Трансформиране на избирателни системи

Или защо химичният елемент живак не може да се превърне в злато, независимо от наличието на всякакви философки камъни

27682

Заглавието да не се схваща буквално. {б.ред.}

След първите парламентарни избори през 2021 г., провели се вчера, изпълзяха няколко десетки слабо подготвени експерти, които ръсеха експертизата си сякаш ръсеха сол върху салатата си. Неколкократно стана дума за мажоритарните избори, които са част от символ-веруюто на Слави Трифонов – „големият победител“. Двамата големи мошеници – Кънчо и Райчо както винаги започнаха със заклинанията си как мажоритарната избирателна система е забранена от науката, защото режела мръсни ръчички на олигарси, а това е толкова недопустимо. Освен това, Слави нямало да влезе в парламента, ако имало мажоритарна избирателна система. Мирогледът на тези мошеници е твърде тесен или по-точно с размера на едно кюлче, те никога не могат да видят нищо повече извън този паралелепипед. Никога не могат да си представят, че има някакви хора, за които парите са нещо незначително, посветили са живота си на някаква своя мисия, но не на парите, каквато е при двамата измамници, ако въобще си позволим да наречем с това слово тяхното състояние. Да, понякога тези мисионери имат месианско излъчване, дори действат по този начин, но въпреки това се стремят да направят нещо добро за другите (това също е напълно неразбираемо за двойката разбойници Кънчо-Райчо). Не че примерите са безброй в това отношение, за да не кажа, че се сещам единствено за Васил Божков, който влагаше милиардите си в музей на тракийското изкуство, който щеше да е в бившата телефонна палата. А тази сграда не може да занесе нито в Дубай, нито при Св. Петър. За кънчовците това е непонятно. Слави може и да иска да направи нещо изключително добро за родината си пък ако ще да не стане повече никога депутат.

Предимства и недостатъци на мажоритарната избирателна система

Мажоритарната избирателна система има 2 основни разновидности: в 1 тур, наречена още first past the post и в 2 тура. При първата разновидност, който спечели най-много гласове – той е избраният. Тази система се прилага в 2 от най-демократичните страни в света – САЩ и Великобритания. При мажоритарната система в 2 тура могат да се открият още разновидности заради условието за преминаване на 2-ри тур1. Най-стандартното е първите двама, спечелили най-много гласове на 1-ви тур, но може да бъде и така: минимум първите двама с най-много гласове на I тур, но и всички, преминали 1/8 (12.5%) от подадените гласове, така на II тур могат да отидат до 8 души. Това е избирателната система в третата най-демократична страна – Франция. При нея засега максималният брой кандидати, борили се на 2-ри тур е 5. Вторият тур е последен и печелят най-многото гласове.
В социологията съществува Закон на Дюверже, който гласи: мажоритарната система в един тур е склонна към насърчаване на двупартийна система, а пропорционалната (партийно-листовата), както и мажоритарната система в 2 тура, имат склонност към насърчаване на многопартийна система. Въпреки че този закон не е валиден, както Периодичният закон на Менделеев, в САЩ и Великобритания виждаме неговия триумф (САЩ имат двупартийна система: републиканци и демократи; Великобритания също имат 2 основни партии: консерватори и лейбъристи), виждаме го и във Франция, където системата е многопартийна. Трябва да се добави и Германия, където мандатите в Бундестага се разпределят на пропорционален принцип2, също се среща многопартийната система. В Германия, също като България, има задържала се начело на държавата канцлер Ангела Меркел, която заема длъжността от 22.11.2005 г. За това време в САЩ са се сменили 4ма президенти: Джордж Буш мл., Барак Обама, Доналд Тръмп и Джо Байдън; във Великобритания 5ма премиери: Тони Блеър, Гордън Браун, Дейвид Камерън, Тереза Мей и Борис Джонсън; във Франция 4ма президенти: Жак Ширак, Никола Саркози, Франсоа Оланд и Еманюел Макрон. Една от основните причини, не и единствена, за застояването във властта на Меркел, е именно пропорционалната избирателна система и обратното, честата смяна в останалите 3 големи демокрации се дължи именно на мажоритарната избирателна система.
Много важна особеност, която остава неразбрана от българските „експерти“, е в неразривната връзка между избирателна система и финансиране на партиите. Тази връзка не е разбрана от Слави Трифонов и „Има такъв народ“, защото на референдума имаше 2 въпроса3 в тази връзка, издаващи неразбиране на материята. При мажоритарната избирателна система е правилно да се финансират кандидатите в лично качество, а не партиите. Като казвам „да се финансират“ имам предвид държавно финансиране, но това е много голяма тема, различна от настоящата.

Предимства на мажоритарната избирателна система:

  1. създаване на много силна връзка на народния представител с избирателите му
  2. отслабване на връзката между депутата и ръководството на издигналата го партия
  3. създаване на максимално силна обратна връзка между избраник и избиратели (възможност за отзоваване)
  4. по-интелигентните избиратели определят печелившия
  5. всички останали предимства на децентрализацията.

Недостатъци на мажоритарната избирателна система:

  1. трудна за налагане; необходими са поне 3-4 мажоритарни избора, за да свикнат избирателите със системата; пълно мажоритарно гласуване никога не може да бъде постигнато (важи и за пропорционалното)
  2. фрагментирано представителство (зависи от броя на туровете дали е 1 или са 2); в парламента попадат много независими личности, с които трудно се договаря, макар формално да принадлежат към една партия (частично се преодолява чрез партийни традиции и култура)
  3. налагане на частични избори при прекратяване мандата на депутат (възможно е да се преодолее чрез оставяне на „вакантно място“)
  4. непредставяне на определени обществени тенденции на партиен принцип (например: т.нар. „зелени партии“, които могат да не излъчат представител в парламента, но всичко това е на партиен принцип, никак не пречи съвсем други кандидати да изразяват подобни тенденции без да са обединени от една партия); в България (а и другаде) между волята на партиите, която всъщност е едноличната воля на лидера или някаква камарила, и волята на избирателите зее огромна бездна, т.е. партийното представяне на някакви „зелени обществени тенденции“ е безсмислено; от друга страна, ако въпросната партия е представена с няколко депутати, то няма шанс да промени нещо
  5. всичко останало, което е предимство при централизацията и недостатък на децентрализацията.

Трябва да се добавят още няколко изречения: казаното дотук не отразява една от най-големите технологични трудности при мажоритарната избирателна система, а именно районирането, т.е. получаването на едномандатните избирателни райони. Мажоритарната избирателна система е естествената избирателна система и тя се прилага във всички сфери на живота. Дори избраните по различни начини легислатури (парламенти, камари на представителите / общините, камари на лордовете, сенат, горни камари) вземат решенията си по правилата на мажоритарната избирателна система. Често се говорят глупости за губенето на гласове при мажоритарната избирателна система, но това е същото и при вече избрания парламент. Мнозинството налага волята си над малцинството. Например: в парламента депутатите се разделят по отношение ставката на данъка върху добавената стойност (ДДС); >50% от депутатите са за 20% ДДС, 30% от депутатите са за 10% ДДС, а <10% от депутатите са за 0%. Колко се записва в закона за ДДС тогава? Естествено, волята на най-многобройната група депутати.

Изборна трансформация

Най-голямата лъжа на мошениците, разхождащи се по студията, е в „изчисленията“ им за почти 100% триумф на ГЕРБ и почти 100% загуба на Слави Трифонов, при евентуални мажоритарни избори. Има 2 проблема пред тези „изчисления“, първият е частично решим, но вторият – абсолютно нерешим. Ето 2-та проблема на трансформирането на пропорционално подадени гласове към мажоритарно:

  1. техническият проблем на превръщането на многомандатни избирателни райони в едномандатни; това е огромен проблем, защото дори да знаем всеки отделен избирател кой е и как е гласувал, създаването на едномандатни избирателни райони е невъзможно, защото при една конфигурация на секциите в един едномандатен избирателен район би било едно, а при друга конфигурация – съвсем друго. В този смисъл е абсолютно невъзможно да се каже кой ще е победител в определен едномандатен избирателен район на базата на многомандатните още повече, че при районирането ще бъде приложен геримандеринг от райониращия
  2. социално-психологическият проблем на трансформирането на глас, подаден за партия, в глас, подаден за личност. Този проблем взривява всички глупости на подхвърквачите от телевизията, защото с цялата информация на света, те не биха могли да определят кой глас къде ще отиде, защото не са известни мотивите на гласоподавателя при настоящото партийно-листово гласуване. Например: в област Кърджали с водач на листата на ГЕРБ – ПКП4 Караянчева гласовете са около 10800, сигурен съм, че 10799 гласа са били подадени за Бойко Борисов като лидер на политическата партия и само 1 за ПКП. Обратното също е валидно: не един-два са примерите на „мобилните политици“, сменили множество партии, като с тях са водили и някакви гласове; например: гласуваш конкретно за Пешо, без значение от коя партия е, дали ГЕРБ, дали БСП; нещо повече, ако днес Пешо е от ГЕРБ, като гласуваш за него всъщност подаваш глас за ГЕРБ, а утре, когато Пешо е в БСП – пак гласуваш за него, но този път гласа ти отива съвсем на обратното място.

Абсолютно невъзможно е превръщането на пропорционалните гласове в мажоритарни и обратното, защото винаги ще останат неизвестни мотивите за подаването им, от една страна, а и воденето на кампанията и самите кандидати ще са много по-различни съобразно избирателната система, т.е. ще се задействат много различни струни у избирателите, от друга. Има условия, при които това може да стане, но те са по-скоро фикция: при много силна поляризация, при която има антагонистични противоречия в някаква ситуация може при мажоритарни избори гласоподаването практически да е партийно-листово.
По-горе остана едно предимство, което не детайлизирах, защото точно тук му е мястото – в заключението. Във всяко мажоритарно гласуване има пропорционален елемент в различни пропорции, точно този елемент е огледало на по-незаинтересованите от политиката или направо казано по-неинтелигентните, по-необразованите и тези с по-тесен мироглед, защото те не се интересуват от кандидатите (не могат да ги разберат нито като послания и намерения, нито като хора), а тях ги движат някакви да го кажем евфемистично „партийни страсти“. Онзи „мобилен“ електорат, който преценява и претегля послания, хора, партии, идеи, виждания, намерения, е този който решава изборите. За това обаче са необходими качествата, едното от които е интелигентност.

Като последно изречение искам да отбележа, че не съществува технология за превръщането на подадените на 04.4.2021 г. гласове по пропорционалната система в мажоритарен вот, поради посочените по-горе причини.

Бележки

  1. Дори при мажоритарната система в 2 тура, може да има избран кандидат още на I тур, ако за него са гласували повече от половината.
  2. Популяризираната „хибридна система“ в Германия, където се подават 2 гласа – 1-вият за мажоритарен кандидат, а 2-рият за партийна листа, е пълна измама, защото общият брой мандати на една партия в парламента зависи изцяло от 2-рия глас. Първият глас служи само на ултраизбираемите мажоритарни кандидати, които ако бъдат избрани на I тур заемат място от съответната квота на партията, определена с 2-рия глас на избирателите. Тоест, представителството в Бундестага, в крайна сметка, е изцяло пропорционално, като има определени от хората депутати, неподвластни на партийната линия.
  3. Единият предполагаше налагане на мажоритарна избирателна система в 2 тура, а другият беше за партийната субсидия, която се предлагаше да стане 1 лв. на валиден глас.
  4. Проста кърджалийска п*утка.

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here