Трябва да кажа няколко думи за най-кратката шекспирова трагедия – Трагедията на Макбет. Има известна нелепост в това да се сравнява Макбет с Пеефски, защото първият е храбър шотландски генерал с не едно-две геройства на бойното поле1, а вторият е безсрамен шопар с нулева електорална тежест. В I действие, III сцена Банко2 и Макбет се срещат с Трите вещици. Още с куртуазните поздравления, 3-тата вещица казва «Привет, Макбет, от който крал ще стане», а след размяната на няколко реплики същата се обръща и към спътника Банко с «Макар не крал, баща на кралски ред!». В пиесата на Шекспир това е сцената, в която е направено пророчеството, че Макбет ще стане крал. Първите две вещици назовават Макбет с „тан на Кодор“ и „тан на Гламис“ съответно (към момента на назоваването си по този начин той не е такъв). Още в края на същата сцена идва тан Рос, който съобщава на Макбет, че е обявен от краля за кодорски тан. Нашият герой се убеждава в сбъдването на пророчеството на 1-вата вещица, което увеличава и вероятността за сбъдване на следващите. Точно предсказанието на 3-тата вещица предопределя бъдещото поведение на Макбет и той убива легитимния крал на Шотландия Дънкан, крал на когото е бил приятел, довереник и пълководец. Преди да бъде заклан, крал Дънкан обявява за свой наследник първородния си син Малком и изявява желание да прекара нощта в замъка Инвернес (там живее лейди Макбет със съпруга си, когато не изпълнява кралски назначения). В VI сцена на I действие има няколко чудесни диалога между лейди Макбет и съпруга й, когато тя го убеждава да сбъдне „третото пророчество“. Въпреки че той се опитва да разубеди благоверната си, в крайна сметка, склонява. Наскоро в публичното пространство стана известно, че майката на Пеефски била споделила, че Делянчо от малък е бил готвен за голям управител на държавата – нещо като крал. Този факт е по-нелеп от сравняването му с Макбет, защото как е бил подготвян този човек – той е необразован, истеричен, нетърпящ възражения, глупав, тъп, безидеен, брутален, безскрупулен и т.н. Макбетова „вътрешна борба“ вероятно е имало, когато Пеефски е решил да „умъртви“ своя господар – д-р Ахмед Доган. След убийството съпружеската двойка Макбетови върши всякакви безчинства в Шотландия. Това е втората огромна прилика със съпружеската двойка Пеефски-Борисов. Докато не идва V действие, V сцена, в която лейди Макбет умира. В нея кралят-узурпатор произнася фамозния си монолог „утре, и утре, и утре3“.
Големият депутат с нулева електорална тежест
Тези дни стана ясно, че мошениците в социологията Кънчо и Райчо са продали агенция Галъп на други мошеници. Контролирано изпуснатата информация за цена на сделката (1,2 млн. лв.) е скандално ниска, въпреки огромните трудности на агенцията, която трудно се издържа след като Бойко Борисов не е на власт вече няколко години, тази цена не може да се окаже онова предложение, на което двамата измамници не биха могли да устоят. Следователно, идеята е прикриването на голямата сума, която хем няма да стане причина за търсене на необяснимото богатство на купувачите, хем продавачите ще получат една тлъста сума по офшорна сметка, за която няма да платят и лев данък. Крайният купувач на най-голямата социологическата агенция, способен да плати достатъчно, вероятно е Пеефски. За какво може да му служи тя? Корпулентният купувач ще приложи Ефекта на Хоторн: в средата на 20-те до началото на 30-те години на XX в. в американската електроцентрала Хоторн Уъркс (Западна електрическа централа в гр.Цицеро, щата Илинойс (понастоящем квартал на Чикаго), се провежда експеримент (наблюдение4), чиято цел е определянето на по-благоприятна работна среда за работниците там (от гл.т. на осветеност на помещенията). Работниците обаче тотално променили поведението си, докато са били наблюдавани, а след приключване на изследването – възстановили старите си много различни привички. Така в социологията се появил Ефекта на наблюдаването: с наблюдаването на едно явление – ние променяме самото явление. Това е и целта на нечестивите – с наблюдаването на електоралните нагласи, да се променят самите нагласи. Разбира се, тук няма да се провеждат никакви емпирични социологически изследвания, а директно ще се излъчва пропаганда и ще се сугестира избирателят, че партия ГЕРБ е най-голямата партия в света, а ДПС-Пеефски е единствена и неповторима – всички останали, използващи марката ДПС, са самозванци. Това ще позволи 2 много съществени ползи:
- няма да има обрат след фалшифицирането на избори – вж. Николас Мадуро, президент на Венецуела. Като шофьор на автобус, този прост човек не профилактира социологическите агенции и те даваха предимство на опозиционната кандидатка Мария Корина Мачадо с близо 50% преднина пред шофьора-наследник на Уго Чавес. Тогава невежата се разправи с Мария като й забрани да се кандидатира. Опозицията номинира Едмундо Гонзалес, който имаше предимство от около 30%, но след активната си кампания успя да докара близо 40% преднина пред дългогодишния президент Мадурко. Фалшифицирането на изборите за президент на Венецуела, проведени на 28.7.2024 г., доведе до всенародни протести, тъй като казионната Централна избирателна комисия обяви за победител Николас Мадуро с 52% срещу 43%, докато екзит половете сочеха 30% срещу 67%. В резултат на това целият демократичен свят (вкл. България) не призна тези избори и считат въпросния Мадурко за нелегитимен. „Добрите“ примери за подправяне на изборни резултати са на изток от нас – Беларус и Русия. Там Лукашенко и Путин фалшифицират изборите, но „работят“ със социологическите агенции, които бълват данни за тяхната „историческа“ победа преди и повреме на вота. Този „добър“ пример е целта и на българските измамници – да проектират удобен парламент на социологическо ниво, пък те ще си намерят начин да осигурят такъв вот в протоколите от изборите. Така хем публиката ще е спокойна, че не е настъпил никакъв обрат, хем социологическите агенции ще са проявили гениалност като са направили най-точните прогнози в Галактиката
- социологическите изследвания са вид сугестия на обществото. Привържениците на другите партии ще се обезсърчат след като „науката“ дава данни за победа на мафията в лицето на Борисов и Пеефски, от една страна, а обичайните подлизурковци ще вървят с победителите, от друга.
След продажбата на Галъп изненадващо беше оповестено едно тяхно електорално изследване (към средата на м. август 2024 г.): за ГЕРБ-СДС – 25,2%, за ПП-ДБ – 15,2%, за ДПС – 14,5%, за Възраждане – 14,2%, за БСП – 7,3%, за ИТН – 6,2%, за Величие – 3,6%, за МЕЧ – 3,4%, за други – 10,4%. На директен въпрос към посочилите ДПС за кое от 2-те ДПС-та са (Доган или Пеефски) от агенцията съобщават, че респондентите са дали предпочитанията си «почти единодушно» за д-р Ахмед Доган. Изследването е проведено сред 802 избиратели, т.е. избирателите на ДПС в извадката са точно 114 души. Тоест, вероятно подкрепа за Пеефски са изразили 4-5 души, което прави >95% подкрепа за Доган от потенциалните избиратели на ДПС.
Схизмата между Доган и Пеефски беше предложеното на най-голямата парламентарна група в L Народно събрание (ГЕРБ) с кандидат-премиер Росен Желязков. Доган искаше ДПС да гласува „против“, а Пеефски „за“. Неукият следовател с нула приключени дела обясни, че гласува за Желязков «защото така искат хората». Това явно противоречие между словата на корпулентното същество и действителността бе подминато, а бе подминато именно защото Пеефски владее медиите. Така никой не се сети да попита Пеефски, докато той изобилно излива простотиите си за мистър Кеш и т.н., абе ти като какъв говориш от името на хората, след като имаш нулева електорална тежест?
Измамата Росен Желязков
Много „анализатори“ се втурнаха да обясняват, че Бойко Борисов с облекчение приел гласуването за проекто-кабинета Росен Желязков (провален кандидат-премиер). Вожда5 на ГЕРБ не искал кабинета да мине и дори поискал помощ от Доган, защото иначе Пеефски щял да управлява и този кабинет щял да бъде негов. Общото между всички тези анализатори е близостта им с ГЕРБ, т.е. те са меганеобективни, освен че въобще не могат да бъдат анализатори. Повечето, ако не всички, послания на лидера на ГЕРБ, излъчени от L парламент са във връзка с Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и загубите, които търпим оттам, защото се „мотаеме“ или „се занимаваме с глупости, а не правим редовно правителство“. Изключително неудачната реплика, че предстоящите предсрочни парламентарни избори (през есента на 2024 г.) „ще са последните“, също е в този контекст, защото „ще са последни, тъй като в LI парламент ще направим правителство на всяка цена“. Голямото желание на Борисов е да краде от ПВУ, но то не е заради него самия, а заради обръчите му от фирми, които доста са огладнели и чакат само завръщането на мафията във властта, за да възстановят „загубите“ или „пропуснатите ползи“. Всяко отлагане на редовно мафиотско правителство неизменно води до намаляване на ресурсите от ПВУ, а оттам и на ресурсите за присвояване. Следователно, в най-добър интерес на мафията е създаването на контролирано от нея правителство. Какво по-добро от това на Росен Желязков?
- съвсем навреме ще бъде избрано, за да се присвоят парите за 2024 г. Ще има време за дирижирани обществени поръчки, направени за „нашите“ обръчи. Предсрочни избори наесен ще доведат до откровена загуба на ресурси за 2024 г. – по-добре повече, отколкото по-малко
- другият корпулентен крадец на обществени средства е Пеефски. Това е и най-подходящият партньор за правителството на Желязков, защото точно с него ще се разпределят порциите от ПВУ
- има натиск от олигарсите-приятели за усвояване на обществени средства, предвид дългото отсъствие на Борисов и Пеефски от властта. Не че съвсем не са имали власт, а и Празноглавчевото служебно правителство направо е тяхно, но не е същото. Освен това същите тези олигарси ще трябва за пореден път да купуват гласове, т.е. да харчат пари, вместо да пълнят бездънните си джобове.
Трагедията на Макбет Пеефски
Глупавото „пророчество“ на Ирена Кръстева, майка на Делян Пеевски, че като порасне внукът на шефа на Държавна сигурност във Враца ще стане управител на държавата очевидно е пуснало дълбоки корени в нефелното съзнание на Шиши. Времето лети, а пророчеството все така не се сбъдва. Придуман от лейди Макбет, Шиши решава да вземе нещата в свои ръце и да умъртви господаря си Ахмед Доган. Така най-негодният да управлява и кокошарник, си въобразява, че ще се изкачи на престола. Наистина Шиши направи много за избирането на Росен Желязков: ГЕРБ и ДПС заедно имаха 115 гласа, недостатъчни за избирането на марионетките на мафията, но Делян разби парламентарната група на „Величие“ и осигури точно необходимите 6ма депутати. Няма безплатен обяд в живота, на Пеефски това е му е струвало пари, а сега заради някаква прищявка на алкохолизирания Доган – всичко това да се провали? Не, не, и не! Шиши няма да позволи това и неговата десница се стовари с всичка сила върху пияната доганова глава. Не само неистовото желание за власт и пари беше в основата на това убийство, тоталната липса на визия у безидейния Пеефски му пречи да види очевидното: коритото на ГЕРБ е пробито, може и пробойната да не е голяма, но е непоправима. Така след година-две, може и 3-4, Бойко Борисов ще стане обикновен мръсник, без всякаква власт, с партия, която няма да може да преодолее 4% бариера. Привързването на ДПС към пробитото корито на ГЕРБ ще потопи и етническата партия. Това не иска Доган, той иска създадената от него и Държавна сигурност партия да векува.
В последната сцена на Макбет от Уилям Шекспир (V действие, VIII сцена) Макбет се обръща към Макдъф (шотландски тан, враг на узурпатора и убиеца Макбет):
«Хабиш напразно труд! Еднакво лесно
е да раниш невидимия въздух
и да накараш мен да лея кръв!
Размахвай меч над уязвими брони —
животът ми е пазен от вълшебство,
което никой, раждан от жена,
не може да надвие!»
Непобедима вяра в себе си Пеефски изпитва и не може да повярва, че на сцената един ден ще се появи Макдъф с главата на Шиши в ръце, който ще се обърне към истинския наследник на крал Дънкан, неговият първороден син Малком:
«Привет, кралю! Защото вече крал си!
Погледай сам проклетата глава
на узурпатора! Светът въздъхва
със облекчение и аз те виждам
монарх-брилянт, когото обкръжава
най-ценното от нашата държава!
То вече те възславя в мисълта си,
а подир миг и с думи звънкогласи
ще те възслави тука и навред:
„Шотландски повелителю, привет!“».
Бележки
- «защото храбрият Макбет — достоен
за туй си прозвище, — презрял съдбата,
със меч, димящ от вража кръв, се вряза
в пълчищата му и когато стигна
до раба разбунтуван, без да встъпва
в поклони и приветствия, разпра го
от пъпа до зъбите и набучи
главата му над крепостния зид».
The Tragedy of Macbeth, 1606 г., I Действие, I сцена , превод: Валери Петров. - Шотландски тан (тан – благородническа титла в Шотландия = син (потомък) на английския ‚ърл‘ (титла между френската маркиз и конт, на български известна от немски като ‚граф‘).
- Емблематичен шекспиров монолог от „Трагедията на Макбет“:
«Могла би да умре и по-нататък;
бих имал време за такава вест…
Туй наше вечно „утре“, „утре“, „утре“
пълзи от ден на ден с крачета ситни,
дорде изгризе сетната частица
на срока ни. А всички наши „вчера“
са светели по пътя на глупци
към мухъла на гроба. Фу, угасвай,
свещице кратка! Тоз живот е само
една нещастна движеща се сянка,
актьор бездарен, който се явява,
измъчва и изпъчва своя час
на сцената и след това изчезва.
История, разказана от луд,
със много шум и бяс, в която няма
ни капка смисъл…» - Имам предвид качествен метод на емприрично социологическо изследване.
- Прозвище. Затова не е използвана пълната членна морфема, каквито са императивните граматически изисквания. {б.ред.}