Свобода или Пеефски

Преди около 110 г. в САЩ избухва скандал между природозащитници и правителството. Скандалът е известен като „Пиншо-Белинджър“ или като „Аферата Белинджър“. Гифърд Пиншо е шеф на Горската служба на САЩ, а Белинджър първоначално оглавява Федералната поземлена служба, а после става и вътрешен министър. Между двата поста (1909 г.) той за малко е адвокат с единствен клиент Кларънс Кънингам, чийто интереси властникът защитава със зъби и нокти (и на двата поста). Президентът Тафт¹ уж разследва Белинджър, но заедно с министъра на правосъдието (и главен прокурор в САЩ) реабилитират вътрешния министър. Един от най-блестящите юристи на САЩ, записал със златни букви името си в аналите на юриспруденцията, Луис Брандис² застава на страната на еколозите и произнася знаменитата си фраза: „Може да имаме демокрация в тази страна, може и да имаме големи богатства, съсредоточени в ръцете на малцина, но не може да имаме и двете“.
Малко повече от век по-късно в България се развиват подобни процеси — всичко е законно, „Белинджър“ е невинен, но някой иска да съсипе национален парк Пирин и да забогатее³. Друг купува медия след медия, монополизирал е разпространението на печата, монополизирал е обществените поръчки за строителство, монополизирал е истината, но всичко това е законно в най-корумпираната страна.
И така, прочутият със своята известност бизнесмен, депутат, магнат, интелектуалец, фин законотворец и повелител на обществените поръчки в България — Пеефски закупи телевизия BiT. Разбира се, покупката не е направена лично, а чрез някакъв си Ицо Питрофф, зад когото стои, естествено, щатният служител на Държавна сигурност Красимир Гергов.

Телевизията на тираджиите

Преди 2-3 год. двама братя с транспортен бизнес в САЩ създадоха свободна телевизия в България. Техните приходи по никакъв начин не зависеха от местните управници-мафиоти и по този начин медията стана единствената телевизия в която имаше свобода на словото, плурализъм на мненията, истинска журналистика. Много е приятно да гледаш как в най-корумпираната държава с най-необразования премиер и най-успешни бизнесмени — кръгли простаци, традиционното за българската журналистика слагачество, подмазвачество и непрофесионализъм беше изместено от техните отрицания. Естествено, там започнаха работа две от най-острите „пера“ — Люба Кулезич и Сашо Диков, но не са само те. Невероятни професионалисти се оказаха Диана Радева, Стоян Тричков, Виктория Бояджиева, Петя Кертикова, Илия Вълков, Мария Аладжова, Олга Узунова и др. В този остров на свободното слово започнаха да гастролират много различни експерти от „обичайните заподозрени“, които са верни слуги на олигархията в България – Кънчо и Райчо, Мара Радева, българският Бил Гейтс (необразования Гочо Харизанов) и др. Така публиката редовно виждаше хиперинтелигентни журналисти като Огнян Дъскарев и Владо Береану, опозиционно настроените Велислав Минеков и Николай Хаджигенов, директните Бойко Атанасов (следовател) и Веселина Томова (от Афера.бг) и др. В страната на Спасителя от Банкя, обаче винаги лошите новини идват бързо и в края на м. ноември миналата година, предаването на Люба Кулезич „Честно казано“ бе свалено от ефир с доста глупаво обяснение. Люба била отправила „неуместни и неверни коментари за промяна в редакционната политика“ по време на интервюто й с Димитър Павлов на 21.11.2017 г. Точните думи на Люба са: „Днеска бяхме на някакво тъпо събрание, за да ни ковладят⁴ пак, че сме някакви… ааа… неумерени, крайни и че трябва да сме… така… (жестомимичен израз) Слава Богу, не сработи… и ти помогна за това“. На въпросното събрание е присъствал един от братята-собственици на телевизията — Павел Вълнев. Помислих си, че тираджията се е обидил на Люба, защото той дава милиони за проект от който губи, а тя неблагодарно нарича срещата с него „тъпо събрание“ и затова я уволнил, но истината вероятно е много по-различна. Още тогава вероятно са се провеждали разговори за закупуването на BiT и Вълнев е правил последен опит за увеличаване на рекламните приходи, защото е бил наясно, че продажбата на телевизията е равносилна на закриването й.
Въпреки че не можеш да очакваш от шофьор на камион да има докторат по литература, BiT създаваше впечатление за свободна телевизия, която не е бизнес проект, а е своеобразна проява на великодушие от едни успели в САЩ българи към нещастната им родина, която е затънала в корупция и е практически заграбена от трима дебелаци. Така че откривах нещо благородно в начинанието, а не пари.

Новият БиТ собственик

В последната неделя на м. януари Люба Кулезич се появи в „Просто Диков“ и прочете протокол от разпита на главния свидетел по делото КТБ. Според него Кънчо и Райчо са прибрали по половин милион евро през лятото на 2013 г. Друга интересна личност е някакъв гламав адвокат, който беше депутат от няколко различни партии, представител на България в несъществуващ енергиен проект, сега посланик. Също като Белинджър, във времето, когато нямал никаква работа взимал от Цветан Василев (лично или чрез шофьора си) по 9 хил. лв. месечно като възнаграждение за адвокатски услуги. Това интервю на Сашо с Люба преля чашата и Пеефски е направил неустоимо предложение на Вълневи, което те очевидно са приели.
На 08.2.2018 г. стана публично достояние писмо от тираджиите, които съобщават, че са продали телевизията (наричат я „бизнес проект“), без да съобщават на кого. Новият собственик (досущ като Ицо Питрофф) сам гордо се показа пред публиката, като първата и единствената му заповед беше спирането на всички предавания, вместо тях ще се излъчват повторения. Медийната общност веднага нарисува портрета на новия корпулентен собственик — бил продуцент на някакви предавания и изпълнителен директор на продуцентска компания, свързана с Красимир Гергов. Правят се внушения, че всъщност щатният служител на Държавна сигурност е задкулисният нов собственик, което е малко вероятно. Две са причините да закупиш медия: (1) да получиш достъп до аудиторията й и всичко останало (реклами, журналисти, лицензи, медийна инфраструктура и т.н.); (2) да я закриеш, за да не изяжда от собствения ти пазар. Когато внезапно спираш предаванията и започваш излъчването на повторения — непременно губиш аудиторията, което е основният актив при 1-вата причина, ерго новият собственик е купил BiT, за да я „убие“.
Бившият служител на НСО Николай Марков пише: „На влизане на паркинга на телевизията с автомобила ми в 10:45 ч., бях засечен от кортеж луксозни возила, управлявани от здрави гологлави интелигенти, които охраняваха новия собственик. С влизането си в телевизията беше издадена светкавична заповед за прекратяване на всички предавания освен новините. Настана хаос и объркване, които съм преживял и в ТВ7, лично. Видимо, теорията на жеста не е позната на тъмните балкански субекти! Така стоят нещата в почти европейската ни държава, свободата на словото, независимите медии и никак независимите от властта новоназначени олигарси“.

Със сигурност е корпулентният! Той е смъртта за всяко свободно слово.

1. Уилям Хауърд Тафт, 27-ми президент на САЩ, мандатът му е от март 1909 до м. март 1913 г.; по-късно става 10-я председател на Върховния съд на САЩ (м. юли 1921 — м. февруари 1930 г.), което го прави единственият президент бил и председател на Върховния съд.
2. По-късно става член на Върховния съд на САЩ по предложение на президента Удроу Уилсън. Мандатът на Брандис е от м. юни 1916 — м. февруари 1939 г. Известен е с т.нар. „Брандис бриф“, където за пръв път в американската юриспруденция привежда доказателства по дело, които не са юридически, а са свързани с фундаменталните и социалните науки.
3. Не в буквалния смисъл. Възможно е целият ажиотаж да има за цел спасяването на банка от фалит или пък да е инструмент за повишаване на цената преди продажбата на банката на лековерни купувачи.
4. Погрешно използван глагол от Люба Кулезич. Означава клеветя, злословя, доноснича, което семантично се разминава с останалата част от изречението. Вероятно тя има предвид нещо като „да ни мъмрят“ или „да ни се карат“, което може да бъде заменено с фразеологичния израз „да ни набият обръчите“ или нещо в смисъл „да ни стегнат“ и др.т.