Кой не обича властта – бой

В заглавието има игра на думи и синтактична грешка със стилистична цел¹. Коментарът е обновен в 21 ч.

Колкото повече време минава от кървавата септемврийска сряда по време на последната година от управлението на диктатора Бойко Методиевич, толкова повече мръсотията и простотията им излиза наяве. На протеста е имало снайперисти със значки (вж. основната снимка-колаж). За какво се е подготвяла милицията със снайперисти в редиците си? Основно правило при охраняването на събития е охранителите да не се държат предизвикателно и да не демонстрират сила и причината за това е много проста – тълпата / протестиращите / манифестиращите е пъстро съставена, в нея има хора, които дори не знаят защо са там, просто обичат социалните контакти в изобилие (дали защото им липсват или защото обичат изобилието няма значение), има хора, които имат голямо желание да се покажат (себе си, прическата си или например агресията си) и т.н.; тълпата не е организирана в смисъл на онази военна организация, която има има при милицията (йерархия, построяване, снабдяване с технически средства и др.т.); разнородността на тълпата предполага мъдростта да е в отсрещната страна, но това е свръхизискване за българската милиция, която е съставена от аналфабети, непрофесионалисти във функционалната си област, но професионални подлизурковци. Командващите операцията бяха строили милиционерите в пълно бойно снаряжение, със специално обозначени снайперисти в редиците, милиционери с боксове (вж. снимката по-долу) и химически войски, които нападаха безогледно. Дори се стигна до обгазяване на екипа от линейката, дошла да вземе ранения милиционер на 02.9. по обяд. Тъпите милиционерски командири са тотално професионално неподготвени, това са милиционери със закалка от най-мракобесните времена на комунизма – с лагери, мъчения, убийства и хранене на свинете с трупове на хора. Нещо подобно се случи и днес, толкова години след Белене, Ловеч, Скравена – нахраниха отвратителните свине Баце и Пеефски с човешки „трупове“. Незабавно трябва да бъде изхвърлено цялото ръководство на МВР и СДВР. Тяхната бруталност и арогантност никак не е съвместима с безкрайно ниския им (даже отрицателен) коефициент за интелигентност.

Няколко цитата от милиционерите:

• „ще съблюдаваме внимателно протестиращите“ – Тони Тодоров, зам.-началник „Охранителна полиция“ към СДВР. Преходният глагол от несвършен вид „съблюдавам“ означава „спазвам“, даже „строго спазвам някакви правила“ и няма нищо общо с „наблюдавам“, което вероятно е искала да изрече милиционерската кратуна
• „операцията беше перфектна“ – Ивайло Иванов, главен секретар на МВР. Семантиката на словото „перфектна“ се губи за този кръгъл идиот. Перфектността вероятно се изразява във факта, че галфонът се е появил по световните медии с „ювелирната си акция²“; след всяка „перфектна“ милиционерска акция има винаги жертви, кръв и нито един виновен
• „Тези момчета и момичета, които бяха там, също трябваше вечерта да се приберат при родителите и децата си. Защо мислите, че те се интересуват от политика или споделят партийно мнение. Те са полицаи и дългът им е да пазят институциите, обучени сме и си знаем задълженията“ – отново Ивайло Иванов. Откровен тъпунгер. В чл. 3 (1) от ЗМВР³ са изредени принципите въз основа на които МВР осъществява своята дейност; първият е за спазването на законите, а вторият: «зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство». В чл.6 (1) са изредени основните дейности на МВР, като втората е „охранителна“. Чак чл.14 (2) разглежда какво се включва в охранителната дейност и наистина там има т.4, която гласи: «охрана на обекти по чл.92 (1) и (2) обекти на МВР и дипломатически представителства», но веднага след нея т.5 казва: «осигуряване на обществения ред при провеждане на мероприятия». Следователно, според принципа за зачитане и гарантиране на правата, свободите и достойнството на гражданите, милицията не трябваше да ги млати безогледно с оправданието за охрана на институциите. Ако безкрайно тъпият главен секретар трябваше да се оправдае с нещо, то би било правилно да го направи с „нарушаването на обществения ред“, а не с охраната на сгради.
• „полицаите сутринта и вечерта, бяха удряни с дървени прътове, замеряни и дори хващани за слабините“ – отново титанът на мисълта Ивайло Иванов. Ще му се някой да го е хващал за слабините, ама е много грозен и не вярвам да е имало такъв протестиращ
• „медиите могат да излъчат каквото искат, но ранените полицаи са по болниците“ – безспирният поток на мисълта на Ивайло Иванов сочи, че волунтаризмът при него също е взел връх над разума. То разум няма, де. Главният милиционер иска да каже, че няма значение какво се е случило, важно е какво ще каже той за милиционерите и как те висят по болниците. (известна е само една хоспитализация на милиционер).

Ролята на жълтите павета и милиционерите в демократичния процес

Ще трябва да кажа няколко думи за ролята на великите личности и народните маси в историята, защото видно от публичните изявления на някои властимащи (Мола Рам Гешов) те са се запознали с марксистката теория по темата. В Комунистическия манифест, след знаменития увод «Един призрак броди из Европа — призракът на комунизма», в част I, озаглавена „Буржоа и пролетарий“, първото изречение гласи: «историята на всички досегашни общества е история на класови борби». В съвместното им произведение „Светото семейство“ Карл Маркс и Фридрих Енгелс казват: «Историята не прави нищо, тя „нито притежава огромно богатство“, „нито води битки“. Човекът – истинският, живият човек е този, който прави всичко това – който притежава и се бори; „Историята“ не е така да се каже „отделен човек“, използващ друг човек като средство за постигане на собствените си цели; историята не е нищо друго освен дейност на човека, преследващ целите си⁴».
Особено Фридрих Енгелс в своя кореспонденция защитава становището за ролята на народните маси в историята. В писмо до своя приятел Йозеф Блох⁵, Енгелс пише: «На второ място обаче историята е направена по такъв начин, че крайният резултат винаги да възниква от сблъсъка между много индивидуални въжделения, от които, на свой ред са формирани, такива каквито са, вследствие на комплекс от специфични условия на живот. По този начин има безброй пресичащи се сили, безкрайна поредица от паралелограми на сили, които пораждат единствен резултат – историческото събитие.⁶». Това съвсем накратко са вижданията на марксизма за ролята на великите личности и масите в историята. За да не остане читателят с неправилното впечатление, че това е виждане на марксизма-ленинизма, ще добавя още един титан, нямащ общо с тази порочна идеология, това на „любимия“ автор на Мола Рам Гешов – Лев Николаевич Толстой във „Война и мир“: «Царят е роб на историята. Историята, тоест несъзнателният, общият, масовият живот на човечеството, използва всеки миг от живота на царете за себе си като оръдие на своите цели⁷».
На всички е ясно пълното неведение на Мола Рам относно съществуването на Лев Николаевич, поради 2 причини: невероятно ниската интелигентност на милиционер Гешов и второ, той се издъни като обърка Керенски с Каренин. Първият нещо като министър-председател, когато болшевиките (начело с Вл. И. Ленин) правят преврат и вземат властта през 1917 г., а вторият е достолепният граф с около 20 год. по-възрастния съпруг на главната героиня и висш държавен служител Алексей Александрович Каренин в романа „Ана Каренина“ на Л. Н. Толстой. Само пълен идиот може да обърка тези двамата, нещо като „локум“ и „локумутив⁸“.
Обратната теза защитава Томас Карлайл. Основа на теорията за предоминантното влияние на великите личности в историята е неговото произведение „За героите, поклонението пред тях и героичното в историята“, която по същество представлява цикъл от 6 лекции по следните теми:

1. Героят като божество. Один⁹ и езичеството в древноскандинавските религии
2. Героят като пророк. Мохамед и исляма
3. Героят като поет¹⁰. Данте, Шекспир
4. Героят като духовник. Мартин Лутер; Реформацията: Джон Нокс; Пуританство
5. Героят като интелектуалец¹¹. Самюел Джонсън, Жан-Жак Русо, Робърт Бърнс
6. Героят като владетел¹². Оливър Кромуел; Наполеон.

Нематериалистичната философия на Карлайл може да бъде обобщена в 1 изречение: великите личности трябва да управляват и да придвижват света напред, а на останалите се пада единствената задача да ги ценят / уважават / почитат.
В наши дни великите личности не са индивиди, а по-скоро колективи. Независимо от факта, че в основата на някои големи крачки за човечеството се свързват с конкретни хора като например Интернет с Тим Бърнард-Лий, смартфона със Стив Джобс, Гугъл с Лари Пейдж и Сергей Брин, фейсбук с Цукърбърг и т.н., те са плод на работата на групи от хора.
За България това важи с още по-голяма сила. След избухването на демокрацията през 90-те год. на миналия век, имаше една общност, която обитаваше жълтите павета и една ретроградна партия с нейните привържениците, които даже бяха спечелили изборите за последното Велико народно събрание. Но тези „жълтопаветници“ начертаха линията на развитие на България. Те бяха в основата на премахването на „член Първи“, въвеждането на многопартийна политическа система и демокрацията. Привързаността към евроатлантическите ценности се среща днес поне в 2/3 от населението, но тогава мнозинството не искаше да чуе за НАТО и Европейския съюз. Дори единственият ни президент-комунист и агент на Държавна сигурност, по време на собствения си мандат продължаваше да защитава Варшавския договор и СИВ, едни отдавна изчезнали обединения. Изразът „жълтите павета не са България“ стана популярен още от времето на президента (председател) Пешо-Танкиста¹³, но се използва и до днес от тесногръдите представители на обскурантизма. Точно жълтите павета са онзи мотор / сърце / ум на България, който я придвижва напред, но скоростта и посоката зависят и от създаваните обструкции.

С историята зад теб – не може да сгрешиш

Мина повече от десетилетие откак Баце нахлу на високите етажи на българската политика. Това беше един неподготвен селянин – тъп, прост, бездарен и безидеен. Но народното сърце така се беше отворило за него, че голяма част от по-добрата българска половина искаше да го пипне за мускула, а другата искаше да марширува в неговите редици. На хората им беше втръснал един съсел, който днес отново надига глава, но тогава беше докарал страната до катастрофа – корупцията и беззаконието се ширеха толкова, колкото да му спрат еврофондовете. Този хомо „герой“ се интересуваше само от прашките на Азер Меликов и нехаеше за всичко останало. Ех, не броим онези ситуации в които бъдещата Моника Станишева го юркаше да „окраднат некой лев“, та чак стигнаха до няколко десетки милиони.
Баце се радваше на народната любов и люто се заканваше на предишния хомопремиер за търсене на отговорност.
Пуснаха му еврофондовете, България някак си стана малко по-уважаван член на ЕС. Появиха се Кристалина Георгиева и Симеон Дянков¹⁴. Имаше и други великолепни министри – Ана-Мария Борисова и по-късно Веселин Вучков (Борисов II). С лека усмивка се приемаха откровените тъпунгери – Цецка, Цецерон, Желева, Нона„ Тотю.
Вятърът духаше в платната на Баце и той започна да строи – магистрали, зали. По-късно започнаха кражбите с т.нар. „саниране“. Бюджетът на столицата – емблема на диктатурата, нарасна неколкократно и не толкова за да се направи нещо полезно, а за да се краде. Баце се фалеше колко пъти е победил на изборите. И вярно нямаше избори, на които ГЕРБ или самото Баце да не са победители. Така безметежно минаваше управлението на диктатора, той се поотпусна малко, после още малко, накрая – съвсем.

С историята срещу теб – не може да не сгрешиш

Баце мина точката на пречупване и деформацията се превърна в пластична. Вече стана ясно, че нищо от направеното не е качествено: магистралите се разпадаха почти веднага след откриването им, завиряването и заблатяването стана част от залите, пътищата и метростанциите му. Нито един кът за отдих не бе изграден по стотиците километри магистрали, което доведе до рязък скок на катастрофите и жертвите по причини „заспиване на волана“. Оказа се, че изборите се фалшифицират и онзи 1-ви знак, който получихме с т.нар. „афера Костинброд“ си е бил съвсем истински. Баце се е готвил за фалшификация в случай на нужда, но тя така и не се появи най-вече защото беше предаден от аверите си (Цветан Василев и Пеефски). Сам той се опита да си сложи спирачка с въвеждане на задължително машинно гласуване, за да не стане някоя „избушка¹⁵“, но като дойдоха изборите – изцяло се отдаде на изкушението и машинното гласуване стана мираж. Вече никой не може да търпи Барни Ръбъла, Онаниев, Горанов, Маринов, Караянчева, Ахладова, Гешов и др. представители на неинтелигентната фауна, а защо не и флора? Много подходящо определение е „пън“, защото е непълноценно дърво с отрязан шанс за развитие.

Първият президент на САЩ (Джордж Вашингтон), избран през 1789 г. се отказва от 3-ти мандат, въпреки че американската конституция не е поставяла ограничение за мандатите до XXII поправка влязла в сила през 1951 г. (гласувана от Конгреса през 1947). Третият президент (Томас Джеферсън) също отказва 3-ти мандат, като с това поставя началото на неофициалния стандарт за 2¹⁶ мандата. Всичко това, разбира се, до Франклин Делано Рузвелт, който не е знаел кога да спре и стои 4 мандата¹⁷. Баце, съвсем естествено, не знае кога трябва да спре и ще бъде изхвърлен с камъни. За това наистина се изисква интелигентност, чувство за история и много мъдрост.
Любовта и уважението не могат да бъдат възпитавани с палки и тояги. Най-голямото наследство на Баце ще остане кървавата сряда на 2-ри септември 2020 г.
За Баце дори най-големите му привърженици няма да си спомнят нищо добро, ще го запомнят с последните му дни – на омерзение, страх и ужас, мишкуване, криене, тотална загуба на достойнство и връзка с реалността.

1. Грешката е употребата на ‚въпросителното местоимение‘ „кой“ вместо ‚относителното‘ „който“, защото заглавието е подчинено подложно изречение и би следвало да имаме неопределено свързана употреба на местоименията, т.е. правилното изречение от граматична гл.т. би трябвало да е „Който не обича властта – бой“. Парономазията (каламбур) е с „властта“, която всъщност е метонимия за нейните носители (не се има предвид властта сама по себе си, а тези, които я упражняват). {б.ред.}
2. Алюзия за един разстрел между полицаи в ж.к. Белите брези, гр. София, преди четвърт век при вътрешен министър Виктор Михайлов, който е и автор на репликата за „ювелирността“, в правителството на ДПС с премиер Любен Беров.
3. Закон за министерство на вътрешните работи, обнародван в ДВ бр. 53 / 27.6.2014 г. и променян многократно. {б.ред.}
4. Цитатът е от глава VI „Абсолютна критическа критика или критическата критика като Хер Бруно“. Става дума за германския философ-хегелианец Бруно Бауер, роден на 06.9.1809 г. в Айзенберг, Северен Хесен, Германия, т.2. Втора кампания на абсолютната критика, б. „а“ – „Хайнрих № 2. „Критика“ и „Фойербах“. Осъждане на философията“. Става дума за германския философ Херман Фридрих Вилхелм Хайнрих, роден на 22.4.1794 г. в гр. Карлсек, Хохенкирхен, днес Вангерланд, Долна Саксония, Германия. Произведението „Светото семейство“ или „Критика на критическата критика“ всъщност е сборник есета на двамата автори. Цитираната точка е писана от Фридрих Енгелс.
5. Издател на месечния Социалистически бюлетин, публицист. Роден на 14.9.1871 г. във Вилковци, Руска Полша.
6. Лондон, 21.9.1890 г.
7. Цитат от глава I, част I на том III, на „Война и мир“ от Л. Н. Толстой, издателство „Народна култура“, библиотека „Световна класика“, V изд., гр. София 1970 г.; превод от руски език: Константин Константинов, редактори: Милка Минева, Зорка Иванова.
8. Интенционална ортографска грешка със стилистични подбуди. {б.ред.}
9. Върховен бог в религията на германите, баща на Тор (напоследък има 3 филмa с участието на Крис Хеймсуърт в ролята на Тор и Антъни Хопкинс в ролята на Один, в които е разгледана скандинавската митология; „Тор“ с режисьор Кенет Брана от 2011 г.; „Тор: Светът на мрака“ с режисьор Алън Тейлър от 2013 г.; „Тор: Рагнарок“ с режисьор Тайка Уайтити от 2017 г.).
10. Да се тълкува в разширен смисъл: човек на изкуството.
11. В смисъл на интелигентен човек, философ.
12. Може да се използва и буквалният превод „крал“.
13. Става дума за Петър Младенов, дългогодишен външен министър по време на комунизма.
14. Независимо от мнението на мнозина, Дянков остава един добър икономист на световно ниво, с друг не може да се похвалим в България – нито в университет, нито в институт, а още по-малко във властта. Иначе имаме прекрасни икономисти, много от които познавам, но те са в чужди престижни университети и през ум не им минава да се върнат в България.
15. Просторечен израз в смисъл на жаргонното „издънка“ в см. на книжовното „провал / фиаско“.
16. Този стандарт до такава степен е бил наложен, че Грувър Клийвланд е бил 2 непоследователни мандата на поста, ставайки 22-ри и 24-ти президент на САЩ.
17. От IV си мандат той не успява да изкара и месец. Умира като един от 8-те президенти на САЩ, починали на поста. Четирима от естествена смърт: Уйлям Хенри Харисън, Закари Тейлър, Уорън Дж. Хардинг и Фр. Д. Рузвелт и 4-ма са били убити: Ейбрахам Линкълн, Джеймс А. Гарфийлд, Уйлям Маккинли и Джон Ф. Кенеди. {б.ред.}