Малко хора знаят, че и в социалните науки има теореми. В училище има пълнят главите с ужасна математика и те горките, като пораснат, не желаят да чуват за теореми. Подобно нежелание донякъде обуславя и ниската култура. В социологията има Теорема на Томас, кръстена така на съпрузите Уилям Томас и Дороти Томас, американски социолози. Те я формулират приблизително така: ако някаква ситуация се определи като вероятна, то тя става вероятна в резултат от определянето й за такава. Всъщност формулировката казва с други думи заключението на Едуард Гибън в неговия magnum opus „История на възхода и падението на Римската империя“: в продължение на много столетия предсказанието, както и в този случай, е допринесло за собственото му осъществяване.
По-възрастните си спомнят неколкократното практическо прилагане на самоизпълняващото се пророчество на българска земя. Преди години един мастит вестникар-мошеник враждуваше с някакъв банкер, продукт на Държавна сигурност, което доведе до фалита на „Турист Спорт Банк“ (ТСБ). От онези времена остана крилата фраза, че с вестник се убива муха и банка. В смутни времена, когато българите нямаха особено доверие в банките (няколко бяха фалирали), една снимка под особен ракурс с подвеждащ текст за струпали се вложители пред централата на ТСБ на пл. Света Неделя в София, доведе до истинско стълпотворение там. Вложителите се надпреварваха кой пръв ще изтегли депозита си, в резултат на което банката фалира. Подобен сценарий беше публикуват в книгата на Артър Хейли от 1975 г. „Банкери“. В превод на Правда Игнатова, издателство „Свят“ публикува книгата през 1992 г. Въпреки че в „Банкери“ банката беше спасена, у нас това не стана. Самореализиращото се пророчество възтържествува. Вложителите помислиха, че щом други вложители си теглят спестяванията от банката, то това е защото банката ще фалира, а изтеглянето на огромна част до влоговете доведе до истинския фалит на банката. Следователно, мъдрата мисъл на вложителите, че има „опасност банката да фалира“ се оказва реално.
Политическият проект на Румен Радев
От години говорещите глави по телевизията сугестираха мало и голямо, че се чака някакъв проект на президента Румен Радев, който има вероятност да разсече Гордиевия възел в българската политика. Вероятно президентът-летец не е имал никакво намерение да създава политическа партия, но вече цяла петилетка е подложен на някакво „масово очакване“ за такъв ход и вече сам е сугестиран за такъв.
Имаше някакво загряване около „3-ти март“, когато глупави политици предложиха промяна в Конституцията, която за изненада на цял свят да закрепи датата за национален празник. Предложението също беше малоумно, защото датата се оказа „24 май“, а тя безспорно е свързана с някакви мегаломански български претенции за някаква писменост. Даже сами пеем химна на този празник със строфата „Солунските двама братя“, като че ли гр. Солун е изконен български град, ама нейсе. Не искам и да коментирам колко идиотско е твърдението за създаването на която и да била писменост от хилядите по света от цял един народ – българският, който и без друго не е създал много. Скудоумната поправка в Конституцията не бе приета и енергията в президента и неговата кохорта рязко спадна.
Сега се оказа, че пак има някаква тема около единната европейска валута, която може да бъде яхната от летеца без самолет. Защитниците на еврото са изключително тъпи и всичките им намеси в полза на еврото имат обратен ефект. Брътвежите около предстоящото приемане на България в еврозоната от малоумници генерира напрежение, ловко използвано от мурзилките, които видяха шанс да се подмажат на Кремълското джудже и да създадат ажиотаж около една напълно техническа тема. Струва ми се, най-големите бели се правят от тъпи привърженици – те нанасят такива поражения, каквито врагът никога не може да нанесе. За да не бъда голословен ще изредя глупостите на привържениците на еврото:
1. „досега нямахме думата при изработването на паричната политика на еврозоната, а Валутният борд е трансмисията, която привеждаше българската политика в съответствие с приетата от Европейската Централна банка (ЕЦБ)“ – съвършено вярно, но участието на гуверньора на БНБ в съветите на ЕЦБ предвид нищожния дял на България в БВП на еврозоната (не на ЕС, където е още по-нищожен!), думата ни няма да тежи кой знае колко. Путиноидите с лекота се възползваха от това хиперболизиране значението на БНБ във вземането на решения за еврозоната.
2. „ще паднат лихвите“, „ще ни се повиши кредитният рейтинг“, „ще завалят чуждестранни инвестиции“ и др.т. не могат така да впечатлят българина както изобретеното от копейките – „цените ще скочат до небесата“, „днес това го купувате за 5 лв., утре – за €5“. Всички твърдения са верни, вкл. тези на копейките, макар и да са хиперболизирани. Цените у нас си растат и без евро, разбира се, еврото ще е удобно извинения за някое-друго закръгления с неколкостотин процента, но търговците винаги могат да открият причина я в ретроградния Меркурий, я в съсипаната от слана реколта еди къде си, я в повишената цена на енергията.
3. „поели сме ангажимент за присъединяване към еврото с Договора за присъединяване към ЕС“. Да, ама евразийските агенти викат: „ние уважаваме международните договори, ама никой не е казал кога да влизаме и ние избираме – през 3001 г.“. Премъдрият български народ си вика „брей, прави са копейките, бре!“. Това вече е световна глупост на европривържениците. Договорът за присъединяване обаче е следствие на Договора от Маастрихт (в сила от 01.11.1993 г.), където е предвидена общата европейска валута. Европейците идиоти ли са да предвидят обща европейска валута? Еднозначният отговор е ясен: не, не са никакви идиоти, много умни са! Разбира се, аз също казах едно следствие, а не причина. Причината подробно е разяснена тук („Сепуку с референдум“, 13.5.2025 г., PUB.bg). За повече подробности, българските читатели могат да прочетат оригинала – „За принципите на политическата икономия и данъчното облагане“ от Дейвид Рикардо. Там авторът в 19 стр. подробно е разгледал случая, като е използвал за стоки – вино и сукно, а за пари – злато и сребро1. Виното се произвежда от Португалия, а сукното от Англия. Важно е следното изречение: сега обаче се стараем да покажем, че освен нормалните колебания в стойността на парите и ония, които са общи за целия търговски свят, има също частни колебания, на които парите са изложени в отделни страни, и че всъщност стойността на парите никога не е еднаква в които и да било две страни, тъй като зависи от относителното облагане, производственото умение, предимствата на климата, природните продукти и много други причини2. Елиминирането на валутния риск е онази макроикономическа причина, която ще направи ЕС по-силно икономическо обединение, по-конкурентоспособно и по-ефективно в търговски смисъл.
Самоизпълняващото се пророчество и поезията
На много места, дори във вълшебните приказки, е описана идеята за самореализиращото се пророчество. Една такава е „Разореният човек, забогатял от сън“ в том IV на „Приказки от 1001 нощ“. Тя не е превеждана на български език, но главният герой след инкасиране на жестоки подигравки от надзирателя в затвор, който му разказва за съня си – изровил приказно съкровище от една къща в Багдад, арестантът разпознава собствената си къща и след като е на свобода открива богатството. Подобна е историята с английската приказка „Търговецът от Суафъм“ и Лондон бридж. В индуизма приказката за Кришна (осми аватар на бог Вишну) е с подобна реализация на пророчество, но нищо няма да засегне така българския путиноид като стихотворението на Александър Пушкин „Песен за Вещия Олег“, чиято фабула се развива по Теоремата на Томас. Вещия Олег, стягащ се за бой, среща някакъв вълшебник, който му предсказва:
Тъй предан и смел ти е коня, нали,
та твоята воля щом чуе,
ту кротко се спира под вражи стрели,
ту тича през битките буен…
Не ще те остави в беда да си пеш.
Но все пак от коня си ти ще умреш.
Олег изпровожда коня си далеч от себе си, за да не се сбъдне пророчеството, но конят му умира. Олег отива на гроба му, за да отдаде почит на вярното животно и решил, че няма как да се сбъдне пророчеството, което ги е разделило:
Та ето къде се таи мойта смърт!
С тез кости ме плашил той, значи!“
Из конската мъртва глава тоя път
зловеща змия се провлачи,
нозете на княза заплете за миг
и чу се внезапно трагичният вик.
Не знам дали нейде не дебне една зловеща змия, която да се увие около краката на Големия герой и да се чуе покъртителен писък.
Самореализиращото се пророчество за високите цени в евро
Главно Румен Радев напоследък за 1000-път повтаря една и съща глупост – цените ще се вдигнат, хората ги е страх, стандартът на живот спада. Да, това е така, но причината в никакъв случай не е еврото! Повтарям: причината в никакъв случай не се корени в общата европейска валута! Приемането ни в „клуба на богатите“ (поредната глупост на еврооптимистите) е златна възможност. Този акт няма да ни направи по-богати, но със сигурност ни отваря повече възможности, а дали те ще бъдат реализирани – зависи най-вече от българското предприемачество. Лумпените, събрали се на площада, за да подкрепят българския лъв, ще трябва да разчитат на тях (предприемачите), защото очевидно е – самите те са безнадеждно тъпи и освен за някоя друга лумпениада няма да можем да разчитаме на тях за нещо смислено. Само си представете ситуацията: предлагат Ви да дадете 1 млн. монголски тугрици за инвестиция в Монголия. Та Вие не знаете що е монголски тугрик?! Какъв е неговият валутен курс, преживявал ли е инфлация? А хиперинфлация? Каква е стабилността му в кратко-, средно- и дългосрочен план? Почти няма човек на планетата, който да е с IQ около средата на ниското ниво и да не е чувал за еврото. Това е валута № 2 в света, след щатски долар (по обем на световната търговия в абсолютна стойност на валутата).
Доста обиди хвърлих по привържениците на еврото, които са от „правилната страна на Историята“, заради тъпите им изказвания. Няма да е честно да не спомена и действията им, които са още по-тъпи. Нахъсаха някаква Наталия Киселова, преподавател по Конституционно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, да върне предложението за референдум относно приемането на еврото през 2026 г., предложен от президента. Освен че това е поредното непълноценно действие на една непълноценна жена, доказващо че никога не е късно да станеш за резил, това само озвери мурзилките, които добавиха още един аргумент в путинофилския си арсенал – не се интересуват от мнението на народа. Не, народът (дори и най-мъдрият) не може да има мнение по въпроса. А защо да не питаме народа за Закона за всемирното теготение? Защо народът да не се произнесе по въпроса дали ние се въртим около Слънцето или то около нас? Дали народът не мисли, че Слънцето трябва да изгрява от Запад? Видно е – има въпроси, по които народът, пак казвам – колкото и мъдър да е той, не просто не може, а не бива да се произнася.
От целия ажиотаж едно е сигурно – цените ще се вдигнат след като приемем еврото и за това ще са виновни Румен Радев и останалите путиноиди. Причината за това е в Теоремата на Томас за самореализиращото се пророчество.