Заглавието е заимствано от играта на думи на Уинстън Смит, който ги записва в дневника си, а дневникът той пише за О’Браян, ч.I, глава VII in fine от дистопичния роман „1984“.
В публичното пространство се разгоряха страшно много скандали, кой от кой по-страшен. Особено интересен е един розов – с бай Живко, главен секретар на МВР. Нахалството на лакеите на ППДБ1 не знае граници и продължава да защитава не само видимо един много тъп милиционер с розова окраска, но и много корумпиран. По команда всички на заплата при ППДБ изскочиха и започнаха да защитават глупака бай Живко. Тук не искам да коментирам абсолютно неприемливата Лена, но из гъстака се измъкнаха (някои от нафталина) Даниел Смилов, Йово Николов, Мирела Веселинова, Евгений Дайнов и др. Обща тяхна теза, което мога да нарека „първа опорка“, е в отричането на очевидното, а при един от тях – шаманизъм. Ярите2 (баща Марин Димитров и синът му Стефан) не били контрабандисти, защото нямало влязло в сила съдебно решение, което да ги определи за такива, ние (разб. цялото общество) сме в неведение за тяхната престъпна дейност и не може с лека ръка да им лепим етикети – ей така без никакви доказателства. Същите тези подлизурковци при аналогични ситуации свободно правеха това, което днес ни забраняват. Например: къщата в Барселона и Бойко Борисов, за която липсват съдебни решения, постановяващи връзка между тях. Втори пример: пачките в спалнята на Борисов и много др. Нима там има някакви по-различни доказателства от предоставените ни сега за бай Живко фламингото? Не, но те са за враговете, а нашите мерим с друг аршин. Има ли трезво мислещ човек, който да вярва, че Бойко Борисов е интелигентен, некорумпиран, приеман с широки обятия по света и у нас? Не, всеки знае, че той е един доволно тъп милиционер, безкрайно корумпиран и дълбоко презиран у нас и по света. И всичко това без някакви доказателства, събирани по юридически издържани способи. Знаем го, знаем и нещо повече – след време това ще стане знаме и за днешните му поддръжници.
В демократичните страни обикновено не зее пропаст между съдебните решения и реалността, но тук тя направо е бездънна. В това всъщност ни е и основното противоречие – българите имат много сериозен проблем с действителността, оказва се, че тя греши, но Бай Ганьо – никога. Така бай Ганьо Борисов може да повтаря до откат, че Деса Атанасова е гениален юрист, нищо че в действителността тя не е нищо повече от правистка, завършила ПУЦ3. По същия начин прокуратурата твърди, че Пеефски е чист и свят и няма за какво да му се повдигат обвинения, ама действителността твърди обратното. Същата тази пропаднала прокуратура твърди същото и за Борисов, но действителността пак е на обратното мнение. Твърденията на шарлатаните за Живко Коцев, Петя Банкова, Румен Спецов и много други по същия начин имат непреодолими противоречия с реалността.
Прокуратурата като бухалка
Втора опорна точка е използването на прокуратурата като бухалка. Съвършено вярно! Прокуратурата е такава откакто е създадена след 09.9.1944 г. Има обаче едно много голямо разминаване с това – снимките на бай Живко, вездесъщият Бойко Рашков и другите са автентични, а поведението им е недопустимо. Хората гласуваха (и гласуват) за ППДБ, защото са отвратени от задържалите се на власт повече от десетилетие ГЕРБ милиционери, които не само окрадоха държавата, но прокудиха младите и кадърните, а тук извисиха най-тъпите и нефелните. ППДБ дойдоха като отрицание на ГЕРБ, днес ни молят да се отнесем с разбиране към тях, защото гербаджиите не били по-добри. Бойко Борисов дойде на власт, за да пресуши корупционното блато, създадено от Тройната коалиция със Сергей Станишев начело. Е, оказа се по-хитър и започна да фалшифицира избори и се позадържа в управлението повече от десетилетие. Методиевич се превърна в символа на корупцията в България ведно с неговия авер Пеефски. За това десетилетие постепенно премести ударението от истината и честността върху удобството и уюта, но пък постигна ръст в емиграцията, в чувството за безнадеждност, влияещо пряко върху плодовитостта, чутовен спад на чуждестранните инвестиции и превърна татковината в държава от четвъртия свят. Днес прислужниците на ППДБ искат от нас амнистия за деянията им и закрепване във властта по почина на мафиота от Банкя. Подобно поведение е по-красноречиво дори от снимките с розовото фламинго бай Живко и кафявото пуделче Тоби, което му носи пачки. Българският народ не може да издържа 2 макромафии като оглавяваната от Методиевич и Пеефски, от една страна, и претендиращите за тяхно отрицание ППДБ, които са младши мафиоти, от друга. Изпирането на мафиотските донове Пеефски и Борисов от прокуратурата никак не е основание да се затваря и очите за ППДБ разбойниците, т.е. затварянето на очите за едни не води след себе си задължението за затваряне на очи за всички.
Разпалена защита от пламенни мошеници
Помните ли един велик български филм „Двойникът“ от 1980 г., режисьор: Николай Волев, сценаристи: Братя Мормареви (Мориц Йомтов и Марко Стойчев)? Във финалната сцена (преди изпращането на Централната ЖП гара), в новия апартамент на проф. Денев се провежда следния диалог между него и братчеда магазинер:
Магазинерът: Че защо да си отида аз, бе?!
Проф. Денев: Ти си мошеник…
Магазинерът: Ами ти какъв си?! Само с истината не може да се живее, Иване! Трябва и малко лъжа!!
Проф. Денев: Не, не, Иване, ти просто трябва да си тръгнеш. Има 2 пътя: единият минава през затвора, а другият през лудницата.
Един от лидерите на ППДБ е вече ¼ век в политиката и може спокойно да бъде определен като един от най-противните играчи, се самотитулува „генерал“ и много държи и другите да го зоват така. Та този Атанас Атанасов сподели пред журналистите, че лично той имал 100% доверие в бай Живко. Този гном със сигурност не може да разбере, че обществото не се интересува от неговото мнение, което дори няма значение за собственото му семейство. Толкова абсурден човек не може да налага никаква оценка никому.
Друг розов актьор от Хасково (Асен Василев) много настоявал пред Калин Стоянов (настоящ МВР министър) да се назначи за директор на Областната дирекция на МВР някакъв си Недан Хаджиев. Къде се е чуло и видяло финансов министър да се бърка в назначенията на милиционерите? Аз например нямам никакво мнение кой да е шеф на „Софийско градско“, както беше известно едно време, но пък не бих могъл да бъда министър. А щом Асен Василев има мнение, значи има интереси там, а последвалите скандали с митниците и Ярите са много логично свързани с извънсексуалните желания на Асенчо.
Кирил Петков, който среща определени трудности да определи точно в коя Галактика се намира, зърнал по мобифона на споменатия вътрешен министър и му наредил да направи отговорник в МВР за изборите собствения му бодигард, назначен с негови протекции за зам.-министър – Кирил Ценкин. Вярно, Бойко Методиевич беше бодигард, но сега вече всеки бодигард се счита за подценен, ако е турен за нещо под министър. С присъщата си тъпота Кирил си призна чистосърдечно и обясни: исках един честен и достоен човек да оглави щаба за изборите, за да може да организира честни избори. Лунатикът си представя, че неговото мнение за бодигарда е официалното мнение на Млечния път за въпросния Ценкин. Пък и колко може да е умен един бодигард? Всъщност точно толкова колкото една сервитьорка или пък танцьор на пилон.
Някаква си Петя Банкова, назначена за шеф на Митниците, била хваната да изпълнява кадровите поръчки на малката Яра. Когато контрабандист решава кой да оглавява митнически бюра или пунктове, много е вероятно по този начин да осигурява каналите си на реализация. Медийната прислуга на ППДБ и най-вече розовия им представител Асен Василев се строполиха на амбразурата като Александър Матросов и започнаха да приписват комедийни елементи на една откровена трагедия. Жалка е защитата на тази жена със съмнителна биография (данъчен служител, работа в ДАНС и ДАТО4). Поредният шеф на приходна агенция (другият е Румен Спецов в НАП) за които едно и също фламинго от Хасково ни убеждава в техния върховен професионализъм, като мирното гражданство вижда с непредубедения си поглед в едната – образа на нечистоплътна сервитьорка, а в другия – миризлив танцьор на пилон. Сексуалната зависимост на бай Живко и Асен Василев превръщат във фактори малката Яра и Спецов. Първият кадрува на воля в митниците, подарява часовници на любовницата си и по този начин си подсигурява контрабандните канали, а вторият управлява най-важната ни приходна агенция със скромните си възможности на танцьор. Подобно поведение лишава от приходи държавния бюджет, а оттам и цялото българско общество, което няма никакви задължения към сексуалните слабости на байживковци и асенвасилевци.
Общото между всички корумпирани представители, излъчени от ППДБ, е тяхната постна биография. Завършили съмнителни учебни заведения, работили на съмнителни работни места и в съмнителни структури и задължително нямащи никакъв успех или постижение (за най-голямо тяхно достижение се счита работата тук и там, но нито сантим повече). За тях обаче простокировците изтъкват някакъв чутовен професионализъм, който е повече от безсъдържателен, за да не кажа директно лъжовен. Няма нормална демокрация в света, която да оставя на нечие еднолично мнение, прищявка или просто случайност избора на ръководителите на административните си органи, които прилагат императивен метод на регулиране на възникналите правоотношения. Само у нас волунтаризмът на Бойко Борисов беше заменен с този на Кирил Петков, Асен Василев, Христо Иванов, Атанас Атанасов. Те твърдят нещо очевидно невярно за избраниците си, налагат ги силово и смятат, че в действителността марионетките им са придобили онзи професионализъм, който им вменяват. Всички легитимни въпроси към тях отскачат от дебелата черупка на тъпотата им.
Свободата е свобода да кажем, че ППДБ са корумпирани и мръсни, също като Баце и Пеефски. Тяхното поведение е също толкова недопустимо колкото и това на старите мафиоти, искаме свободна държава, а не държава на шарлатаните.
Бележки
- ППДБ – коалиция „Продължаваме промяната“ (ПП) и „Демократична България“ (ДБ).
- Прякорът им идва от ИАРА (Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури), където преди години Марин Димитров е бил изпълнителен директор по времето на Тройната коалиция (премиер Сергей Станишев).
- ПУЦ – Професионален учебен център. Използва се пейоративно, в см. на слаб професионалист, некадърник. {б.ред.}
- ДАНС – Държавна агенция „Национална сигурност“; ДАТО – Държавна агенция „Технически операции“ (това е агенцията, която технически извършва подслушванията и проследяванията); НАП – Национална агенция за приходите.