Уравновиловка

Егалитаризмът е направление във философията или по-точно в социалния клон на политическата философия. Има много различни видове, в зависимост от приложното поле. Например може да бъде правен егалитаризъм (равни права, равни пред закона), което е съвсем разбираемо. Също съвсем разбираеми и логични са расовият, половият, религиозният, културният егалитаризъм. Икономическото равенство е невъзможно, като тук не става дума за онзи равен старт или равни възможности, осигурявани от държавата. Става дума за икономическото благоденствие, богатство, заплащане и др.т. Естествено, те са твърде различни, защото са свързани с индивидуалните характеристики на всеки човек. Хората не се раждат с еднакви умствени и интелектуални възможности, не се раждат в еднакви семейства, не се раждат географски на едно и също място, не получават еднакво образование и в крайна сметка имат различни умения, възможности и професионални качества, което пък води до различни резултати от техния труд. Най-естествената диференциация в заплащането е именно на основата на тези разлики. За едни е достатъчно да се излежават на сянка, за да може бананата да кацне директно в устата им и по този начин да нахранят гладната си душа, има други обаче, които много здраво трябва да се потрудят, за физическото си оцеляване. Така едните стават страшно добри в излежаването, а други – в труда. Тези два индивида са много различни и никак няма да е справедливо да получат една и съща надбавка в края на годината. Такава надбавка силно облагодетелства негодните, което е основание за негодниците от синдикатите да я защитават. Много добро описание на кръвожадността на неспособните се формулира от Джон Голт, когато посочва причините да напусне завода, където се произвежда изобретения от него двигател: „Чух трима паразити да твърдят, че моят мозък и моят живот са тяхна собственост, че правото ми на съществувание е условно и зависи от удовлетворяването на техните желания. Талантът ми, заявяваха те, трябва да бъде насочен за обслужване на нуждите на по-малко способните. Умението ми да се грижа за живота си, казваха те, още не ми дава право да живея; а тяхното право да живеят е безусловно — по силата на тяхната некомпетентност“¹. За незапознатите с романа трябва да добавя, че заплащането в цитирания завод е според нуждите на работещите и няма нищо общо с приноса им. Заглавието на настоящия коментар няма отношение към равенството, а се има предвид онзи пейоративен смисъл на изравняване на заплащането и мотивацията на хората, без оглед на техния принос или резултати в което и да е предприятие. Това е онзи горбачовски смисъл на думата „уравновиловка“, който събори комунизма.

Добавката „прослужено време“

Много опити се направиха, за да се премахне този комунистически паметник на глупостта, но все неуспешни. В крайна сметка, надбавката не се давала въобще, а за професионален стаж, но този напредък е равносилен на мазане с крем Нивеа на бузата около зъба с гранулом. Несъстоятелността на надбавката идва от нейния принцип, който е: професионализмът и уменията на работниците нарастват с времето и следователно им се полага процент надбавка за „прослужено време“. Действителността е съвсем различна. Има работници, които с времето стават все по-квалифицирани и добри в работата и този ръст се материализира в някакви натурални, валутни или времеви показатели. Например: нечий принос от 100 единици става 120 единици, измерен в левове, човекочасове², куб. м или кв. м и т.н. Разбира се, логиката сочи, че има и втори вариант — да се запази нечията производителност във времето и след първоначалния етап, необходим за навлизане в работата, неговите резултати да не се подобряват драстично. Обаче има и трети вариант, който никак не е за пренебрегване — работникът се деквалифицира. Причините за това са съвсем различни: може да е хитричък и да е видял как с най-малко работа да прекарва работното си време, може да е следствие на синдрома на прегарянето, може и да е вследствие самата работа и стопанската конюнктура. Причините нямат значение, а резултатите, но глупавата надбавка прослужено време изравнява работниците от I, II и III категория, които споменах.
Следователно надбавката „прослужено време“ се явява допълнителен мотивиращ фактор за мързеливите, защото единственото условие за получаване на увеличение на заплатата е тиктакането на часовника. Обратно, въпросната надбавка демотивира съвестните и умните работници, тъй като за едно и също време те ще получат същото увеличение, каквото и ленивите, т.е. няма никаква необходимост от полагане на по-големи усилия. Защо да си дават зор работниците, като оценката за тяхната работа се измерва с обективното изтичане на време? Каквито и възможности да имат на входа на системата, благодарение на вредната надбавка, на изхода всички ще прилагат тактиката „ден да мине, друг да дойде“, т.е. работниците от I и II категория постепенно стават работници III категория.

Ретроградните синдикати

Комунистическата система е предполагала наличието на марионетни профсъюзи. Наследниците на казионните синдикати си смениха името, точно както направи и БКП, но софтуерът си остана същия. Тук-таме подмениха хардуера, но отново инсталираха старите програми и тези комунистически отломки продължиха уверено недомислената си дейност десетилетия след падането на желязната завеса. Организират някакви псевдопротести с искания за 100 лв. увеличение на заплатите. Самата идея за такъв протест предполага повече пиар дейност, а не реална загриженост за възнагражденията на трудещите се. Истинската причина, за да са ниски доходите в България, е в работата — слаби резултати, нищожна производителност, много малко добавена стойност³.
Да сте чули някога синдикатите да се борят с мързела на българския работник? Не? Няма и да чуете! Те нямат никакво желание да се борят с причините за бедността на българите. Те се борят само да решат своите екзистенциални проблеми, като само в тази борба са постигнали големи успехи. Синдикалните лидери често пътуват в чужбина, естествено, в бизнес класа, отсядат в луксозни хотели и т.н., всичко това от бюджета на безполезния синдикат.
Като стана дума за бюджети на профсъюзите, голямо перо в тях са парите, давани от държавата по безумни проекти. Няма разумен човек, който да смята, че не съществува омерта между синдикати и държава. Фалшивите профсъюзи разиграват етюди на безкомпромисност и нетърпимост към политиците, но зад кулисите се прегръщат и целуват. Зад кулисите на сцената се наблюдава как едните плащат с обществени средства, а другите потребяват средствата, злоупотребявайки с доверието на членовете си.
Единствената задача, изпълнявана от хората на наемния труд, за да повишат заплатите си, е да надянат цикламените ватенки и да размахват специално подготвените плакати пред сградата на Министерски съвет с безумни искания. Никога няма да се сетят, че могат да си поставят и други задачи — да повишат производителността си, да работят повече, да повишат квалификацията си⁴.

Бюджет 2018

В късната есен на всяка година изскача от нищото един зам.-министър на финансите, който бил бюджетар от времето на Иван Костов⁵. Тази визитка се счита за положителен атестат, но всъщност е отрицателен. Скудоумните бюджети, произвеждани от България последните десетилетия, се дължат най-вече на ограничени хора като него. Много ясно, че от кварталния обущар, който поправя обувки от иванкостово време не можеш да очакваш направата на някакъв супер модел тип Manolo Blahnik. Правителството се хвали като циганка какви чутовни успехи е постигнало в растежа, но нито един от прекрасните министри не желае (а и не може) да обясни кое точно от политиката или действията на правителството са предизвикали този нечуван растеж. Истината е в отсъствието на всякаква връзка между правителството и растежа, а добрите резултати се дължат изцяло на външни фактори. Ако тези „независими“ фактори, поне мъничко се влияеха от български властник, то със сигурност нещата щяха да завършат зле.
Таблица 1 обяснява една от причините за растеж, а тя е в спадането на цената на суровия петрол, съставляващ почти 1/5 от вноса на България през 2012 г. Спадът в цената за барел е повече от 2,7 пъти! Това е изключително положителен фактор за енергонеефективната българска икономика, като вносът на тази суровина е спаднал до почти 1/12 през 2016 г. Никакви обвинения не могат да се отправят към неуморимото българско правителство, че влияе върху цената на суровия петрол, следователно спестените повече от 2,5 млрд. евро в тази връзка не се дължат на него.
Таблица 2 обяснява втората причина за растежа, а именно — износът. Той отново не е функция на българското правителство, защото последното не е направило нищо за стимулиране на износа. Направи, но точно в обратната посока, като се опитва да съсипе експорта на Дунарит и Емко, но това е само при бизнеса със специална продукция, т.е. засега няма видими данни българските министри да са навреждали и на други сектори.
Та бюджетът за 2018 г. е като бюджетът от 1988 г., а той пък като оня от 1978 г. и т.н. Всичките ни бюджети са изготвяни от едни и същи слабоподготвени специалисти като онзи закостенял „бюджетар“, и от онази несменена от комунизма матрица.

1. Айн Ранд, „Атлас изправи рамене“, том 3 — „А е А“, глава XXVII — Говори Джон Голт; превод Петьо Ангелов; изд. Мак & Изток-Запад; гр. София 2009 г.
2. В общия принос, а не в единици изделие, защото ще излезе обратното.
3. Не важи за всички отрасли.
4. Не става дума за тези псевдо инициативи за повишаване на квалификацията, чиято икономическа ефективност е нулева (при оптималност на Парето, нивата са значително под кривата на производствените възможности).
5. Имаше един период, в който този празноглавец беше натирен от Дянков.