Изборът на урсуз Урсула

На 18.7.2024 г. новоизбраният европейски парламент (ЕП) гласува доверие на Урсула фон дер Лайен за 2-ри мандат начело на Европейската комисия (ЕК). Това печално събитие тепърва ще засилва недоверието в ЕК и в ЕС като цяло. През 2000 г. ЕС прие за свое мото „единство в многообразието“, но то, разбира се, е само за красота – няма никакво практическо приложение. Например, от толкова много европейци се оказва, че някаква германка с отрицателно IQ, е единствената достойна да заеме поста на председател на еврокомисията, това многообразие си е направо еднообразие. НО, с всичко е така – предприемат се някакви действия, за да станат нещата по-добри, а те стават по-зле, последващите коригиращи действия понякога леко подобряват нещата, но друг път ги влошават още повече. Каквото и да стане обаче никога не постигаме първоначалното състояние, което неизменно е по-добро от всяко следващо. Свръхтежката брюкселска бюрокрация е обречена да унищожи ЕС, заради собствената си фактура¹. Изискванията към назначаването на бюрократите в ЕК са толкова много, взаимно си противоречат и обикновено пренебрегват образованието, човешките и професионалните качества. Как да отговориш на толкова много критерии като пол, националност, сексуална ориентация, близост с факторите² и др. „достойнства“. Обикновено резултатът е гротеска – някакъв некадърен и тъп еврочиновник. Ех, не толкова тъп колкото българския, де! Защото има много хора, представящи си българския администратор за модел. Не, той е най-тъпият администратор на света, но това никак не означава, че липсват други тъпаци. А ако се върна на евроадминистрацията, тя със сигурност е много некадърна, не колкото българската, но далеч назад от британската, американската, френската и немската.

Парадоксът на простото добавяне

Британският философ Дерек Пърфи формулира парадокса на абсурдното заключение в книгата си „Причини и личности³“. Тук ще адаптирам примера му, даден в част IV – Бъдещите поколения, глава 16 – Проблемът с липсата на идентичност.

На фиг.1 е даден парадокса на простото добавяне на примера на ЕС. Парадоксът може да се прочете и в Уикипедия, но там е зле написан и е практически неразбираем. На горната фигура се виждат 5 цветни стълбчета (зелени, жълти, червени, оранжево и тъмносиньо) с различна височина и ширина. Ширината отразява населението (колкото по-широко, толкова по-многобройно е то), а височината – качество на живота в съответната общност (колкото по-високо е стълбчето, толкова по-високо е качеството на живот).
Начално състояние (означено с EU на фиг.1): имаме едно зелено стълбче EU, което отразява състоянието на ЕС – малобройно население, но с max високо качество на живот. ЕС решава да се разшири и към него се добавя едно червено стълбче със същата ширина.
ЕС в процес на разширяване (означено с EU+ на фиг.1): на този етап в зависимост от ценностната система могат да се направят 2 извода: {1} състояние EU+ е по-добро от състояние EU, защото имаме същото количество хора с max качество на живот, но вече са се присъединили и др. с по-ниско качество на живот, но населението, пазарите, силата и т.н. са се увеличили (този извод биха направили всички, които смятат по-многобройното население за абсолютно положителен факт); ИЛИ {2} състоянието EU+ най-малкото не може да е по-лошо от EU, поради посочената в {1} причина (тоест, не го оценяваме като по-добро, но не и по-лошо). След „хармонизация“ между обединилите се (лявата синя стрелка), ЕС преминава в ново състояние – EU₁.
Хармонизиран ЕС след разширяване (означено с EU₁ на фиг.1): жълтото стълбче отразява удвояването на населението, чийто стандарт на живот е спаднал за зеленото стълбче, но се е увеличил спрямо червеното, т.е. новото удвоено население на ЕС е осигурило по-високо качество на живот на присъединилите се с цената на намаляването стандарта на първоначалните членове.
ЕС₁ в процес на разширяване (означено с EU₁+ на фиг.1): към съществуващите членове (жълто стълбче) се добавя същото население, но с по-нисък стандарт (червено стълбче). Аналогично на предходния случай, изводите, които могат да бъдат направени са същите 2.
Хармонизиран ЕС след 2-ро разширяване (означено с EU₂ на фиг.1): оранжевото стълбче е резултат от „хармонизацията“ (дясна синя стрелка). Видно оранжевото стълбче е по-ниско от жълтото, т.е. от резултата от 1-вото разширяване. Така може да имаме множество разширявания (3 успоредни черни хоризонтални стрелки) до достигане на състояние EU_N.
Крайно състояние (означено с EU_N на фиг.1): тъмносиньото стълбче вече е съвсем ниско, но многооо широко. Населението вече е толкова голямо, че дори ширината на тъмносиньото стълбче може да е по-голяма от височината на зеленото, т.е. „общото благо“ ще бъде много по-голямо от зеленото, но това очевидно няма да е така, защото ще имаме едно огромно множество хора с нищожно качество на живот. Това е именно парадоксът на простото добавяне – след прибавяне на някакво червено стълбче нещата ставаха по-добри или най-малкото не ставаха по-лоши, но няколко такива прибавяния водят до едно нежелано крайно състояние, което със сигурност е много по-лошо от първоначалното. Парадоксът на абсурдния извод може да бъде илюстриран и със старата българска процедура, известна и на цяла Европа, като „кръщаване“ на виното или ракията: разрежда се алкохолната напитка със същото количество вода… и така след няколко разреждания може вече да се пие чиста вода.

Стандартът на Европейската комисия

Разгледаният по-горе парадокс, който е обратното на стандарт, може да бъде приложен и към прибавяне на правомощия на ЕС (респективно отчуждаване на суверенитет от националните държави), може да бъде и към добавянето на мандати и т.н. За Урсула фон дер Лайен и първият мандат беше неправилно връчен, защото тази бюрократка не се отличава с нищо. Но, такива са и много други: Ангела Меркел, Олаф Шолц, Педро Санчес, Киър Стармър, Камала Харис, донякъде и Джо Байдън, и т.н. От настоящите държавни лидери като положителен пример могат да бъдат посочени Еманюел Макрон и Джорджа Мелони. В тях наистина има нещо харизматично, честно и излъчват някаква визия за бъдещето. Такива пък бяха Гордън Браун, Дейвид Камерън, Тереза Мей (малко несигурна, но с много качества), Бил Клинтън, Роналд Рейгън, Джими Картър, Хелмут Кол, Хелмут Шмидт, Жак Ширак, Жорж Помпиду, Валери Жискар Д‘Естен, Марио Драги, Марио Монти.
Толкова безлична, простовата, необразована, несигурна и колеблива лидерка на евросъюза може да ни заведе само никъде. Ако използваме алегорията⁴ за кораба – няма екипаж, който да избере да постави Урсула на руля, защото в бурни времена тя ще потопи кораба, а в тихо море ще го заведе в нищото. Много евровувузели тръбят за победата на еврооптимистите над евроскептиците с избора на тоя Урсуз. Например: един такъв мазен и зализан бюрократ, сменил десетки партии и постове – Ивайло Калфин (в предаването „Лице в лице“ с водещ Цветанка Ризова, бТВ 18.7.2024 г., «Ивайло Калфин: Това не е някаква сложна наука, за да има редовно правителство, трябва да е налице мнозинство в парламента», видеото тук). Разрастващият се евроскептицизъм и нарастващата популярност на националисти, крайнодесни и др.т. има своята причина, даже причини, защото са много. Главната от тях е некадърните и скъпоплатени еврочиновници, които не могат да свършат никаква полезна работа за хората, докато са преизпълнени със суета. У нас има много карикатури на министри, макар то освен карикатури друго да няма, но все пак тези смешници вредят само нам, докато онези европлужеци го вършат на наднационално ниво.
А същата тази ЕК е имала председатели като Рой Дженкинс, Жак Делор, Жак Сантер, че дори и Жан-Клод Юнкер. Вече нормата е друга – Урсула фон дер Лайен с нейната нищожност, елементарност, незначителност, невзрачност, непросветеност.

Проблемът на либералната демокрация са либерал демократите

Много популярният президент Франклин Делано Рузвелт (32-ри президент на САЩ), обявил Новия курс (New Deal) за справяне с Голямата депресия, която de facto промени либералния свят, направо засенчва своя предшественик – Хърбърт Хувър (31-ви президент на САЩ). Ф. Рузвелт видя много голям икономически лост, способен да изстреля всяка икономика във висините – държавната намеса, с която прави революция в либералната демокрация. А именно онзи Хувър възкликва: «проблемът на капитализма са капиталистите. (дяволски алчни са)». Аналогично днес можем да заявим, че проблемите на либералната демокрация е в либералите – дяволски негодни са.

1. В езика думата ‚фактура‘ се е наложила със значението си като финансово-счетоводен документ, но латинската дума има и 2-ро значение: строежът на определено тяло, придаващо му неговия художествен вид. Например в архитектурата, това е начинът на обработване на фасадата на сграда; аналогично значение има и в музиката, но по отношение на „звуковата тъкан“ на музикалното произведение.
2. Има се предвид това, което сме свикнали да наричаме „отговорни фактори“, т.е. вземащите решения.
3. Parfit, Derek, Reasons and persons, Oxford University Press, Oxford 1986 (посоченото тук издание е 2-ро фототипно, 1-вото издание на книгата е през 1984 г.).
4. В текста това е чиста ‚метафора‘, но употребеното ‚алегория‘ цели да посочи на читателя, че темата е дълга и няма да бъде развивана тук; не е плод на неразбиране на езикознанието. {б.ред.}