В опит да докаже най-вече на народа си, но колатерално и на Света, че демокрацията на Запада е двулична, унгарският премиер Виктор Орбан стартира кампания срещу двойния стандарт при храните. Започнаха едни обвинения срещу глобалните хранителни концерни за различните рецепти на различните пазари. Нашият Вожд и Учител се изцепи „Кой умник казва, че българското бебе обича по-малко мляко или обича палмово масло?! И постави 100 млн. души да се чувстват като аборигени, които сигурно живеят по-добре от нас. Ние се отнасяме с доверие към Вас, а нацията става все по-болна, защото когато се приемат с тонове — знаем какво се случва!“. Вишеградската четворка, където 2 от страните имат страхотни проблеми с демокрацията и има завръщане към авторитарни режими (нашето завръщане към диктатурата не прави впечатление на никого, дори нам), си създадоха тема, с която да удрят като бухалка Запада. Едните обвиняват другите в авторитаризъм, геримандеринг, овладяване на медиите и съдебната система, а другите отвърнаха с обвинения за двойни стандарти, дискриминация, обидно отношение и др. т. Хитрият Борисов първоначално се ослушваше, но впоследствие усети бъдеща полза и започна хайдушки да се провиква, че и той имал човешки права, не бил бабуин, за какъвто го смятали и трябвало да яде свястна храна, защото бил защитен вид. Последва мощно ръкопляскане от медиите на Пеефски. То беше една бравурност, една подлизурност, една ибрикурност, че ум да ти зайде. Колегата Иво Христов отдавна съобщи една истина за 80% дебилно население (леко занижи процентите), която не беше приета много добре от адресатите, но сега те го доказаха, като се включиха в кампанията на правителството срещу лошия Запад, който ни смята за аборигени, а Бойко — за примат. Малцина се сетиха, че тази тема има съвсем други цели, а именно тя е червена херинга. Обвиненията на Запада към Унгария и Полша са супероснователни, но многократно повече основания биха имали, ако се отправят и към премиера на най-корумпираната страна (стана традиция в сайта да не уточняваме общността, като лично аз имам предвид най-широк мащаб, например най-корумпирана в Света).
Резултатът от тези действия ще бъде печален за страните, които (по същество) искат да изгонят чуждите компании, сякаш те са виновни за лошото здравословно състояние на местното население. Спрямо общата консумация на храна от всички граждани и селяни на Изтока, потреблението на местни продукти е в съотношение 9:1 срещу Запада (мерено в натурални показатели). Следователно, няма как глобализацията да ни е отровила, защото ние си ядем предимно наши храни, но за тях — нито дума. Онази част извън 80% на Христов се сети за червената херинга и започна да публикува снимки на телешки колбаси с 1% съдържание на говеждо месо на местна месна компания, която беше публикувала тези данни на етикета на продукта си. Излязоха и други снимки с откровени признания на производителите за неадекватно на името на продукта съдържание, пак от нашите хора, но това не успя да спре медийните „бомби“, „скандали“, „пикове“ и др. т.
Черният пиар като форма на конкурентна борба
Преди години български производители, които се учеха да произвеждат мляко и млечни продукти по подобна схема прогониха Данон. Започнаха с всякакви глупави измислици срещу френската компания и тя се изтегли. Агресивните опорни точки бяха постигнали връх в скудоумието — твърдяха, че Данон не било истинско мляко, защото не се разваляло, а истинското мляко има няколко дни срок на годност. На такава свещена тъпота са способни само български пиари, но пък постигнаха забележителен успех сред „интелигентното“ население. Никакви микробиологични тестове, които правеха Данон, за да докажат лъжите на самозваните експерти, не успяха да покълнат, защото те не намериха и много благоприятна почва (не им се даваше гласност). Резултатите от микробиологичните изследвания обикновено са критерии за:
- безопасност на храните
- хигиена на процесите по веригата производство — краен потребител (производство, обработка, пакетиране, транспортиране, съхраняване и т. н.)
В родните млека се доказа наличието на целия учебник по Микробиология — общият брой на мезофилните аеробни и факултативно анаеробни микроорганизми в единица обем беше неколкократно по-висок от допустимото. Редки бяха случаите на откриване на микроорганизми, които да причинят заболяване или смърт (безопасност на млеката), но свидетелства за страхотни проблеми в хигиената имаше премного. Точно тази е и причината за бързото разваляне на млеката — именно, защото са мръсни, но българският пиар успя да превърне дефекта в ефект. Staphylococcus aureus и Escherichia coli, се срещаха в българските млека и почти не се откриваха в Данон. Отделно съм намирал оптически нечистотии в киселото мляко, неколкократно съм попадал на изгоряло прясно мляко — и всичко това от български марки. Въпреки семейната консумация предимно на Данон (90%) и спорадичното купуване на български марки, поради проблеми с доставките на френската марка, никога не попаднах на лош Данон за разлика от родните боклуци. В САЩ, Канада, почти цяла Европа (дори и в Русия), се продават млеката на Данон, но във всички тези страни отсъстват Верея, Пършевица, Бор Чвор (гениално име!), Елена, Мизия, LBB и т.н.
Аналогично е състоянието при сирената: Пеефски с неговото Лакрима и всички останали миришат на ацетон, като се оставят по-дълго време в хладилника, за разлика от Салакис на Президент. Маслото на Президент също е най-хубавото на българския пазар, всички останали са или тотални, или частични ментета. Голяма част от „здравословния“ хляб е също измама — черният му цвят се постига с боядисване. Преди години в София откриха няколко френски пекарни под марката Софи (ъгъла на Раковски с Неофит Рилски (диагонал на СДС), Карфур в Де Мол, срещу МОЛ ъф София на Опълченска), но фалираха още преди самия Карфур, защото хлябът беше много хубав, но и много скъп (една багета беше 3-4 лв. тогава, а сега (5 год. по-късно) „българските багети“ са все още под 2 лв.).
За качествените стоки трябват качествени потребители
Платежоспособните потребители са на Запад, за тях производителите дават мило и драго, защото те са по-щедри и от тях се печели повече. От измекярите не се печели много, затова и тук храните на големите концерни са по „други рецепти, съобразени с националния вкус“. Те са истински съобразени с джоба на клиентите, рядко с техния вкус. От време на време българските производители правят невероятни откровения с рекламите си, преди време имаше видеоспотове за „кренвиршите от месо“, а сега „кренвиршите с месо“. И в двете има признание за отсъствието на месо, но настоящата е много по-директна (може би в днешните има около 1% месо, както пишеше на онзи етикет, въртян във Фейсбук).
Решаването на вътрешнополитически проблеми може да има неочаквани резултати — да се изгонят големите западни концерни, производители на качествени стоки и да се заместят с български или „китайски“.
Когато Борисов се погледне в огледалото вижда Пеефски, но се дразни на подобно публично сравнение. Той е хиперлицемерен, прилага двойни, че и тройни стандарти, но адски много се дразни на глобалните концерни, които без да са двулични имат множество стандарти за храни. Това негово раздразнение е фалшиво, отново е обусловено от личните му властнически интереси и много се разминава с истината. Дано двуличието в двойните стандарти да не ни остави само с „качествените“ български стоки, защото оксимороните дойдоха в повече.