Топидиоти

България е прочута със своята известност, но има и няколко безспорни качества, с които е междугалактически известна. Това са пословичната интелигентност и работливост на българския народ. Понякога можем да пуснем пред нас по интелигентност евреите, но при работливостта — нямаме равни. Crème de la crème¹ при интелигентността са няколко души от „Белия списък на българските медии“. Това всъщност е един списък, одобрен от Партията и правителството, от който българските средства за масова информация трябва да канят гостите си, за да могат да разясняват на народонаселението по-добре правителствената политика и значимостта на българските държавни мъже. Това е, така да се каже, наръчникът на редактора, откъдето се черпят опорните точки с опорните хора. Разбира се, има и втори списък, в който фигурират забранените личности — те в никакъв случай не бива да бъдат канени, макар да се правят редки изключения (100:1), с което се доказва правилото. Ех, за най-компетентните и съвестни експерти няма списък, защото никой не може да състави такъв поради липса на умствени възможности и затова никой не ги кани. Така си караме десетилетия с едни и същи до болка втръснали муцуни. Сами се сещате за вечните нискоинтелигентни коментатори като Кънчо и Райчо, българския Бил Гейтс, известен с това, че няма диплома, но пък има богато криминално досие (Гочето Харизанов²), професор Мишо (мишо като мишок), професор Божо и много други. Въпреки академичните титли на някои от тях, те са кръгли нули в науката, но от тодорживково време българските университети и институти произвеждат пародийни професори, които нямат никаква тежест навън, в престижните институти (респ. университети). Интелигентният български народ се впечатлява от титлата „пародиен професор“ и някак си им вярва, което е добре дошло за самите комици, но е добре дошло и за Партията и правителството.

Класацията на „Репортери без граници“

Въпреки че в началото на годината колегата вече писа за начина на съставяне на класацията (може да бъде видяна тук „Добрият Пеефски“, 12.1.2018 г.) ще се спра повторно върху основните показатели, по които се оценява дадена страна:

1. медиен плурализъм — измерва степента на медийно отразяване на различните мнения в обществото
2. медийна (не)зависимост — измерва степента на независимост при функционирането на медиите от правителствени, политически, бизнес, религиозни или други центрове на властта
3. медийно обкръжение и наличие на автоцензура — измерва средата, в която се произвеждат новини и информация
4. законова регулация в областта на медиите — измерва степента на нормативно влияние върху производството на медийно съдържание
5. медийна инфраструктура — измерва качеството по веригата производство — потребление на медийно съдържание, а именно: творчески процес, производство, разпространение / разпръскване и потребление на медийното съдържание
6. прозрачност на държавните и обществени институции — отразява публичната информация, разпространявана от тези институции и поведението им по съответните правила за достъп до обществена информация
7. злоупотреби с информация / носителите й или медиаторите (тук спада и сигурността на журналистите в съответната страна) — отразява всичките спекулации с информация и права на журналистите. Този показател се изчислява по сложна логаритмична формула, отчитаща: броя на убитите журналисти, броя на затворените журналисти с претегляне през присъдените години затвор, броя на отвлечените журналисти, броя на уволнените журналисти, броя на отишлите в изгнание журналисти, брой на арестите на журналисти и брой на случаите с насилие или агресия срещу журналисти.

Всеки един от първите 6 показателя получава оценка в диапазона 0 – 100 (0 – най-добър, 100 – най-лош). Крайната класация се извършва на принципа lower is better (възходящ ред по броя на точките; 1-вото място е най-добро, т.е. с максимална медийна свобода). Изчисляват се 2 оценки, едната е А, а другата — Б. Двете оценки се получават като среднопретеглени с посочените в Табл.1 тегла (в оценка А не участва показател 7). За крайна оценка се взема по-високата от двете. Целта на подобен подход е отчитането на насилието срещу журналисти, което дава по-правдива оценка за медийната свобода в определена страна, където са регистрирани случаи на насилие, арестуване, осъждане или убийства на журналисти.

Райчо и лекарите

Една от най-одиозните фигури на българския преход, корумпирана, нискоинтелигентна, алчна и безобразна си позволи да каже, че българските лекари крадели повече от циганите. На 09.2.2018 г. написах „Свобода или Пеефски“, където споменавам за прибраните от този „герой“ половин милион евро. Заслужава си да припомня този факт, защото той много издава селяндурската природа на обекта, по този начин стават известни неговата грандиозна алчност и начин на работа. Та същият този морален отпадък нападна лекарите по този вулгарен начин, докато коментираше отсъствието на медийна свобода в България през погледа на „Репортери без граници“. На всички е известно отсъствието на статистика за циганските кражби и убийства, а и невъзможността за съставянето на такава, не просто защото тя няма флаг за етнос на извършителите, а защото огромната част от техните кражби остават нерегистрирани, като въобще не отваряме дума за разкриваемостта. Можем да направим обаче други паралели между тези 2 големи групи. Лекарите са едни от най-образованите българи, тяхното обучение продължава около 10 год.³, немалка част от тях са се доказали като отлични специалисти и в чужбина. Лекарската конвертируемост е житейски доказана и се дължи на техните лични качества и професионална подготовка. Непрестанно занимание на българските лекари е да се грижат за сънародниците си, да спасяват техния живот, да помагат, да лекуват и т.н. срещу мизерно възнаграждение за качеството на полаганите от тях грижи. Те са непрестанно изложени на ударите точно от цигани, макар дял в този род престъпления да имат и други етноси. Да, безспорно има и безкрайно много случаи от тези, които визира Райчо, но те са следствие от скапаната система на здравеопазването, а не причина. Българските лекари са един от важните двигатели на прогреса в България. Нашите цигани са най-слабообразованите люде в цяла Европа. Те се занимават предимно с кражби, а нерядко и с убийства на сънародниците си. В чужбина, също се представят „достойно“ по същите показатели и в същите области на действие. Циганите са по-скоро товар и имат съществен принос в регреса на България. И тук не става дума за никаква политнекоректност, а за безпощадни факти, които лицемерите премълчават от страх, защото се появяват всякакви обидени от истината организации и са готови за разправа. Въобще страхът на българина е голям и един от най-силните мотиватори – държал ни е около 500 год. под Турско робство, но това е съвсем друга тема.
Изглежда има някаква партийна директива за атака срещу лекарите, защото Райчо нямаше да направи едно от най-неподходящите сравнения в своята жалка кариера. А трябва да му признаем, че е правил не една-две идиотски съпоставки.

Селският БИКов

Всички специалисти, коментирали класацията на „Репортери без граници“, ще разгледам тук, но вътрешното заглавие посвещавам на самозвания журналист, който беше безкрайно бездарен и тъп още докато упражняваше тази професия, а сега като политик направо е недостижим. Точно в неговите бръщолевения се промъкнаха безценни мисли относно 26-тото и 37-мото място в класацията на Словакия и Малта респективно, защото там имало убийства на разследващи журналисти (това е някаква бича измислица и манипулация, защото Словакия е на 27-мо, а Малта е на 65-то място). Аргументите на този неук човек целят да дискредитират класацията на „Репортери без граници“, но всъщност издават галфонската природа на автора им. По-горе споменах как се прави тази класация и как точно отчита насилието срещу журналисти. И за двете страни (Словакия и Малта) това е рефлектирало върху оценката им по показател 7 (вж. Таблицата), но представяте ли си какви са оценките по останалите им показатели (от 1 до 6), за да са толкова по-високо от България в класацията? Словакия е била на 12-то място през 2016 г. и на 17-то през 2017 г., а Малта 46-то и 47-мо съответно. Именно убийствата на въпросните журналисти са им коствали такова падане в класацията (около 10-20 места), ама селският бик няма как да разбере подобно нещо, защото той е необразован и неграмотен като всеки гербер.
Зад методологията на класацията на „Репортери без граници“ стоят много авторитетни личности, които на първо място са високообразовани, защото имат дипломи от едни от най-престижните университети в света, а и продължават работата си там. На следващо място това са хора с изключителен професионален опит в световни медии, а не в български, собственост на един или друг медиен олигарх (въобще да не споменаваме за школата Пеефски). С годините методологията е подобрявана, като от 4-5 год. е на ниво близко до перфектното. Авторитетът на класацията е значителен, на нейна база се изготвят множество изследвания (вкл. на Европейската комисия). Но най-голямото й достойнство е нейната адекватност, която ще си остане трудно разбираема за родните мишоци. Съществува принципна трудност при ориентирането в абстрактни класации, но тяхната релевантност лесно може да бъде установена от практикуващ журналист, командирован в друга страна, а после в трета. Тогава ще осъзнае колко гениално е направена класацията и колко адекватна е тя на реалността. Аналогично е със световните класации на университетите — когато поработиш в най-престижните университети в света, с цялото си съзнание разбираш защо те са на първите места, а твоят е някъде около 1000-но място и е единственият български университет въобще попаднал в класацията.

Нито проф. Мишо, Кутев, Кошлука, Гочо Тъпото, нито другите са на нивото на специалистите, подготвили методологията на „Репортери без граници“, за да влизат въобще в полемика. Българските мошеници не са просто стъпала по-долу, те са от подземните етажи. Затова не си струва да се влиза в сериозна дискусия с толкова неподготвени и неуки хора, то е като да обясняваш на макака какво е макрокосмос.

Всички тези са топидиотите на информационното пространство, те са в „белия списък“ и облъчват всички с тъпотиите и лъжите си. Благодарение на това лъчение българският народ се превърна в 80% дебилен, според Иво Христов, а според други процента е силно занижен. Лечението е много просто — не се подлагайте на облъчване от топидиоти.

1. От френски език „каймакът на каймака“.
2. Да не си помислите, че харизва нещо, не, не! Той прибира държавни средства, защото слугува на Партията.
3. За да не кажа „цял живот“, но 10-те год. включват висшето образование, практиката и получаването на специалност.