След Великата победата на правото и демокрацията в Испания и целия Европейски съюз, наш сътрудник отскочи до близкото бъдеще и изпрати този репортаж.
Скоро след задействането на чл.155 от испанската конституция и издаването на европейска заповед за арест на Пучдемон, челният испански пример беше последван от сърбите. Те побързаха да си приберат Косово, Македония, Черна гора, Босна, Словения и Хърватска, като по този начин излязоха на Адриатическо море. Руснаците не се забавиха и минута, въоръжени с чл.155, подкрепен с достатъчно количество автомати „Калашников“ и други демократични аргументи си прибраха Украйна, Литва, Латвия, Естония и още 10 републики.
Вземайки пример от своя приятел Путин, Ангела „Мути“ Меркел си прибра териториите на Третия райх. Над клетата Полша пак беше размахан някакъв чл. 155 и накрая отново бе анексирана. Междувременно Нейно Величество кралица Елизабет II обяви Декларацията за независимостта на САЩ за незаконна, приветства американците с добре дошли в Британската империя и издаде световна заповед за арест на Доналд Тръмп по обвинение в укриване на данъци, злоупотреба с финанси и реч на омразата. Самият Тръмп пък обяви, че продължава азиатската си обиколка още неопределено време и поиска убежище в Китай.
По същото време на заседание на министерския съвет на Република България, телефонът на Бат’ Бойко Борисов (все още министър-председател на страната) звънна и отсреща Ердоган му заповяда съгласно чл.155 да се яви на доклад в Анкара за предаване на управлението на новата-стара отоманска провинция Булгаристан пред наместника на Високата порта Лютви Местан. В залата на Дондуков настана объркване от внезапното ни присъединявае към Великия халифат. Докато си мислеше, че в милиционерското училище не са го учили как се гаси такъв пожар и се потеше под насочените към него камери, премиерът видя плахо вдигнатата ръка на малкия Иванчо. Тъкмо щеше да го сгълчи, но се сети че Иванчо беше тук по някаква европейска програма за бъдещи лидери (не че имаше какво да се открадне от там — парите не стигаха и за един Голф на старо, от онези дизеловите с фалшивите двигатели, какво остава за нещо по-така, но от Пиар отдела настояха, че това ще изглежда добре предвид европейското ни председателство) и спомняйки си за камерите ББ снизходително му даде думата. Иванчо заекна:
— Ама чичо… бате… Бойко, нали при Симеон България е била по-голяма (понеже нямаха пари, Иванчо беше учил от старите учебници на батко си — от преди да ги пренапишат, а там Османското „присъствие“ беше наречено с истинското му име)… и сме били по-големи от Турция и Византия, взети заедно…
Каквото и объркване да имаше в залата, то се утрои. Накрая един от министрите се сети, че може би наскоро пенсионирания директор на националния музей може да разреши въпроса, тъй като той решаваше всякакви проблеми от историческо и неисторическо естество, и предложи да го извикат за консултация. Министър-председателят с новопридобито самочувствие властно махна с ръка да действат и се замисли колко ли ще се увеличи господарството му при това положение? Вече разтваряше лаптопа, за да се логне във фейса и да промени статуса си от „бате“ на „тате“, когато телефонът отново звънна. Раздразнен, че го прекъсват в този сюблимен момент, той вдигна слушалката и чу объркания глас на директора на софийския зоопарк. Заеквайки, човекът съобщи, че маймуните са задействали чл.155, обявили са отцепването на човешкия род за незаконно, т.е. отново сме станали част от маймунското царство, а всички заграбени от хората територии се връщат на законните им собственици. По същото това време звъняха и много други шефове на зоопаркове, защото и при тях се случваше същото, но Историята не ги забеляза, защото никой от тях не звънеше на премиера си, а на по-обикновени ръководители. Само у нас, понеже ББ беше началник на всичко, му звъняха лично.
Така започна Възходът на планетата на маймуните … от един чл. 155.