При лидерите на сглобката картината изглежда така:

  • Бойко Борисов (ГЕРБ): ≈20% доверие / >60% недоверие
  • Кирил Петков (ППДБ): <15% доверие / 70% недоверие
  • Делян Пеевски (ДПС): <<10% доверие / ≈80% недоверие
  • Сумарно сглобка: ≈15% доверие срещу 70% недоверие, или минус 55% (категорично повече от половината български граждани нямат доверие на лидерите на сглобката и същия дял категорично имат доверие в президента).

Управляващите с АБСОЛЮТНО недоверие в очите на управляваните, т.е. точно тези, които имат абсолютна обществена забрана, правят изменения в обществения договор, а именно в чл.99 (5) от Конституцията: «Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът, след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател, назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок. За служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник».
В нашата Конституция центърът на властта е около премиера и по отношение на редовните премиери има някаква процедура относно избирането с относително ниска, но все пак някаква легитимност (излъчва се от парламента, който гласува изрично за неговата личност и за конкретната позиция). Досега съществуваше такава процедура и за служебния премиер, който се избира от органа с максимална легитимност. Промяната доведе до създаването на списък от хора с нулева легитимност, от които да избира органът с максимална политическа представителност. Това е недопустимо за всяка демокрация. Разбира се, понякога обстоятелствата могат да наложат подобна промяна, но у нас това не е така. Цялата работа на подмяна на приоритетите (корупция със служебни правителства) прилича на работа на „посолството“. Огромният проблем у нас е с размерите на Юпитер и това е корупцията. Тя имаше своите физически представители – Бойко Борисов и Делян Пеевски, техни институционални защитници бяха Сотир Цацаров и Иван Гешев. Но това беше преди последните парламентарни избори, изведнъж задачата се промени и се оказа, че проблемът с размерите на най-голямата планета в Слънчевата система са служебните правителства на Румен Радев. Това е житейска лъжа, защото: първо, корупцията прояжда и съсипва цялата ни държава и общество, то продължава да деградира и качествената му част продължава да емигрира; второ, Румен Радев е временен и неговият последен мандат изтича, и трето, войната в Украйна, където наблюдавахме неговата неадекватност е временно явление, чието залагане в Конституция е пределно недалновидно. За „посолството“ наистина поведението на Зеления чорап е сериозна пречка, но не и за българския народ. Българските народни представители би следвало да решават проблемите на българския народ, а не на американското посолство. Има граници, които не могат да бъдат преминавани, те, естествено, не са очертани със зидове, огради или линии във физическия смисъл, но съществуват в съзнанието на хората. Недопустимото им преминаване свидетелства за неадекватността на преминаващите, техните двигатели, цели и действия. И тъй като това преминаване е недопустимо, то сглобката – някой си Денков, някой си Борисов, някой си Петков и някой си Пеефски следва да бъдат дезавуирани.

Влиянието на треторазредните експерти

Преди 10-на дни проф. Георги Близнашки описа по националното радио най-съществения недостатък на технологията – изпратените от САЩ специалисти по кризи, „консултирали“ нашите конституционалисти, са треторазредни експерти. Като малка и незначителна колония в югоизточна Европа, американското посолство в София разполага с най-ниската степен на подготвеност на дипломати. Хич и да не споменавам карикатури като Джеймс Уорлик и Херо Мустафа (сегашният Кенет Мертен още практически не е доказал несъстоятелността си, но на теоретично ниво това изглежда точно така). Съвсем нормално е те да ползват американски експерти, които са много ниска проба. Близнашки ги нарича „треторазредни“, аз бих приел това определение, ако то означава от „най-ниска проба“. Точно българите видяха нещастието на „харвардци“ – Кирил Петков и Асен Василев. Поради невежество обаче не се разкри цялата истина. Петков и Василев са се възползвали от българското си гражданство, за приема си в Харвард. Това става на основата на Изпълнителна заповед на президента-икона Джон Кенеди, допълнена след убийството му от неговия наследник Линдън Джонсън. Документът предвижда т.нар. Affirmative action6, т.е. дискриминира ‚белият американец‘ в полза на тогавашните малцинства. С годините се оказа, че много кадърни бели американци нямат шанс срещу много по-некадърни „афроамериканци“ или представители на други малцинства, каквито са били Петков и Василев на входа на Харвард. Подобна кадрова политика е априори несъстоятелна, но апостериори много вредна. Така се стигна до решението от тази година на Върховния съд на САЩ (от 29.6.2023 г.) по делото „Студенти за честен прием срещу Харвард“ (оригиналът на решението тук), обявило „позитивната дискриминация“ при прием в университети за противоконституционна. Между другото, в 9-чл. Върховен съд на САЩ има трима облагодетелствани от казаната „позитивна дискриминация“: Кларънс Томас, завършил Йейл, номинация на Джордж Х. У. Буш (Джордж Буш старши) през 1991 г. (републиканец), Соня Сотомайор, също завършила Йейл и номинирана за Върховния съд от Барак Обама (демократ) и Кетанджи Браун Джаксън, завършила точно Харвард и номинирана миналата година от Джо Байдън (демократ). И тримата са най-слабите съдии в най-висшия американски съд7. Много е важно да се отбележи, че съдията Кларънс Томас подкрепя мнозинството, гласувало в 2-та отделни случая с 6:2 и 6:3 и открива несправедливо благо третиране на малцинствата. Такива съдии в България, а и в много други части на света, трудно се намират.

Емпирично доказано е значителното числено преимущество на нискоинтелигентните пред другите, даже това обстоятелство е житейски логично. Неправилно обаче е налагане мнението на тъпите над умните, въпреки че пъстрота на живота го прави силно вероятно. Глупавите заклинания от типа „препоръчаха ни го от Венецианската комисия“, „конституционните промени са направени по препоръка на Европейската комисия“ издават единствено липсата на нормални аргументи за направените промени и прибягването до магии за оправдание.
Така, в малката китна страна в най-далечния югоизток на Европа, „посолството“ е наело тъпи експерти, които с няколко размествания и няколко записа на мъртви текстове в основен закон, смятат че ще достигнат Нирвана. Животът ще опровергае и тях и българските им лакеи.

Свободата започва там, където невежеството свършва

Заглавието8 е заемка от великия Виктор Юго, от издадената след смъртта му книга „Океан. Купчина камъни“ (издадена през 1942 г., Юго умира на 22.5.1885 г.). Тук обаче е мястото за друг цитат от този велик човек на човечеството:
«Дошъл е моментът да се издигне глас. Всеобщото възмущение се надига. Има времена, в които човешката съвест взема думата и заповядва на правителствата си да я слушат. Правителствата изфъфлят някакъв отговор, те вече са пробвали подобно пелтечене: прекалявате! Да, прекаляваме! Не за няколко часа е изтребен Батак, а за няколко дена; не са 200 изгорените села, а само 98; това, което наричате „чума“ е просто „тиф“; не всички жени са били изнасилени, не всички девойки са били продадени – няколко са избягали. Осакатили са затворниците, но ведно с това са им отрязали и главите; за детето, което разправяте е било подхвърляно от едно копие на друго, всъщност е било боцнато само от върха на някакъв щик; където е имало едно, вие слагате две, т.е. вие удвоявате… А тогава защо този народ се е разбунтувал? Защото едно стадо от хора не позволява да бъде обладано като едно стадо говеда? Защо?… Този начин на решаване на проблемите прибавя към ужаса. Няма нищо по-мръсно от шиканирането с общественото възмущение. Затихването само влошава нещата, това е коварна пледоария за варварство… Нека наричаме нещата с истинските им имена: убиването на човек накрай гората, която наричаме „гората на Бонди9“ или „черната гора“ е престъпление, но и убийството на цял народ в ъгъла на онази гора, която наричаме „дипломация“, е също престъпление. Просто по-голямо. Това е всичко! Дали престъплението намалява заради неговия мащаб? За съжаление това е ефектът на един стар исторически закон. Ако убиете 6 души – Вие сте Троппман10, ако убиете 600 хил. – Вие сте Юлий Цезар. Да бъдеш чудовище те прави да бъдеш приемлив… Но е време старият закон да отстъпи на нов. Колкото и мрачна да е нощта, накрая хоризонтът трябва да стане светъл. Да, нощта е мрачна, ние се намираме при възкресението на страшилищата; след Списъка с грешките11 идва Коранът; от една библия на друга, да се хванем за ръце12. Зад Светия престол се крие Високата порта и ни дава избора на мрака; виждайки предложеното от Рим средновековие, Турция повярва, че може да ни предложи своя версия… Време е от цивилизацията да излезе една величествена забрана да се стига по-далеч. Тази забрана да се задълбочават престъпленията, ние, хората, я налагаме на правителствата. Но те ни отговарят: вие забравяте, че има „проблеми“. Убийството на един човек е престъпление, а убийството на цял народ е „проблем“. Всяко правителство има своя проблем: за Русия – Константинопол, за Англия – Индия, за Франция – Прусия, за Прусия – Франция. Ние отговаряме: човечеството също има своя проблем, и ето го този проблем, който е по-голям от Индия, Англия или Русия, той е малкото детенце в утробата на майка си. Да заменим политическите проблеми с въпросите на хуманността. Цялото бъдеще е тук13».
Ако в този текст променим Априлското въстание, Османската империя и други с „героите“ на днешния ден: конституционните промени, „посолството“ и др. ще открием гениални сходства в сравненията на Юго, отнасящи се до безчинствата на текущите действащи лица.

Сами сме си виновни. Можем да се опълчим на властимащите само когато сме засегнати материално, но трудно българските управлявани се бунтуват срещу българските управляващи по въпросите на свободата и демокрацията.
Свобода няма и не може да има при тъпи народи, те първо трябва да бъдат образовани, а след като преодолеят невежеството си, тогава може и да открият СВОБОДАТА.

Допълнителна литература:
„Образованието е панацея“, PUB.bg, 05.7.2018 г. тук.

Бележки

  1. 04.5.2017 – 12.5.2021 г. ВСС – Висш съдебен съвет.
  2. §6 (3) от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, обнародвана в Държавен вестник брой № 110 / 17.12.1999 г. (по това време се нарича „Кодекс за задължително обществено осигуряване“). Разпоредбата предвижда подобно изключение за президента и вицепрезидента, но те са пряко избрани от суверена. Друго изключение е премиерът, което също няма оправдание, освен че Иван Костов е запазил тази привилегия за себе си. Последното изключение е за председател на Народно събрание, в което също не може да бъде открита никаква логика.
  3. Според Прокуратурата това е ставало от м.юли 2017 до 29.10.2018 г.
  4. Във филма героинята се казва Карла Дийн (в ролята Реджина Кинг). Оригиналният текст е: «who’s gonna monitor the monitors of the monitors?».
  5. Тук терминът ‚легитимност‘ се използва в смисъл на обществено одобрение и приемливост от страна на управляваните (мнозинство) спрямо управляващите (малцинство), а не в смисъл на „законно“ или „произтичащо от закона“.
  6. На български език следва да се преведе като „позитивна дискриминация“.
  7. В последните месеци преди да напусне поста президент на САЩ, Доналд Тръмп пробута Еми Кони Барет за съдия. Биографията й е безспорна – няма качества за върховен съдия на САЩ, но практически не мога все още да го твърдя (не е натрупала достатъчно години в съда, от които да е видна компетентността й; засега се задоволява да подкрепя мнозинството и най-вече неговия председател – Джон Робъртс, а той е съдия с изключителни качества). Това не важи за Кетанджи Браун Джаксън, която има още по-малко стаж във Върховния съд на САЩ, но вече написа ‚особено мнение‘ точно във връзка с делото „Студенти за честен прием в Харвард“, от което личи слаба подготовка, работа с клишета (респ. пълно неразбиране на проблема) и сериозно отдалечаване от демократичното мислене.
  8. Пропуснатият препинателен знак в заглавието е съзнателно. {б.ред.}
  9. Бонди е град в департамента Сена-Сент Дени, част от региона Ил дьо Франс. В оригинала е «la forêt de Bondy». Тази гора има славата на свърталище на главорези, в нея е убит Хилдерих II (франкски крал) през 675 г. В романа си „Клетниците“ Виктор Юго поставя жилището на най-отвратителните си герои сем. Тенардие точно в тази гора. В романа си „Жюстин или Неволите на добродетелта“, Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад (маркиз дьо Сад), писан през 1797 г., 12-год. героиня Жюстин (Терез) е изнасилена за пръв път точно в същата гора. {б.ред.}
  10. Жан-Батист Троппман, френски сериен убиец, убил 8-чл. семейство, вкл. 6 деца на възраст между 2 и 16 год., за да ги ограби, заловен през 1869 г. {б.ред.}
  11. Това е т.нар. Syllabus – списък с 80 прегрешения и ереси, създаден от папа Пий IX през 1864 г.
  12. В оригинала Юго е използвал латински език – jungamus dextras, може да се преведе и като „да обединим усилия“.
  13. Превод от френски език: авторът. Оригиналът на речта, произнесена на 29.8.1876 г. пред Националното събрание на Франция може да видите тук. Това е том VII от „Действия и речи на Виктор Юго“, със заглавие „От изгнание. 1876-1880“, глава „За Сърбия“, издадена от J. Hetzel & Cie. Пасажът започва с «Le moment est venu d’élever la voix. L’indignation universelle se soulève. Il y a des heures où la conscience humaine prend la parole et donne aux gouvernements l’ordre de l’écouter».

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here