Престъпления на просташко извършване

Документните престъпления са престъпления на просто извършване и е достатъчно да бъде осъществено изпълнителното деяние, за да се носи наказателна отговорност

19950

Тези дни с голяма сила избухна скандал за фалшифицирането на подписи на представляващ сдружението „Да запазим Корал“ (Атанас Русев) от страна на сексуалния доминатор Лена Бориславова и робите й – Никола Минчев и Кирил Петков. Фалшивите документи са използвани за вписване на промени по партидата на сдружението в Търговския регистър1. От сдружението излиза Кирил Петков (прекратяват се членствените правоотношения между него и сдружението), за да може да стане служебен министър на икономиката в 1-вото правителство на Стефан Янев през м. май 2021 г. Има законова забрана министрите да «са членове на орган на управление или контрол на юридическо лице с нестопанска цел, търговско дружество или кооперация2» и за да бъде преодоляна тя, Лена и подчинените й са направили една кооперация „тих труд“ и са създали много фалшиви документи, така главният ленин сексроб е отговорил на формалните законови изисквания и е бил назначен за служебен министър от президента Румен Радев. Оказва се обаче, че Атанас Русев (представляващ сдружението „Да запазим Корал“) е подал сигнали за подправянето на подписа му и редица документи на сдружението, вписани в ТР от натъкмената с мустаци Лена. Сигналът е отлежавал в прокуратурата, която е суперпроводник на руските интереси в България. Българската прокуратура под ръководството на едното Шиши (Цацаров) прие един от главните сатрапи на кремълския режим, главният прокурор на Руската федерация Юрий Яковлевич Чайка. Тази одиозна личност не е приемана от нито една държава, дори такава от Четвъртия свят, но бе приета от българската Главна прокуратура и нейният корпулентен ръководител др. Цацаров. Институцията, организирана по сталински модел, не пропуска случай да се направи на евроатлантически свързана, изповядваща ценностите на либералната демокрация и прочие лъжи. Същата тази непоправимо корумпирана прокуратура, чиято единствена реалистична надежда за реформиране е в разформироването й, има „дело на трупчета“ за Лена и ленините хора Кирил Петков (ексминистър-председател и лидер на партия „Продължаваме промяната“ – ПП) и Никола Минчев (водещ политик от ПП, стигнал дори до поста председател на Народното събрание, когато Просто Киро беше премиер). Това обяснява голяма част от поведението на лидерите на ПП, което неизменно беше в руска угода. Естествено, медиите, свързани най-вече с Разградския гризач завиха от болка и започнаха френетично да крещят как не били настъпили никакви вредни последици от поведението на Лена Бориславова и сексуалният ленин роб Кирил Петков, ерго нямало никакво престъпление. Нямаше и думица на отричане, което de facto е признаване на извършеното. Защитните слова на раболепните медиатори са пълна злоупотреба и не с правото, а с прости житейски истини, които нечестивите искат да се извъртят в угода на престъпниците.

Формални престъпления

В българското наказателно право има т.нар. ‚формални престъпления‘ = ‚престъпления на просто извършване‘. Изрично правя уговорката, че това е наложено от живота, среща се при абсолютно всички правни системи без никакво изключение, и не е някаква специална приумица на българската наказателно-правна наука или пък закон. Наказателният ни кодекс (НК) е от 1968 г. и езикът му е малко остарял, но в неговия чл.9 (1) се съдържа следното определение: «престъпление е това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо». От тази дефиниция правим следните изводи:

  • трябва да има ‚деяние‘ – съществително нарицателно име (субстантив), означаващо (в най-общ смисъл) лице или предмет, което да се е проявило в 2 основни форми – действие или бездействие
  • съществителното ‚деяние‘ обаче е определено с няколко прилагателни имена: „общественоопасно“, „наказуемо“ и „виновно“ (атрибутиви) – това в най-общ смисъл са признаците на лицето или предмета.

Тук трябва да направя една много съществена вметка: деянието е престъпно, ако е обявено от закона за наказуемо. Тоест, законодателният орган (парламентът), като олицетворение на волята на суверена, трябва да е решил, че дадено деяние е престъпно. Автомобилните гонки на нас, обикновените хора, може и да ни се струват много опасни, даже може да ни се струват за престъпления, но законът не ги е обявил за такива. Документните престъпления може и да се струват като невинни занимания за всички привърженици и прислужници на ПП обаче са обявени в НК за престъпни деяния. В зависимост от това какъв е документът (официален или частен) е необходимо осъществяването на различни квалифициращи признаци. За официалните документи е достатъчно само да се състави неверен или да се преправи верен документ3. При частните документи е необходимо (освен посоченото за официалните) и още нещо – да бъдат използвани4. Разбира се, има квалифицирани състави, ако се подправят документи за гражданско състояние, дипломи за завършено образование (при официалните документи), ако са ценни книжа (при частните документи) и т.н. В случая с Лена и лениновите помагачи имаме случай на съставяне на неистински и преправяне на частни документи, които впоследствие са употребени – съставомерно деяние пар екселанс. Законът го е обявил за престъпление без да се интересува дали от това са настъпили някакви вредни последици и колко съществени са били те. Това е и основната разлика при класификацията на престъпленията в зависимост от съставомерността – формални и резултатни. Темата тук е за формалните, но няколко думи и за резултатните – при тях законът изисква настъпването на вредоносен резултат, наричат се още ‚реални престъпления‘. Вредоносният резултат може да има 2 форми: опасност (т.е. нямаме класически вредоносен резултат, а само е създадена опасност от настъпването му; например: злепоставяне5); увреда (наричани още „увреждащи“ или „вредни престъпления“. Настъпили са някакви вредоносни резултати, предвидени в съответния състав на НК. Например: убийство6).
Обикновено житейските ситуации изясняват и най-сложните теории, затова ще си послужа с няколко примера за формални престъпления без претенции за изчерпателност, колкото да създам някаква представа у читателя за „престъпленията на просто извършване“, наричани още „формални престъпления“:

  1. измяна‘ – класическо престъпление без оглед на това дали са настъпили желаните последици от бунтовниците; ето какво ни казва законът: чл. 95 НК. Който с цел да бъде съборена, подровена или отслабена властта в републиката участвува в извършването на опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра или по места, или в бунт, или във въоръжено въстание, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна
  2. блудство‘ – законът не се интересува какви вредни последици са настъпили за малолетното лице от действията на сексуалния извратеняк, достатъчно е просто да извърши блудство (например: фламингото от Хаскьой бай Кокорчо да опипа момченце, което не е Спецов, да го поразсъблече малко и т.н., без след това да се интересуваме дали или какви изменения са настъпили във физическото или психическото състояние на детето)7
  3. неплащане на издръжка‘ – за наказването няма значение от последиците; например съпругът след развод е осъден да плаща на бившата си съпруга издръжка за детето им в някакъв размер и срок, но ако той не го прави – няма значение дали съпругата му е милионерка и присъдената й издръжка се явява незначителна сума за нея, законът предвижда длъжникът да бъде осъден8
  4. противозаконно държане на оръжие‘ – и на децата е ясно, че притежаването на огнестрелно оръжие без надлежното разрешение е престъпление, немалко филми и новини по телевизията ни показват как понякога за много по-сериозни престъпления не може да бъде осъден деецът, но за противозаконното държане на оръжие му се получава. Законът, разбира се, тук е много по-подробен, но престъплението е на „просто държане“ на оръжието – няма значение дали е убил някого, дали е стрелял по някого или дали е имал намерение да го прави9
  5. притежание на наркотици‘ – също като с държането на пушки и пищови всеки е чувал, че притежаването на наркотици е престъпление, без значение че само си ги държи – не е упоявал никого, не ги е продавал и т.н.10
  6. каране на кола пиян‘ – специално обръщам внимание на това престъпление, за което ще стане дума малко по-късно. Всички знаят, че управлението на автомобил в пияно състояние не е позволено и ТОВА НЕ ЗАВИСИ от настъпването на вредоносни последици. Няма нужда да си убил някого на пътя, за да влезеш в затвора за шофиране в пияно състояние11.

Сексуалната домина Лена и робът Ленин

Под тази игра на думи във вътрешното заглавие ще илюстрирам с пример едно от често срещаните престъпления, за което ежедневно се говори по средствата за масова информация и по същество е формално престъпление, т.е. престъпление на просто извършване, от което не са настъпили никакви последици. Да вземем например един закоравял пияница, който редовно шофира от дома до службата и обратно, но в едната посока го прави всеки работен ден със съдържание на алкохол в кръвта >1,2‰. Нашият пияница не е направил нито едно пътнотранспортно произшествие, нито е бутнал някого или нещо, нито пък друго нарушение на пътя (преминаване на неразрешен сигнал на светофара, неправилно престрояване и т.н.), дали ако случайно бъде заловен от контролните органи, той следва да бъде санкциониран? Оставям на всеки да си даде отговор, аз няма да давам.
Лакеите на ПП започнаха да вият като вувузели по средствата за масово осведомяване колко незначително било лениновото нарушение и как трябва да бъде подминато, както било подминато нарушението на Емил Кошлуков, който нямал необходимия професионален стаж за заемане на длъжността „Генерален директор на БНТ“ и за целта Волен Сидеров фалшифицирал документи, за да удостовери несъществуващ професионален стаж. Каква сбъркана ценностна система!
Опора за защита на престъпниците, прислужниците могат да открият във 2-рата алинея на дефиницията за престъпление: «не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна12». Основополагащо в наказателното ни право е едно Решение № 512 / 11.7.1991 г. по наказателно дело № 367 / 1991 г., II наказателно отделение на Върховния съд (ВС), където един баща системно не плаща издръжка за детето си (формално престъпление), но след среща между него и 2-рия съпруг на майката, деецът подписва нотариално съгласие детето да бъде осиновено от новия съпруг, признава престъплението си и се разкайва като избраният метод (осиновяването) логично ще предотврати бъдещо извършване на подобно престъпление. Тогава ВС казва, че извършеното престъпно деяние е малозначително, защото не са настъпили вредни последици, от една страна, а участниците (кредиторът и длъжникът) са се споразумели за по-нататъшното решаване на проблема, от друга. Следователно, малозначителността се преценява въз основа на всички елементи от състава на престъплението в тяхната съвкупност. Едната от функциите в наказателното право е превантивната, която има 2 форми: специална превенция, която е насочена към дееца (т.1 и т.2 от члена, даден в бележка под линия) и генерална превенция, насочена към обществото (т.3 от бележката)13. Нека приложим наученото в случая с Лена Бориславова и сексуалния ленин роб:

  1. извършеното от Лена и нейните съучастници (Кирил Петков – подбудител и Никола Минчев – съизвършител) безспорно е документно престъпление по чл.309 НК
  2. аферата се разплита по сигнал на пострадало лице – Атанас Русев (неговият подпис е фалшифициран), което изразява отношението на засегнатата страна към случая – тя е абсолютно несъгласна с поведението на престъпниците спрямо него и представляваното от него сдружение; трябва да се добави, че Атанас Русев не е единственият засегнат и НЕ Е единственият публично изразил несъгласието си с действията по подправяне на частни документи
  3. резултатът от престъплението е удовлетворяването на критериите за допустимост по чл.19 (7) т.3 ЗАдм на Кирил Петков и превръщането му в министър на икономиката, а по-късно и в министър-председател
  4. и 2-те публични длъжности на престъпника Кирил Петков, заети вследствие извършената фалшификация, са в изпълнителната власт, която е призвана да управлява обществени ресурси за благото на народа; премиерът е най-най-централната фигура в българската политическа система (с най-много власт, малко представителност, което не е дефект на Кирил, а на конституционния модел, но прекалено голямата власт предполага и възможността за нанасяне на прекалено големи вреди). Лицето, заело толкова висока длъжност, въз основа на фалшификации не ще да има прилежно отношение към обществените блага при толкова драстично показано неуважение към обществения ред
  5. поведението на организираната престъпна група след разкриване на престъплението им е неадекватно: свързано е с отричане, замесване на МакГъфини, омаловажаване на извършеното и несекващи претенции за честност, съчетани с оправдания за съвсем дребни нарушения; опити за налагане на идеята за незначителност на извършените престъпления поради твърдения за ненастъпване на значителни вреди
  6. настъпили са чувствителни общественоопасни последици, защото противното би означавало в ТР всеки да вписва каквото си поиска без надлежно упълномощаване и дори въобще без знанието на субектите от чието име се извършват. Аз например без въобще да съм упълномощаван бих могъл да впиша прокси като изпълнителен директор на Лукойл България и заедно да пресушим банковите им сметки. След като фалшифицирането на пълномощно без знанието на упълномощителя и вписването на участници в дружество без оглед на решенията на легитимните му органи според Лена и лениновите валета е незначително явление, то всеки може да стори нещо такова с което си пожелае богато дружество, пък може и да не е толкоз богато – така ще има за максимален брой мошеници
  7. престъпниците изобщо не са разбрали що са свършили и не намират никаква вина у себе си, с което не се изпълняват условията за специална превенция. От друга страна, ненаказването на подобно флагрантно престъпление ще излъчи много лош сигнал към обществото, с което пък ще се нарушат целите на генералната превенция.

Престъпления на просташко извършване

В състава на формалните престъпление не е предвидено настъпването на общественоопасни последици, простото им извършване е достатъчно, за да се третират като престъпления и съответно да се носи наказателна отговорност, ако няма условия изключващи отговорността. В конкретния случай има настъпили общественоопасни последици, защото това е драстично неуважение към правния ред в страната, извършено от лица, заемали висши публични длъжности. Ако става дума за опразване сметките на Лукойл всеки се сеща за вредоносните последици за ограбеното дружество, но при Лена и лениновите герои ощетено е цялото общество. Отново ще си послужа с пример: един човек много иска и той като бай Живко Коцев да носи луксозен часовник да кажем от марката Cartier, но няма финансова възможност и затова:

  1. той разбива магазин на Cartier и открадва желания часовник, ИЛИ
  2. причаква клиент на магазина, разбива му физиономията и му взема желания часовник, ИЛИ
  3. опитва късмета си в някоя игра на щастието или в казино, за да спечели достатъчно пари, за да си го купи, ИЛИ
  4. започва да работи усилено и след години успява да си го позволи, ИЛИ
  5. се отказва от желания часовник, защото не му е по джоба.

Изборът на вариант за действие на нашия герой говори много за неговата личност, неговият бит и неговата душевност. Е, Лена и робът Ленин са избрали да ограбят магазина и да разбият нечия мутра само и само да получат бленуваното. Изводите всеки сам може да направи по избора им на метод или средство за постигане на целта.

И последно, за разликата със случая Емил Кошлуков:

  • документите са с невярно съдържание, но са автентични – авторът се е подписал (няма фалшифициран подпис на Волен Сидеров, представляващ телевизия Алфа)
  • макар в Служебните бележки да се твърдят неверни обстоятелства, това не е извършено в противоречие с волята на автора им, което коренно се различава със случая с Кирил Петков и сдружение „Да спасим Корал“ (авторите не са съгласни, никога не са се подписвали, не е провеждано такова Общо събрание и т.н.)
  • случаят „Емил Кошлуков и професионалния му стаж“ за заемане на длъжността Генерален директор на БНТ е класически пример за ‚заобикаляне на закона‘ (достига се до непозволен от закона резултат чрез извършването на действия в противоречие със закона), той се развива на полето на гражданското право и влече след себе си НИЩОЖНОСТ, а случаят „Лена Бориславова и сдружение Корал“ за подмяната на члена Кирил Петков с Мартин Драгулев е класическо документно престъпление, той се развива на полето на наказателното право и влече след себе си ЗАТВОР.

Трябва да призная, че на Природата не е непозната практиката по изработване на документи, които не отговарят много-много на действителността и последващото им представяне за вписване в ТР или РЮЛНЦ, но тя съвсем не е тази, която ни представят Лена и нейните сексуални роби. Да, Общо събрание не се е провеждало в киносалон, където да са се изказвали членовете му, да, вероятно не е имало такова събитие на датата, която е записана в представения протокол, да, напълно възможно е да не са присъствали изобразените в тази графа на протокола, да, не е изпращана никаква покана за събитието и т.н. НО, нищо от това не се извършва против волята на останалите и не се фалшифицира нито тяхното съгласие, нито техните подписи. Формализмът на закона има за цел да осигури справедливост в общия случай (не се предполага абсолютно единодушие априори) и затова се налагат някакви формални процедури. Какво като не е получил покана за Общо събрание и такова въобще не се е провело, след като с решението са съгласни всички съдружници и лично те са положили подписите си под законово изискуемите документи? Процесният случай въобще не е такъв и представянето му за общоприета практика е плод на платено подлизурство.

Лена фалшифицира целия си живот като сключи брак и дори роди дете в опит да ликвидира последиците от „Парапетгейт“, та някакви си документчета ли няма да подправи? Лена въобще не знае къде се намира, тя се чувства като доминант над цяла Вселена, не само над сексроба Киро. Още в 1-вия си ден като говорител на българското правителство с министър-председател нейния сексроб (15.12.2021 г.) тя заяви: „утре Народното събрание ще направи поправка в гласувания днес мораториум14“. Тази акцентуирана жена си представя, че може да размахва камшика си и да командва най-върховния държавен орган в републиката. Подобно презрение към съществуващия правен ред предполага незабавен арест, който следва да продължи до края на дните й.

Бележка на редактора: На много места със стилистична цел са направени някои морфологични и пунктуационни грешки, като има алюзия за Владимир Илич Ленин. Например: неправилно е „робът Ленин“, правилно е „робът ленин“; неправилно е „лениновите“, правилното е „ленините“.

Бележки

  1. ТР – Търговски регистър на Агенцията по вписванията към Министерство на правосъдието. РЮЛНЦ – Регистър на юридическите лица с нестопанска цел. По същество сдруженията и фондациите се вписват в РЮЛНЦ, който има същия смисъл като ТР, но тъй като гражданственост има ТР – ще използвам него макар това да не е юридически коректно, но с тази бележка изчиствам проблема и няма да усложнявам въпроса за драгия читател.
  2. Чл.19 (7) т.3 от Закона за администрацията (ЗАдм).
  3. Чл.308 НК. (1) Който състави неистински официален документ или преправи съдържанието на официален документ с цел да бъде използуван, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до три години.
  4. Чл.309 НК. (1) Който сам или чрез другиго състави неистински частен документ или преправи съдържанието на частен документ и го употреби, за да докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение, или някое правно отношение, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до две години.
  5. Както вече казах НК работи със стари термини: злепоставяне тук е създаване на опасност от трудова злополука: чл.136 НК. (1) Който наруши правила, установени за охрана на безопасността на труда, и с това изложи на опасност живота или здравето на трудещите се, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация, както и с обществено порицание.
  6. Чл.115 НК. Който умишлено умъртви другиго, се наказва за убийство с лишаване от свобода от десет до двадесет години. Тоест, резултатът е смъртта на другото лице, ако тя отсъства, то престъплението не може да бъде ‚убийство‘.
  7. Чл.149 НК. (1) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, се наказва за блудство с лишаване от свобода от една до шест години.
  8. Чл.183 НК. (1) Който, като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.
  9. Чл.337 НК. (1) Който произвежда, преработва, видоизменя, ремонтира, разработва, изследва, съхранява, търгува, транспортира, внася или изнася взривни вещества, огнестрелни, неогнестрелни, химически, биологични или ядрени оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия или унищожава касетъчни боеприпаси, противопехотни мини и други изделия по смисъла на Закона за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, без да има право за това по закон или без разрешение, издадено от надлежния орган на властта, когато такова се изисква, или извърши това не съгласно даденото му разрешение, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.
  10. Чл.354а НК. (1) Който без надлежно разрешително произведе, преработи, придобие или държи наркотични вещества или техни аналози с цел разпространение, или разпространява наркотични вещества или техни аналози, се наказва за високорискови наркотични вещества или техни аналози – с лишаване от свобода от две до осем години и с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева, а за рискови наркотични вещества или техни аналози – с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева. Когато предмет на престъплението са прекурсори или съоръжения или материали за производство на наркотични вещества или техни аналози, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева.
  11. Чл.343б НК. (1) Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от двеста до хиляда лева.
  12. Чл.9 (2) НК.
  13. Чл.36 НК. (1) Наказанието се налага с цел:
    1) да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави,
    2) да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления и
    3) да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
  14. Има се предвид Решение № 7826 / 15.12.2021 г. на Народното събрание (оригиналът тук) за справяне с ценовата криза на електроенергията, където се казва: «Народното събрание налага мораториум върху цената на електроенергията, ВиК услугите и топлинната енергия на нивата на 1 януари 2021». Както заповядва Лена Бориславова, Народното събрание приема Решение № 7827 / 16.12.2021 г. (оригиналът тук) за изменение и допълнение на Решение на Народното събрание за справяне с ценовата криза на електроенергията, прието на 15 декември 2021 г. И двете решения са публикувани в Държавен вестник бр. № 108 / 17.12.2021 г. ( Решение № 7826 / 15.12.2021; Решение № 7827 / 16.12.2021). {б.ред.}

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here