Министерство на здравеотказването

Дойде времето, когато здравните министри ще бъдат назначавани с бой

20714

В България има нещо като премиерска династия, имахме Борисов I, след това II, а сега вече III. Да кажеш, че има някакви успехи, като Меркел например — не, ама интелигентният български народ го избира ли, избира. Има монопол върху властта, но наистина е по-добър от крадливия приятел на Азер Меликов, който заедно с бъдещата си Моника източваха обществени средства. Бойко е по-добър и от сламения Орешарко, които се навеждаше в Сараите, за да не разчита на пенсия, а да се обогати навреме. Много по-добър е и от приватизаторката Корнелия, която беше изгонена от Станишев, за корупция. Много по-добър е и от т. нар. „реформатори“, за които най-важно е да са във властта, заемайки отговорни постове, за да нахранят първом себе си, а после и поизтънелите си обръчи от фирми. Нито един от останалите кандидати за властта не се дистанцираше от корумпираните или некадърни свои съратници, каквато избирателна практика има Борисов. Емблематичен стана изразът „няма да ги хвърлям на вълците“, с който се оправдаваше Станишев, а следващите без експлицитно да се позовават на него, правеха точно това — оставяха нефелни началници по върховете на властта, въпреки публичното им изобличаване в прилагане на лоша практика.
Въпреки очевидното превъзходство на Борисов, точно в него има много проблеми, които се задълбочават. Най-очевидният е министерство на здравеопазването.

Най-добрият министър

Сред ГЕРБ се говори, че над тях тегне зла прокоба с министерство на здравеопазването. В първия им мандат се изредиха четирима министри, наистина във втория беше само един, но пък беше личен приятел на Борисов и въпреки отчайващо слабото си представяне, не бе сменен. В настоящия мандат вече отбелязахме смяната на върха в това министерство. От началото на прехода сме имали 14 министър-председатели, петима от които служебни. За този период министрите са неколкостотин, но пръстите на едната ръка са напълно достатъчни, за да отбележим добрите от тях. Най-добрият министър на здравеопазването за всички времена беше от ГЕРБ, но и беше подмолно сменен от Борисов с предварително подписана оставка (в кабинета Борисов I всички министри са имали такива, но само в този случай тя беше употребена от премиера). Това беше Анна-Мария Борисова. Премиерът-слънце подавайки оставката на Анна-Мария заяви: „за да продължим докрай реформата, а ние ще я продължим, приех оставката на Анна-Мария Борисова“ (която тя всъщност не беше подавала). Слънцето прави това изказване на 29.9.2010 г., а сега 7 год. по-късно „неговата реформа“ е една лъжа, каквито са и повечето му останали приказки. За тези 87 мес. оттогава Бойко Борисов е управлявал и „реформирал“ около 68 мес. след Анна-Мария, но системата не само не се е подобрила, а задълбочила плачевното си състояние. Наглите сравнения с увеличаване бюджета на здравеопазването са спрямо някаква избрана базова година, когато пожарникарят с интелект на нобелов лауреат не е управлявал. Този батак се дължи в най-голяма степен точно на този интелект.
Анна-Мария Борисова имаше множество неадекватни медийни прояви, но си остава гениалният здравен министър, който България е имала. Тя предложи 20% доплащане от всички пациенти при ползването на здравни услуги, което тогава беше суперналежащо решение. След повече от 7 год., благодарение на мистър „Заешко сърце“, системата е стигнала дъното и продължава да дълбае. Слабите мозъци не можаха да схванат, че една много интелигентна и пряма жена като Борисова, всъщност си беше свършила прекрасно работата и нейните предложения бяха много адекватни. Смееха се на „усмивките й“, на „големите й заглавия“ и др.т., но вродената им тъпота не им позволи да видят и да й помогнат, от каквато подкрепа тя болезнено имаше нужда. Елементарна поддръжка трябваше за правилните й предложения, но Бай Ганьо изхитрува за пореден път, като си остана в гъстото блато. Да се съгласиш с лекаря за ампутация на гангренясал крайник е смело и мъдро решение, но да се подиграваш с фо́рмата на това предложение или отправилия го лекар, е симптом на слабоумие и безкрайно нисък интелект.

Най-простите управляващи

Навремето т. нар. „Синя коалиция“1 предлагаше на Бойко Борисов да обмисли кандидатурата на Стоян Мавродиев за евентуален здравен министър срещу тази на Борисова. Години по-късно Мартин Димитров беше един от най-яростните критици на Мавродиев, в качеството му на шеф на Комисията за финансов надзор. От памтивека е практика на безхаберните български политици да говорят едно, а да вършат друго. Но по време на прехода се затвърди още една малоумна практика — сутрин да говорят едно, а следобед друго. Най-красният пример за това е самият премиер-слънце, но никой от останалите не му отстъпва, просто на него повече му личи, защото е заел 90% от българския ефир.
Една от големите жертви на съвремието е истината. Политкоректността, двуличието и лицемерието са норми на поведение, а казването на истината се опакова като популизъм, екстремизъм и „език на омразата“.
След „оставката“ на Николай Петров като министър на здравеопазването, един от неговите заместници (Мирослав Ненков) заяви по телевизията, че шепа мениджъри в бели престилки създавали лошия имидж на лекарите. Последните били едни хуманни хуманоиди, които давали живота и здравето си за пациентите. Поредната глупост, изречена в национален ефир! За да се хареса на колегите си, зам.-министърът изкриви до неузнаваемост реалността, с което се нареди в безкрайната редица на волунтаристите, които са известни със своята нечистоплътност. Те с крясъци и удари по масата правят лъжливи изявления, като разчитат те да се възприемат за истина, защото различават „истината“ от „усещането за нея“. Да, ама хората усещат неистината, защото ежедневно се сблъскват с нея и маймунджилъците на всеки примат с власт не могат да променят действителността.
Умението на некомпетентните български властници да създават съпосочни интереси в антагонистични страни е завидно. Работодател и работник имат еднакъв интерес от криенето на осигуровки и данъци. Лекар и пациент имат еднакъв интерес да творят документи с невярно съдържание, които да източват обществения фонд и т.н. Доплащането, предложено от Анна-Мария Борисова, беше онзи инструмент, който щеше да преустанови тази дълготрайна практика от лекари и пациенти. Болният няма нищо против да се съгласи с лекаря за създаване на документация по клиничната пътека за оперативно поставяне на кохлеарен имплантант или изкуствено  сърце2 на стойност около 50 хил. лв., вместо отстранената пришка на задните му части за около 300 лв., защото така той предразполага лекаря към по-добро обслужване. Така лекарят и болницата ще приберат няколко десетки хилядарки за неизвършена дейност, но платецът е някакъв обществен фонд далеч от тях, който никой от тях не познава лично, не е срещал, нито пък може да го пипне. Ако обаче сговорчивият пациент трябваше да доплати 10 хил. лв. вместо 60 лв. — никога нямаше да се съгласи на подобна измама.
За премиера „Заешко сърце“ егото е много по-важно: той предпочита народа да го обича, да го славослови, да го превъзнася като „свой спасител“, да го преизбира до гроб, а не да извършва някакви непопулярни реформи, които може и да са добри, ама увреждат имиджа му. Истински интелигентните управляващи предприемат необходими и непопулярни мерки, които са за доброто бъдеще на цялото общество, а не на някои отделно взети негови представители. В годините на прехода, единственият частично предприел такива стъпки беше Иван Костов, независимо дали се харесва това някому или не.

Пациентите-идиоти

Вече стана дума за онези пациенти, които съучастват в източването на Здравната каса. Те тихомълком с чужди пари подкупват лекаря, за да може да получат по-добро обслужване, но тяхното поведение щеше да бъде излекувано от Анна–Мария Борисова. Дори повечето въобще не са необходими на лекарите, защото те са си самодостатъчни за измамата, а ако впоследствие (по някакъв начин) пациентът установи, че има присъдено изкуствено сърце след посещение в болница заради банална пришка, то вероятността да сезира някой е нищожна. По-голям проблем са онези алчни пациенти, които заплашват със стачки и др. т.
Съществуват много пациентски организации, които са с непрозрачно финансиране. Техните председатели, служители, счетоводители пътуват по широкия свят, но средствата за тези вояжи са дълбоко скрити. Публична тайна е финансирането на тези Неправителствени организации (НПО) — парите се получават от фармацевтичните компании под някаква благовидна форма (организация на събития, пиар, рекламни материали и т.н.). Загрижеността точно на тези НПО-та е за финансирането им, а не за никакви права на никакви пациенти. Цирковите изпълнения, които организират са пошли, като самите тях. Няма как с бездарни актьори да се получат някакви добри резултати, но пък това е една от темите, които не са табу за медиите. Социалната и здравната тема са оставени като „социален отдушник“ за поробените от олигархията медии и гражданско общество. Затови и бездарните спектакли на корумпираните НПО–та се отразяват широкомащабно, но отново в ущърб на обществените интереси.
Депутатите приеха мораториум върху иновативните (респ. скъпоструващи) лекарства в бюджета на НЗОК за 2018 г. Като всяко действие на български управляващ и това беше нескопосано направено, без необходимите придружаващи действия към него (анализи, обосновки, сравнения, данни и т.н.). Никой не разбра за кои точно лекарства става дума, естественото предположение беше за медицинска онкология, но никой не го потвърди. Вярно или не – няма значение, защото много и без това стресирани пациенти, бяха уплашени допълнително от некадърните управляващи.
За да може трагедията да е пълна, естествено, на сцената изскачат и едни нагли и мръсни пациенти, които подпомагат всякакви злини. Въпросът дали вземат пари или не от някакви фармацевтични компании няма значение. Просто тяхната чудовищна наглост да изискват от обществения фонд финансиране на всякакви малоумни прищевки е кръвожаден идиотизъм. Комунистическият рефлекс, че държавата трябва да се погрижи за всеки слабоумен, негоден или терминален пациент, няма място в съвременното гражданско общество (в условията на голям недоимък). Може да си много болен, но безусловното изискване към обществото да финансира твоето лечение те поставя в категорията на лумпените, които трябва да бъдат обвити в забрава, а не в обществени средства. Някакъв си разкъсал ризата, втори си разпорил корема, а трета щяла да обяви безсрочна гладна стачка, докато не паднел мораториума. Стига толкова нахалство! Стига толкова егоизъм! Заради едни отделни екземпляри, обикновено лошокачествени, страда цяла една нация.
Интелигентното управление изисква насочването на оскъдните средства към лечение на пациентите с възможности, т.е. по-младите, по-образованите и с по-голям (потенциален) принос в общественото благо, а не в безкрайно по-скъпото финансиране на малобройни безнадеждни случаи.

Мълчанието Ананиево

За съжаление общественият фонд у нас се управлява от държавата. Въпреки че формално НЗОК има свое „независимо“ ръководство, то е почти изцяло под контрола на „партията и правителството“ в лицето (най-често) на министъра на здравеопазването. Касата обаче работи с обществени ресурси, събирани от работещите български граждани, т.е. това не са държавни пари, каквито са например данъците. Нито пък държавата „налива“ от парите си в НЗОК, както например го прави с НОИ, като бюджетните средства там надвишиха 50%3. В този смисъл ръчното управление на Здравната каса от държавата трябва да е значително по-отговорно към платците на средствата, а не да се съобразява с истериите на някакви хищни пациенти, които искат да присвояват всяко генерирано от други благо.
Шефът на Касата (Камен Плочев) и министърът на здравеопазването (Кирил Ананиев) са двама души на възраст близка до пенсионната. Естествено е да не си дават много зор, защото са загрижени повече за собственото си спокойствие и наближаваща стипендия от НОИ, отколкото за работата в „поверените им ведомства“. Политическият кабинет в министерството се състои от някакви твърде некомпетентни личности: две инженер-химички, като едната крие този факт4, един известен мошеник от времето на СДС, и някакъв финансист, който е министър. За последно пресцентърът се оглавяваше от пиарката на Плевнелиев (Мария Иванова), която е по-известна с гафовете си, отколкото с някакви смислени действия. Следователно, много тежки времена настават за информационната политика в здравеопазването. Ежедневно трябва да се обяснява на обществото какво точно ще правят и защо така грубиянски наложиха някакъв мораториум, който по същество е съвсем правилен. Лошата новина е друга: грубото му налагане, което е немотивирано като съдебно решение от съда на милиционер Колев, от една страна, и появата на някакви ненаситни за чужди средства пациентки, от друга, може да доведе Спасителят от Банкя, който да отмени мораториума. Пряко следствие от мързеливото информационно поведение на групата Ананиев, Начева, Пенков, Йорданова ще достигне до похарчването на 30 млн. лв. за щастието на някакви фармацевтични компании и пациентки с неутолима жажда за лекарства.
Засега само Ананиев се появява в медиите, за да се опита апостериори да мотивира мораториума, но монотонната му реч преминава в дискредитиране на стръвните пациентки, направили бивак пред сградата му. Единственият лекар от лентяйския екип участва само веднъж на пресконференция по темата, а инженер-химичките мишкуват здраво. Едната, обединената патриотка, не става за нищо и по-добре да не се появява в ефир да дава разяснения, защото появата й ще повдигне много други въпроси, но пък Начева може да се потруди малко повече.

Ветото на Зеления чорап

В спектакъла се включи и президентът-популист, който използва всяка ситуация, за да се „хареса на народа“. Всъщност ниската му интелигентност му изиграва лоша шега, защото той мотивира ветото си с изречението „необосновано и категорично в ущърб на интересите на пациента“. Тази свещена тъпота, типична за военните, избива много силно в мотивите на ветото. Най-големият проблем на летеца със зелени чорапи е в интегралния образ на употребения от него термин „пациент“, сякаш той е един-единствен и има едни-единствени интереси. Мораториумът се отнася точно за терминални случаи с безнадежден изход, като се избягва разпределянето на гигантски финансови ресурси върху малцина. Именно пренасочването на същите тези ресурси върху по-евтини терапии, касаещи по-големи групи пациенти, и с благоприятен изход, е много по-голяма грижа за пациентите и свидетелство за по-добро финансово управление.
Надявам се, в тази страна да не са останали само военни или хора със съизмерим с техния интелект, които да отхвърлят непопулярната правителствена мярка за затварянето на поредното кранче, от което лакомници утоляват апетита си за богатство.
Упрекът, че управляващите не са мотивирали правилно мораториума, че не са направили анализ на всички „течове в системата“ и т.н.5, е правилен, но не може да бъде основание за непредприемане на действия спрямо вече установени разхищения на обществени ресурси.

Бележки

  1. Коалиция от 5 партии: СДС, ДСБ, БСДП, Обединени земеделци и РДПБ. Съпредседатели на коалицията са Мартин Димитров и Иван Костов.
  2. Това е устройство за механично подпомагане на циркулацията, цената от 50 хил. лв. е само за медицинското изделие. Такава измама не се практикува, защото е лесно доказуема. Изпозвана е стилистичната тропа хипербола.
  3. За изплащането на пенсии относителният дял на внесените осигуровки вече от няколко години е по-малък от половината.
  4. Посочила е специалност „Банки и банково дело“ в УНСС през 1996 г., а това е специалност на УНСС Институт за следдипломна квалификация.
  5. Най-сериозният упрек срещу управляващите, според мен, е стресът, причинен на пациентите, но пък никой не обвини управляващите в подобно идиотско поведение.

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here