Реформаторски съдебен съвет

С тези демократични сили в парламента всяка надежда за съдебна реформа е химера

40503

След проведените преди дни парламентарни избори, в Народното събрание нахлуха 3 нови партии: „Има такъв народ“ (ИТН), „Демократична България“ (ДБ) и „Изправи се! Мутри вън!“ (ИСМВ). И трите са реформаторски настроени към съдебната система, а Христо Иванов от ДБ и Татяна Дончева от ИСМВ имат приблизително еднакви виждания за промени във Висшия съдебен съвет (ВСС). Революционно за България е предложението на ИТН за пряк избор на Главния прокурор от всички българи. Ореолът на лидера на ИТН е на чалгар, необразован, неинтелигентен и всякакви неща от този род, но на фона на предложенията за съдебна реформа, Слави е исполин в сравнение с цитираните по-горе „специалисти“ по съдебна реформа. Слагам тези кавички не защото реформата на Христо Иванов (с разделянето на двете колегии във ВСС на прокурорска и съдебна) се оказа абсолютна глупост, която повече навреди отколкото донесе положителен ефект, точно обратното на мазните му приказки при провеждането й, а защото и сегашните му предложения за ВСС са тъпи. Татяна Дончева е била неколкократно депутат и не е мръдвала на йота нещо положително в съдебната система, но има същите идеи като Иванов за ВСС. Всички те са обединени от концепцията „нашите хора са много по-добри от вашите хора“.

Несъстоятелността на ВСС

ВСС е 25-членен, като трима от членовете му влизат там по право: двамата председатели на върховните съдилища1 и главен прокурор2. От останалите 22-ма членове половината, т.е. 11, се избират от парламента (това е т.нар. „парламентарна“ или „политическа“ квота), като 6-ма отиват в 14-членната съдийска колегия и 5-ма в 11-членната прокурорска.

Съдийска колегия = председател ВКС + председател ВАС + 6ма членове, избрани от парламента + 6ма членове, избрани от съдиите = 14 души

Прокурорска колегия = ГП + 5ма членове, избрани от парламента + 4ма членове, избрани от прокурорите + 1 член, избран от следователите = 11 души

Това е текущото състояние на квотите във ВСС, а Иванов и Дончева смятат да променят размера на парламентарно избираните представители в посока намаляване. Дори да станат 0, предложението им пак ще е сбъркано. Наистина смяната на главния прокурор е изключително важна стъпка към демутризацията на страната и скъсването с мафиотския модел на Буци и Пеефски, но подобна промяна във ВСС няма да доведе до нищо положително. Причината за това е в неговата несъстоятелност, произлизаща не толкова от начина на неговото формиране, а от начина на неговото функциониране, т.е. при тотално отсъствие на обратна връзка с гражданското общество.

Ще се опитам да изясня в няколко точки защо предлаганата реформа от „реформаторски“ настроените политически сили няма да доведе до положително развитие на съдебната система и какво според мен би довело до такова.

Първо, хората на Христо Иванов и Татяна Дончева във ВСС не може да са по-готини от хората на Буци и Пеефски, защото бидейки готини за ДБ или ИСМВ не е сигурно, че тази характеристика ще се запази и за цялото гражданско общество. Естествено, хората на Мутрата и Пеефски задължително са мръсници, но подмяната им, без да се смени изцяло архитектурата на ВСС, с други „по-готини“ няма да смени системата, нито пък ще окаже някакво благотворно влияние върху нея. Краткосрочна цел за изгонването на Мола Рам Гешов е отлична, но нищо повече. И в случая с ВСС остава валидно правилото, че когато една система е конструирана с единствената идея в нея да влязат някакви готини хора, за да работи тя добре, е повече от глупава.

Второ, промяната размера на парламентарната квота в посока намаляване, няма да окаже никакво влияние на ВСС като цяло, защото мнозинството в него се избира от някакъв затворен кръг хора, които априори няма как да се съобразяват с нещо друго освен със себе си. Значителното увеличаване на парламентарната квота, която трябва да се избира от народното събрание с квалифицирано мнозинство от 2/3 или със специално мнозинство от ¾, ще е значително по-удачно в сравнение с намаляването на „политическата квота“, защото депутатите са пряко избрани и в този смисъл се създава някаква слаба обратна връзка с гражданското общество. Казвам „слаба“, защото депутатите вземат много решения в мандата си и това, макар и със супер мнозинство, ще е едно от многото, което не предполага много силна обратна връзка, но все пак някаква обратна връзка макар и слаба (сега няма никаква).

Трето, избирането на ВСС само от магистрати ще доведе до възможно най-порочните състави на „съдебно правителство“, защото то ще се подчинява на интересите единствено на своите избиратели и няма да му пука за гражданското общество. Така се създава една затворена общност от елитни граждани, която може да се възпроизвежда безкрайно и да е една от трите власти в държавата без абсолютно никаква връзка със суверена. Нещо повече, в България юристите са едни от най-тъпите и нискоинтелигентни същества именно поради затвореността на системата и липсата на квалифициран свеж полъх отвън. Правото е университетска специалност със специфични характеристики за всяка отделна страна (регулирана професия) и това я прави неконвертируема (същото е с българската филология, защото е напълно невъзможно завършването на подобна специалност в чужбина; „славянска филология“ не влиза в списъка, нито „право на Европейския съюз“ и др. подобни), т.е. българските юристи обикновено са завършили в България, където няма престижен университет (първият е извън топ 1000). Резултатът е тоталното отсъствие на българската правна мисъл от международната арена, в пълен контраст с инфлационното самомнение на местна. В България не съществува такава „аристокрация“, за да й се поверяват толкова необичайни функции, а обратното предположение (че съществува нещо, което го няма) ни доведе до абсолютна самозабрава в съдебната система, изразяваща се най-вече в корупция, подлизурство и непрофесионализъм. Създаването на „елитна“ група на професионален принцип, която да управлява една от властите ще е много груба грешка, поради посочените причини.

Правилното решение за ВСС

Въпреки че предложението за пряк избор на ГП, отправено от формацията ИТН, е правилно по своята същност, то никак не е достатъчно и предполага запазването на сталинската структура на прокуратурата. Според мен, много по-правилно е премахването на подобна фигура, децентрализация на прокуратурата и областен избор на всички окръжни или апелативни прокурори. Съдебният контрол върху актовете на прокуратурата също е много адекватна мярка.

Най-важното в съдебната реформа е създаването на обратна връзка между третата власт (съдебната) и гражданското общество. Отсъствието й в момента е основната причина за разпада в този много важен стълб на демокрацията. Подробно съм развил тезата си тук, но в няколко изречения:

  • административната работа, която в момента се осъществява от ВСС преминава в Министерство на правосъдието (МП)
  • кариерното развитие и назначаването на прокурорите става след взаимодействие между МП и Министерски съвет
  • кариерното развитие и назначаването на съдиите става след взаимодействие между МП и Президента и с одобрение на Парламента.

По този начин се създава обратната връзка с обществото, защото назначаването на съдиите, които сами по себе си, са най-важният стълб на съдебната система, ще се осъществява от пряко избран от народа субект. На практика предложената система е заимствана от американската, която е значително по-добра от континенталната правна система. По-правилно е да се копира от американската система поради 2 причини:

  1. тя е съвсем нова система, изградена на значително по-демократични принципи и в хармония със системата за проверка и контрол между различните видове власти, чиято цел в крайна сметка, е да служат на гражданите (у нас магистратите си въобразяват, че гражданите служат на тях)
  2. не се опира на никакви предварителни обществени наслагвания, каквито има в Европа, където е имало аристокрация, потомственост в професионалното развитие (потомствени съдии, лекари, инженери, адвокати, учени). В България напълно отсъства аристокрация (никога не е съществувала) и няма предаване на професиите от баща към син. Точно тази липса на приемственост между поколенията обуславя и по-ниския морал.

Следователно, за България е много по-подходящ американския модел, отколкото на значително по-близката ни географски Европа, стъпила на много по-различни трайни ценности, наличие на различни страти и наслагвания в обществото, различна еволюция и т.н. Изградената система в САЩ е на принципа tabula rasa и би имала успех и в България, където началното състояние е същото.

Подвижните пясъци

Тъй като ВСС е предвиден в чл.130 и следващи от КРБ3, ще е необходимо конституционно мнозинство за премахването му. Дотогава ВСС може да се състои от членове на гражданското общество, например избирани пряко от народа. Неподходящо е професионалните гилдии да ги излъчват, защото съдебната система е водеща по корупция в страната, ерго може да излъчи единствено развалени представители.
В тази част искам по-подробно да развия причината за невъзможността да копираме успешен западен опит в изграждането структурите на Третата власт като допълнение на това, че е значително по-удачно копиране на модел, предполагащ наличието на големи групи разбойници, крадци и престъпници като основни градивни страти на обществото.
Основен недостатък на изградения ВСС у нас е в лошото качество на градивния материал. Стана дума, че в континентална Европа, а и във Великобритания, има аристократични прослойки, които вдигат много нивото на човешкия материал. Една от тях е именно на потомствените съдии и въобще юристи (вкл. учени), те носят отговорност за чистотата на името си пред много поколения. Авторитетът на тези хора в обществото, но най-вече в по-будната част от него е огромен, докато у нас хората с претенции за месианство имат предимно селски произход. Баща му и дядо му са пасли кочовете по Балкана, но той се изживява като някакъв лорд. Не искам да навлизам в темата за психопатите с титли, които не тежат и милиграм в международното обкръжение, но искам да подчертая, че това също е една част от манията на току-що родило се величие. В Западна Европа величието се е родило, развивало и утвърждавало поколения наред, а у нас започва с първото появяване на „месията“ на телевизионния екран. В този смисъл искам да направя ясното разграничение между хора, градили авторитет и име, в продължение на столетия, и току-що появилите се изпечени мошеници, които френетично крещят „вервайте ми!“. Залогът за перовете е огромен, защото те ще посрамят името на дедите си, а в България ще посрамят името на предци, пасли кочове из урвите. Сигурно не се налага, но за всеки случай: името и авторитетът на българските лидери никога не е стигало някакви висини, дори не е стигало и височината на урвата, където бил е овчарникът им.
Механичното прехвърляне на структурите на ВСС от Запада на местна почва е много неудачно, защото фундаментът на техните красиви сгради е столетен и много здрав, а тук е изграден върху подвижни пясъци.

Бележки

  1. Върховен касационен съд (ВКС) с настоящ председател Лозан Панов и Върховен административен съд (ВАС) с настоящ председател Георги Чолаков.
  2. Съкращаван по-долу ГП, понастоящем Иван Гешев.
  3. Конституция на Република България. {б.ред.}

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here