София – образцов социалистически град

Няколко наистина умни решения на кмета Васил Терзиев и Борис Бонев от „Спаси София“ взривиха спасения град

15612

Много рядко Столична община е вземала разумни решения. Почти винаги съм бил на обратното мнение на това на градските ни управници, когато ни управляваха милиционерите от ГЕРБ и в частност др. Фандъкова. Традиция е градът да се управлява от селяни, Фандъкова е от Самоков, Бойко Методиевич от Банкя, разправят че по време на социализма сме имали кметове на столицата от Пловдив, Гоце Делчев и Плевенско. Не знам дали това е така, но според мен емпирична истина е пряката връзка между месторождението и качеството на управлението на съответния град. Когато си дошъл отдалече, следователно си за малко, не милееш така както би милял, ако това е единственият за тебе град, но нейсе.
Няма как да подкрепя кмет с потекло от Държавна сигурност (ДС). Оказа се, че родителите и най-близките сродници на Васил Терзиев са работили в социалистическата тайна полиция, занимавала се предимно със злодеяния. От друга страна, винаги добро впечатление са ми правили „Спаси София“ и техният лидер Борис Бонев. Още по времето на зловредната Фандъкова, Бонев даваше много добри идеи, част от които общината реализираше. Навярно и сега идеята за движението по бул. Витоша, бул. Патриарх Евтимий, бул. проф. Фритьоф Нансен е на „Спаси София“. Смятам че идеята е много добра и поздравявам нейните реализатори. Социалните мрежи по-малко, а кафявите медии повече започнаха мощна кампания срещу решението на общинските власти за движението около НДК. Към хора от хейтъри се присъедини и Диана Дамянова, експиар на „Продължаваме промяната“. Вероятно тази госпожа е от някое село, но най-дразнещото в нея е онзи селски прагматизъм, който налага въздържане от смели решения преди избори, дори да са добри.

Велоалеята по бул. Витоша в парка на НДК

Преди 10-ина година тази велоалея беше „направена“ и това се изразяваше в полагането на една боя по тротоара на парка откъм бул. Витоша (западен тротоар на НДК) – от ул. Шандор Петьофи до бул. Патриарх Евтимий. Това беше пълно скудоумие, най-натовареният същевременно и най-тесен тротоар на НДК трябваше да поеме и велоалеята. Конфликтите между пешеходци и велосипеди / тротинетки бяха непрекъснати, а когато се появеше детска количка разминаването ставаше сериозен проблем. От само себе си е ясно, че преминаването на деца с техните родители на толкова тесен тротоар също създава непрекъснати конфликти с титулярите на алеята. Когато положиха хоризонталната маркировка на велоалеята по този тротоар, освен дърветата и уличните кошчета за боклук, запазили мястото си и досега, имаше и рекламни съоръжения тип „ракета1“, които впоследствие бяха премахнати без особено подобрение на ситуацията.
Фандъковата велоалея алея беше вредна и комична, защото върху толкова тясна площ нито можеха да се движат двуколесните, нито пешеходците, но пък усвояването на парични средства в името на изграждането на стотици km велосипедни алеи беше приветствано от развилнелите се днес експерти. Няма да е за чудо и те да са усвоили нещичко. Тогава също имаше достатъчно подигравки в социалните мрежи, но днес изглеждат забравени. Днешните подигравки на решението на същия въпрос с автори Терзиев-Бонев среща още по-голяма язвителност, но за сметка на това са свръхнеуместни, защото новата организация е по-добра. Предстоящите парламентарни избори за български и европейски парламент нажежават обстановката и всяко действие на новите управници на столицата ще се използва не просто за атака срещу тях самите, а най-вече срещу излъчилите ги политически партии.
Отделен е въпросът как срещу 150 лв. годишен стикер за паркиране на живущите в Синя зона се получава право за паркиране на място, струващо ≈72 хил. лв. Живущите в района получават едно право 47 пъти по-евтино от останалите граждани. Не мога да си представя, че е справедливо някой да си купи нещо за 100 лв., а друг да плати за същото 4700 лв. само защото „не е живущ“. Между другото, има приватизиран паркинг някога собственост на НДК откъм неговата източна част (вход откъм ул. Проф. Фритьоф Нансен), където месечният абонамент е 200 лв., т.е. месечният наем е с 1/3 по-висок от годишния винетен стикер за живущи (уебсайт на този паркинг тук). При дневно паркиране цената за този паркинг годишно е ≈11 хил. лв. Общината най-виновна за това състояние с паркирането, защото не е построила нито един паркинг с възможност за паркиране във височина, където да имат право да паркират живущите срещу по-справедлива месечна такса и да даде възможност на хората, които имат работа в центъра на София да си намерят място за паркиране като платят по 2 лв./ h. Защото Центърът е на всички, а сега той е зает от някакви живущи с безсъдържателно високо самомнение. Не стига че хората пътуват с километри, за да стигнат до някой административен орган в столичния град, но и паркирането за тях се явява огромно предизвикателство. Длъжни сме да направим нещо, за да ги облекчим. Животът в центъра на столицата не може да е никаква привилегия за никого, напротив обратното трябва да бъде и потреблението на множеството блага от това да е придружено и с някои минуси.

Големите експерти по пътна безопасност – ултранеразбиращи

Има една госпожа любима на много журналеси, канят я по всякакви поводи на проблеми с пътното движение, а те никак не са малко. Изявите й са прилични, но широкото поле, на което се изявява отдавна е надхвърлило границите на нейната компетентност. На базата на създадения имидж Русинова плещи врели-некипели по въпроси, от които очевидно не разбира. Такъв е случаят с новата организация на движението по бул. Витоша в участъка му между бул. Патриарх Евтимий и бул. Ген. М. Д. Скобелев, а най-вече все още ненаправените трасета на тролейбусите по бул. Патриарх Евтимий от „Попа“ до „5-те кьошета3“. Русинова съобщава: новото решение за движението в центъра на София е неработещо, незаконно и за капак – опасно за живота на хиляди пешеходци, поради което преди повече от 10 год. е отхвърлено в Лондон, и преди повече от 20 год. в Холандия.
Голямата специалистка Русинова препраща към „много добре аргументирана статия защо предложението на кмета Васил Терзиев е опасно“, която е от 12.8.2013 г. и сравнява гр. Ассен, провинция Дренте, Нидерландия със столицата на Обединеното кралство – Лондон, под заглавие „Десет обхода за велосипеди на автобусните спирки. Велосипедите, автобусите и пътниците в автобуса могат да бъдат в хармония само когато са разделени (островна автобусна спирка)“, автор: Дейвид Хемброу, оригиналът тук. По-надолу може да видите скрийншот от биографията на експертката по пътна безопасност. Прави впечатление отсъствието на образованието, завършено от голямата специалистка иначе председател на Управителния съвет на „Европейски център за транспортни политики“. Вероятно това е ЮЛНЦ4 във формата на сдружение, но това е не се отразява на официалния им уебсайт, оставено е бомбастичното звучене на „европейски център“. Нивото на експертност на въпросната госпожа личи от следното изречение: «Г-жа Русинова е призната от европейски и български държавни институции за…» или пък от «Страстта на Даяна към инспекциите и оценката на пътната безопасност може да се проследи до Агенцията за транспортни изследвания и прогнози преди десет години…». Може да се „проследи“, ама само от „отличниците“.

Скрийншот уебсайт „Европейски център за транспортни политики“

Защо неграмотността пречи, а съчетаването й със самоувереност е направо самоубийствено

Голямата грешка на Русинова и цитиращите я папагали се корени в неразбирането на английския език, от една страна, и тотална липса на мисъл, от друга. В споменатия по-горе материал непредубеденият читател може да види, че блогърът (Дейвид Хемброу) сравнява несравними градове (Ассен и Лондон), защото гъстотата на населението в родния му Ассен е 840 жители / km2, a Лондонската е 5600 жители / km2, която е ≈7 пъти по-голяма. Градският транспорт в почти 10 млн. град няма нищо общо с град, който няма и 70 хил. жители, но това много добре се отразява в посочения по-горе коефициент за гъстота на населението.
Русинова лъже, защото видно от блога на Хемброу, разглеждащ неправилното установяване на движението на автобусна спирка Royal College Street, която е на ъгъла с Ivor Street, Лондон и до ден днешен е запазил същата организация, обратно на твърденията на „изтъкнатата“ българска експертка. Лондонската автобусна линия № 46 от гара Падингтън до болница Св. Вартоломей и обратно днес има много спирки с подобна организация като предложената от Столична община. Препратката на Русинова към нидерландския експерт само издава непознаването на английски език и тотално неразбиране на въпросите на организация на движението. Решението на блогъра освен това е дискусионно. Дори да сложим настрани факта, че в Ассен има много свободна площ, върху която да се реализират острови на спирките на несравнимо по-малобройния градски транспорт и на много широки и отделени от останалия трафик велоалеи, конфликтът между потребителите на велоалеите, пешеходците и пътниците си остава. Лондонската организация (същата като на Терзиев-Бонев) създава конфликт между 2-те групи в моментите, когато има превозно средство от градския транспорт на спирката и от него се качват и слизат пътниците, тогава велосипедистите ще трябва да спрат и да изчакат приключването на процеса по качване / слизане. В холандския вариант (силно рекламиран от Диана Русинова) този конфликт е налице, но в друг момент – когато слезлите вече пътници ще преминат от острова на основния тротоар (обратното ще направят пътниците с намерение за качване), тогава велосипедистите ще трябва да спрат и да дадат предимство на пътниците, освен ако тълпата не реши да даде предимство на един-единствен велосипедист. Според мен, значително по-безконфликтен е лондонско-българският вариант, защото движение на пътници от и към превозното средство на градския транспорт (това по същество е пресичането на велоалеята от пешеходци) ще има тогава и само тогава, когато то вече е спряло на съответната спирка, докато при нидерландския вариант може да има трансфер на пътници между основния тротоар и острова по тяхно усмотрение, т.е. няма да е задължително наличието на кола на градския транспорт. Тролейбусът (автобусът) обаче е ясно видим и всеки ездач ще може отдалеч да прецени скоростта си, за да се размине, спре или изпревари колата или казано по-просто – да прецени действията си спрямо пътната обстановка.
Втората груба грешка на Русинова и останалите недоволни от решението на Столична община е твърдението за големи опасности при съвместното каране на тролейбуси и колоездачи в непосредствена близост. Това може да бъде окачествено като заклинание на неразбирачите, защото такова съжителство и в момента има, от него не е регистрирано някакво чувствително нарастване на инцидентите. Това съжителство е между 2-те велоалеи по ул. Г. С. Раковски от Първа градска болница (бул. Патриарх Евтимий) до Кристал (ул. Аксаков) и тролейбусите по линия № 9. Същото е и по цялата дължина на бул. Прага (от бул. Пенчо Славейков до 5-те кьошета). Тези велоалеи са изградени по времето на Фандъкова и усвоителите на обществени средства тогава не откриха проблеми на пътната безопасност, но сега вече, щом управлява Терзиев, те са налице.

Следователно, предложеното от Васил Терзиев – Борис Бонев е съвсем удачно, а опитите за превръщане на София в образцов социалистически град трябва да бъдат отхвърлени.

Бележка на автора, 09.5.2024 г.: По бул. Патриарх Евтимий беше премахната пешеходната пътека при ул. 6-ти септември, което е мегагрешка. Тази пешеходна пътека е част от връзката между долни Лозенец и пл. Александър Невски (от бул. Джеймс Баучер по ул. Милин Камък, където на кръстовището с бул. Евлоги и Христо Георгиеви (р. Перловска) има пешеходна пътека и светофар, която позволява да се пресекат и 2-те платна, след което по ул. 6-ти септември по същия тротоар се пресича по следваща пешеходна пътека със светофар бул. Васил Левски, след което по премахната пътека се пресичаше бул. Патриарх Евтимий и се стигаше до следващата пътека на кръстовището с ул. Ген. Й. В. Гурко, а след това и с бул. Цар Освободител, след което по ул. Париж се стигаше до еспланадата на църквата Александър Невски). Оставената пешеходна пътека на бул. Патриарх Евтимий при ул. Хан Крум е неудачна, защото по продължението на тази улица не може да се пресече бул. Васил Левски, нито р. Перловска в едната посока, а в другата тя е извита и свършва в ул. Уилям Гладстон. Призовавам за възстановяването на пешеходната пътека на ул. Патриарх Евтимий с ул. 6-ти септември, защото тя осигурява непрекъснат 3-km пешеходен маршрут без напускането на западния тротоар на ул. Милин Камък и ул. 6-ти септември от бул. Джеймс Баучер до църквата Св. София.

Бележки

  1. Това са билбордове на височината на очите (не са издигнати на пиедестал) и размерът им най-често е 1,4 x 2 m [ширина x височина]. {б.ред.}
  2. Изчислена като 251 раб. дни годишно, в които Синята зона е от 8:30 ч. до 20 ч. + 52 съботи, когато Синята зона е от 8:30 ч. до 18 ч., при цена 2 лв. / h. Числото 7 хил. лв. е сметната при коефициент на запълване ≈100%, но трябва да се има предвид, че макар такива коефициенти да са невъзможни, в този район реалното число е много близко.
  3. „Попа“ е кръстовището на бул. Патриарх Евтимий с ул. Граф Игнатиев и бул. Васил Левски, още при Нотариата или кино Одеон (бивше Дружба). „5-те кьошета“ се образуват 2 пъти от бул. Скобелев + бул. Христо Ботев + бул. Прага + бул. Патриарх Евтимий. {б.ред.}
  4. ЮЛНЦ – юридическо лице с нестопанска цел, което според българският закон може да бъде в 2 форми: фондация и сдружение. {б.ред.}

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here