Упълномощен да убива

На 04.3.2018 г. на пейка в английския град Солзбъри бяха открити телата на баща и дъщеря. Бащата (Сергей Скрипал), бивш двоен агент на руското КГБ и британското MI6 е 66-год., а дъщеря му (Юлия), която понастоящем работи в Москва за международна компания е 33-год. Почти веднага стана ясно, че вероятно са отровени от нервно-паралитичен агент. Няколко дни по късно, Вил Султанович Мирзаянов, 83 год., руски химик, участвал в съветската програма за разработване на химически оръжия, идентифицира отровата като „Новичок“ и не изрази никакви съмнения относно авторството на опита за убийство на Скрипал, „убеден съм, че Русия стои зад това покушение“, сподели той от дома си в Принстън, Ню Джърси, САЩ пред агенция Ройтерс. В реч пред парламента Тереза Мей също изрази подозрения за руско авторство. Кремъл категорично отрече връзка със случая, като дори стигна по-далеч: в предаването на ТВ канала „Русия 1“, близкият до Владимир Путин водещ Дмитрий Кисельов¹, директно обвини британците за престъплението в Солзбъри. Ден по-късно Мария Захарова, говорителка на руското външно министерство, нарече обвиненията на Великобритания „цирково шоу“. В репортажа на Александър Хабаров, излъчен във „Вести недели“, се правят внушения, че в намиращия се до гр. Портън научен парк (Портън Даун), се тества химическо и бактериологическо оръжие, в това число се правили и експерименти с нервно-паралитични газове като VX и Зарин. Това бил най-големият склад в Западна Европа на нервно-паралитични вещества и се намирал на 7 mi (около 12 km) от мястото на произшествието. Остава неясна логическата връзка между близостта на Портън Даун със Солзбъри и покушението срещу Скрипал, сякаш химическите оръжия се правят за употреба само на мястото на производството. Естествено, руският народ и 5-тата колона по света поглъщат подобна информация като пеликан риба. Мурзилките в България също много се радват на подобни „съмнения“, които изобличават „престъпния Запад“ и възвеличават прекрасния режим на отровителя от Москва.

Cui bono?

Ще си послужа с тази изтъркана фраза на Цицерон, за да се опитам да открия в чия полза е цялата история около Сергей Скрипал. Засега британска полза не се открива. Кисельов прави 2 предположения: първото, че това била „секретна операция на Запада“, за да предизвика вълна от русофобия. Да, обаче каква е ползата на Запада да предизвиква такива вълни? Определено никаква! Русия продължава да си служи с пропагандните методи от Студената война. Тогава все пак е имало някакъв смисъл да се очерня противника, който също е използвал аналогични прийоми, сега вече няма. Второто подмятане на казионния журналист се отнася до проваляне на Световното първенство по футбол, което е реминисценция на олимпиадата Москва ’80. Отново Западът не може да има никаква полза от подобен провал, още повече близкото бъдеще ще покаже несъстоятелността на подобна теза.
Най-логична е ползата за господаря на Кремъл, който се очаква да бъде преизбран идната неделя със смазващо мнозинство. Проблемът на Путин не е в преизбирането, а в избирателната активност. Протоколите без съмнение вече са готови и гласовете ще са поне 80% за Путин, но избирателната активност не може да бъде фалшифицирана. Тя трябва да бъде организирана. Ако се явят само около 30% от избирателите пред урните (каквито данни има) смазващата победа на Путин няма да е толкова грандиозна, защото няма да има легитимността, която той иска да получи на тези „последни“ за него избори. Тиранът подсказа, че това ще му бъде последния мандат и вероятно през него Светът ще преживее неприятни изненади.
За обикновените руснаци Сергей Скрипал е предател, който съгласно изтеклата информация, е продал на MI6 срещу 100 хил. брит. лири данни за руски разузнавачи. Възможно е подобна информация, след попадането в британски ръце, да е довела до трагична развръзка с издадените агенти, техни близки или нещо такова. Този човек е предал родината си за пари, това престъпление не може да предизвика у никого никакви симпатии, камо ли у руснаците, за които той ще е нещо много по-лошо от Поп Кръстьо. Битката на Путин е за сърцата точно на руския народ. Подобно отравяне за тирана е win-win, защото има 2 варианта и двата печеливши за тиранина: (1) руснакът да повярва, че президентът на Русия е заповядал отравянето на Скрипал. Тогава за него Путин е герой, който е унищожил подъл предател (нещо като ген. Радев да прегъне пространствено-времевия континуум и да отрови Поп Кръстьо — ще бъде преизбиран до дупка); (2) руснакът да не повярва в кремълска връзка, да го сметне за комплот на Запада срещу прекрасната Русия и нейния народ. Тогава „агресивната“ реакция на омразния Запад ще сплоти същия този народ (няма по-голяма причина за обединение от външна агресия, именно тогава, когато „силата прави съединението“).

Почеркът — геометрия на душата

След като господар на Кремъл стана Путин, много бивши врагове на Русия и негови лични претърпяха злополуки. Някои даже бяха отровени с Полоний (химичен елемент с безкрайно ограничен достъп, който освен от Русия, може да дойде само от САЩ). Никакъв друг паралел не правя между Литвиненко и Скрипал, защото първият е много по-различен човек. Той не е търгаш, който е направил нещо за пари, Александър Литвиненко безвъзмездно се е борил за човешки права и срещу беззаконието в Русия. Убийството и на двамата обаче е с много рядко химическо вещество, като в случая със Скрипал не е известно въобще друга държава да е притежавала такова.
Във всички тези събития не може да не се спомене за убийството на Георги Марков, което е било направено на рождения ден на правешкия диктатор. То е с отрова рицин, но интересен е начинът на проникване на отровата в организма на българския писател, а именно чрез миниатюрна сачма с малък резервоар. Много доказателства бяха намерени впоследствие, вкл. свидетелствата на Олег Калугин, че Тодор Живков е поръчал екзекуцията на неговия отявлен критик. Разбира се, местните служители на Държавна сигурност се погрижиха да унищожат каквото могат от наличните материали (в този случай трябва да се спомене една неприятна личност — ген. Владо Тодоров²). В годините след падането на Желязната завеса много „демократични“ български правителства лъжеха безобразно британските власти и обещаваха съдействие, което и до ден днешен не се случи. Въпреки това, с достатъчна степен на категоричност може да се заяви, че физическото убийство на Георги Марков е извършено от българските тайни служби с логистичната и научната подкрепа на КГБ. Поне ние българите знаем, че е възможно диктаторът да е поръчител на убийство, за да удовлетвори свои лични цели или амбиции. Свенливостта никога не е била качество на източните диктатори и те никак не изпитват колебания да използват ресурсите на държавата, даже замесват и чужда, за да убиват личните си противници зад граница. Така ни става известно, че руснаците са имали химически оръжия не за масово поразяване, а за единично убийство³. Няма причина да вярваме, че подполковникът от КГБ е забравил тези методи. Той е преминал школата на мракобесната организация и е възстановил практиката й десетилетие след прекратяването на Студената война, той смята себе си за лицензиран да убива и като абсолютен господар на една от най-великите сили в света, си го позволява без всякакви угризения.

Упълномощен да убива

Въпреки отсъствието на преки доказателства, които (по всяка вероятност) няма и да бъдат намерени, за нормалните хора няма никакво съмнение, че не може да има друг отровител, освен руският президент (не физически, а като поръчител, също като правешкия диктатор). Опитите да се припишат тези престъпления на Запада са направо нахални. Не смятам, че източните сатрапи не познават западните ценности, но техните народи могат да бъдат излъгани с лекота. Западните служби никога не биха застрашили обикновените хора, още по-малко така масово, както в случая със Сергей Скрипал. Много граждани на Солзбъри са били изложени на химическия агент, което е сигурен белег за ненамеса на западните служби, за разлика от източните им колеги, за които това не представлява никакъв проблем.
Западът се разправя с противниците със съвсем други методи — Джулиан Асандж, Едуард Сноудън, Карлес Пучдемон. Съдебната система е тази, която започва да ги преследва, с голямо усърдие, с фабрикуване на обвинения и с недопустим натиск над съда и от съда към горните⁴. Въпреки страхотните щети, които нанесоха Асандж и Сноудън точно на американските служби, те не си позволиха да ги убият. Въпреки че Пучдемон показа на цял свят фасадната демокрация в Испания (отчасти и в Европейския съюз) и как дори бездарен и глупав премиер (Мариано Рахой) може да налага волята си на цяла държава (Каталуня), на никого не хрумна да му отнеме живота. Е, хрумнаха им други неща, но те са много далеч от убийство. Такъв метод за разправа с противниците е патентован в комунистическите диктатури, които в Путиново време намери и безогледно широко приложение.
Освен западните ценности, които са в основата на изключването от инструментариума на службите на убийството и по-специално на отровителството, има и съвсем прагматични причини за неприлагане. Много трудно могат да се наемат физически убийци, които впоследствие да запазят мълчание, защото властта на Запад се сменя с избори, а в Русия — не. Изборите там не играят никаква роля, защото се фалшифицират, а и това е причината да стоят десетилетия на върха като диктатори. Когато обективни обстоятелства наложат смяната (възраст или здравословно състояние) отиващият си господар посочва приемника си, ерго наследникът е обвързан от омерта за действията на наследодателя си.
Доналд Тръмп е спечелил изборите в САЩ благодарение на собствените си качества и американския народ, няма нищо общо с предшественика си или службите, които с всички сили помагаха на Хилари Клинтън. Дали Тръмп би се поколебал да извади някакви доказателства срещу Барак Обама за евентуални престъпления повреме на управлението му? Не, не би се поколебал, той нищо не дължи на Барак. Същото важи за Обама спрямо Джордж Буш Младши и т.н. В дивия Изток Путин дължи избора си на Елцин, затова и косъм не падна от главата на Борис Николаевич, даже избухна някакъв скандал за присвояване на обществени средства от Татяна Юмашева (по баща Елцина), когато подполковник Путин е на власт. Той с благодарност се грижи за отрочетата на Елцин, който го „избира“ за бъдещ диктатор на Русия.

1. Водещ на предаването „Вести недели“ по тв канал „Русия 1“. Става дума за предаването, излъчено на 11.3.2018 г.
2. Ген.-лейт. Владимир Тодоров Николов, род. 1925 г., поч. 2012 г. През 1992 г. е осъден на 14 мес. затвор за унищожаването на досието на Георги Марков, излежава присъдата си в Софийски централен затвор. Почетен председател на Асоциацията на разузнавачите.
3. Всеки обикновен човек може да отрови друг, но трябва да има достъп до него. През 1978 г. се доказва всъщност, че КГБ притежава технология за транспортиране на отровата до недостъпен човек.
4. Проблемите със съда са само в Испания (за Карлес Пучдемон), за другите двама работа вършат тайните служби и прокуратурата, която е част от изпълнителната власт.