Новото начало на края

Материалът е написан съвместно с Ърнест Хемингуей.
Протестът на от 26.11.2025 г. (сряда) дори да беше срещу бюджета, задълбоченото неадекватно поведение на управляващите предизвика още по-голям протест, най-големият казват някои, на 01.12.2025 г. (понеделник). Този протест, разбира се, далеч не беше срещу бюджета. Той беше насочен срещу мафията, управлявала България вече няколко десетилетия. Нейното олицетворение в наши дни е въплътено в 2 корпулентни фигури – на Бойко Методиевич и Пеефски. Протестът пожела тяхното измитане от политическото пространство. ПП-ДБ¹ се опитват да се възползват от гнева на хората и да се втурнат във 2-ра сглобка с ГЕРБ, защото математически нямат друга възможност да управляват, а повече от всичко на света ПП-ДБ искат да се почерпят от благините на властта. Те посочват като основен виновник (той си е такъв без да е единствен) Пеефски и някак си милостиво се отнасят към другия мафиотски дон – Методиевич. Изготвеният от сегашната управляваща 4-на коалиция² бюджет за 2026 г. (първият в евровалута) издава потресаваща некадърност. След толкова години на управление на мафията с активно прилагане на негативната селекция, където да си глупав и нахален е предимство, негодността се превърна в норма. В резултат на това проекто-бюджета за 2026 г. беше повече от нефелен. Наистина по-гламав министър на финансите, ръководства на приходните агенции и екип, изготвящ бюджета, не сме имали. Въпреки че в основата на този екип е Кирил Ананиев, той е на такава достолепна възраст, че изготвеният документ за 2026 г. свидетелства за интестинална инконтиненция.

Бюджет 2026

Основни бюджетни показатели за посочените години

В горната таблица са дадени „жанвиденовите“ бюджети, както и тези от последните 4 год. ведно с проектобюджета за 2026 г. (в левове, за да има съпоставимост с останалите). В последните няколко години се създадоха няколко самостоятелни самодействащи норми, които автоматично повишават праговете на заплатите за някои професии (максимумът винаги е ‚таван‘, а минимумът е ‚праг‘³). За пръв път голямата глупост беше направена по предложение на Корнелия Нинова и се отнасяше за МРЗ⁴ – това е особено красно доказателство за абсолютната логика в наложената от живота забрана да се поверяват икономически въпроси на юристи, които по дефиниция са тесногръди и адски умствено ограничени. Това се случи в онова ялово XLVIII народно събрание, в което 1-ва политическа сила беше ГЕРБ, но беше натикана в ъгъла от недоволното гражданство, та предложеното от тях правителство начело с неврохирурга Николай Габровски се провали, след това ПП излъчиха кандидат-премиер Николай Денков, който също не бе избран. Фалстартът на този парламент започна с невъзможността за избиране на председател, накрая уж компромисният вариант беше за Вежди Рашидов, който така и така изпълняваше длъжността като най-възрастен народен представител. В тези условия на 1-ви февруари 2023 г. беше приета промяна в чл.244 на КТ: «(2) Минималната работна заплата за страната за следващата календарна година се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.
(3) Определената по реда на ал. 2 минимална работна заплата за страната не може да е по-ниска от определената за предходната година».
Изпълнителната власт не закъсня и в края на същата година направи поредното безобразие в областта на средното образование, мозъците бяха в състав:

• Галин Цоков – министър на образованието и науката
• за Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България (СРСНПБ) Диян Стаматов – председател
• за Сдружението на директорите в средното образование в Република България (СДСОРБ) Асен Александров – председател
• за Синдиката на българските учители (СБУ) към Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Янка Такева – председател
• за Синдикат „Образование“ към Конфедерация на труда „Подкрепа“ Юлиян Петров – председател
• за Независимия учителски синдикат към КНСБ Аспарух Томов – председател.

Тези умници направиха това в КТД за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-415 / 28.12.2023 г. в чл.26 (3) «Ръст на работните заплати на педагогическите специалисти в системата на предучилищното и училищното образование, който да осигури запазване на размера й – не по-малко от 125% спрямо брутна месечна работна заплата за страната».
Следващото XLIX народно събрание произведе „сглобката“ и министър-председателят се казваше Николай Денков. Тази безсрамна коалиция, освен че върна мафията във властта, сътвори и много други безобразия. Методиевич-Пеефски започнаха да се окопават и на 22.2.2024 г. стана факт промяната в ЗМВР: «Чл.177. (2) Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност е средната работна заплата за страната за второто тримесечие на предходната година съобразно данни на Националния статистически институт, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва:
1. за най-ниската изпълнителска длъжност – не по-малко от 1,2;
2. за най-ниската младша изпълнителска длъжност – не по-малко от 1,0».
Малко преди да падне от власт (на 13.3.2024 г.) нещастното правителство на Денков , където министър на образованието все още е споменатият Галин Цоков, вече сторил голяма глупост с учителите, се зае със собственото си бъдеще. Тъй като този аматьор е част от висшето образование заедно с премиера си, в състояние на силно увълчване, правят промяна и в ЗВО: «Чл.92. (1) Ежегодно с изготвянето на проекта на държавния бюджет за съответната година Министерският съвет планира трансфера от държавния бюджет по чл. 91, ал. 1, т. 1 в размер, който осигурява достигане на средна брутна работна заплата за академичния състав в държавните висши училища не по-малка от 180 на сто от средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца, за които са публикувани официални данни на Националния статистически институт.
(5) Определената по реда на ал. 3 минимална работна заплата за най-ниската академична длъжност не може да е по-ниска от определената за предходната година».
Постояннодействащото и постоянноизвършващото глупости XLIX народно събрание за финал, на 26.4.2024 г. (Денков е паднал преди почти 3 седмици), приема още една идиотска промяна – този път в ЗОВСРБ под напрегнато одобрителния поглед на овенния в ролята на президент: «Чл.212. (3) Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение по ал. 1 за най-ниската длъжност се определя ежегодно въз основа на средната работна заплата за страната за второто тримесечие на предходната година, съобразно данни от Националния статистически институт, като основното месечно възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва:
1. за офицери – не по-малко от 1,2;
2. за офицерски кандидати, сержанти и войници – не по-малко от 1,0.
(4) Месечното възнаграждение на военнослужещите, увеличено с коефициента по ал. 3, т. 1 и 2, не може да бъде по-малко от предходната година».
Бюджет 2026 г. беше изготвен при горните нормативни ограничения без да се направи никакъв опит да бъдат отменени.

Порочните кръгове винаги бележат началото на края

Струва ми се излишно да разглеждам икономическия ефект от глупаво създадените неразрушими връзки между праговете в заплащането в някои професии и средната заплата за страната, в чието определяне участват същите тези възнаграждения на същите тези професии, но за всеки случай. Да предположим, че имаме 3ма души, чиито заплати са 100, 200 и 300 лв., а следващата година МРЗ в колектива ще бъде равна на средната от предходната. Така средната на 100, 200 и 300 лв. е 200 лв., което ще направи възнагражденията на [N+1] год. 200, 200 и 300 лв. (вдигаме само минималните, всичко друго е замразено). В [N+2] год. заплатите ще бъдат 233, 233 и 300 лв., а в [N+3] год. 255, 255 и 300 лв. Вижда се че независимо от всякакви други фактори заплатите се вдигат от само себе си, без срещу това да стои нещо друго – по-голяма ефективност, повече работа, повече продажби и т.н. Достатъчно е правилото за МРЗ. Нещо повече, забранителните разпоредби не допускат намаляване, което означава, че при рецесия / депресия тези високи възнаграждения нормативно ще пречат за преодоляване на икономическата криза.
Така няколкото законодателни решения създадоха порочни кръгове с праговете за най-отвратителните и тъпи професии в България – милицията, военните, учителите и професорите. Всички групи са белязани от тъпота, а милиционерите – бият мирното гражданство, което им плаща все повече машинално увеличаващи се заплати. Мнозинството българи познават учителите на децата си и знаят за какъв интелект става въпрос, разбира се, изключенията са само, за да потвърдят правилото. За университетите – направо не ми се говори. Приличното висше образование винаги е на Запад от България.
Праговете винаги създават проблеми, многократно по-големи са те, когато минимумите са твърди високи. От много години наблюдаваме проблемите със съдебната система в трудово-правен план. Има съдии доволни от определената им МРЗ и въобще не ходят на работа. Уволнението им е твърде трудно, а и винаги имат оправдания: в четвъртък го питаш къде е бил понеделник, вторник и сряда? А той отговаря – това работни дни ли бяха?! Един ден кучето му си навехнало крака, друг – котката скочила от прозореца. Просто минималната заплата за районен съдия е напълно достатъчна за битието на този и насреща той не дава нищо. В крайна сметка става въпрос за живи хора, при които винаги има лентяи доволни от прага, но работодателят не може да уволни (тази невъзможност е почти абсолютна при университетските преподаватели, съдии и сектор „сигурност“) – това води до намаляване и на без друго на нищожната ефективност.

Новото начало на края

Докато всякакви глупаци коментират някакви щрихи от протеста, външният дълг на територията нараства главоломно. Враговете на протеста и самите протестиращи откриха „провокатори“ в редиците си. Едните твърдяха, че недоволните унищожили обществено имущество, а другите обвиниха мафията за проведено активно мероприятие чрез внедряване на подривни елементи в армията протестъри. Една от най-дебелите колони в Социологията е Социологията на тълпите. В България няма специалисти, които да са прелистили поне една научна статия по темата, за да разкрият основните видове субекти, поведението им, функциите им и т.н. Аналфабетизмът не е болест само на политиците, говорещите глави по телевизиите са не по-малко скудоумни. Трябва да отбележа, че участниците в масовите мероприятия имат много различни цели, освен общата идея, която ги е събрала. Едни искат да се покажат на света, други искат да покажат дрехите си, трети търсят социални контакти, но има и такива, които искат да освободят напрежението. Те искат да се бият, искат да рушат, искат да трошат. Това никак не е укоримо! Има една приказка на Джани Родари – „Дворецът за чупене“, където децата в градчето Бусто Арзицио обичали така да чупят, че «ударите им се чували из цяла Ломбардия и половин Швейцария. Дечица, високи колкото опашката на котка, се били заели с гардероби, големи като крайцери, и усърдно ги раздробявали, докато останела купчинка стърготини». Тогава гражданите им построили дворец «висок 7 етажа и имал 99 стаи», който да счупят, защото така им излизало по-евтино. Има хора, за които протестите са форум, където да излеят гнева си. Те не са никакви провокатори! От педерастко пеене на химна и размахването на десетки хитроумни плакати нищо няма да се получи. Влязохме в световния медиен обмен благодарение на онези момчета и момичета, които счупиха няколко витрини, кофи и др. на не особено висока стойност. За Боташ даваме по 1 млн. лв. / ден без да получаваме нищо насреща, за поддръжка на пътища – по 6 млн. лв. / ден при отвратителна пътна мрежа, дългът спрямо същия период на миналата година се повишава с 32 млн. лв. / ден, а тук започна едно страхотно лицемерно вайкане за похабено имущество на стойност < 200 хил. лв. „Мирните протестиращи“ не са някаква по-висша раса от „вандалите“ и „провокаторите“. Хленчът за дискредитирания протест е смешен плач! Бремето на външния дълг нараства все по-устойчиво (вж. таблицата горе нарастващия относителен дял на лихвите по кредитите; въобще не говорим за плащането на главници, чието рефинансиране става с поемането на нов дълг при по-лоши условия – по-високи лихви). Това е големият проблем, виждаме че е имало години, когато лихвите по държавните кредити са били >60% от държавните разходи.
Експерти-илитерати заплашват, че „ако продължаваме така, ще влезем в дългова спирала“. Не, бе, ние сме там вече 3-та година. Няма тепърва да влизаме!
Това всъщност е „новото начало“ – един дебют на задлъжняването на страната, чийто финал ще е във фалит на държавата.

1. Политическа коалиция, съставена от политическите партии: „Продължаваме промяната“ (ПП), „Да България“ (ДаБ) и „Демократи за силна България (ДСБ); последните две групирани също в коалиция „Демократична България“ (ДБ).
2. Политическите партии: „Граждани за европейско развитие на България“ (ГЕРБ), „Движение за права и свободи – Ново начало“ (ДПС-НН), „Българска социалистическа партия“ (БСП) и „Има такъв народ“ (ИТН). ДПС-НН се преструват на подкрепяща парламентарна партия, която не участва в управлението, което не е вярно, защото без значение откъде са излъчени, следните висши държавни длъжности осъществяват предимно политиката на ДПС-НН: Атанас Зафиров (вицепремиер, БСП); Теменужка Петкова (минфин, ГЕРБ); Даниел Митов (МВР, ГЕРБ); Георги Тахов (земеделие, ГЕРБ); Румен Спецов (НАП, ПП), Георги Димов (Агенция Митници, ПП), Георги Георгиев (правосъдие, ГЕРБ); Георг Георгиев (външни работи, ГЕРБ); Иван Иванов (регионално развитие, БСП); Иван Пешев (спорт, БСП); Атанас Запрянов (отбрана, ГЕРБ); Мариан Бачев (култура, ИТН).
3. Напоследък сме свидетели на поредната езикова глупост. Максималният осигурителен доход, който правителство възнамерява да увеличи на €2300, се нарича тъпо „максимален осигурителен праг“ вместо правилното „осигурителен таван“. Как ще е праг, щом е максимален?!
4. МРЗ – Минимална работна заплата; КТ – Кодекс на труда; КТД – Колективен трудов договор; ЗМВР – Закон за министерство на вътрешните работи; ЗВО – Закон за висшето образование; ЗОВСРБ – Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България; НАП – Национална агенция за приходите.