Измина точно една седмица от „най-важните избори след падането на Желязната завеса“, по думите на Мустафа Карадайъ, лидер на ДПС. Макар той да не беше споменавал точно Желязната завеса, Берлинската стена или Студената война, но думите имаха този смисъл – някъде от 1989 г. насам. Хунтата, управлявала 10-12 год., спечели самотното първо място, но за разлика от обикновено, никой не пожела да раздели това престижно стъпало в стълбицата с нея. Съвсем естествено всички погледи се съсредоточиха във втората партия – „Има такъв народ“ (ИТН) с лидер Слави Трифонов. Неговата партия, неговата фирма, неговият екип, е паравоенно формирование с абсолютен властелин начело, който е много повече от Господар и Командир. Иван Костов беше известен като Командира, но той бе просто обикновен корупционер, ограбил синята идея и целия български народ с некадърността, подкупността и горделивостта си. Сегашният Ел Команданте е несравнимо по-суров, по-властолюбив, по-горделив, по-коварен и с нечувано самомнение (излишно е да казвам, че е в посока – нечувано високо). Може би защото Костов получи някаква организация, която бе съществувала и преди него, а продължава да съществува под някаква форма и след него, докато Слави сам е Създател на паравоенната структура. Без Трифонов тази рота няма никакъв шанс да съществува, следователно Ел Команданте е много повече командир от Костов. Хунтата на Бойко Борисов ми се струва по-недисциплинирана от ротата на Слави Трифонов и това се дължи на върха на пирамидата. Структурата и на двете организации са приблизително еднакви: и на двата върха стои непоправимо самовлюбен фараон, следващият етаж е съставен от офицерите, по-следващият – от войниците. Разликата между двете пирамиди е във взискателността на фараона. Слави е значително по-изстискващ към офицерите и войниците си.
Не на всеки риторичен въпрос се дължи отговор
На Роман Полански се приписва крилатата фраза «изкуството на шоубизнеса е в неотговарянето на всеки въпрос». Без да съм сигурен в авторството на фразата съм чувал множество български политици, които твърдят, че не всеки риторичен въпрос заслужава отговор, което всъщност е дефиницията за риторичен въпрос. Интелигентният български политик съществува толкова като вид, колкото и семейството животни „умен милиционер“, т.е. не съществува в Природата.
Един от най-важните елементи на задкулисието, дори бих казал „най-важният“ е непрозрачността. Тя позволява да лидери (господари) да уговарят някакви неща тайно от обществото и по този начин да бъде ограбвано. Едно от проявленията на задкулисието беше в законотворчеството на Хунтата, белязано от преходните и заключителни разпоредби, променящи закони и кодекси по най-невероятния начин. Най-интересният случай беше с преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г., където бяха изменени следните закони:
- Закон за здравето
- Закон за лечебните заведения
- Закон за здравното осигуряване
- Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина
- Закон за медицинските изделия
- Закон за ветераните от войните на Република България
- Закон за военноинвалидите и военнопострадалите
- Закон за трансплантация на органи, тъкани и клетки
- Закон за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането
- Закон за закрила на детето
- Закон за Българския Червен кръст
- Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- Закон за корпоративното подоходно облагане
- Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- Закон за обществените поръчки
- Закон за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина
- Закон за съсловната организация на магистър-фармацевтите
- Закон за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите
- Изборен кодекс
- Кодекс на труда
- Закон за държавния служител.
Тези скандални поправки на Хунтата бяха дадена на Конституционния съд от 66-ма народни представители начело с Корнелия Нинова, но той не можа да събере мнозинство, за ги обяви за противоконституционни (делото тук). Справедливостта и прозрачността изискват да напиша имената на почтените съдии: Георги Ангелов, Гроздан Илиев, Надежда Джелепова, Павлина Панова, Атанас Семов и Красимир Влахов. На обратната страна са слугите на Хунтата начело с „братиньо“: Борис Велчев, Анастас Анастасов, Мариана Карагьозова – Финкова, Константин Пенчев, Филип Димитров и Таня Райковска. В списъка с непочтените могат да се открият имената на абсолютно тъпи милиционери, които не могат да пишат, на сексуално зависими психопати и не на последно място силно необяснимо забогатели според OpenLux.
Всички тези подробности показват задкулисие в действие. Когато се променя един закон, той подлежи на публично обсъждане, в което се включват специалисти, неправителствени организация, заинтересовани граждани и т.н. Оглеждането на законопроекта от много очи и умове, през призмата на различни интереси, позволява по-високо качество на нормотворчеството. Изразяването на повече гледни точки помага на гражданското общество да контролира своите избраници, защото по този начин се вижда как претеглят аргументите и дали нямат скрити интереси. За пример може да бъде посочен Закона за хазарта, където Буци, Владислав Горанов (тогава действащ министър на финансите) и Менда Стоянова (тогава действаща председателка на парламентарната бюджетна комисия) са записвали много удобни за Васил Божков правни норми, с които той е успял да спести почти 1 млрд. лв. данъци и такси. Естествено, той е раздал съответните подкупи на тримата. Всичко това по самопризнанията на Божков, спасил се от Хунтата в Дубай. Това е крайният резултат от задкулисното нормотворчество. Неговата цел винаги е облагодетелстване на управляващите и това е винаги за сметка на управляваните. След обявяването на Васил Божков за „враг на народа“ от Хунтата, стана ясно, че маститите печеливши от неговите лотарии не са вземали рекламираните милиони, а са имали договори за разсрочено плащане за следващите 20-ина години.
Ако Законът за хазарта беше разглеждан по демократичен ред, много трудно щяха да се промъкнат облагодетелстващи корупцията правни норми и обществото нямаше да бъде така брутално ограбено.
Един от най-важните стълбове на демокрацията е прозрачността. Помните ли как гласността на Горбачов срути цял един половинвековен режим? Точно същата гласност или прозрачност срутват всички мрачни режими!
Много е важно да разберем кои са лицата на ИТН. Не по-малко важно е да разберем какво мислят тези хора по животрептущите въпроси. Не на последното място би трябвало тези хора да имат някаква предизборна програма от която да се съди за естеството на тази формация. Казвам това с ясното съзнание, че въпросната програма ще има безкрайно малко читатели, но пък те са много важни, защото могат през свободните медии да съобщят за отклонения от нея на ИТН.
Първи признак на задкулисие
Именно запазването на тотално мълчание е първият признак на задкулисието. Това направи ИТН, което не попречи на Мустафа Карадайъ (ДПС) и Корнелия Нинова (БСП) сляпо да подкрепят „новата Партия“. Сляпата любов и вярност на множество парламентарни партии в ИТН като БСП, ДПС, „Изправи се! Мутри вън!“ е повече от тъпотия. Може и да е важно да се свали Буци, но нека да е предпазливо, за да не изгубим още 12 год. в свалянето на Туци (Трифонов). В тази ситуация може да бъде поздравена единствено „Демократична България“, която се държи предпазливо и не се хвърля урбулешката да подкрепя тъмни субекти. Бекграундът на Ел Команданте не предполага никаква честност, демократичност или пък интелигентност. Предполага точно обратното.
Един от позитивните сигнали, дошъл откъм ИТН, е по отношение на предложение за премиер, завършил Кеймбридж (опроверган по-късно). Непременно държа да подчертая, че считам за изключително добра практика назначаването на хора, завършили престижни световни университети. Никак не е добре обаче тези хора веднага след завършването си или едва след първите няколко години трудов стаж да се назовават „успели“, защото са още в ранната възраст на успеха. Истински успелите хора са най-често 50+, а не на 20 или 30, дори не и на 40 (естествено, има изключения, но те само потвърждават правилото и е твърде недалновидно всеки да се определя за „изключение“). На тази възраст още подхвъркват и си мислят, че над тях е само Бог. Преди 3-4 год. Слави организира кастинг на успели българи в Лондон и там не отиде нито един истински успял. Истината е много неприятна: нито един истински успял българин не иска да има нещо общо с България, защото това е кочина. Може да се намерят само подхвърквачи, които се представят за такива. Може дори да имат много приличен бекграунд, но фактът, че търсят Слави или друг трамплин в българската политика, е признак по-скоро за несъстоятелност отколкото за успех.
Телешкият възторг от свалянето на Тирана ми се струва силно преувеличен и адски преждевременен. Дори Тирана наистина да е паднал завинаги, Туци с нищо не е по-добър от Буци, защото е известен с безпардонността си, грубиянщината си, необразоваността си, селският си произход (в най-лошия смисъл на думата), арогантността си, нетърпимост към чужди възгледи и мнение, авторитарност, самовлюбеност и т.н. Двете разлики, които виждам между Буци и Туци са:
- Буци твърде дълго е на власт и много се ояде, омръзна и писна на всички, докато Туци едва прохожда
- Туци е същият като Буци, но в него има повече милиционерщина от Банкянския тиран, в когото откривам повече артистизъм.
ИТН и Слави Трифонов не отговориха на нито един въпрос преди, по време и след изборите. Това не може да бъде нищо друго освен задкулисие в действие. Надеждата за нещо добро да изскочи от този храст всяка оставете. Такова презрение към демокрацията и правилата за комуникация с избирателите не си беше позволявал дори Бойко Борисов. Е, този си позволи.