За втори път след падането на Берлинската стена беше назначен за министър на здравеопазването нелекар. И първият, и вторият бяха финансисти. Единият беше брокер в банка на известен турски измамник и дойде на мястото на Божидар Финков, който отказа да подпише документи за строителство на т.нар. „Австрийска болница“ (вж. тук). Сега отново имаме финансист, който е кръгла нула във финансите, но използва един и същ шаблон още от времето на Тодор Живков, за да изготвя държавния бюджет. Парадоксът на българската демокрация е в адаптирането на комунистическите бюджети по време на т.нар. демокрация (затова добавям и определението „българска“). Компетентността е най-дефицитната стока на съвременния етап, а в България тя направо отсъства. Образованието е напълно неспособно да подготвя кадри за нуждите на съвременните условия, макар че то е било неспособно да подготвя и кадри за плановото стопанство. Университетите се трансформираха от социални заведения за партийни другари (през социализма) в социални заведения за осигуряване на препитание на преподавателите (през т.нар. „демокрация“). И тогава, и сега професорите и доцентите са еднакво неможещи, еднакво непрофесионалисти и еднакво некадърни.
Най-големият проблем
Създаденият от правителството на Иван Костов здравноосигурителен модел, заменил комунистическата система, не премахна основния проблем при Семашко – тоталното отсъствие на връзка между здравноосигурителни плащания и размер на използваните здравни услуги (като количество и качество). Авторите на модела никога не са разбирали нищо друго освен от политикономия на социализма1, затова и не можаха да вградят естествени принципи в здравноосигурителния модел на XX в. Българският опит доказа правотата на Айн Ранд. В „Атлас свива рамене“ (още по темата тук) има един завод, в който се произвежда най-добрия двигател, изобретяван някога. Изобретателят се казва Джон Голт, но той не получава най-голямата заплата, защото тя не му е нужна. Най-високоплатени са „черджета“, които имат големи семейства за изхранване, много нужди и малко акъл, т.е. приносът в предприятието е според възможностите на работниците, а заплатата – според необходимостта. Точно като българския здравноосигурителен модел – всеки внася според доходите си, а потребява според нуждите си. Джон Голт напуска този завод – той фалира и потъва в забрава. Дагни Тагърт с много голяма мъка открива информация за завода и произвеждания от него двигател-чудо. Ще перифразирам Джон Голт от материала ми „Уравновиловка“, 06.11.2017 г., PUB.bg2: паразитите твърдят, че здравните вноски на внасялите върху максималния осигурителен доход са тяхна собственост, защото правото на здравеопазване на внасящите много е условно и зависи от удовлетворяването първо на техните нужди. Приносът на повече внасялите трябва да се увеличава и да служи за подпомагане на по-малко способните. Правото на здраве на внасялите повече трябва да се удовлетвори единствено от остатъците на тези, които са некомпетентни.
Българският здравноосигурителен модел ще фалира точно както е фалирал завода на Джон Голт. Нещо повече – моделът вече е фалирал, но изкуствено се поддържа на системи, защото сгромолясването му ще повлече след себе си и некадърните управляващи.
Предлаганото решение ще задълбочи проблема
Искам да направя уговорката, че пиша този коментар по предварителна информация, изтекла в медиите незнайно как (възможно е дори изтичането да е контролирано, за оценка на обществените реакции). Обществото е заето с катастрофи край Своге, Разград, магистрала Тракия и Хемус, с някакви министерски оставки, а най-важната тема, повдигана от десетилетия потъна някъде в информационния поток. Едно от предлаганите решения е въвеждане на допълнително здравно осигуряване по аналогия с допълнителното пенсионно осигуряване (споменаха се за допълнителни 12 лв. здравна осигуровка). Подобно решение ще задълбочи проблема, защото по същество това ще е допълнително плащане, равносилно на вдигането на здравната осигуровка, без да се създаде минимална връзка между вноските и потреблението на здравни услуги. В крайна сметка, порочният здравноосигурителен модел ще стана още по-порочен. Това съм го обяснил в материала „Здравната каца“, 14.5.2018 г., PUB.bg в точката „Солидарният стълб“. Накратко ще кажа тук за несправедливостта в разпределението на здравните услуги между внеслия 50 хил. лв. и внеслия 700 лв. Подобен модел генерира корупция, сив сектор (криене на доходи, а оттам на данъци, социални и здравни осигуровки), ниско качество на здравеопазването, висока заболеваемост, емиграция на медицински персонал и пациенти и др.
Не искам да се впускам в причинно-следствените връзки между явленията, защото няма време, място и читатели, но ще кажа само, че те са аналогични на всички несправедливи модели (вж. завода на Джон Голт).
Доплащането
Засега това е единственото решение на проблема. Точно тези дни се навършват 8 год. от прекрасното предложение на най-прекрасния министър на здравеопазването – Анна-Мария Борисова. Слабите мозъци се съсредоточиха тогава върху нейната ексцентричност и отново подминаха главната тема. Ако не бяха го сторили, нямаше да са слаби мозъци. Важното в нейното предложение беше 20% поголовно доплащане. Сега министерство на здравеопазването предлага доплащане за манипулации над 700 лв., което предложение е неефективно, защото:
- така се изключват огромно количество дейности под 700 лв.
- така се изключват лекарствата (и въобще всичко извън манипулациите, което предполага далавери в тези области)
- оставя се вратичка за измами с манипулации под 700 лв. (системата е силно адаптивна и отварянето на малка пролука ще се превърне в огромни двери).
Доплащането има чисто икономически смисъл на съпричастност от страна на потребителя на здравни услуги и точно на тази база създава икономически антагонизъм между лекарите и пациентите, което ще доведе до повече честност, ефективност и качество в здравеопазването. Новият здравноосигурителен модел е по-лош от стария, неговата цел е единствено краткосрочно прибиране на пари от редовните данъкоплатци, за да се вдъхне още малко живот на този мъртвец. Парите, естествено, ще отидат залудо.
Коментар на редактора: Кирил Ананиев и Жени Начева са двама чиновници, работили цял живот в държавната администрация с нула професионален опит и качества, техните предложения могат да бъдат единствено плод на подмазвачество и некомпетентност. Цял живот са го правили и ще го правят до края на дните си, защото друго не могат. Отдалечеността на тези откровено тъпи хора от проф. Анна-Мария Борисова е видима и за първокласниците.
Вижте думите на тогавашния и сегашен премиер Бойко Методиевич при оставката на Анна-Мария Борисова, казани пред бТВ на 29.9.2010 г. Моля, обърнете внимание на думите след 4’30”: «за да продължи реформата, а ние ще я продължим…» проф. Анна-Мария трябвало да подаде оставка. Осем години по-късно ГЕРБ не са направили абсолютно никакви реформи, а предложението им на деветата година е за повреден модел „Анна-Мария Борисова“. Изгубиха почти десетилетие, сковани от ужас, страх, злоба и некадърност, за да стигнат до лошокачествен модел на прекрасната Анна-Мария.
Милиционерът Методиевич е ядосан на Анна-Мария не за съдържанието, а за формата, което е първи признак за малоумие, който при него, както и при цялото му управление, триумфира.
Бележки
- Това е система, работеща на червено. И не защото има червени управители, а защото на всяка вложена единица връща 0.9. Крайният резултат винаги е фалита на системата. Единственият въпрос е: кога?
- Оригиналната извадка от речта на Джон Голт може да видите в „Уравновиловка“.