Принципът на деспотичното управление

Страхът е задължителен елемент от всяка диктатура. Не прави изключение и България със своя управител Бойко Борисов

25491

Материалът е разработен на основата на книгата „За духа на законите“ от Шарл дьо Монтескьо, издателство „Наука и изкуство“, библиотека „Философско наследство“, гр. София 1983 г., в превод от френски език на Тодор Чакъров, редактор на превода Стоян Атанасов.

«Има 3 вида управление: републиканското, монархическото и деспотическото. За да се разкрие тяхната природа, са достатъчни представите дори на най-необразованите хора. Аз предлагам три определения или по-скоро три факта: Републиканското е онова управление, при което върховната власт принадлежи или на целия народ, или на част от него; монархическо – при което управлява един човек, но посредством трайно установени закони; деспотическо – при което само една личност, неограничавана от закони и правила, движи всичко по своя воля и произвол1».

Не виждам никакъв смисъл да коментирам думите на Монтескьо, защото повече от очевидно България е деспотична държава с диктатор Бойко Методиевич. Само ще обърна внимание върху честата употреба в неговата реч на първо лице, единствено число: „дадох по 50 лв. на пенсионерите“, „увеличих им пенсиите“, „направих дарение за еди-кой си храм“, „дадох пари за построяването на магистрала“ или дори направо „построих магистрала Люлин“, „финансирах София Тех парк“, „докарах най-големия суперкомпютър в света“ и много др.

Още малко от Монтескьо: «Има разлика между природата на управлението и неговите принципи; природата е това, което го прави такова, каквото е, а принципът – което го кара да действа; едното е неговата особена структура, другото – човешките страсти, които я привеждат в действие2». Слагам този цитат, за да направя ясно разграничение между „шаси / структура“ (природа на управление) и „двигател“ (принципи на управление).

Ето и цитата с основната теза от заглавието на материала: «Както за републиката е нужна добродетел, а за монархията чест, така за деспотичното управление е нужен страх; от добродетел то не се нуждае, а честта за него би била опасна. Огромната власт на владетеля тук минава в ръцете на тези, на които той я възложи. Хора с голямо уважение към себе си са в състояние да направят тук преврат, затова страхът трябва да убие всяка смелост и да угаси и най-малката искра на честолюбие. Едно умерено управление може при желание и без опасност за себе си да отслаби своите пружини. То се държи на законите и на собствената си сила. Но ако в една деспотична държава властелинът само за момент отпусне ръка; ако той не може начаса да унищожи ония, които заемат първите места в управлението, всичко е загубено; защото ако страхът, движещото начало тук изчезне, народът няма да има повече защитник. Очевидно в този смисъл кадиите са казвали, че великият повелител не е задължен ни най-малко да държи на дадената си дума или клетва, ако с тях ограничава властта си. Тук се изисква народът да бъде съден по законите, а велможите – по капризите на господаря». Трябва да направя уточнение, за да стане по-ясен цитата по-горе: „народът няма да има повече защитник“ означава изчезването на трансмисията деспот — велможи — народ. Монтескьо се съсредоточава върху разглеждането на 1-вата част от връзката, а именно диктатор — велможи; те са тези, които стоят на пътя на тирана и поемат неговите удари (тяхното отсъствие ще доведе до директно атакуване от деспота на народа, както се и случи на 02.9.2020 г.). Цитатът отразява академичната „теория за бушоните“, когато например „изгоряха“ трима министри във връзка с трагичната автомобилна катастрофа край гр. Своге; виновникът всъщност е корупционната политика на диктатора с даване на поръчки на обръчи от фирми, които да строят пътищата, но понеже огромна част от бюджета на мероприятието всъщност потъва в джобовете на самия диктатор и неговата хунта, изгражданите обекти са повече от некачествени, ерго стоят в основата на всички проблеми в участъка; уволнението на няколко велможи (министри на вътрешните работи, регионално развитие и транспорта) имаше за цел туширане на общественото напрежение, но тези велможи нито са виновни, нито тяхното уволнение ще реши този или бъдещи проблеми. От целия цитат може да се направи следния извод: не може да се вярва на Бойко Методиевич по принцип за нищо, което би ограничило неговата власт, а в частност за новата конституция, подготвена да върне властта на народа. Първо, по сегашната конституция властта принадлежи на народа, но щом се налага да я връща – значи нещо не е съгласно законите и някой е присвоил много власт (знайно е КОЙ). Второ, на подобна клетва не бива да се вярва, защото тя точно би ограничила брутално заграбената от него власт, а това е недопустимо съгласно принципа на деспотичната държава, прогласен от Монтескьо. Трето, проектът за конституция е абсолютно скапан; дори студенти III курс право на Софийския университет (не на Милиционерска академия, Благоевград, Велико Търново, Шумен, НБУ, УНСС и др.т.!) могат да скалъпят нещо много по-добро за 2-3 дена. Четвърто, бръщолевенията на Диктатора за вездесъщия Велик народен хорал, който можел да промени всяка точка от предложената конституция, са плод на неговата изключителна глупост и уродливост – не е проблемът в правомощията на хорала, а в проекта за конституция, който е абсолютен боклук.

Връщаме се пак към източника: «От природата на деспотичната власт следва, че едно лице, което притежава тази власт, възлага също така на едно лице да я упражнява. Човек на когото петте сетива казват непрекъснато, че е всичко, а останалите нищо, е естествено ленив, невежа, сластолюбив3». Подобно делегиране на правомощия на един човек беше познато и при диктатора Методиевич и това беше неговата дясна ръка – Цветан Цветанов, но поради пределната му поквара и широката известност на този резултат бе изпъден от деспота. В момента диктатора лично упражнява властта, без да делегира правомощията си другиму.

Има държави, в които човекът няма никаква стойност, но в България струва още по-малко

България ще си остане най-бедната страна в Европа, защото е най-корумпираната, а е най-корумпираната, защото управлението й е деспотично, а тиранията се дължи на кроткия народ. Бойко Методиевич изкара 10 год. на власт и стана супернепоносим, но Станишев, Сакскобурготски и Костов също бяха станали непоносими. Единствената разлика между тях и Методиевич е в продължителността на управлението, иначе те са абсолютно същите корумпета, невежи и мръсници. Всичките приказки за „властта е на народа и произтича от него“ са напълно изпразнени от съдържание. Получаването на доверие на парламентарни избори дава 4-год. период, в който могат да се извършват всякакви безчинства. Абсолютно задължителен е контролът върху този мандат. Това става основно по 2 начина: намаляване на продължителността на мандата и силна обратна връзка. При втория начин основният инструмент е отзоваване и справедлив механизъм за това. Друг значителен дисбаланс е заложен в т.нар. „пряка демокрация“ – законът за референдумите поставя някакъв праг, под който мнението на народа е невалидно, докато за избирането на народни представители такъв праг не съществува. Отделно от това механизмът за свикване на плебисцит е твърде сложен. На всичко това се дължи рядкото му прилагане и недоверието към него. Най-големият дисбаланс обаче е в правомощията на президента. Той се избира пряко от народа, т.е. има максимална представителност, но същевременно има незначителни властови пълномощия. Законът4 е толкова глупав, че го задължава да назначи председател на върховно съдилище или главен прокурор при повторно предложение от Висшия съдебен съвет (ВСС). Последният няма никаква легитимност сред обществото, той не е избиран от никого и представителността даже му е значително под точката на замръзване. Вече 30 год. имаме Главни прокурори и председатели на върховни съдилища от най-ниска проба в резултат на порочни органи като ВСС. Съдебната система изцяло обслужва две прослойки: управляващите и олигархията. С няколко думи ще припомня важните ръководители в съдебната система с малък коментар, ще започна с председателите на Върховния касационен съд (ВКС):

  • Иван Григоров – изкарал 25 мандата на поста; потресаващо слаб юрист, подлизурко на Иван Костов и корупционер, обогатил с ремонта на съдебната палата чрез Иван Мирински (понастоящем дясна ръка на Пеефски)
  • Румен Янков – отличен юрист, изключителен съдия, попаднал съвсем случайно на високия пост (премиер е единственият честен министър-председател на България – Жан Виденов)
  • Лазар Груев – дясна ръка на агент Гоце и негов подлизурко; лъже-професор със средна юридическа подготовка
  • Лозан Панов – номиниран от Пеефски, но сменил лагера след избора си; среден юрист; в момента е единственият радетел по върха на съдебната система за независимост и почистване на системата от тумори, за което непременно трябва да бъде поздравен.

Ето листата на председателите на Върховния административен съд:

  • Владислав Славов – среден юрист, но приятел с Иван Татарчев, който му помага като член на ВСС да стане 1-вия председател на възстановения Върховен административен съд след 10.11.1989 г. (назначен е на 01.12.1996 г.; отново трябва да подчертая, че по това време премиер е Жан Виденов); това е най-качественият председател в сравнение с наследилите го на поста
  • Константин Пенчев – много слаб юрист, подмазвач на всички властимащи с цел получаване на служба
  • Георги Колев – смехотворен юрист и милиционер, назначение на ГЕРБ; мракобесен организатор на множество акции в полза на олигархията
  • Георги Чолаков – слаб юрист, назначение на ГЕРБ; изпечен корупционер; организира и провежда порочни акции срещу Лозан Панов (отнемане „домакинството“ на Съдебната палата и прехвърлянето му на една от най-тъпите и корумпирани съдийки, известни на обществото).

А сега и Главните прокурори:

  • Иван Татарчев – много посредствен юрист, груб и арогантен; нула професионализъм, съчетан с нахалство
  • Никола Филчев – много добър юрист; отличаващ се с девиантното си поведение; обвинява Иван Костов, че не е успял да свърши абсолютно нищо на поста, но пропуска собствената си неспособност; угодничи на Цацаров и Гешев
  • Борис Велчев – средно ниво юрист; известен със сексуалните си зависимости и абсолютното безвремие в прокуратурата, беше оставил малките прокурорчета да се обогатяват на воля; единствено загрижен за службата си
  • Сотир Цацаров – средно ниво юрист, но с големи претенции; личен слуга на Пеефски и архитект на правните безчинства в полза на олигархията. Добре организираше работата на лакеите на олигархията във ВСС
  • Иван Гешев – потресаващо слаб юрист, чиято некадърност вече се е превърнала в пословична; личен слуга на Пеефски; злобен, отмъстителен и толкова глупав, щото не може дори да открие докъде стига силно изявената му тъпота. Никак не се справя с организацията на дейността на прислужниците на Пеефски във ВСС, затова трескаво се търси начин за назначаването на Цацаров за председател на ВКС.

Това е пъстрата картина от умници, която може да създаде ВСС. Не е за чудо печалното ниво на съдебната система като организация, управление, корумпираност и професионализъм.
Такова управление има в България с некадърно направената Конституция от 1991 г., но нейната тотална смяна не е решение на проблема. Поправките в нея са напълно достатъчни. За тях тук.

Бележки

  1. Глава 1 – За природата на трите различни вида управление, част от книга 2 – За законите, които произтичат пряко от природата на управление. Стр.60-61.
  2. Глава 1 – Разлика между природата на управлението и неговите принципи, част от книга 3 – За принципите на трите вида управление. Стр.73.
  3. Глава 5 – За законите, отнасящи се към природата на деспотичната държава, част от книга 2 – За законите, които произтичат пряко от природата на управление. Стр.70-71.
  4. В най-широк смисъл, защото освен Закона за съдебната власт по този въпрос се произнася Конституцията с известни разлики (подробности тук).
  5. В 1-вия му мандат съдът се казва просто „Върховен съд“ и тогава няма отделен административен.

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here