Сепуку с референдум

Материалът е написан съвместно с Ърнест Хемингуей.

На прага на излизането на конвергентния доклад на ЕЦБ¹ и официалната покана на домакините към България да се присъедини към еврото, в деня на Европа в нормалните страни и Деня на победата в диктатурите, на малкия син екран се появи путинофилът Румен Радев, по нещастно стечение на обстоятелствата – президент на България, и обяви референдум за приемането на еврото.
В Теорията за спора поведението се нарича ‚Заблудата на сламения човек‘, която се изразява в подмяна на тезата и е част от групата грешки на ирелевантността (неуместността). Скривайки се зад някаква псевдодемократичност горещият привърженик на московския кръволок поставя един болезнен за българското общество въпрос. Не може референдум за еврото, който е абсолютно немислим, да компенсира логичните, но непроведени референдуми за присъединяване към ЕС или НАТО. Лекарят, извършил ампутация на крайник без да пита никого, не може да компенсира пациента с искане на разрешение да му изреже ноктите. Референдумите имат смисъл по спорни въпроси, по безспорните не са просто безсмислени, а направо забранени от науката. Вече 12 год. всякакви спецове се подиграваха на референдума от 27.1.2013 г. за ядрената енергетика. Тогава българският народ трябваше да каже „да“ или „не“ на въпроса „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала²?“. Този въпрос е много смислен, защото развиването на ядрената енергетика е спорен въпрос – Франция, Канада и Япония я развиват с пълна сила, последните години към тях се добавиха Великобритания и САЩ, но пък Германия закри всичките си ядрени централи след аварията във Фукушима, но пък сега отново започнаха дебати за ядрената енергия, след спиране на Северен поток 1 и изоставянето на нетръгналия Северен поток 2. Няма еднозначно експертно мнение, което да застане на едната страна, както се казва „всичко е относително“. Тогава може да се попита суверенът дали България да избере ядрената енергетика като възможност за генериране на електрически ток или да търси други пътища. Скудоумните експерти се упражняваха в „разсъждения“ – какво разбира Народа от енергията на атома, че да се произнася на референдум по нея. На него не му трябва да разбира от ядрена физика, а да каже, дали в поверената му държава това да се развива или не, защото не съществува единствен верен експертен отговор. Сега обаче произнасянето на суверена по отношение на единната валута е идиотско, защото: на първо място, това е безспорен въпрос, еднозначно е отговорено с „ДА“ още с приемането на България в ЕС. Това е (част от) идеята въобще на този съюз и единната валута е задължителна (тук могат да се споменат много причини, но не това е целта на настоящото изложение). Наличието на 2 opt-out протокола не променя този факт³. На второ място, това е чисто технически въпрос, който не може да бъде разрешен от никой народ, най-малкото защото липсва компетентност (в см. на експертност). Какъв точно отговор по отношение на еврото да очакваме от фризьорката Пенка? А от шофьорът Пешо? Не, тяхното мнение по отношение на валутата ще е професионално тъпо.

Тъпотата е завинаги

И двамата автори сме твърдо за приемането на еврото, и двамата сме твърдо против референдум. Гледайки обаче телевизионните дебати, на наша страна са толкова емблематично малоумни хора, че направо се чудим какво правим в тази група. Вчера (предаване „Тази сутрин“, бТВ, тема: „Словесен сблъсък между Румен Гечев и Левон Хампарцумян за референдума за еврото“, 12.5.2025 г., видеото тук) имаше трима за еврото и един-единствен против. Привържениците на еврото (особено Цънцарова) дразнеха с неосведомеността си, Гечев (единствен рупор на Кремълската пропаганда в студиото) ги размаза. Не можем да не признаем, че Румен Гечев е адски умен човек и трудно могат да се намерят адекватни опоненти. Но в това предаване Гечев извърши 3-4 манипулации – една грандиозна и 2-3 малки. Тези манипулации не срещнаха логичен отпор, а само злоба.
Импозантната манипулация беше съвсем в началото, когато Румен Гечев четеше какво е конвергентен доклад от уебстраницата на ЕЦБ (цитатът започва в 1’ 16” и завършва 21” по-късно; тъй като броячът на бТВ е обратен, то това = 18’ 41” до 18’ 20” докрая на записа). От него става ясно, че ЕЦБ изготвя конвергентен доклад в 2 случая:

1. най-малко веднъж на 2 год.
2. при поискване от страна, която би искала да въведе еврото.

Оттам нататък Гечев взе да развява знамето единствено за „желанието на страна, която би искала…“, като според него това означава само че при искане от страната, която ще въвежда еврото, то може да се въведе, напълно пренебрегвайки основната процедура – конвергентен доклад веднъж на 2 год., където не се споменава за никакво желание от страна на кандидата. Очевидно формулировката, използвана от ЕЦБ, цитирана през Гечев, за желанието на държавата се отнася само до „извънредния“ конвергентен доклад, както свикнахме да го наричаме, но не и за регулярния доклад. Никой в студиото не забеляза тази манипулация, а се втурнаха да използват традиционния подход на слабите – ad hominem – друга форма от арсенала на ‚Заблудите на ирелевантността‘. Тази форма (ad hominem) има 3 разновидности, като Левон и Цънци се възползваха от 1-вата (tu quoque = „ти също“ в см. на „виж себе си“). Подобни аргументи не допринасят с нищо за спора, целят да дискредитират опонента, с което не могат да извисят тезата си, а само демонстрират безсилие. В злобата си Цънцарова не успя да изиграе един етюд, в чиято основа лежеше иронията, а Гечев самоуверено заяви, че прекрасно я бил разбрал, след което красно се установи, че не е. Левон също не успя да обуздае злобата си и няколко пъти ненужно и плиткоумно се заяде с Гечев: иронично го нарече „професор“, разграничи се от „колега“, набеди го за грехове, приписвани като цяло на жанвиденовото правителство⁴, опита се да оригиналничи за сметка на професора.
Малките гечеви манипулации бяха свързани със статистиката. Те напълно оправдаха класификацията на видовете лъжи: малка, голяма, грандиозна (дяволска) и статистика. На изключително добрия левонов аргумент, че няма да има промяна в условията, когато едни българи са бедни в левове, те просто ще станат бедни в евро (няма значение от валутата за измерване на бедността), Гечев противопостави „та това са 3 млн. българи!“ – какво от това? Дори и 30 млн. да са! Хампарцумян съвсем точно каза „няма значение в какво се измерва бедността“ – промяната на валутата нито ще намали, нито ще увеличи числото на бедните. На глупавия гечев въпрос „а защо тези хора да не забогатеят?“, Левон правилно отвърна „а защо да забогатяват?“. Няма спор, в обществото се създаде някакво очакване, че тъпият и мързелив българин, излежаващ се на миндера, като влезе в еврозоната щял да стане богат. Откъде накъде? Тази върховна глупост беше наложена от апологетите на еврото, които наложиха клишето „клубът на богатите“. Тази щампа създаде алюзията във всеки мързелан, че докато си лежи някъде, ще приемат нова валута и той ще се стане несметно богат.
Друга гечева манипулация бяха данните за БВП на глава от населението за Дания и Швеция (нечленки на еврото) спрямо Франция и Германия (част от еврозоната). Тези данни не се обясняват с валутата и вероятно Гечев просто искаше да каже, че можеш да бъдеш богата държава и без да членуваш в еврозоната, бидейки член само на ЕС. Неуменията на неговите събеседници обаче създадоха впечатление за несръчно боравене с икономически термини. Някъде в разговора сам Гечев даде отговора за бедността на България – технологиите и ниската производителност на труда⁵.

Защо трябва да влезем в еврозоната

Общественият дискурс (доколкото има такъв) налага някакви безобразни клишета, но не обяснява базисните причини за приемането на еврото. Левон Хампарцумян сподели една чудесна метафора с бобслея (след спускането има 2 начина за излизане – катастрофа или стигане до финала). Хубава е, ама не обяснява причината, а просто казва „вече сме се спуснали, дайте да не се разсейваме сега“. Същият автор даде друга идеална причина – „геополитическа котва“. Тя също е много приложима за България, за разлика от Обединеното кралство, Швеция, Дания и др., защото България е била част от Империята на злото – СССР, днес олицетворявана от Русия. Ние географски сме много близо до отровното влияние на Руската федерация и ако в други евродържави има някакви путинофили, то вероятно у нас те са повече. По принцип не сме съгласни с подобна теза, по-скоро намираме, че имаме манталитет на прислужници на Империята на злото и донякъде числеността на путинофилите не е толкова страшна, колкото тяхното настървение, от една страна, и позициите, които заемат във властта, от друга.
Главната причина за влизане в еврозоната е Теорията за относителните преимущества, създадена от Дейвид Рикардо съвсем в началото на XIX в. Точно заради практическото приложение на тази теория е създаден Общия пазар, в чиято основа лежи свободното движение на стоки, пари и хора. Това пазарно обединение позволи един половинвековен възход на Европа, аналогично обединение го позволява в САЩ. Някой представя ли си различна валута в различните щати на САЩ? Та това ще затрудни търговията между тях и ще предизвика революция. Точно така е и в Европа – стоките се движат свободно (Митнически съюз с изключителна компетентност на ЕС, т.е. суверенитетът е отстъпен в тази област), хората се движат донякъде свободно (Шенген – страните все пак са запазили някои правомощия, които напоследък по-често налагат), парите трябва да се движат свободно, защото те са неразривно свързани със стоките и хората (Еврозона – най-трудната област за обединяване, най-вече заради културните различия и вековната идентичност на някои валути – драхма, франкове, крони, лири). Свободното движение на стоки и хора се облекчава от единната валута и обратното различните валути в различните страни членки на ЕС го възпрепятстват. За България тези препятствия не са толкова големи, защото сме във Валутен борд и нашият горд лев е вързан точно за еврото. Други държави с крони, форинти, леи, злоти и т.н. имат повече проблеми заради валутния курс. Превалутирането не е само проблем на валутния арбитраж, той е проблем на търговското мислене – някой знае ли колко злоти ще получи за 1000 лв. днес? А след 6 мес.?
Да илюстрираме с пример Теорията на относителните преимущества. Имаме 2 организации – А и Б, и 2-те могат да произвеждат 2 вида стоки – X и Y в количества, посочени по-долу в таблицата. Тези производствени възможности на 2-те организации зависят от ресурсите, с които разполагат и които могат да мобилизират в производството на 2-те стоки.

Таблица „Относителни преимущества“

Видно от таблицата, Организация А има абсолютни преимущества при производство и на 2-те стоки (80 > 70 при Стока X и 120 >60 при Стока Y), но при относителните предимства, това не е така. Така относителната цена на „Организация А” ще изглежда: 1 от „Стока X” = 1,5 от „Стока Y” или 1 от „Стока Y” = 0,67 от „Стока X”⁶. При „Организация Б” 1 от „Стока X” = 1,17 от „Стока Y” или 1 от „Стока Y” = 0,86 от „Стока X”⁷. В резултат на направените изчисления излиза, че „Организация А“ ще произвежда по-евтино „Стока Y”, а „Организация Б“ ще произвежда по-евтино „Стока X”. Следователно, по-добре е всяка организация да се специализира в производството на стоката с по-ниска относителна цена и така за едно и също вложено количество ресурси на пазара ще се появят много повече и от 2-те стоки. Ако обаче 2-те организации използват различни валути, то валутният риск може тотално да промени картината. Това е кардиналният смисъл на използването на единна валута, защото по този начин се елиминира един риск, способен да промени производството и търговията. Естествено, остават много други действащи фактори, но тези които можем да премахнем – премахваме ги, с това създаваме повече сигурност в бъдещето и изравняваме условията там, където не са били равни. На Фиг. 1 е показано графично казаното дотук. Съзнаваме че не всеки ще го разбере, но колкото – толкова.

С това никак не се изчерпват причините за приемането на еврото, но посочената по-горе е главната причина, тя е макроикономическа. Една от отличителните черти на богатите федерации е общата валута. Споменах за САЩ, същото важи и за Швейцария (многократно спомената от Румен Гечев във връзка с честите допитвания до народа). Да обаче Швейцария независимо от големите етнически, културни, езикови, правни и всякакви други различия – имат обща валута във всички кантони, която освен всичко друго е световна (швейцарски франк). Не виждаме причини да преповтаряме тук вече посочените причини от апологетите на еврото, макар и да не сме съгласни напълно с всички тях: надзор над всички български банки от ЕЦБ, вече ще може да участваме в провежданата парична политика от ЕЦБ (досега нямахме собствена заради Паричния съвет и механично тя се пренасяше от ЕЦБ, а сега ще вземаме участие при вземането на решения в тази връзка – не е кой знае какво, но е повече от досега), управлението на валутните резерви ще се извършва от европейската централна банка и много др. Румен Гечев манипулативно използва данните от последните 2 год. на ЕЦБ⁸, за да съобщи, че тя е на около €9 млрд. годишна загуба, но забрави за предни години, когато е била на огромни печалби. Никой не споменава за издръжката на българския валутен борд, която ще стане излишна при въвеждане на еврото и др.
Много приказки се изговориха за постоянно растящите цени в България като аргумент срещу еврото. Тези приказки за вътрешнопротиворечиви, защото цените се покачват в левове, т.е. без никакво участие на еврото имаме повишаване на цените. Разбира се, единната валута може да стане някакъв повод за повишаване на цените, но очевидно такива се намират и без еврото, т.е. то няма да е причината – поводи могат да се намерят всякакви. Има едно естествено повишаване заради закръгленията, например превозният документ за градския транспорт в София 1,60 лв. няма да може да стане ¢81,81, а би трябвало да се закръгли силно нагоре на €1. Не може стоките във вендинг автоматите да се продават с точност до жълти ¢ и т.н.

Всеки путинофил е примат

Ще използвам един интегрален образ на множество престъпления между роднини, известни на българската публика: бивш военен, от 2 год. разведен, грабва служебното оръжие и отива в кв. Борово, където в заведение между боровете екссъпругата му е седнала на кафе с приятелка, идиотът я застрелва и се предава в милицията – „мога да понеса това че ме напусна, но не мога да понеса това че живее с друг мъж! Женен съм бил за нея N години!“. Невъзможно е да обясниш на такъв примат, че дори и женен да е, тази жена има право да избира мъжете, с които си ляга. Бесен селянин се ядосал на кучето на съседа, вързал го за Москвича и го влачил N km. Дори да го вкараш там, където заслужава – в затвора за поне десетилетие, примитивът няма да може да разбере защо е наказан, та това е просто едно куче. Не са един-двама изродите, които се дразнят от нарасналата котешка популация в квартала и ги отравят. Първобитният не може да разбере, че не може да посяга на живо същество, то не е виновно със съществуването си и грубиянинът не притежава никакви права над него, камо ли да го осъжда на смърт и сам да изпълнява „присъдата“.
Същата е ситуацията с путинофилите. Колкото и да им се обяснява, че не могат да нахлуват в чужда страна, че не те определят историята и т.н. – те не могат да разберат. Даже путиноидите са тези, които се опитват да те светнат: абе, чети малко история, бе! Крим никога не е бил украински, един пияница и украинец по рождение я бил дал незаконно на Украйна, докато тя си била изконна руска територия. Даже няма смисъл да им отговаряш: ама не сте ли вие онези малоумници, назначили пияницата начело на държавата, само от неговата воля ли е зависело, такава велика държава като Матушката и да се появяват случайни хора начело? Ами тази изконна руска шир не е ли била десетилетия в Украйна с мълчаливото одобрение (съгласие) на Империята на злото? Защо чакахте появата на едно отвратително джудже, че да си я върнете обратно? И в качеството на какви казвате какво е правилно и каква е историята? Всичко това са риторични въпроси, путинофилите ще гледат кръвнишки с празния си поглед и могат да те размажат с логиката си за миролюбивост. Те са най-страстните любители на мира, а наглите жертви искат война?! Същите тези пацифисти в действителността колят, застрелват, изнасилват, пребиват, извършват лоботомия или ексцеребрация на журналисти и обикновени хора. Causa perduta е всеки опит да се изясни нещо с путинофил. Влизането в еврозоната наистина е „геополитическа котва“, както казва Левон Хампарцумян. Веднъж озовали се там, на путинофилите ще им излезе прескъпо да ни извадят оттам, че никак няма да си струва. Затова е и цялата истерия по някакъв референдум, това е путинофилската надежда за поредното препятствие пред откъсването на България от орбитата на Злото. Само един българин да иска да влезе в еврозоната, а всички останали да са срещу него – трябва да влезем заради едногова, за останалите няма надежда. Най-силният аргумент на Румен Гечев би бил: нима шведите са глупави та да провеждат референдум за еврото след като веднъж вече са одобрили по същия начин международния договор, налагащ това? Ама Гечев въобще не отиде в такава посока, а и за този въпрос има отговор, който дадохме по-горе. Много дълги години България е била сателит на Империята на злото, а и географски е много по-близо, та всяка котва, хвърлена далеч от Русия, ни привързва към прекрасния нов свят и ни отдалечава от мръснишката Матушка.

Правото като фетиш

Още с нахлуването в Украйна, Запада успя да формулира световната глупост, че Путин е нарушил международното право. Не, това няма никакво значение! Има значение вероломното нарушаване на хилядолетни хуманитарни принципи, принципи наложени от живота и историята, от философията и морала, от човечността и любовта.
От обикновен инструмент правото се превърна в някакъв фетиш. Хирургът използва скалпел за хуманни цели. Ще ни се струва кощунствено съждението: за да не си изцапа / развали / затъпи / счупи скалпела хирургът да не извършва операции. Дори този скалпел така да се е развил, че да е станал свръхсъвременен лапароскопски инструмент, той си остава инструмент. Правото трябва да бъде изпратено там, където му е мястото – на обслужващ инструмент, а не на висша ценност. Смисълът на „върховенството на правото“ е в тържеството на справедливостта, което е морална категория – неписана, плод на еволюционното, интелектуалното, културното, историческото развитие на човека и в никакъв случай не е плод на мъртви текстове. Тези текстове се стремят да го отразят и рядко сполучват – някъде с по-голям, някъде с по-малък успех.
Дали провеждането на референдум е незаконно, противоконституционно или нещо друго свързано с правото – няма значение. Единствено има значение, че референдумът по този въпрос в България, по това време, е малоумен, вреден и има нечисти цели.
Румен Радев мръсник от савецки тип. Убеден съм, че хирургът, желаещ да прави любов с майката на едно дете, и направил излишна операция на най-свидното й, за да може да се навърта наоколо ще бъде сурово морално осъден, защото заради мръснишките цели е реализирал безумна операция. Румен Радев, макар и тъп военен, прилича на летец, който с отвратителни цели, скрити зад фалшива загриженост за „гласа на народа“ иска да поднесе някакъв скромен дар на Кремълското джудже. Това парекселанс е „бой по сламения човек“, част от групата грешки на нецелесъобразността.

1. ЕЦБ = Европейска централна банка.
2. Добавката „чрез нова ядрена централа“ е много смислена при мнозинство „не“, защото без нея би трябвало да означава закриването на работещите блокове на АЕЦ Козлодуй. Въпреки че според мен отричане развитието не може да се приравни с унищожаване на вече изграденото.
3. Opt-out е клауза за излизане (обратното на opt-in), което става с протокол за всеки отделен случай. Първият протокол касае Обединеното кралство (вече не е член на ЕС), което не е длъжно да приеме общата европейска валута. По-късно (като приложение към Лисабонския договор, 2009 г.) е направен и втория протокол, с който от същата клауза се възползва и Дания. Няма други изключения. Всички останали страни са длъжни да приемат еврото. Единственият проблем е с Швеция, която е ратифицирала Маастрихтския договор (в сила от 01.1.1993 г.) през 1994 г., одобрен с референдум от шведския народ. На 14.9.2003 г. Швеция провежда изричен референдум за общата европейска валута (само още една страна е провела такъв – Дания) и при 82,6% участие на шведския народ 55,9% казват „Не“, а 42,0% „Да“. Оттогава Швеция не може да реши дали да влезе в еврозоната, защото хем с референдум е бил одобрен международният договор, който я задължава да го стори, хем на последващ изричен референдум еврото е отхвърлено.
4. В българското обществено съзнание битува едно твърде неправилно схващане за правителството на Жан Виденов (25.1.1995 г. — 12.2.1997 г.), което било докарало хиперинфлация. Това е твърде опростенческо и е пропагандно клише на тогавашното СДС с лидер Иван Костов. Жан Виденов спря рефинансирането на търговските банки от БНБ, която твърде мръснишки го правеше цели 6 год. (1990-1995 г.). Некадърността на това правителство се изразяваше в късното спиране на кражбите, а не въобще в спирането им, както твърди пропагандното клише. По-късното затваряне на кранчето, от което изтичаха обществените средства, щеше да доведе само до по-голяма криза. Така се роди и понятието „кредитен милионер“, тогава тези люде (най-често свързани с номенклатурата на БКП и Държавна сигурност) източваха мощно търговските банки чрез кредити, които никога не върнаха, а и не са имали такива намерения. Между другото тегленето на „лоши кредити“ успешно течеше по време на 1-вото демократично правителство – на Филип Димитров (08.11.1991 г. — 30.12.1992 г.). След идването на милиционерите на власт (ГЕРБ) Ф.Д. успешно се сработи с тях и им се превърна в лакей.
5. Той употреби ед. ч. на „технологии“ и това са просто представители на 2 големи проблема на българската икономика, те са следствия, не причини. Големите групи проблеми са 3: {1} слабообразовани сме (оттам не можем да създадем високи технологии, а създадените от други трудно овладяваме). {2} огромна административна тежест, която донякъде също пък е следствие на принципа „мениджмънт по изключенията“. {3} нискоефективна организация на труда. Всички тези 3 групи причини са взаимосвързани и взаимообусловени.
6. Получава се като 120/80 = 1,5 и 80/120 = 0,67. {б.ред.}
7. Получава се като 60/70 = 0,86 и 70/60 = 1,17. {б.ред.}
8. В разговора той дори прочете и данните за загубите на Бундесбанк (централна банка на Германия), които възлизат на около €20 млрд.