Партийни финанси

Пропедевтика на Теория на финансирането на политическите играчи

0
14312

Започнаха бурни дебати около финансирането на българските партии след предложението на премиера Бойко Борисов държавната субсидия да стане 1 лв. на получен глас за последните парламентарни избори, което е в абсолютен унисон с резултатите от гласуването на т.нар. „Референдум на Слави Трифонов“. Този плебисцит се оказа незадължителен, защото не бил докарал пред урните повече от половината избиратели от някакви незнайни списъци. Същевременно не съществуват никакви изисквания за валидност на парламентарни, президентски или местни избори, но не това е темата.

 

Пред финансирането в политиката стоят 5 основни въпроса:

  1. Кои политически играчи трябва да бъдат финансирани: партии, коалиции, комитети по избирането, кандидати
  2. Кога се полага финансиране: при достигане на някакъв праг от получените гласове на съответните избори; при спечелване поне на 1 (или няколко) мандат(а), несвързани с резултатите от изборите (например: предоставяне на рекламно време в обществените медии на всяка партия-кандидат без допълнителни изисквания); при натрупването на определена сума от определен брой кандидати
  3. Периодичност на плащанията: еднократно за конкретни избори или постоянна субсидия с някаква определена периодичност на вноските – месечно, тримесечно, полугодишно, годишно (вж. табл. 8)
  4. Органът решаващ размера и начина на плащанията (базата върху която се плаща) – брой получени гласове, брой спечелени мандати, други
  5. Комплекс от механизми за контрол и санкции за нарушения при неправилно изразходване на обществени средства (вкл. точното дефиниране на политическите дейности, които могат да бъдат финансирани от държавната субсидия).

В България въпросът е решен така: финансират се само политически партии или коалиции; полага се финансиране на всички политически партии преминали 1% от подадените гласове или 4% за коалиции; полагат се 11 лв. годишно за получен глас, като плащанията са месечни (1/12 от годишната субсидия). Органът, който решава размера и начина на плащанията е Народното събрание, което е парадокс за демократична държава. По принцип в България има широко прилагане на рефлексивното свойство: тези, които се облагодетелстват от дадено решение, са натоварени да го вземат. Механизмът за контрол в България е проформа. Няма точно дефиниране на дейностите, които една политическа партия може да плаща с получената субсидия. Ограниченията върху предизборните кампании също са недомислени, защото на тях се гледа формално – предизборната кампания е с фиксирано начало – 30 дни преди датата на изборите (респ. фиксиран край – самия изборен ден). Плащанията в тези периоди минават като свързани с предизборната кампания, а извън него – като плащания свързани с обичайната политическа дейност. Фиктивен контрол осъществява Сметната палата, но събирането на някакви отчети (от партии и изпълнители) и формалистичното им сравняване е много далече от контролинга.

Финансирането на политическите партии може да се осъществява по няколко начина:

  • от членски внос, периодични вноски или малки дарения от членове и симпатизанти
  • от организации (спонсорство): фирми или компании, браншови или търговски съюзи, професионални организации или др.т.
  • от публични средства (с най-популярна форма държавна субсидия).

В България управляващата политическа партия ГЕРБ се финансира 99% от държавната субсидия и около 1% от членски внос. При опозиционната партия (БСП) процентите са: 80% субсидия, 10% спонсорство и 10% членски внос.

Под държавна субсидия на политическите субекти следва да се разбира посочената теоретична постановка дотук. Изключват различни методи за косвено финансиране, които могат да бъдат използвани (в България дори много широко се използват). Най-често използваният прийом е участието на представители на властта в държавни мероприятия, но с партийна или предизборна цел. Подходящ пример са разходките на българския премиер преди изборите за европейски парламент по различни събития, които привидно бяха свързани с текущите дейности на изпълнителната власт, а всъщност прикрити политически мероприятия на политическа партия ГЕРБ. Разходите по пътуванията и организацията на събитията са от обществени средства, без по някакъв начин да има негативи за облагодетелствалите се, за които се предвиждат единствено позитиви. Аналогично събитие, организирано от опозиционната партия би й струвало немалко, която е принудена да извади средства от субсидията си.

Държавни субсидии за политическите играчи в Обединеното кралство
Утре премиерът на Великобритания (г-жа Тереза Мей) ще подаде оставка. Затова и започвам с разглеждане на финансирането на политическите играчи в тази страна. Основен метод за финансиране на политическите партии във Великобритания е дарението. Членският внос също има някакъв принос, но не е толкова съществен. Напълно отсъства държавна субсидия. Има незначителна помощ единствено за опозиционната партия, която има за цел да я подпомогне в административните й разходи, но нищо повече. В Камарата на общините подпомагането се нарича „Шорт мъни“ (по името на Едуард Шорт, лорд Гленамара), а в Камарата на лордовете – „Кранборн мъни“ по името на Робърт Майкъл Джеймс Гаскоин-Сесил.
Допълнително заплата от държавата по „Кранборн мъни“ получават лидера на опозицията и шефа на парламентарната група (около £70 хил. годишно). Годишно около £700 хил. се полагат на опозицията по „Шорт мъни“. За сравнение годишната субсидия в България за ГЕРБ е около 15 млн. лв., а за БСП малко под 13 млн. Тоест, за един мандат ГЕРБ получава от всеки български избирател по £24, а британската опозиционна партия само 9p, около 270 пъти по-малко.

Държавни субсидии за политическите играчи в САЩ
В най-демократичната държава в света, субсидиите се полагат на 3 равнища: федерално, щатско и местно. Преобладаващата форма на финансиране е от частни дарения, които могат да бъдат направени за конкретен кандидат („хард мъни“) или за партията / нейният комитет за политическа дейност („софт мъни“).
На федерално ниво се полагат само в изборите за президент. Правилото е: финансират се кандидати, а не партии. До 2014 г., когато президентът Барак Обама слага край на тази практика, са финансирани и партийните конвенти за президентските номинации (на практика е финансиране на партии). Винаги са се давали еднакви суми за 2-те партии (републиканска и демократическа), независимо от всичко друго (управляваща / опозиция; с действащ президент или без; брой получени гласове и т.н.), като за 2012 г. получените суми са по $18 248 300 (за всяка партия), което прави по $4 562 075 годишно. Сравнение с България: за един мандат ГЕРБ получава точно 2 пъти колкото американския си събрат, а БСП 1,7 пъти. Ако прехвърлим тези числа към населението, за 1 мандат ГЕРБ получава по $30 от гражданин, а „управляващата“ американска партия по ¢6, което прави 500 пъти по-малко.
За да може американски кандидат да получи субсидия за президентските избори, той трябва да е събрал дарения за поне $100 хил. при следните условия: да е получил минимум по $5 хил. от 20 щата, като дарението не може да надвишава $250. С други думи минимум 20 души в поне 20 щата (общо 400 души) трябва да са дали по $250. Парите, които получават кандидатите, са от фонд „кандидат-президентски субсидии“, формиран от данъци, събирани ежегодно. В данъчните декларации на американците има чекбокс, който гласи „съгласни ли сте да се отчислят $3 за фонда за финансиране на кандидатите за президент?“. Това не се отразява на плащаните данъци, но за всеки поставен знак в цитирания чекбокс фискът заделя по $3 във фонда. Това е още един начин за обратна връзка между политиците и данъкоплатците, защото фондът за тяхното финансиране се формира само с изричното съгласие на избирателя-данъкоплатец (този, който не внася данъци няма думата за заделянето на парите). Централната избирателна комисия на САЩ решава дали един кандидат отговаря на вече посоченото условие за държавно финансиране и определя сумата, с която може да бъде финансиран. Ако кандидатът приеме държавното финансиране, то той се отказва от всякакви други форми на финансиране, дори и със собствени средства (тази врата е затворена, защото собствените му средства могат да нараснат по някаква схема и затова има поставен таван).
За последните президентски избори през 2016 г., спечелени от Доналд Тръмп, само двама кандидати са се възползвали от държавно финансиране: Мартин О‘Майли (демократ, 54 год., губернатор на Мериленд), получил $1 088 929,29 и Джил Стайн (кандидатка на Зелената партия, 66 год.), получила $456 035,39.
Сама по себе си темата за финансиране в САЩ е необятна, защото там има няколко десетки системи на финансиране с обществени или частни средства, затова ще кажа само още няколко думи за другите равнища на финансиране. Във всеки щат системата е различна, на първо място то зависи от поста, за който се кандидатства. Например в Аризона е предвидено пълно финансиране за всички избираеми длъжности; условието за получаване на субсидията е минимум 200 души да са направили дарение от максимум $5; разрешено е само индивидуалното финансиране (забранява се на организации, синдикати, конфедерации и др.т.). В Кънектикът всички постове получават пълно финансиране, като условието е наличието на поне 150 индивидуални дарители, като за губернатор числото е 900; максималният размер на даренията е $5 до $10 в зависимост от поста; допускат се дарения от организации, ненадвишаващи $100. Във Флорида има само частично финансиране на кандидатите за губернатор и членовете на кабинет; максималната стойност на дарение от един източник е $250, като за губернатор това трябва да са сторили поне 600 души, а за членовете на кабинета – 400; разрешено е на един регистриран избирател да дари до $2 за губернатор и до $1 за кабинет. Това в основни линии са начините за държавно финансиране в САЩ. За пълнота трябва да посоча, че някъде условието е да се наберат 10% от максимално разрешения бюджет на кандидатската кампания, посочен в съответния щатски закон (например: Мериленд), другаде трябва да бъдат набрани поне $430 хил. (например: Ню Джърси); на трето място се изисква дарение от поне 1‰ от всички избиратели (например: Ню Мексико). Струва ми се излишно да го споменавам, но все пак: забранено е чуждестранното финансиране, независимо от статута на източника (физическои или юридическо лице, със стопанска и нестопанска цел и т.н.).

Позитиви и негативи при държавното субсидиране

В табл.7 са дадени трите основни области на дебати относно държавното финансиране на политическите субекти. Те са достатъчно красноречиви – не може да се отсече дали е изцяло позитивно или изцяло негативно. Огромно значение има и избирателната система, по която се провеждат изборите. В развитите демокрации тя е една – мажоритарна, която създава значително по-силна връзка партия — избиратели. Във Великобритания няма държавна субсидия за политическите партии, освен горепосоченото. Трябва да добавя в тази връзка, че административните разходи на опозицията са много точно дефинирани и като абсолютна сума финансирането е направо казано малко (Великобритания има население над 62 млн. души и расте, а в България нямаме 7 млн. и намаляваме, но за сметка на това размерът на субсидията за управляващите е 270 пъти по-голям от това на опозицията на Острова). Във Великобритания се отчита факта, че лидерът на управляващата партия задължително е премиер на страната, а останалите водещи членове на партията са членове на кабинета, затова държавата подпомага единствено опозицията, избягвайки ефектът „Борисов“ (с безконечни пътувания на държавни разноски в предизборната кампания).
В САЩ се финансират само кандидатите, партиите не получават субсидия, но кандидатът трябва да избере – или държавно финансиране, или частно. Практиката сочи, че американските кандидати за обществени постове най-често избират частното финансиране, защото им дава повече свобода. Обратно на българската система, където държавата се разглежда като дойна крава от която може да се отмъкне колкото си искаш и за каквото си искаш мляко.
В най-великите демокрации се създава здрава връзка между политическата партия и избирателите (връзката се създава не само от начина на финансиране, но и от начина на избиране, т.е. от избирателната система). Политическите играчи са силно зависими от даренията на своите фенове, което им влияе благотворно. Като прибавим и мажоритарната избирателна система съвсем ще проясним картината за добрата чуваемост на желанията на избирателите им от страна на политическите партии.


Плюсове и минуси на различните показатели

по отношение на държавното субсидиране на политическите субекти

Таблица 7 – Оценка на плюсовете и минусите по отношение на държавна субсидия (теоретична постановка)

Показатели

Плюсове

Минуси

Независимост на политическите субекти и борба с корупцията

Осигурява
относителна независимост на партиите; позволява им извършване на политическа дейност независимо от икономически агенти

Партиите стават независими и от избирателите, респ.  партийните членове (откъсване от корените); борбата с корупцията не е гарантиран ефект, защото са необходими още много допълнителни инструменти

Структура, организация и сила на политическите субекти

Позволява създаване на централна и регионални структури с назначаване на съответния партиен апарат, който да извършва политическа дейност; организиране на мероприятия

Изолира партиите от обществото и избирателите; нарушава вътрешната демокрация в партиите, защото структурите зависят от вътрешния факто, разпределящ субсидията

Избирателна конкуренция и политическа равнопоставеност

Засилва конкуренцията между партиите, защото дава финансова възможност за прилагане на различни инструменти за привличане на избиратели (в този смисъл засилва политическата конкурентоспособност)

Затруднява появата на нови играчи (създава олигопол / монопол на политическия пазар); в този смисъл намалява политическата конкурентоспособност; бетонира политическото статукво

 




Видове държавно финансиране за някои страни в света

в зависимост от периодичността на плащанията (за избори или постоянни плащания)

Таблица 8 – Държавна субсидия за избрани страни по видове плащане (за избори, постоянно, и в 2-та случая)

Само изборна субсидия

Само постоянна субсидия

Изборна и постоянна субсидия

Австралия

Белгия

Австрия

Боливия

Бразилия

Аржентина

Дания

България

Венецуела

Коста Рика

Гватемала

Доминиканска
република

Никарагуа

Германия

Еквадор

Салвадор

Гърция

Израел

САЩ

Ирландия

Испания

Тайван

Нидерландия

Италия

Уругвай

Перу

Канада

Хондурас

Португалия

Колумбия

Чили

Турция

Мексико

 

Финландия

Панама

 

Швеция

Парагвай

 

Япония

Португалия

 

 

Франция

 

 

Южна Корея

 

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here