Разработването на една ваксина

Пандемията от Ковид-19 събуди у много хора заспалата злоба, гняв и желание за мъст. Всичко това беше продиктувано от собствения им неистов страх и то в най-страшната му форма – от неизвестното. Дори в XXI в. човечеството не може да се справи с много неща, една от които се оказа пандемията, започнала през 2020 г. и предизвикана от коронавируса SARS-CoV-2¹. Паникьосани правителствата не знаеха какво да правят и единственото, което им дойде наум беше да разпоредят масова ваксинация на населението. Нито тогава, нито сега (почти 5 год. по-късно) може да се предложи по-добро решение. Тоест, решението беше неизбежно, макар да могат да се намерят много недостатъци. Появи се една нова общност от антиваксъри, но не тази традиционната, която е срещу всички ваксини, а само срещу ваксините за Ковид-19. Нейно знаме за България беше Атанас Мангъров, в другите страни имаше много като него, че даже в САЩ самият президент (Доналд Тръмп) публично изразяваше своя скептицизъм относно вируса, ваксината, белината. Дори възникна конфликт между него и Антъни Фаучи, директор (до декември 2022 г.) на Националния институт за алергиите и инфекциозните болести². Номинираният за здравен министър на САЩ от избрания президент Тръмп е Робърт Кенеди младши, написал книгата „Истинският Антъни Фаучи“, издадена на български език от издателство „Изток-Запад“³.
На Коледа някаква адвокатка по медицинско право се зарадва на едно решение на ЕСПЧ срещу австрийски лекар (не уважава жалбата му за отнето право на свобода на изразяване по въпросите на Ковид и срещу наложената му от националните власти глоба от €2000; оригиналът на съдебното решение тук). Това отново отваря онази стара рана, любима на либералите, френетично желаещи да усмъртят свободата на словото и правото на друго мнение. По време на пандемията всички изразяващи опасения от ваксините бяха брандирани като путинисти, което не е нищо друго освен нацистка пропаганда, но щом е проповядвана от либерали, то тя априори изключвала национал-социалистическата й база. Истината е точно обратната, по-умните хора знаеха за проблемите с ваксините, но по-умното поведение ги задължаваше да замълчат и не тръбяха така обезумяло колко тъпо е това или онова решение. По-умните хора никога не могат да бъдат привърженици на Путин. Неговите малоумни фенове се възползваха от тази слабост на западните правителства и засилиха пропагандата си срещу тях. В този смисъл някакви рубладжии, използвали ситуацията с ваксините, за да разгромят „злия Запад“, бяха путинисти, но те бяха най-отвратителната част от разумните гласове срещу мерките и техните подбуди бяха съвсем различни. Брандирането на разумните гласове като „путинисти“ също е толкова отвратителна пропаганда.

Дългият път на една ваксина

Тук ще разгледам една презентация от 29.7.2019 г.⁴, направена от Международната федерация на фармацевтичните производители и асоциации. Това е най-голямото международно обединение на фармацевтични производители, където като индивидуални членове са всички най-големи (по годишен оборот) фармацевтични компании, включва и много престижни национални и наднационални асоциации на подобни компании (колективни членове), седалището й е в Женева, а официалната уебстраница тук. Всяка ваксина минава през 5 етапа на разработване (виж заглавната снимка):

1. Научно откритие (отнема 2-5 год.) – тогава се разработват стотици варианти на ваксината
2. Предклиничен етап (отнема около 2 год.) – намаляват се броя на вариантите до около 20 кандидата, които ще бъдат подложени на клинични проучвания
3. Клиничен етап – има 4 фази: Фаза I (отнема около 2 год.) и свежда вариантите за ваксини до около 10 кандидата; Фаза II (отнема 2-3 год.) с цел да се намалят кандидатите до максимум 5; Фаза III (отнема до 10 год.) и през него трябва възможните варианти да се сведат до 1 кандидат
4. Етап на одобрение (отнема максимум 2 год.) – това е административният етап, през който изследванията се изпращат на регулаторния орган (за България това е ИАЛ, за САЩ това е УХЛ, а за ЕС – ЕМА⁵). Има един роман на Артър Хейли – „Опасно лекарство“, в който е описана много добре процедурата в УХЛ по одобрение на определено лекарство за пускането му на пазара
5. Фаза IV – това е постмаркетингов период, лекарството е вече на пазара, следи се ефекта от него, страничното му действие, оплакванията и т.н. На практика през този етап (фаза) се наблюдава действието на лекарството / ваксината и се предприемат действия по неговото подобряване, изтегляне от пазара или забрана. Етапът продължава до края на съществуването на лекарството.

Естествено, всички посочени времеви периоди са ориентировъчни. Като е казано например, че одобряването на ваксината от съответния регулатор отнема 2 год., това не означава невъзможност това да бъде сторена за няколко месеца, а в някои случаи и за много повече от 2 год. Например американската FDA одобри ваксините срещу Ковид-19 по протокола EUA (Emergency Use Authorization). Този протокол се прилага ЗА:

• разрешаване употребата на НЕразрешени медикаменти ИЛИ
• разрешаване употребата на вече разрешени препарати, но за още НЕразрешени цели

В СЛЕДНИТЕ СЛУЧАИ:

• спешни състояния за диагностициране / лечение / превенция на сериозни или животозастрашаващи състояния

ПО СЛЕДНИТЕ ПРИЧИНИ:

• състоянията са вследствие на химически, биологически, радиологически или ядрено опасни агенти

КОГАТО:

• няма адекватна / разрешена / достъпна алтернатива.

Обяснение на дейностите по етапите в разработването на една ваксина

Първи етап – научната разработка: поставя се целта на разработването на определено лекарство / ваксина (това включва и определяне на целева група⁶). Например: в разглеждания случай това е ваксина срещу SARS-CoV-2, която да предотвратява развитие на заболяването; впоследствие тази цел се оказа невъзможна и тя бе преформулирана на „по-леко протичане на болестта“ след евентуално заразяване, което също се оказа невъзможно, за да се стигне до финалната формулировка – „предотвратяване летален изход“ след разболяване. На този етап се правят всички научни опити, които биха дали желания резултат без все още да се оценяват алтернативите (трябват ни всички възможни методи за постигане на целта). След това се прави оценка на възможните варианти от гл.т. на изпълнимост, цена, производствени възможности и всякакви други възможни ограничения (това е оптимизацията). Впоследствие се създават различни профили на възможните решения. Например: подходящ вариант за диабетици, подходящ за възрастни хора, за деца и т.н., неподходящ за хора със сърдечно-съдови заболявания, чудесен вариант за хората на възраст между 30-50 год., добро решение за живеещите в тропиците… Резултатът от този етап е обособяването на сериозно множество кандидати за решение (на фигурата е посочено числото 100). Етапът отнема между 2 и 5 год.

Втори етап – предклинични проучвания: от всички възможни алтернативи, открити на предходния етап, се избират най-безопасните и тези с най-висока ефективност и най-малки странични действия. Внимателно се подбират най-подходящите антигени и се провеждат и двата вида опити – in vitro и in vivo, след което ще се премине на следващия етап – проучвания върху хора. Оценяват се евентуалните токсикологични ефекти в краткосрочен план (организацията на дейността не предполага изследване в средно- или дългосрочен план). Избира се точната формулация на препаратите и се подготвя дребносерийното им производство. Етапът отнема около 2 год. и в неговия край имаме двайсетина кандидати за ваксина.

Трети етап – клинични проучвания: на този етап имаме 3 ясно различими фази:

1. Фаза I – проучване на наличните кандидати за ваксина върху хора; обикновено групата е между 20 и 80 души. На тази фаза се осъществява първото тестване на ваксина върху човек и целта тук е: установяване безопасността на ваксината, определяне на безопасните дози, необходими за предизвикване на ефективен имунен отговор, от една страна, и оценка на страничното действие, от друга. Ако ваксината ще се прилага върху деца, то опитите първо се извършват върху възрастни, като постепенно се намалява възрастта им до достигане на целевата възраст (ако е възможно). Препаратите успешно преминали този етап отиват в следващия
2. Фаза II – клинични изпитвания (част 1⁷). Изучават се безопасността, имуногенетичността, предлаганите дози, организацията на имунизацията и начина на извършването й. Изследваните групи са случайни и добре контролирани; появява се плацебо групата; може да се появи и рискова група. По принцип участниците в изпитванията са неколкостотин души. В тази фаза се определят с много по-голяма точност дозата и графикът на ваксиниране в сравнение с предходната фаза
3. Фаза III – клинични изпитвания (част 2). Успешно преминалите кандидати, точно определените дози и графикът на ваксиниране се тества върху голяма група от хора (между 3 и 10 хил. души); задължително присъстват рискови групи; оценява се едновременното (съпътстващо) прилагане на други ваксини. Накрая на фазата се оценява ефикасността и безопасността върху статистически значима група хора, позволяваща да се екстраполират резултатите върху цялата целева група, определена в 1-вия етап.

Четвърти етап – одобрение и лицензиране: успешно преминалият кандидат (обикновено е 1) се представя на регулаторния орган за одобрение. Цялата документация задължително се изпраща на регулатора, който е правно компетентен да прецени относно разрешаването и условията за производството и прилагането на ваксината. След издаване на разрешението регулаторът контролира производството на ваксината, преглежда производствените помещения и рецензира изследването на развитието на ваксината след пазарното й навлизане.

Пети етап – фармакологична предпазливост: всички действия се осъществяват след навлизането и прилагането на съответната ваксина на пазара; срокът на тези действия е най-малкото до края на живота на ваксината. Продължава оценяването на ефикасността на ваксината, нейната безопасност и риска от неблагоприятни странични действия. Тези проучвания често се наричат ‚постмаркетингови‘ и следва да потвърдят, а в злощастни случаи и да опровергаят, предварителните резултати от предните 4 етапа. Наблюдават се нови симптоми или индикации вследствие прилагането на ваксината или развитието на болестта. Възможна е преоценка на схемата за прилагане на ваксините.

Безгрешен ли е Запада⁸?

За разлика от диктатурите, в която живее например Русия, Запада се опитва да обясни действията си и в голяма степен признава грешките си. При автократичните режими най-силният аргумент за дадено решение е мнението на Вожда, с това се изчерпват всички мотиви за (не)предприемането на дадено действие. В демократичните държави това не е така и управляващите се опитват да аргументират взетите решения – къде по-успешно, къде не. Пандемията Ковид-19 беше най-голямото предизвикателство пред модерните държави и те се справиха – с цената на някои ограничения в правата на гражданите си, с меко насилие и недотам обосновани решения. Остана споменът за крясъците на всякакви специалисти, които предписваха „за да се предпазиш – носѝ маска!“. Тази глупост беше наложена със силови методи и в противоречие на известното на науката до този момент. Хирургическите маски се носят най-вече от медицинските специалисти, за да не заразяват пациентите си, а не за да предпазят себе си. Да, маската на лицето може и да създава психологическа стена между тебе и болния, но тя не е нищо друго освен психологическа. Когато хирургът оперира той носи маска, защото пациентът му е със свалени няколко „слоя“ защитни бариери и лекарят трябва да го предпази като не му изпрати микроби, с които в нормална ситуация имунната система на болния би се справила с лекота. Толкова години се излъчват различните сериали на „От местопрестъплението“ (оригиналният се развива в Лас Вегас, но има и Маями, където е Хорейшио). Там нито един патоанатом не носи маска и това е така защото няма особено значение дали ще зарази мъртвеца. Обратното, разбира се, е възможно, но патолозите не се защитават по този начин.
В последните години на XIX в. излиза романът на Хърбърт Уелс „Война на световете“⁹, където свръхсилни и свръхмодерни извънземни от Марс почти унищожават Англия, но земните бактерии, заразили тези триподи-нашественици, се справят с тях и планетата Земя е спасена. В литературата, а и въобще в изкуствата, неведнъж е показвано безсилието на човечеството срещу различни неприятели, понякога дори микроскопични. Въпреки това обаче страхът, особено от неизвестното, така превзема душите на хората, че те се паникьосват и очакват помощ от правителствата си. Във филма „Мъжът от Ъ.Н.К.Ъ.Л.“¹⁰ чичо Руди, представен като „Черният ангел от Равенсберг“, „Касапинът от Бергер-Белзен“ и „Петият конник, доктор от Апокалипсиса“, казва: «човекът има двама господари в този свят – Страхът и Болката». Масовият страх, предизвикан от Ковид-19, доведе до някои изкривявания на демокрацията, които веднага се възползва един от основните й врагове – диктаторът от Кремъл. Той умело се възползва от ситуацията и започна да се подиграва на Запада за липсата на ориентация в положението с пандемията ведно със собствената си крещяща липса на по-добро решение.
От медицинска гледна точка е ясно, че ваксина не може да се изработи в тези кратки срокове, в които бяха изработени тези срещу SARS-CoV-2. Дори 10-год. срокове понякога са недостатъчни за направата на съвършената ваксина – ефикасна, безопасна и с незначително странично действие, та камо ли 5-6 мес. От гледна точка на Теория на управлението, и днес, от разстояние на времето, не може да се формулира по-добро решение от приложеното тогава през 2020-21 г., което обаче не заличава недостатъците и (ин)директните ефекти от взетите решения. Либерализмът коварно брандира разумните гласове, които застанаха срещу ваксините, най-малкото защото времето не е достатъчно за тяхното създаване, като „путинизъм“, „про Путин“ и т.н. Пропастта, зееща между либералната теза и действителността, създаде много проблеми на обществата, а от известно време берем плодовете на откровено тъпото поведение на идеологията-хегемон. Докато пиша тези редове се очаква да се разрази мощен скандал във Великобритания с пакистански педофили, възползвали се от бели момичета. Действията на престъпниците са от няколко години, но те са прикривани заради „свещения мултикултурализъм“ и непрестанния стремеж да не бъде опетняван (публичност на престъпленията даде Илон Мъск). Подобен случай имаше преди години в Германия с изнасилвачите от Кьолн, който също се укриваше зад димна завеса. Либералната демокрация твърдеше, днес вече все по-ненастойчиво, че приемането на бежанци е хубаво нещо. Хубаво, но за кого? На този въпрос чудесните либерали не отговориха, а в тяхната основа е вградено индивидуалното развитие и свободи. Не само това, но простото задаване на този въпрос водеше до етикетиране като „фашист“, „шовинист“, „нацист“, „путинист“, което, разбира се, не е никакъв отговор на зададения въпрос. Тогава не знае ли обикновеният човек най-добре какво е хубаво за него и какво не? Та той не само с кожата си, а и с всичките си сетива, усеща как изнасилват децата му, как отнемат работата му, как нараства битовата престъпност в построените с много труд, лишения и упоритост градове. Обикновеният човек разполага с пълното право да смята имиграцията за зло, а бежанците за злодеи. Обобщаването никога не е правилно, но то важи и за обратната теза. През 1990 г. Майк Гудуин формулира „Законът на Гудуин“, който гласи: «Колкото повече една интернет дискусия продължава да расте във времето, толкова по-вероятно е някой/и от участниците да бъдат сравнени с Хитлер или някой друг нацист». През последните няколко години за свободния свят в закона на Гудуин „Хитлер“ трябва да се замени с „Путин“, като вече е достатъчно популярно прозвището на кремълския милиционер „Путлер“.
Запада допуска грешки, да вярваме в обратното би било налудничаво. Ваксини и въобще лекарствени препарати не могат да се създават от днес за утре, независимо от толкова колко спешно са необходими и на колко голяма целева група са нужни. Неслучайно американската FDA има специален протокол EUA, споменат по-горе. Много разумни гласове, със сериозна опора в медицинската наука, се противопоставиха на ваксините. Възможно е точно тези гласове да не са разбирали нищо от Теория на управлението, но от медицина разбират. Брандирането им като путинисти издава автократичната природа на т.нар. „либерали“. И докато Рене Декарт даваше живота си, за да позволи на опонента да изрази обратното съждение на неговото, либералите искат сами да ти го отнемат при равни други условия. Така ще се появяват „Алтернатива за Германия“, за Франция, за САЩ, за Обединеното кралство, за Италия, за Испания, за България…

1. Тежък остър респираторен синдром коронавирус 2.
2. National Institute of Allergy and Infectious Diseases, официален уебсайт тук.
3. Върху корицата на книгата е посочено за издателство „Катехон“, но това е импринт (търговска марка) на добре познатото „Изток-запад“, линк към книгата тук.
4. На 06.1.2025 г. все още може да бъде намерена на следния уебадрес; стр.4.
5. ИАЛ – Изпълнителна агенция по лекарствата, уебсайт тук; УХЛ (FDA = Food and Drug Administration) – Управление по храни и лекарства или Администрация по храни и лекарства или Агенция за контрол на храните и лекарствата на САЩ (в зависимост от превода), уебсайт тук; EMA – European Medicines Agency, уебсайт тук.
6. Целевата група може да е определена рискова група; може да са мъже, жени, деца, момичета, момчета; с еди какви заболявания; живеещи в еди какви региони и т.н.
7. Основната разлика между част 1 (фаза II) и част 2 (фаза III) е в числеността на групата, върху която се извършват изпитванията.
8. Граматиката предписва използването на пълната членна морфема при „Запада“, но тук (а и по-надолу) е употребено като прозвище (затова е и с главна буква) и това предопределя краткия член. Под това интегрално наименование разбирам онези ценности, които днес безпросветните наричат „евроатлантически“.
9. През 2005 г. Стивън Спилбърг направи филм, в главните роли Том Круз и Дакота Файнинг.
10. Филм на Гай Ричи от 2015 г. с оригинално заглавие ”The Man from U.N.C.L.E.”. В главните роли: Хенри Кавил, Арми Хамър, Алисия Викандер. Чичо Руди е изигран от Силвестър Грот, изиграл Гьобелс във филма на Куентин Тарантино „Гадни копилита“.