В деня на Св. Валентин се проведе грандиозно шоу по една от националните телевизии. Предаването е наречено „Запипай премиера“ и е след централните новини. На миндерите се бяха разположили мазен водещ-слагач и султана. В погледа на единия бляскаше искрата на подлизурството, а в другия се четеше строгостта и ясното съзнание за значимостта на притежателя му в Млечния път. Покоите на тирана бяха претрупани с библиотеки, но рафтовете бяха осеяни със снимки в рамки, нямаше нито една книга. Всеки зрител, очаквал да забележи някакъв признак на книжовност поне по полиците на мебелите е останал разочарован. Нито там, нито другаде се появи подобно свидетелство. Мебелните къщи проектират и продават библиотеките, за да могат клиентите им да съхраняват там книгите си, но Тиранът явно е открил едно по-специфично предназначение на тази мебел. Всичките му поданици знаеха, че е прочел единствено Винету на Карл Май, но по-интелигентните усетиха грандиозната лъжа, защото той и една книга не бе докосвал с тлъстата си лапа. Затова и всички онези непотребни произведения на писаното слово, които Той никога не е притежавал, бяха заменени от фотографии, на които, естествено, присъства тлъстия лик на тирана.
Циркът включваше дори бронзова статуетка на Апостола на свободата, която, кой знае защо, също се взираше в телевизионната камера. Бронзова, ама завъртяна от някоя невидима ръка, щото да гледа право в камерата от масивната библиотека.
Повелителят на конвенциите
Жалките опити на водещия за лежерни прояви на журналистика доведоха до разговор за някаква Цариградска конвенция. Тиранът обяви, че сме султанат и като такъв Той може да нарежда на Дивана какво да ратифицира и какво не. Пожела пълно народно единодушие по въпросната конвенция, иначе нямало дори да я внесе за обсъждане в събранието на народните изедници. Той бил много благ, любвеобилен и мил, но имало някои, дето бият жени и деца, което смущавало неговата ранима душа, а консенсусът за него бил от екстремно значение и въпреки огромното му желание да се покаже пред света като справедлив и мъдър владетел, Той се отказвал от ратификация. Нито мазният водещ, нито султанът бяха чели конвенцията, но и двамата имаха претенции за това. Сценичната треска ги правеше дваж по-лъжливи и затова най-лютият спор между интервюиращ и интервюиран се завърза точно около четенето. Никой поданик не очаква от султана си да е прочел каквато и да е конвенция, не би трябвало това да му е работата, за целта трябва да има експерти, институции и др. т., които да отговарят по различните въпроси, а демократично избраният премиер да управлява всичко това, но тука е така — султанът решава всички въпроси. Никой друг няма право да решава никакъв друг въпрос, освен дали да си купи баничка или баклава. Така двамата екранни герои, които силно искаха да създадат впечатление у зрителите за начетеност, се захванаха с въпроса кой повече пъти е прочел конвенцията. Разбира се, султанът не я беше чел нито веднъж, но и словесно лавираше, за да не спомене число.
На публиката стана известно, че Тиранът не прави разлика между Съвет на Европа и Европейски съюз, нищо че в момента султанатът е председател на съвета на втория.
Невероятните успехи на Тирана
Султанатът бил в Топ 5 в света по икономически показатели. Всичко това благодарение на Неговото управление. Само не може да открие обяснение защо по-интелигентните, тези, които са обратното на „не стават и за чеп за зеле“, напускат райското кътче под ръководството на Тирана и отиват в държави извън Топ 5. Ски курортът на приятеля-олигарх бил пък в Топ 10 на ски курортите в света. Най-високата позиция, на която може да бъде открита тази перла на олигархичната алчност е 19-то място в Европа, а за света е извън топ 100.
От година султанатът има някакъв президент, който леко оспорва властта на Тирана. Решението според интервюирания е всички да се уважават, за да са доволни. Президентът предложил посланик за Москва, което Тиранът от уважение ще приеме, но и президентът трябва да приема всички номинации на Тирана, пак по същата причина. Свят широк, има достатъчно посланически места за нашите хора и за тези на президента. Според тиранската схемичка просто трябва да се уважават, а не да си пречат, много има за присвояване.
Усещане за корупция
Като доказателство за борбата с корупцията Тиранът даде за пример как арестувал кмета на гр. Септември, сякаш лично го е сторил. А за липсата на такива действия по високите етажи на властта, трябвало да се пита „другата независима институция“. Тоест, едната власт (изпълнителната) е лично Той (Тирана), а 3-тата власт съдебната неявно се представлява от Цацаров, като после добави и съда. Явно неудовлетворен от отговора, водещият зададе повторно въпроса за високите нива на корупция, вторият отговор на Диктатора беше съвсем изненадващ — да се оправя ОЛАФ с тая работа, Той си е умил ръцете. Такова безобразие с прехвърляне на борбата с корупцията върху външен орган може да бъде сторено само от малоумник, не че пожарникар е нещо повече, но такова изпускане в ефир не беше правено (не че някой забеляза, ама все пак).
Разговорът се докосна и до заплатите на държавната администрация. Тиранът оправда високите заплати така „тези служители одитират компании за милиарди“, затова трябва да получават големи заплати. Тотално отсъствие на оценка за резултите от работата на тези глупави чиновници. Одитните им доклади са като на осмокласник от помощно училище, а не като на някой с огромна заплата (за равнището на страната, разбира се). Диктаторът се усъмни в здравия разум на сънародниците си, защото „като платят квартирата, храната, скъпите такси и накрая ще си дойдат пак с толкова“, т.е. по-добре било да стоят тук при неговото корумпирано управление, а не да се скитат немили-недраги в тази пуста чужбина.
Може да имаме Борисов за премиер, може да имаме и демокрация, но не може да имаме и двете.