Моделирана реалност

Откак милиционерите взеха властта през 2009 г., у нас не са проведени нито едни честни избори с изключение на президентските на 06 и 13.11.2016 г. На 29.7.2017 г. пред конгреса на Европейските студенти демократи във Варна, Вожда¹ обяви за изгубените предната есен президентски избори: «Загубихме ги, защото не искахме да ги спечелим. Много е важно за демокрацията да има ясно разграничение на властите. Когато една партия, колкото и да е добра и демократична, е спечелила и президентската, и парламентарната, и изпълнителната и местната власт, това не е добре за демокрацията» (вж. тук, Нова телевизия, „Борисов: Загубихме изборите за президент, защото не искахме да ги спечелим“, 29.7.2017 г.). Изявлението на Диктатора за загубата на президентските избора никак не е фалшиво и не може да мине в графата „гроздето е кисело²“, защото през 2016 г. правителството Борисов II заскърца мощно и пред него стояха все повече проблеми. Вероятно през диктаторската глава сe е въртяла идеята за предсрочни избори. Единственото сигурно обаче е презрението на Диктатора към демокрацията, т.е. изгубил е президентските избори не заради загрижеността си към демокрацията, а защото е имал по-важни избори за печелене (президентските избори не си заслужават риска). Ето част от проблемите пред Диктатора през периода 2015-16 г.:

• през м. март 2015 г. подава оставка Веселин Вучков – министър на вътрешните работи в Борисов II и зам.-министър в същото министерство при Борисов I с много ясни обвинения за свързаност между Диктатора и Пеефски в МВР и ДАНС (отказ на Вожда да смени главния секретар на министерството и председателя на ДАНС, постовете по това време са заети от хората на Пеефски, назначени от правителството на Орешарски). За министър е назначена вицепремиерката без портфейл Румяна Бъчварова, взела златен медал за некомпетентност
• през м. декември 2015 г. подава оставка министърът на правосъдието Христо Иванов, с което партията „Демократи за силна България“ напускат коалицията, създала правителството Борисов II
• през м. февруари 2016 г. министърът на образованието и науката Тодор Танев е принуден да подаде оставка след множество неумели публични изпълнения (това е вторият от общо двамата безпартийни министри, който напуска; първият е Христо Иванов). Отново се назначава вицепремиер без портфейл за министър – Меглена Кунева (представлява партия „Движение България на гражданите“); получава сребърен медал за некомпетентност
• през м. май 2016 г. напуска единственият вицепремиер с портфейл и единствен представител на „Алтернатива за българско възраждане“ – Ивайло Калфин (министър на труда и социалната политика); заслужава златен медал за компетентност
• 2 партии от управляващата коалиция всъщност преминават в опозиция и стават яростни критици на правителството – ДСБ и АБВ.

Всички тези проблеми пред Диктатора, в крайна сметка, намериха своето решение в предсрочните избори, които витаеха из въздуха още през пролетта на 2016 г. Правителството подаде оставка на 27.1.2017 г., а предсрочните парламентарни избори се проведоха на 26.3.2017 г. Изборите за президент през есента на 2016 г. са честни, защото Вожда не е искал да се издъни с фалшификацията им и си е запазил козовете за много по-важните за него и хунтата парламентарни избори. Точно тези президентски избори станаха известни с Великото социологическо срутване (вж. таблицата в края на материала). Обяснението на това явление е много просто: подготовката за фалшификация на президентските избори 2016 г. е била в ход, социологическите агенции представяха на публиката фалшивите си проучвания, като 2 от тях („Маркет Линкс“ и „Алфа Рисърч“) пращаха на 2-ри тур не Цецка Цачева и Румен Радев, а Красимир Каракачанов с Цачева; насред гласуването Вожда се отказва от фалшифицирането на изборите пред фирмата-преброител и резултатът е изненадващ – президент е Румен Радев.

Моделиране на действителността през пролетта на 2021 г.

Откакто избухнаха протестите под надслов „Мутри вън!“ през лятото на 2020 г., БСП за малко поведе в социологическите проучвания, но после изпадна в паритет с ГЕРБ около 23% и така стояха около 9 мес. Изведнъж в предизборната кампания вече, ГЕРБ скочи с 5% при социологическите агенции (БСП пак си стоеше на 23%), докато в Природата се наблюдаваше срутване след срутване на обекти-гордост на хунтата – пътища, тротоари, метростанции, мостове и т.н. На какво отгоре ГЕРБ качи 5%? Това състояние от гледна точка на Природата остана напълно необясним феномен, социолозите го обясниха със стабилността (по време на криза българският избирател търсел стабилност, на практика това означава стабилно неваксиниране и стабилна смърт поради тоталната некадърност на хунтата). Сега в края на изборната кампания социологическите агенции извадиха 5% от електората на БСП, за да се получи любимата на хунтата разлика от точно 10% (по същия начин действаха и на Местни избори 2019 г.). Не можеха да прибавят нови 5% към ГЕРБ, защото така щяха да получат рекордния им резултат от 33%, което е адски нелогично на фона на протичащите в страната събития. Затова избраха варианта заветната 10% разлика да се получи от намаляване на процентите за опонента, за да се симулира някакво изхабяване на управляващата хунта (преди взели 33%, а днес има спад с 5% и вече са 28%). Парламентарното решение на ситуацията впоследствие ще бъде с коалиция от партии, вкарани с фалшифициран вот в парламента, които ще направят заедно мнозинство от над 120 депутати (това са партиите патерици: ВМРО, Воля и НФСБ и вероятно „Има такъв народ“; преливането на гласове към тях не се гледа така внимателно, защото те не се явяват заподозрени и не организират изборите).
Как обясниха социолозите спада на БСП с 5%?
Със стандартните безумни реплики: Корнелия Нинова водила вяла кампания и никой не я забелязвал, тя не могла да се идентифицира като алтернатива на управляващите и затова протестният вот се насочил в друга посока. Ще припомня същите анализи на същите социолози за европарламентарните избори през 2019 г.: Корнелия Нинова води агресивна кампания и плаши избирателите, затова те се насочили другаде, а не към БСП. Тоест, каквото и да направи Корнелия все ще е грешно, а каквото направи Диктатора – все правилно е. Когато мишкуваше в кампанията за парламентарните избори през 2017 г. – идеално било, че не дразни хората, защото не нахлува в домовете им, за да ги ядосва с бръщолевенията си. Когато на изборите за европарламент насред скандала „Апартаментгейт“, започна обиколките с джипката – идеално било, че се срещал с обикновения човек и от 1-ва ръка научавал за проблемите му; чудесният комуникатор, изобретил нови форми на комуникация с избирателите и т.н., и т.н. Всичко това е Пунта Мара! Българските социолози са точно толкова некадърни колкото всички останали българи. Малоумно е да се твърди, че на фона на малообразоваността на българския народ и нищожния му професионализъм, точно тези били върха (по думите на МишоК, който каза на всички да се ориентират за резултатите по социолозите; ако това беше вярно президент щеше да е Цецка Цачева).

Най-добрите предизборни кампании 2021 г.

За тези парламентарни избори (м. април 2021 г.) могат да бъдат отличени много предизборни кампании, независимо от крайните резултати на политическата сила, което е още едно потвърждение на факта, че кампаниите нямат значение, значение имат само фалшивите резултати. Няколко думи за кампанията на основните участници:

• Републиканци за България: изключително красиви рекламни материали (плакати, банери и др.); много подходящо съчетание на цветове (синьо и жълто) и великолепно лого; програмата им не е на ниво (като жанр; пълна с общи приказки и лозунги; без срокове и числа), макар да са си дали труда да й придадат известен дизайн; чудесен слоган „За държава с правила“; един от най-хубавите телевизионни спотове; оценка: 7/10
• ГЕРБ: красиви и направени с вкус рекламни материали, като недостатък бих посочил статичните уеббанери, нещо като олицетворение за липса на еволюция при Хунтата и нейното застиване в Каменната ера; скапано лого с претенции за сребро; безумен лозунг „Работа x3“, доволно отразяващ милиционерско IQ; напълно идиотска програма, писана от комплексари и предназначена за комплексари; приличен телевизионен спот с гласа на лидера; от цялата кампания лъха на самовлюбеност и самоувереност; оценка: 4/10
• БСП: много хубави рекламни материали и приличен телевизионен клип; традиционно лого и дизайн; най-добрият лозунг от всички партии през тази кампания „С грижа за хората“; най-добро управление на кампанията: една от най-добрите програми и единствени с програма за първите 100 дни управление; тривиален телевизионен клип тип „мозайка“, озвучен от лидера (също като при ГЕРБ); по всички учебници БСП трябва да получат 9/10 (–1 т. заради проблемите с предизборната програма, където жанрът не е много уцелен)
• Демократична България: прилични рекламни материали, направени без отделяне на много време; изключително добра програма, сравнима единствено с тази на БСП (отново плямпат глупости за „върховенство на закона“ вместо правилното „върховенство на правото“); тривиален лозунг: „Ние вярваме, че България може много повече“; оценка: 8/10
• Изправи се! Мутри вън!: много вяла кампания, подсказваща липса на средства; рекламните материали са хубави; слаба програма (като на Републиканците), няма лозунг извън името на коалицията, но той е много добър макар и малко груб; оценка: 7/10
• Патриотични партии / коалиции: тук трябва да се отличи изключително разточителната кампания на Воля, пределно тъпа на НФСБ и съчетание между самовлюбеност и самоувереност при ВМРО (същото като при ГЕРБ); много хубав телевизионен клип на Воля; оценки: Воля: 7/10; НФСБ: 2/10; ВМРО: 4/10.

Безспорно БСП направи най-хубавата кампания, защото с 2 неща изпреварва опонентите си: 1а) Програмата си (частен случай на Визия за България от 2019 г., но с изчистени грешки); към програмата могат да се направят някои жанрови забележки, но те важат за всички, посочени по-горе партии, така че макар с проблеми имат една от най-добрите програми, най-вече защото и на другите са слаби; 1б) 100 дни управление – тази програма ги отличава от всички, така удариха всички в земята и показаха наистина управленско мислене, което няма как да се появи у ГЕРБ (там мисленето въобще липсва); 2) най-добрият слоган „С грижа за хората“. Няма как такава кампания да заслужи –5% в социологическите проучвания, освен ако играещият шах гросмайстор О. Бендер не е откраднал топа и царицата на Корнелия Нинова.

Новата моделирана реалност

Точното отражение на „Моделирането на реалността“ всъщност е нейното фалшифициране. Когато става дума за избори, то е ясно, че Хунтата ще ги моделира съобразно своите нужди и при ясно зададени ограничения. Моделирането на изборите минава през няколко основни етапа, а именно:

1. Убеждаване на публиката, че Хунтата ще спечели изборите с около 10% разлика пред БСП – нищо в Природата не подсказва такъв ръст при ГЕРБ, нито спад при БСП (напротив кампаниите сочат точно обратното, според професионална оценка, а не според екзаминатор, който хем е корумпиран, хем е тъп, хем е необразован и неквалифициран; кампанията на БСП е несравнимо по-добра от тази на ГЕРБ). Това е задача на социологическите агенции, но се включват скудоумни мишоци като МишоК, който като Кашпировски сугестира: гледайте социологическите агенции! В тях е Истината! Многократно в PUB.bg е обяснявано какви ползи носи това
2. Манипулирани екзит-полове в деня на изборите, които потвърждават предварително начертания план без да се интересуват от действителността. Затова властта вече няколко десетилетия не предприема никакви мерки за извършваните по медиите класации (например може да бъде премахната забраната за оповестяване на демоскопски проучвания в деня за размисъл или изборния ден, но разрешеното няма да е завоалирано с този ореол на тайнственост, който придава известен съспенс на процеса и внушава истинност). Така „в нарушение на закона“ медиите съобщават за очакваната поредна победа на Хунтата
3. Фалшифициране на вота от фирмата-преброител (а и по други начини, но най-важният е с преброяването, който нагласява съвпадение между социологически проучвания и краен резултат); избягва се обрат или изненади, защото това ще развали магията пред публиката. Тук е важно да се каже, че се прехвърлят гласове на партии-патерици по 2 причини: (1) самите те имат натрупан някакъв вот, който би се изгубил заради 4% бариера; (2) прехвърлянето към тях е по-малко подозрително. Изненади са възможни, дори желани при антагонистичните партии
4. Появяват се непълноценни специалисти-коментатори на изборната победа на Хунтата, които неизменно откриват гения на един милиционер, който по една случайност е диктаторът-слънце.

В този мъчителен и безкраен преход от тоталитаризъм към демокрация, моделиране на действителността си позволи единствено най-тъпият от всички премиери на България. Тази твар е измамник по природа и 1-вата му задача като министър-председател през 2009 г. беше как да си осигури властта до живот. Аферата „Костинброд“ беше едно от предложенията за решение на проблема, но беше разкрита от съдружниците му, а и оставя много веществени доказателства. Непрестанните търсения в тази посока доведоха до едно от най-добрите решения (без веществени доказателства) фалшификации от фирмата-преброител. Не се прави нещо много просто, а и никой не го предлага – нито опозицията, нито патериците, нито управляващите. Чувалите с бюлетини никога не са се отваряли, при многобройната им охрана и начини на предаване, за 30 год. не се отвори нито един чувал с бюлетини, за да се свери с вторичния източник на информация – протокола на СИК³. „Проверката е най-висшата форма на доверие“. Видеонаблюдението, за което се правят толкова много скандали, е полезно действие, но недостатъчно. Броенето на бюлетини от чувалите трябва да е процес и много след изборите, който да проверява верността на протоколите (на практика това е независимо броене от контролен орган, който проверява работата на СИК). Първоначално броенето на бюлетини от чувалите може да е на случаен принцип, но за 4-год. мандат може да се извърши спокойно и за 100% от секциите. Откриването на значителни разминавания, а особено такива, които променят резултата, трябва да води до наказателна отговорност на членовете на СИК. Това наистина би направило изборите по-честни, но изглежда не е в интерес на никого. Колкото до Хунтата ето някои от най-важните свидетелства за тяхната честност:

• в Изборния кодекс записаха, че меродавен за резултатите от изборите е хартиеният протокол на СИК, машинният напълно се пренебрегва. Така „случайна“ грешка при пренасянето на данни от машината прави валиден хартиения протокол на СИК, точно този с грешката, ако съдържа всички реквизити, описани в Изборния кодекс. Нищо че далеч не отговаря на действителността, важно е да има дата, имена, номера и подписи
• неистова борба срещу видеонаблюдението при броенето на гласовете
• създаването на всевъзможни обструкции пред вота в чужбина (този вот е неконтролиран от Хунтата и в този смисъл много опасен). Нашите сънародници в чужбина са истински свободни и независими, те гласуват и по много различен начин, т.е. винаги срещу Хунтата (затова този вот трябва да бъде минимизиран)
• създаването на обструкции при приемането на машинното гласуване, защото: (1) засега не могат да го фалшифицират; (2) гласувалите с машини няма как да гласуват хартиено и се намалява общността за фалшифициране; (3) създават се предпоставки за сравняване на машинен и хартиен вот, което е потенциален източник на проблеми
• напълно отхвърляне на дистанционното гласуване или на гласуването по пощата в частност. Това намалява избирателната активност (особено във време на пандемия).

Лекарите на обществото поддържат една легенда, която е много фалшива по своята същност. Рисуват образа на шофьора Пешо, който е адски влюбен в Диктатора. Не обича децата си толкова, колкото люби Диктатора. И този обикновен човек винаги гласува за Диктатора и попържа другите. Вторият образ е на фризьорката Пенка, която най-много обича Вожда на света. Винаги гласува за него и силно презира останалите. Това са някакви „обикновени хора“ (по архетипите на Юнг), които са някъде в неизвестността, но неизменно подкрепят Вожда. През 2009 г. и няколко години след това наистина можеха да се видят плакати на Диктатора във фризьорски салони, капанчета и др.т., но вече 10 год. и след най-усилено дирене такива плакати не могат да бъдат открити, още повече Вожда вече изглежда подпухнал, подут, силно надебелял, гледащ уплашено и несигурно в бъдещето. Харизмата напълно е изчезнала, но легендата в устата на лекарите на обществото продължава. Продължава в моделираната реалност, но не и в „реалната действителност“.

Таблица на социологическите проучвания за президентските избори с I тур на 06.11.2016 г. и II тур на 13.11.2016 г. по агенции
Източник: Уикипедия, Оригиналът тук

1. Липсата на пълна членна морфема се обяснява с факта на членуване на ‚прозвище‘. {б.ред.}
2. Израз от Езоповата басня за „Лисицата и гроздето“, означаващ умишлено пренебрегване на нещо, което не можеш да имаш.
3. Секционна избирателна комисия. {б.ред.}